Публикувана: 3 ян. 2011, 21:32 ч.
Последно мнение: 13 ян. 2011, 20:42 ч.

Отново на работа

2 401
17
1

3 ян. 2011, 21:32 ч.

Русе
Мнения: 27

Днес ми беше първия ден на работа сле болничния.Беше ужасно. Всички толкова се стараех а да ме избягват,че се почувствах адски излишна.Нямаше ме само два месеца ,а все едно се върнах при непознати хора . На всичко отгоре си намерих и календара на който си отбелязвах бремеността по седмици.Едва се сдържах да не се разплача. newsm45

# 1 4 ян. 2011, 10:25 ч.

Мнения: 3 659

# 2 4 ян. 2011, 15:05 ч.

Мнения: 3 166

И за мен беше много стерсиращо връщаненто на работа! В първия случай, тъй като бях по заместване, титулярът се върна и аз след загубата на бебето останах без работа. Във втория случай - сама реших да се махна. Просто такова беше вътрешното ми усещане. Но си права - повечето хора понякога се държат с нас като с прокажени - все едно ако се правят, че нищо не се е случило, то не се е случило. Малко са тези, които имат смелостта да дойдат и да окажат подкрепа. Може би просто не знаят какво да кажат, може би се страхуват да не те наранят, а може би просто от безучастност и дебелокожие. ще ти е трудно в началото, миличка. Но ние сме тук. Ще минеш и през това! Hug

# 3 4 ян. 2011, 15:35 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: svetlana_78 в вт, 04 яну 2011, 15:05

Малко са тези, които имат смелостта да дойдат и да окажат подкрепа. Може би просто не знаят какво да кажат, може би се страхуват да не те наранят.

Аз мисля че при повечето хора това е причината.

# 4 4 ян. 2011, 15:44 ч.

Мнения: 404

По-скоро е от безразличие, всеки като те погледне си мисли да почука на дърво на него да не се случи и до там приключва с твоя казус, има и по-любопитни, но те пък не смеят да попитат, нали не е прието.

# 5 4 ян. 2011, 19:45 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Не всеки е минал през това,което животът е поднесъл на теб. Ако е минал, то той би могъл да ти каже някоя добра дума и да се опита да ти даде сили да продължиш. Но ако не познава болката, тогава не очаквай искреност от отсрещната страна. Ще има съчуствени погледи, ще има погледи на съжаление или просто погледи отбягващи твоят. Трябва да преминеш и през това. То е част от всичко останало. Просто се въоръжи с повече сила и търпение. След известно време - ТЕ просто ще забравят!!! Не се е случило на тях, значи тогава се помни ден до пладне. Без къща остава само този в чийто дом е имало пожар... Hug

# 6 4 ян. 2011, 20:18 ч.

Мнения: 190

Исках и аз да отговоря на авторката, но момичетата са го казали така добре,че няма какво да допълня, точно същото чувствам и аз, и вече 2 месеца откак съм на работа продължава да е така.И това е част от нашата съдба, и всеки ден колкото и да искам да забравя, околните ми го напомнят.Прегръщам ви всички!

# 7 4 ян. 2011, 21:02 ч.

Русе
Мнения: 27

Благодаря ви за милите думи . Странно ми как всички ние тук мислим и чувстваме едни и същи неща. Може би дори няма нужда да пишем. Самото ни присъствие във форума е достатъчно . spoko

# 8 4 ян. 2011, 22:20 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Няма нищо странно. Всички, които сме точно тук сме изгубили едно и също нещо - дете. Hug

# 9 5 ян. 2011, 12:53 ч.

Мнения: 7 348

Хората не знаят как да общуват. Не ги вини.
На мен ми се е случвало да ме избягва човек, преживял загуба.
Имало е случаи, в които и аз не съм набирала смелост да проявя правилен подход. И то за човек, на който много държа.

# 10 7 ян. 2011, 20:13 ч.

Мнения: 66

И след двете ми загуби на бебче не се върнах на работа, а веднага подавах молба за напускане. Исках да избягам от съжаляващи или любопитни погледи, от спомените... Нямаше смисъл да измъчвам себе си, а и околните. Успявах в рамките на месец да си намеря нова работа. И това ми помагаше да се стегна и да продължа напред по-бързо. Е, в сегашната криза не знам щях ли да постъпвам по този начин. Но определено пълната промяна е за предпочитане за излизане от депресивни състояния.

# 11 8 ян. 2011, 13:48 ч.

Мнения: 1 056

След като аз се върнах на работа и до ден днешен смея да твърдя,че колегите- мъже намериха най добрата формула да ми помогнат.Не ми задават излишни въпроси не ме товарят с размисли на глас.Дали от женско любопитство или нещо друго ,но колежките ми причиниха много повече мъка с техните абсурдни заключения .Така и не разбрах защо едно момче на 26 години има повече мозък, отколкото ,жена на 40 newsm78

# 12 9 ян. 2011, 13:03 ч.

Мнения: 611

Мен лично работата ми ме върна към живота , получих подкрепа, а не съжаление , може би някой ме е съжалявал и е чукал на дърво , но не и пред мен , всички бяха внимателни , никой не ме е питал за нищо , аз сама говорех за това, с хората които реших.
Много повече ми беше неприятно срещата с не толкова близки хора , които са ме виждали бременна и техните въпроси , нагли , любопитни , без грам тактичност......
За жалост хората сме много жестоки понякога , може би така сме устроени , знам ли......... жалко е .......

# 13 10 ян. 2011, 10:58 ч.

Мнения: 12 722

Мили момичета, страшно сте преживяли. Но не се сърдзете на целия свят. Хората не знаят как да реагират.

# 14 10 ян. 2011, 22:31 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: Трещерица в пн, 10 яну 2011, 10:58

Мили момичета, страшно сте преживяли. Но не се сърдзете на целия свят. Хората не знаят как да реагират.

Така е .Но когато това е още съвсем скоро реагираме по този начин. С течение на времето осъзнаваме нещата, поне при мен е така.И разбираме че повече от хората са били искренни, тези които са мълчали просто не са знаели как да постъпят, за да не ни наранят. Е, не казвам че няма и клюкари, но си мисля че са били по-малко.И още нещо съм забелязала. Когато ти изкажат съболезнования се питаш -сега дали не искат да научат подробности, ако мълчат пък си казваш -ето правят се на луди. В такива случаи е изключително деликатно...

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: