След "1001 нощи" Приказката прелива в една "Безкрайна песен" - 157(16)

Най-накрая се прибрах 

Едва издържах на тази липса на интернет 

Първо Честито на всички рожденици и именници, макар и със закъснение     

Благодаря на всички Ви за прекрасните постове!

Mydream, за новата тема      


Отивам да гледам ВВ 

 За Турция - алатурка и алафранга
Писателката Елиф Шафак пред „Капитал“
Интервюто взе Илин СТАНЕВ

Наскоро британското списание „Икономист“ определи Елиф Шафак като най-сериозният конкурент на вече популярния турски писател Орхан Памук. Шафак е родена в Страсбург, но отгледана в Испания, майка и е един от първите турски дипломати жени. Книгите и описват с доста хумор Турция, както и съдбата на различни малцинства - евреи, изгонени от Испания и намерили прием в отоманската империя, арменци, живеещи в Турция, и т.н. Шафак освен това преподава в университета в Аризона, САЩ.

Много турци празнуваха на улицата поканата за започване на преговори с ЕС през декември миналата година; предполагам, такова е било и настроението миналата седмица. Такова отношение обаче нямаше никъде в Източна Европа. Как ще обясните тези различия?

- Мнозинството от турското население е открито в полза на членството в ЕС и това не е нещо ново - винаги е било така. Модернизацията и възприемането на западния начин на живот в Турция започва през XVIII век, ускорява се през XIX век и кристализира през XX век. Преобладаващата част от турците се виждат като част от Европа, повечето от тях се чувстват значително по-свързани с Европа, отколкото с Близкия изток. Това е и причината за чувството на разочарование, когато в някои части на Европа не се гледа на Турция като на част от нея. Усещането е като да си отхвърлен от някого, в когото си влюбен. Когато турците казват „обичам те“ на Европа и това не означава нищо за възлюбената, много турци се чувстват обидени.

Смятате ли, че думите на Жак Ширак за нуждата от културна революция в Турция предизвикаха шок в Турция? Имам приятели - български турци при това, които са крайно скептични по въпроса за присъединяването на Турция в ЕС, тъй като те смятат, че Турция е един друг свят, който просто не може да се промени.

- Въпросът за присъединяването на Турция в ЕС е свързан по един интересен начин с колективната памет и амнезия. Турция се модернизира, като се отдалечи възможно най-бързо и радикално от миналото си. Ние сме нация, обсебена от амнезия. Мнозинството от турците не знаят много за историята си и не изпитват нужда да знаят. Много от тях вярват, че отоманската империя е била справедлива, мирна система, която е позволявала на всяко малцинство да практикува свободно религията си. Винаги четем историята през призмата на официалната гледна точка.
Например ние, турците, сме учени в училище, че „османците били обичани и зачитани от нациите, които управлявали. Системата на милета е била една справедлива система, която позволявала на всяко религиозно малцинство да запази и практикува религията си, стига да се плащат данъци“. Запасени с подобна увереност, за много от нас е шокиращо да узнаем, че децата на тези нации може да имат друг спомен от нашето общо минало, различно и обидно. Например за нас системата девширме позволявала на децата от бедните немюсюлмански семейства да се изкачат по социалната стълбица и дори да стигнат до поста велик везир. За нациите, над които отоманците са властвали, обаче това е система, която е отнемала децата им с цел единствено да ги асимилира и ислямизира.
Така че турците са като цяло хора, които гледат към бъдещето, докато някои европейци са точно обратното. Те имат дълбока и закостеняла памет. Дори завоюването на Виена от османците е част от тяхната памет - Турция винаги е била съдена по миналото си.
Да се твърди, че Турция не може да се промени, е пристрастно твърдение, което отказва да се вгледа по-близо в страната. Това е много динамично общество, което се промени радикално през последните 50 години и има потенциал за още по-големи реформи. Много често не се отчита, че турското гражданско общество е изключително хетерогенно, изпълнено с различни гласове, конфликтни и в същото време съжителстващи заедно. Както показа последната Арменска конференция (първоначално турският съд на два пъти забрани провеждането на конференция, но накрая тя се състоя в университета „Билги“ под постоянни протести, които твърдяха, че арменският геноцид е международна фалшификация - бел. ред.), турското гражданско общество в никакъв случай не е черно-бяло.

Някои европейски анализатори подозират, че е възможно Турция да се откаже от членство в ЕС в хода на преговорите, които вероятно ще продължат 10 - 15 години. Вие мислите ли, че обикновените хора ща бъдат разочаровани да чакат така дълго?

- Всичко зависи от властовата динамика между две течения. Няма сблъсък на цивилизацията между Турция и ЕС или между Изтока и Запада. Има сблъсък на мнения както между отделните страни, така и във всяка една страна. От едната страна са тези, които смятат, че нямат нужда, ако не и че са по-добри от други хора. Те искат да живеят само с такива хора, които са досущ като тях - хора, които изповядват същата религия, имат същия произход и същите перспективи. Те имат малка вяра в „чуждите“. От другата страна са тези, които смятат, че сме зависими един от друг финансово, културно и социално; че няма място за национализъм, че има само непрекъснат процес на вземане и даване. Измежду първите са религиозните консерватори и националисти, сред вторите са космополитите и либералите. Сблъсъкът не е между нации, а между разбирания.
Подобен сблъсък протича в Турция между тези, които са ориентирани към държавата, и тези, които са ориентирани към гражданското общество. Привързаността към държавно организираното общество прорязва дълбоко Турция. Тя може да спомогне за формирането на извратени съюзи между военнослужещи, консервативни бюрократи и дипломати, ултранационалните „Сиви вълци“. Ултралеви, кемалисти и някои ислямисти. В миналото трите последователни военни преврата, както и отделните нелегални действия на националистически паравоенни групировки са легитимирани в името на „защитата на държавните интереси“. Ориентираните към гражданското общество са тези, които се отнася положително към въпроси като намаляване на ролята на военните, на държавната машина и увеличаване на космополитното, мултикултурната, мултиетническата структура на турската история и бъдеще. Именно това второто течение предизвиква по-нататъшни социални и политически трансформации в Турция и именно в него инвестираме ние, турските интелектуалци.

Има ли голям разрив между елита и обикновените хора? Изумен съм колко проевропейски е турският бизнес елит, но не съм съвсем сигурен за обикновения собственик на магазин например. В България например някои хора се страхуват, че ще бъдат третирани като граждани, втора ръка.

- Модернизацията на Турция винаги е била провеждана „отгоре“. Това е и причината политическият и културният елит винаги да е бил движещата сила в обществото. Но колкото до членството в ЕС, съществува също така широка подкрепа и сред средната и ниската класа. Партията на власт редовно провежда проучвания, които винаги показват, че нейните поддръжници в преобладаващата си част подкрепят турското членство в ЕС. Значението на тези проучвания идва от това, че електоратът на Партията на справедливостта и развитието е често по-консервативно и традиционалистки настроен.

Много турци често казва - нека да го направим по европейски. Какво означава този израз - че не се чувстват европейци или че имат комплекс за малоценност? Между другото същият израз съществува и в България.

- Ние имаме две концепции - алатурка и алафранга. Първата е за традиционния подход, втората е за европейския. Обикновено турците предпочитат втория. Винаги сме се чувствали по-близо до европейците и винаги сме искали да им докажем, че сме част от тях. Турците знаят малко за персийската или арабската култура. Ние сме толкова близки, ние сме част един от друг, но ние напълно сме обърнали гръб на мюсюлманския Близък изток и гледаме на тях като на низши. Турският културен елит винаги е бил западно ориентиран и е предпочитал да е по френски вместо по турски.

Беше ми много интересно да видя как една турска жена влиза в кожата на една арменка. Защо според вас е толкова трудно за Турция да признае за кланетата през 1915? И защо вие не се страхувате да говорите за това? Не се ли страхувате от съдбата на Орхан Памук? (Писателят бе обвинен в обида към турския национален характер заради изказване, че Турция е избила един милион арменци и 30 хил. кюрди. Той може да получи наказание затвор до три години.)

- Да, новият ми роман е много критичен към сексистките, ксенофобските, националистическите настроения в турското общество.
Разбира се, че се страхувам, съвсем не съм много храбра личност. Обаче, като започна да пиша, изпитвам силата на писането, която не ми позволява да се страхувам. Не мисля как ще бъда приета, какво ще се случи и т.н. Единственото, което си мисля, е за разказа. Така че, когато пиша, съм смела, но когато свърша книгата, мога да започна да се страхувам.
***

Елиф Шафак: Политика на фикцията
http://www.vbox7.com/play:3f5b8290

  Мишел, чудесно интервю!Благодаря!  

А видеото е уникално!

Презентацията на Елиф Шафак качена във вибокса е повече от зашеметяваща. Изключителна професионалистка и жена. Вижте я и нея.

Мишел,и аз ти благодаря!     
Интервюто е много хубаво!
Благодаря ти и за презентацията -за мен беше удоволствие да слушам и
 наблюдавам тази жена!
Прекрасна е наистина!

