Отново на работа

  • 2 398
  • 17
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 533
В повечето случаи хората не знаят как да реагират какво да кажат и то защото се страхуват, че ако повдигнат въпроса ще те наранят, а ако си замълчат пък ще решиш че не ги е грижа. Твърде деликатно е и много често се случва тези хора-било то колеги, познати, в смисъл не чак толкова близки за теб, да подходят грешно и затова предпочитат да премълчат. Аз лично трябваше да напусна работата си след като почина детето ми и когато отидох да си оправя документите шефката ми(майка на две деца) ме разпита тотално и въпреки че аз се разстроих тя продължаваше да ме пита и разпитва, тя беше любопитна просто нищо друго. Сбогувах се с колежките ми аз плаках те също. И сега се срещам с част от тях, но бившата ми вече шефка я подминавам, когато се срещнем някъде.

# 16
  • Русе
  • Мнения: 27
Прави сте  всички с това ,че хората не знаят как да реагират на ситуацията .Но от това престоят ми на работа не става по -лек.В петък едва се сдържах да не си подам молбата и да избягам .За съжаление никога не съм била човек на импулса - винаги  разсъждавам преди да направя нещо .А и бягството няма да промени нищо .един колега ме попита да не би да имам бебе вече ,друг реши че съм ужасна майка щом съм родила и веднага съм се върнала на работа .Нямам сили да им обяснявам че бебе няма.  newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45

# 17
  • Мнения: 12 722
Миличка, за пръв път пиша тука, не смея, но ми е много мъчно за вас.  Не съм преживяла тази болка и не мога да си я представя.  Само си спомням как преди много години, още студентка, бяхме бременни заедно с една колежка, тя загуби близнаци.  И един преподавател насред упражнение я попита за бебето. Всички знаехме и занемяхме. Тя спокойно му отговори, естествено той се почувства крайно неловко.

А и бягството няма да промени нищо .


Няма.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт