Отговори
# 615
  • Мнения: 1 422
Офффффффффф, този ми беше от повтаряемите уроци....
И на мен, ама като не схващах.  Laughing Затова пък с научаването, камък ми падна от раменете. Точно така се почувствах. Свободна и влюбена в любовта.  Grinning

Алооооооооо, ти щооооо ми четеш мислите  Embarassed или по-скоро състоянията....

# 616
  • София
  • Мнения: 7 503
Аз пък, за да страдам.  Mr. Green
Хайде де, знаете какво имам предвид.
И аз искам да лежа по цял ден под една палма на един алзурен бряг, ама няма. Не се получава. Явно друга задача в този живот ми се е паднала. Освен да си я реша, май друго не ми остава. Предпочитам да ми харесва решаването, вместо да не ми харесва.

# 617
  • Мнения: 13
АКО на някой му е интересно за измеренията:

http://indigota.com/index.php?topic=2024.0

Последна редакция: нд, 23 яну 2011, 23:18 от medeya

# 618
  • Мнения: 3 034

Алооооооооо, ти щооооо ми четеш мислите  Embarassed или по-скоро състоянията....

Одъртявам и помъдрявам.  Mr. Green

Alexa JT , много готин пример, голям фен съм на Олдман, но бях забравила филма, ще си го потърся тези дни да го гледам пак! Права си, на мен лично ми е било невъзможно досега да разбера, да прозра напред защо дадено нещо се случва. За минали неща, се изумявам каква върволица от събития е била навързана, за да доведе до нещо. Събития, които са свървали по невероятен начин случки, места, хора... Никога не бих могла да го предвидя или планирам по такъв начин, просто нямам поглед върху голямата дъска отгоре.  Wink

# 619
  • София
  • Мнения: 7 503
Ами да, точно. Някой събития ги разбирам след има-няма 10 години.  ooooh! ooooh! ooooh! И ми иде да се хвърля да му целувам краката на онзи, който ги реди по този начин. Всичко си има причина. Всичко важно, всъщност.

# 620
  • Мнения: 100
 Wink

Последна редакция: пн, 24 яну 2011, 17:08 от Alexa JT

# 621
  • Мнения: 624
Рози  Hug Благодаря ти!   bouquet  Когато влезнах във форума, направих го с мисълта да намеря отговор на един въпрос и ти ми го даде:

Господ не ни дава хората, които искаме.
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем.

Момичета и момчета, чудя се едно, в стремежът си да се развиваме духовно и след цялото това четене, анализиране, споделяне... Остава ли ни време да живеем, да се насладим на живота?
Има ли все още някоя сред вас, която се радва на малките неща, като например на цъфналата през януари китайска роза (миналия ден майка ми показа красивото цветче, а в мен нищо не трепна  Sad   ). Кога за последно сте гледали звездите? А формите на облачетата?
А не беше много отдавна когато цопках по локвите и се пързалях по леда...
 Дали не пораснах?    Confused   Скукаааа!

Последна редакция: пн, 24 яну 2011, 00:48 от Passiflora

# 622
  • Мнения: 65

А не беше много отдавна когато цопках по локвите и се пързалях по леда...
 Дали не пораснах?    Confused   Скукаааа!




Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Екл. 3:6 Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Екл. 3:7 Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
 
  bouquet

# 623
  • Мнения: 624
  bouquet

Да! Май ми е
време за изгубване;

# 624
  • Мнения: 3 034
Напротив, точно мисленето по теми като тези, които разискваме тук ми върнаха способността да бъда щастлива, да ценя, да живея сега, точно в този момент. То това е един от постулатите на цялото това движение, поне от книгите, които аз съм чела. Животът е днес, в този миг, да успяваш значи да цениш, да постигаш значи да се радваш, да сбъдваш значи да сътворяваш. Сега, в този момент. Та, едва от нетолкова дълго време отново тичам в листата в парка, въргалям се по тревата, пускам хартиени лодки, зяпам звездите...

# 625
  • Мнения: 957
otilia, разбрала си ме погрешно.  Simple Smile Просто ако ти беше хрумнала мисълта, че в тази бедна и крадлива България трябва да внимаваш къде си оставяш чантата с голяма сума пари - нямаше да се стига изобщо до мисълта "какъв ми е урока от тази случка". Не означава, че вината е твоя, а те - крадците, горките.... Може би си била разсеяна в него момент; може би мисълта ти е била заета с нещо важно, а не с парите, които носиш.. simplyaven го е казала добре - съсредоточава се върху възможните опасности и така не стига до подобни ситуации. Оттам - не се пита "какъв урок имам да научавам". Това според мен е повече извод, отколкото урок.
Също така предположих, че може да не ти е хрумнала мисълта за евентуална кражба, защото за теб не е нормално деяние кражбата (един вид според себе си съдиш за другите - щом не ти хрумва мисълта да крадеш, не ти хрумва и мисълта, че ще те окрадат).
 
Всичко това не означава, че задължително и във всяка ситуация има урок за научаване, както вече някоя от вас писа по-горе! Дори да го има, - можем само да гадаем за това какъв точно урок трябва да научим от създалата се ситуация. А докато гадаем за нещо, което я нацелим  правилния отговор, я не, - и времето си тече, и енергията ни се губи.

Яд и гняв... Гневът според мен е по-силно и агресивно състояние. Но често се използват като синоними. И е напълно нормално да се гневиш на крадци. Мен също са ме крали. Едно ромче на гарата в Русе. И ...три служителки на аерогара София, което съвсем ме хвърли в тъч!!!


InteIIa,  Peace това ми е идеята - да осмисляме нещата, вместо да се доверяваме на сляпо. Всеки през своята призма ще ги осмисли и всеки до своите заключения ще стига. Понякога изводите ни ще се променят, но пък така ще изживяваме собствения си живот, не на автори, не на актьори, сценаристи, режисьори... Книгите и филмите са за да ни помагат. Но понякога могат и да вредят. И първото, и второто зависят от нас  Wink


Делфина, хареса ми разискването във въпросната тема! Благодаря ти! Подаде ми идея, защото аз също съм си мислила, че не всичко се връща на всеки....


trinity_v, имам, но на английски и италиански... Ако имаш възможност - запиши си ти напътствията на аудио. Може дори да е по-сполучливо за медитация.



Passiflora, днес докато шофирах за работа, видях храсти в червено... Първата ми мисъл беше: Не е възможно вече да цъфтят! Но пък тук е пълно с всякакви непознати за мен растения, и се вгледах в тях (но пуста му магистрала...)


Спорна седмица!




# 626
  • Мнения: 957
Пак по повод "непоисканото добро": Познавам няколко души, които никога не могат от който и да е да поискат нещо за себе си. Това означава ли, че не трябва да получат нищо? Познавам и други - които не спират да искат. Това означава ли, че трябва безспирно да им се дава?  newsm78

Не трябва ли да съдим за човек по неговите дела, а не думи? Не трябва ли да даваме според собствената си преценка и желание, а не клишета и заучени фрази?
Разсъждавам си... 

# 627
  • Мнения: 105
Не съдИ,за да не бъдеш сЪден. Peace


Никой и нищо не може да даде,да научи някого на нещо-може само да му помогне да го открие в себе си. Peace

# 628
  • Мнения: 13 512
Не съдИ,за да не бъдеш сЪден. Peace


Никой и нищо не може да даде,да научи някого на нещо-може само да му помогне да го открие в себе си. Peace
newsm10

# 629
  • Мнения: 9
Toni Grinning Разбрах те аз , ама и аз все си разсъждавам, ама гледам и да си живея живота ,докато разсъждавам де Peace От векове, на хората им е станало ясно, че по-първичните хора,онези които го карат ден за ден,изглежда живеят по-лесно.Мислителите и творците, винаги са били по-чувствителни, реагират на тънки струни, мислят/сутринта си спомних какво си викахме като деца,когато някой кажеше,че мисли "една патка мислила,мислила и умряла Crazy/ Тука сме все хора,които задават въпроси към себе си, търсят отговори, търсят съвършенството/за себе си/, питат...и това понякога не ни прави много щастливи,защото сетивата ни са отворени за несправедливите ситуации.От друга страна пък, точно тези сетива, ни карат да се справяме с нашите страхове, да се освобождаваме от "натрапниците" в нас, и да се радваме на ситуации и хора,които преди са ни притеснявали.  Аз се радвам,че ви има, дори и на различни мнения,ние говорим за едно и също Peace Хубаво е да има цветни хора Grinning

Сега видях ,че живееш в Швейцария - по-горе писах за там, защото винаги съм си мислила,че там лоши неща не се случват,незнам защо  Thinking

Passiflora, това ,за малките/всъщност Големите/ неща е чудесно Grinning Радвам се, че имам очи за тях, радвам се на Майката Природа,от дете гледам облаците и необикновените форми,които създават. Животните,които са навсякъде,малките мравчици,които така старателно си носят пръчиците, птиците,които си говорят ,дъждът,който пречиства/това лято в един страхотен дъжд,се изкъпахме в морето,заедно с децата - любимо мое занимание Mr. Green,после бягахме боси по локвите,скачахме в тях, и това беше най-хубавото от нашето лято Mr. Green И освен изумените погледите на минувачите,забелязах и малко завист в тях Grinning,децата бяха възхитени/сега като завали дъжд, ме питат ще ходим ли пак в локвите и морето Mr. Green, а аз - аз се върнах много години назад, и си обещах всеки път когато мога да го правя Grinning/

Незнам дали сте забелязали, старите сгради в София колко са красиви по върховете си - имат невероятни орнаменти, статуи, детайли - винаги,когато видя стара ,достолепна сграда, започвам да гледам нагоре/коства ми много сблъсаци с минувачи,ама пък и те се чудят ,какво гледам аз там горе, та и те поглеждат Grinning/, и скоро някакъв чужденец ,в България,беше казал, че тук хората гледали все надолу - а не, има и такива, дето все нагоре гледаме Peace

Пожелавам ви най - хубавата седмица до сега,най-приятните хора, и най-позитивните преживявания да ни се случат Hug

Общи условия

Активация на акаунт