Мишел, радвам се че сподели с нас и видеото .
Презентацията на Елиф Шафак наистина е повече от зашеметяваща.
Много , ама  много ми хареса!
Благодаря ти !

     

Мишел, точно това интервю имах предвид по-рано днес.

Благодаря, че си го открила!   

Ако си спомняте и в интервюто с актрисата, която играе съпругата на Сюлейман, когато я питат какво най-много я впечатлява от управлението на Сюлейман тя казва "това, че толкова различни народи са живели заедно по един покрив в една СПРАВЕДЛИВА държава. Надето изрази учудване тогава. Те просто това знаят от техните учебници по история. Дотам им е повдигната завеската. Далеч съм от мисълта, че на нас ни е поднасяна цялата историческа истина.

Пуснете си новините на SHOW TV в 7. Може да има някакъв репортаж, отзиви за снощната премиера на ВВ.

Между другото ръководството на SHOW TV е излязло с официална декларация в подкрепа на сериала и отхвърля нападките по негов адрес като неоснователни. 

Мишел...Клипа от презентацията  на Елиф Шафак ми беше много интересен.Благодаря!!

“Неджип” е написал в профила си: “ Човекът цяло лято работи, чете, главата му гръмна. Накрая обаче стана великолепен Сюлейман, ВЕЛИКОЛЕПЕН.


Има едно момиче, което пише в профила на Берг. Сигурно е тийнейджърка, ако съдя по снимката й. Много ми харесват постовете й. Винаги са много спонтанни, неподправени и трогателни, наистина все едно малко момиченце се обръща към по-голямата си кака. Тя така и пише на Берг: Како Бергюзар, снощи като гледах ВВ аплодирах батко Халит, станала на крака. С една дума беше наистина прекрасен, великолепен. От цялото си сърце му желая да продължи с успехите.

Мишел, изключтелна личност е тази Елиф Шафак! Много съм ти признателна, че ме "запозна" с нея.  
От кога е интервюто и беседата от видеото? Има ли преведени на български книги от нея?  Къде да намеря списък на книгите й на английски?
Прекрасно е да има такива жени в света! Прекрасно е, че и ти сподели инфото си с нас!      

Варна,благодаря,и ти си прекрасна!
А "Неджиб" е прав!
Халит е великолепен в ролята си!!

Колко е важно кой е преподавателят ти по история...Учебниците се пишат и се пренаписват...Станахме свидетели какви промени претърпя учебното съдържание в тях през последните 20 години...Никога няма да забравя часовете по история и разказите на моя преподавател за Крум Страшни и Симеон Велики. Той имаше навик да ни разказва  интересни истории за отношението на византийските владетели към нашите управници...Не е било трудно да си представиш, че победата за единия е поражение за другия...т.е. всяка държава си следва интересите. Нима сега не е така...Друг е въпросът, че малките страни винаги са били зависими и реално интересите си могат да защитават тези с най-развити икономики и с големи природни богатства...Между другото и в нашите учебници по история вече се прокарва съдържание за периода на турското робство, че хората от различни етноси са си живеели мирно, тихо и дружелюбно...А в някои учебници се говори за турско присъствие, понятието  робство не съществува...Ако нещата продължават тази линия, след 50 години може и нашите ученици да имат съвсем различна представа за този период...Мисля, че младите хора не са толкова негативно настроени към турския народ. Виждам как комуникират в социалните мрежи, споделят интереси, клипове...В миналото това е било част от така нар. патриотично възпитание, което беше застъпено на всички нива...Сега нещата са толкова различни...Днес говорим преди всичко за гражданско възпитание, за това, че всеки човек има права...Ценностите са други...Колкото и да не харесваме системата, няма връщане назад...Всеки трябва да преценя кое е ценното за него и в този живот...Кое е справедливо, кое не е...Поради голямата информираност на подрастващите и огромните им възможности за глобално общуване, те имат шанса да преценят даден въпрос не само от това, което е написано в учебника, като единствен източник за знания...т.е. те много смело излизат от кръга...за който говори Елиф Ашак и това е прекрасно. Важно е и семейството, а и нагласите на всеки един човек..Ето и авторката... Важно е човек сам да усеща себе си като свободен да мисли, да изказва позиция, да преценя, да взема решения, да обича някого или нещо...

Мишел, благодаря ти за чудесното интервю!     
Варна, всичко споделено и преведено е прекрасно!       

Сигурна съм, че е преведена книгата й "Любов", защото я имам. За други неща не знам.

Привет

Варна, благодаря за цялата информация  и преводи с която ни радваш  

Мишел и на теб   И на всички които ни радват с инфо, снимки и клипчета