Публикувана: 3 ян. 2011, 11:45 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2011, 22:50 ч.

Не искам тази чаша, а другата!

7 575
144
1

Отговори

1
...
5
6
7
...
10
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как трябва да се справяме с капризите на детето?
Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как трябва да се справяме с капризите на детето?
  
  Подходящият начин за справяне с капризите на детето включва ограничаване на избора до две неща, които то може да избере самостоятелно. Ако избере нещо извън предложените варианти и не може да се аргументира, родителите могат да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се налага някои неща, когато е необходимо, но също така да се обяснява на детето защо това се прави.
- Как да се справим с дете, което проявява капризи преди сън?
  
  Когато детето проявява капризи преди сън, важно е да се прояви разбиране, търпение и да се избягва ненужно изнервяне на обстановката. Децата се уморяват бързо и не могат да контролират емоциите си, затова е важно да проявите разбиране и да помогнете на детето да се успокои, без да причинявате ненужен стрес.
- Как да се справим с избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи?
  
  При избора на чаши и чинии, когато детето проявява капризи, е важно да ограничите възможностите до две опции. Ако избере нещо извън тези варианти и не може да обясни защо го иска, родителите могат любезно да обяснят защо не могат да удовлетворят неговите претенции. Важно е да се поддържа баланс между налагане на граници и обяснение на причините зад тях, когато е необходимо.
- Какви са различните подходи на родителите при отглеждането на децата?
- Какви са някои от методите, които родителите използват за справяне с капризите на децата?

# 75 6 ян. 2011, 11:50 ч.

Мнения: 3 803

Цитат на: margo** в ср, 05 яну 2011, 13:24

Цитат на: Iris04

О боже, вместо да изтърпя двадесетминутно мрънкане само за да се наложа, щом иска другата чаша, ще я прелея за един миг и толкова. Въпроса приключва. В края на краищата ако можеше да си вземе чаша само нямаше да иска от мен и да стават тия драми... Възприела съм твърдия принцип да не отказвам нищо, което след една година ще може да направи и само. Смятам, че не е честно да отказвам нещо само защото в момента не е достатъчно голямо за да си го вземе без да ме занимава

Това е и моя отговор.Имам сговорчиво дете и рядко се опитва да ме прави на маймуна.Само с храната не се разбираме.Понякога си мисля да я оставя гладна щом не харесва,но съм сигурна че никога няма да го направя след като в хладилника има друго за ядене.

Тук съм по-напред-оставяла съм гладни,когато много запоочнат да с глезотиите това и онова и следващото не искам.
За нещата, дрехите и обувките сме се разбрали с дребната-тя казва дали и харесват или не,ако не-не се купува.
Проблемът ми е пуберките-избират си сами дрехите и радостта е до вкъщи,там заявяват -амииииииииии,май не ми харесват ,няма да ги нося.И това е след часове обикаляне по магазините и мерене на различни неща.

# 76 6 ян. 2011, 11:56 ч.

Бургас
Мнения: 6 059

Аз казвам: "Ще се скараме най-накрая" и ми се отговаря: "Искам да се скараме"...
Ако след такава реплика кажете: "Ми хайде давай ти си първи". Т.е ако се съгласите с това да се скарате? Автоматичният отговор да се съгласите с това им желание не е ли част от играта. Тоест конфронтацията си продължава.
Аз като дам на Иван зелена светлина да се караме и той спира. Вече съм се съгласила с неговото желание и спор няма. Laughing

# 77 6 ян. 2011, 12:56 ч.

Мнения: 24 666

Точно така правя и аз. Значи и други хлапета го казват това. Laughing

И при нас диалога протича така. "Идвай тука тогава да се скараме. Айде сега давай..." И то се хили като тиква, защото вече не се сеща точно за какво се е инатило, ами си мисли, че си играем. Обаче любимото му е "Я идвай тука да те натупам..." което разбира се се изразява в имитация, подмятане, търкаляне и гъделичкане. Още са малки и са си лесни, все пак...

# 78 6 ян. 2011, 22:10 ч.

Мнения: 2 660

Цитат на: ston в вт, 04 яну 2011, 12:20

Да, трудно е ooooh!

Моят като се ядоса за нещо, започва да обижда и да се кара на всички. Когато го попитам дали е чувал някога вкъщи да говорим така, репликата му е: "Искам да ме обиждаш!". Последният път му казах, че щом така желае, един ден няма да се грижа за него, да се оправя сам. Сутринта си обу сам ботушите, намести си гамашите, сложи криво-ляво ръкавиците, обаче проблем - с ръкавици не може да закопчее якето. При -15' си отиде разкопчан, с ветреещото се яке, до градината, защото не можеше сам да го закопчее,а продължаваше да твърди, че не иска никой да се грижи за него. За много голям и знаещ се има, а дори не се сети, че може да си махне ръкавиците и да се закопчее. Копира и той едни модели от градината се опитва да ми скъсява живота.

Аз в такива случаи обяснявам: "Не, не искаш да се караме, защото ме обичаш. А хора, които се обичат не искат да се карат. Става им мъчно" и т.н. Но моята е още малка. Тепърва и подавам модели на мислене, защото при нея още са първосигнални...

# 79 7 ян. 2011, 11:57 ч.

София
Мнения: 1 944

Iris04, поздравявам те за подхода към детето ти. За мен беше буквално удоволствие да чета постовете ти в тази тема.

Цитат на: Victory в ср, 05 яну 2011, 12:34

...Предпочитам да приема за важни други неща и отделям много време, за да развивам мисленето му в тази насока.
А 2-3 годишно да поиска друга чаша не е инат, лично аз го намирам за глупост, да го кажем с по-префърцунени думи - издребняване или детинщина, но в момента, в който откажа, започва инатът.

Може би, ако отделяше повече време да помагаш на детето си да развива мислите си в насоката, която то иска, щяхте да сте по-щастливи и двамата. Виждала съм резултатът от налагане на тип мислене, тип поведение и тип интереси - смачкано дете, което може би е имало някаква фантазия, талант или способности, но те отдавна са закопани много дълбоко и никога няма да видят бял свят - защото когато това е трябвало да се случи, майката е обяснявала как всичко, което тя не смята за важно, е каприз и инат. И коментарът ти за двете чаши го потвърждава.

# 80 7 ян. 2011, 12:03 ч.

Мнения: 24 666

Цитат на: Flip в пт, 07 яну 2011, 11:57

Похвалата ти е чест за мен. Разбира се подхода ми е най-вече резултат от личните особености на мен и детето ми... Нямам друг опит с деца и подхождам абсолютно непредубедено... за мен е естествено на детето да се гледа като самостоятелна личност, просто защото виждам, че е такава.

# 81 7 ян. 2011, 12:13 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Flip в пт, 07 яну 2011, 11:57

В насоката, която то иска... Това е интересно. Как може детето да си хареса някаква насока, когато не е видяло примерни? Да кажем, че му е вроден геният, като на всички деца ooooh!

и си е избрало насока. Защо да не му помагам и т.н.? Занимавам се, разбира се, само че не с това да угаждам на инати, а именно с развиване на разни умения и интереси. Детето в магазина като ти се тръшне за играчка, а не ти се дават 7-8 лева сега, смачкваш фантазията и таланта му ли? А като поиска да му сготвиш нещо и след това "си промени мнението" (3-годишното "мнение"...) не му ли сготвяш новото желание, за да не му смажеш самочувствието? Ако на ден ти поиска смяна на сокчета, чашки, лъжички, дрешки, всевъзможни глупости, на колко неща ще угодиш преди да ти писне? И как ще обясниш на другия ден, че вчера си угодила, но днес не искаш? Знаеш - ако угодиш веднъж, правиш това закон, след това нямаш оправдание да не угодиш - детето очаква това от теб и е в пълното си право. Затова аз угаждам на някои неща, но не угаждам на други, за да не ги правя нормални в отношенията ни.

# 82 7 ян. 2011, 12:31 ч.

София
Мнения: 1 944

Ирис, честта е доста спорна, като имаш предвид, че аз нямам деца Laughing

За сметка на това искам да имам и се подготвям наистина сериозно. Образовам се, с други думи. Тази тема ми привлече вниманието, защото племенникът ми, който е на 3г. и 5 м., напоследък прави майка си луда с ей такива изпълнения (обожавам това дете, кръстено е на мен и много се интересувам от развитието му). Майка му няма време да чете теории, има и дъщеричка на 1г. и 6м. и на главата й е цяла лудница. Вече й пратих линк, да погледне темата, със сигурност ще й е полезна. И, доколкото я познавам, точно твоите мнения ще й помогнат особено много.

Victory, иронията ти към "3-годишното мнение" е неуместна. Детето има мнение, което може би не следва точно твоята логика, но за него е важно. И не става въпрос да угаждаш на всяко негово желание, а да се опиташ да разбереш 3-годишната логика на това дете. Ако първо се опиташ да я разбереш, ще намериш начин и да обясниш на детето защо все пак отхвърляш искането му. Но когато автоматично му покажеш, че в главата му няма нищо интересно, а желанията му са плод на инат, получаваш точно това - инат. Или в по-лошия случай, дете, което в по-късна възраст ще е отпуснато и безразлично, защото от малко знае, че неговите виждания за света (например за качествата на една чаша) нямат никакво значение.

# 83 7 ян. 2011, 12:51 ч.

Мнения: 24 666

Цитат на: Victory в пт, 07 яну 2011, 12:13

Знаеш - ако угодиш веднъж, правиш това закон, след това нямаш оправдание да не угодиш - детето очаква това от теб и е в пълното си право.

Виктори, кое го прави закон? Ако имам пари за кукла и не ми вреди на финансите ще купя, ако не - ще му кажа - не може, защото трябва да купя храна. Наистина ми е отговаряла, че предпочита кукла пред храна, но не ме мързи да обясня, че тя като не ще, ние с татко и искаме да ядем. Отваряли сме портмонето и сме броили за какво имаме пари. Сега имам дете, което смайва всички продавачки, като пита - мамо, днес имаме ли пари за Картофени мечета? Не е вярно просто, че като му дадеш сламка веднъж ще трябва да тичаш всеки път... дори ако е склонно да се пререкава и обяснява като моето и да реве, че вчера си му дал винаги можеш да му обясниш, че вчера е можело - а днес не ти се разкарва, или имаш работа в момента, или нещо друго. Децата са най-вече адаптивни, преди всичко друго, което са... При работата с тях няма закони, изписани върху камък... поне ако искаш да запазиш индивидуалността му и да не доминираш над нея, което аз искам, а също и да не влизаш в излишни конфликти, които изнервят и двамата, което също искам.

Законите касаят безопасността, ненавреждането на друго същество и зачитането на другия. Аз не разглеждам желанието на детето за некакви си сламки като незачитане. Самият факт, че като порасне още с десет сантиметра тия неща ще отпаднат просто ги прави излишни. В момента просто ни ползват да правим някои неща, само защото те не могат, това е всичко.
Много е смислено това, което Флип пише във втората част на поста си. Не можем да избираме всичко вместо тях, дори и дреболиите. Какво ще стане, когато трябва да решават в ситуации, които мама не е там или пък тя не знае кое е правилното?

Последна редакция: пт, 07 яну 2011, 12:56 от Iris04

# 84 7 ян. 2011, 13:19 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Iris04 в пт, 07 яну 2011, 12:51

Децата са най-вече адаптивни

В съседната тема се избиват да ми обясняват колко ужасно трудно е за едно дете да се адаптира към детската градина... Та точно защото децата са адаптивни, веднъж като направиш нещо както трябва, за другите 1000 пъти ще е ясно.

# 85 7 ян. 2011, 13:23 ч.

Мнения: 24 666

Трябва да си убеден обаче силно, че твоето "както трябва" доминира над неговото. Но като гледам ти си достатъчно убедена в своята правота. Много деца са израснали и по тоя начин.

# 86 7 ян. 2011, 13:39 ч.

Мнения: 1 807

Цитат на: Victory в пт, 07 яну 2011, 13:19

Цитат на: Iris04 в пт, 07 яну 2011, 12:51

Децата са най-вече адаптивни

децата наистина са адаптични, но в тези ситуации е добре възрастния да бъде адаптивен, защото за едно 3-годишно му действията един път може да са провокирани от това, че е уморено, друг път от това, че не му е обърнато достатъчно внимание, или наистина да си е променило решението, и разбира се може просто да си е инато

# 87 7 ян. 2011, 17:45 ч.

Мнения: 6 164

Victory, грешката ти е, че вадиш много генерални изводи от много дребни неща. И другото, че като ли за теб е по-важно ти да се наложиш на всяка цена, да си го дресираш от сега кой е шефа, от страх някой ден да не ти се наложи на теб. Истината е, че има фази в развитието, през които минава всяко дете и колкото повече им се противиш, толкова ги разтегляш във времето. Имаш фаза откриване на АЗ-а, после този АЗ започва да се опитва да се налага. Остави го. На тази възраст, ако искаш да разсъждава, няма как да стане. Той няма да знае защо иска тази чаша, нито ще ти даде отговор на този въпрос и е смешно ти да очакваш такъв. Той иска, защото иска, защото в тази възраст е в този период. Няма логика, но е етап от развитието. Ще отмине и ще започне да разсъждава и тогава ще се разбирате по-добре. Стисни зъби, преглътни, вместо да се противиш. Кристиан също ми се налагаше, оставях го, аз му давах свобода да има собствен избор. Не съм искала да знам защо, така иска - нека го прави. Сега вече е на почти 5 и нямам никакъв проблем. Аз му угаждах, той го е приел някак като съобразяване и сега той се съобразява с мен. Сега вече като иска нещо, аз питам защо, той казва, аз си давам моите доводи и той се съгласява. Без да го притискам, без да му се противя, без на всяка цена да го потискам и да се налагам. Сега се разбираме много лесно, почти без думи. Какъвто пример му дадеш - такъв ще е и той. Според мен просто му дай свободата да изразява себе си. Ествествено в границите на разумното. След 1 година нещата ще стоят по съвсем различен начин. Имай търпение. Peace

# 88 8 ян. 2011, 15:39 ч.

На морето!
Мнения: 6 636

Цитат на: Misty в пт, 07 яну 2011, 17:45

След 1 година нещата ще стоят по съвсем различен начин. Имай търпение. Peace

Това си повтарям и аз самата откакто се е родил моят син. Crazy

# 89 10 ян. 2011, 12:32 ч.

Мнения: 249

Синът ми имаше изнервящ навик- когато иска чай, примерно, застава до мен и почваше да крещи с пълно гърло: "Дай чай, чай, чай....дай, дай....", докато аз го приготвям и подслаждам. В същото време аз му обяснявам, че го правя, че ей-сега ще стане, да има минутка търпение.... в резултат на което се получаваше едно неспирно надвикване и надговорване. С яденето беше същото- сяда и почва да крещи"ааааам-аааам-аааам"! Реших проблема като няколко дни казвам само един път, обяснявам само един път и го оставям да си се надвиква сам. Когато съм готова- тогава давам. Честно, оттогава спря да крещи. Явно му е харесвало да ме изкарва от нерви...

Препоръчани теми

"Прилив и отлив" -Никой не може да бъде винаги разумен.- AFK FOREVER-218.34

На море в Турция - тема 45

Лидл ::61::

750
На пазар

КЪРТИЦАТА 2 : РАЗТЪРСВАНЕ

Причина:

Причина: