Подсъзнанието може всичко 35 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Няма нужда да го приемам лично, нито да се пъча. Просто материалните неща се оправят. За мен да се създават отрицателни емоции, да се разтреперваме за неща, които се връщат и се купуват не е здравословно. Но е от личен опит, да. Другояче не съм успяла да го науча, сигурно може и по-лесно да стане.

Кое те учудва в отношението? Аз много малко хора познавам, които наистина да са благодарни и в този смисъл нищо не очаквам. Ако очаквам, най-много да се тръшна, ако не стане, както аз го виждам. Смисъл никакъв. Като не се чувствам комфортно с даването, търся начин аз вътрешно да се изчистя, както питах и тук. Добро отсреща я дочакам, я не.

Desss И дом,и семейство и пари,и наследство -всичко съм имала и губила.Сравнението ти не е удачно,но и това минава.Въпросът е до колко човек го е предизвикал и приел .


Делфина,а въпросната  жена,която ти е наговорила тези неща-лично молила ли те е за помощ?Понеже,когато си задаваме такива  въпроси,трябва да сме наясно,че наказаното добро е всъщност-непоисканото такова.

Аз в тази ситуация по-скоро бих си поръчала съответната сума и оставила да дойде, откъдето трябва, отколкото да се тровя с подобни емоции и очаквания. Но на мен материалните неща мис е получават, това би бил моят начин. Виж, емоционалното справяне е по-предизвикателно. За мен, де.

Там е работата, че беше поискано. Това ме мъчи. Практическите аспекти - кой е виновен и кой ще връща парите вече са решени, пък и те не ме тревожат толкова. Знам, че и това ще мине

Въпросът ми беше от чисто философска и морална гледна точка. От всичко случващо се си вадя извода, че не е добре да помагам, дори когато ме молят. Т.е. за мен е по-добре да съм безобразен егоист и напълно завършена кучка във всеки един момент от живота ми. Не говоря за помощ за сираци или бездомни животинчета. И това не е първия ми случай. Май вече трябваше да съм си научила урока, ама на...

Просто случката не ми се връзва с всичо, в което вярвам. Май Исус е бил прав за другата буза

Както и да е.

 Делфина
С уговорката:

Не приемай нищо лично. Приемай другите такива, каквито са. Когато възприемаш другите хора такива, каквито са, без да го приемаш навътре, никога няма да бъдеш наранен от онова, което казват или правят. Дори ако другите те излъжат, няма проблем. Те лъжат, защото се страхуват, че ще откриеш, че не са съвършени. 

Не приемай лично и моето мнение , работя върху критичността си все още , но от постовете ти съдя, че не успяваш добре да се справяш с парите. Всичко е наред пусни тези пари да си отидат.Ако ги пуснеш със спокойствие те ще се върнат умножени, но ако се ядосваш най-много да затънеш още финансово.

 

Делфина, ами ако наистина урока ти е да не бъдеш винаги "бяла и добра"?! Ами ако доброто всъщност е да бъдеш "егоист и завършена кучка"?! Още повече като знаем, че добро и зло са субективни понятия и неможем да предвидим какъв ще е същинския резултат от дадено действие след време. Така че ако "те кара" да си "кучка", давай, ако и тогава се чувстваш зле и прецакана, поне ще знаеш, че урока е друг 
Между другото носкоро разбрах, че поговорката "Няма ненаказано добро" е само българска, няма аналог на друг език.

а в твоя случай си станала патка  /шегувам се /
Използваш много силни думи да си завършена кучка и безобразен егоист изобщо  не означава да откажеш пари назаем /поне за мен/. А и не си длъжна непрекъснато да помагаш на някой финансово.

Делфина, а ти какво изпитваше, когато даде тези пари? Добре ли ти беше или ги даде с леко съмнение?
Според мен урокът ти е да се научиш да се вглеждаш по-навътре в себе си и да се вслушваш в сърцето си, а не с разтворени обятия да се раздаваш на всеки и за всичко. Всъщност, мисля си, това май е урок за повечето от нас. За мен - също.
Аз също си задавам въпроса - егоизъм ли е, ако не откликна на зова на някой за помощ, защото не намирам за уместно да го направя в този момент? Откъде да бъда сигурна, дали наистина му помагам и ще бъде добре за всички това? Кой вариант е по-лошият за нас и душите ни - да не откликнем на нечия молба и да останем душевно спокойни или да дадем това, за което ни молят, но после да се терзаем и гневим?

А кой вариант е за предпочитане - да дадеш без да се чувстваш комфортно, или да откажеш и пак да не ти е комфортно?

 Пред същата дилема бях снощи - да отстъпя, но с тягостно чувство, че предавам себе си или да държа на своето, но да нараня други хора, даже може би и детето си? И наистина дали е полезна жертвата за всички ни?

A бе , не е тъй  защото заради такива подляри следващия път може да подминем човек който наистина има нужда от помощ   ще се замислим 


Като те излъжат мн.пъти или трябва да си светец или невменяем за да продължиш да вярваш безкористно 

Иначе да, всичко минава с времето дори и ще простиш но няма да забравиш ей това е 




Не си егоист Делфи  просто следващия път като решиш да помагаш ще се замислиш и ще дадеш сума/помощ  която дори и да загубиш няма да те е толкова яд ....едно е да прежалиш 100  друго е 1000 

А какво, когато сме се вкопчили в някакъв проблем...? Знам много добре къде ми е грешката, знам че ще се получи, но това чакане ме съсипва. Чакам това нещо да се случи вече 2 месеца. Всичко беше сигурно - щеше да се реши след седмица, след 2, в началото на месеца, в началото на следващия, в началото на годината.... Как да се отпусна и да оставя нещата да се решат, без да се вкопчвам в проблема. Може ли човек да се пусне по течението и да не очаква нищо като в същото време от решаването на ТОЧНО ТОВА НЕЩО зависят много други. А какво правим, когато вече сме на дъното и знаем, че решаването на същия този проблем, ще оправи всичко.
Стана много объркано. Искам да се освободя от този товар и да намеря решение за себе си.. но просто... не става и не става...

Ами аз например имам съвсем ясен и конкретен списък с хора, с които влизам в "парични" взаимоотношения. С всички други - не, без изключения. Именно това, че действам по мое собствено правило, което съм изградила и аргументирала за себе си преди да го прилагам, ми дава спокойствие. Щом не е на този да, ама на другия не, щом има система, щом всички са при еднакви условия, аз съм спокойна. И интересното е, че никой не знае за това мое правило, но се случва да идват към мене директно или индиректно само хора от списъка. Другите си търсят някакви други източници на финансови отношения и изобщо не съм наясно кога и какви. Това не е моя работа. Не ме интересува изобщо.

Също така обаче аз много ясно разделям личното от работата, от парите. Което ще рече, че примерно в офисите, където съм работила, нявсякъде съм придобила по някой много близък приятел, но това никога не е влияело на оценките, които тези хора са получавали от мене за свършената си работа или как съм им определяла промените във възнагражденията, ако са ми били подчинени. Ако работят добре, висока оценка. Ако работят калпаво, предписани точки за промяна. Трудно разбирам хора, които не могат да разделят приятелското си отношение към някого от служебното.

По същия начин съм и с парите към хората от моя списък. По финансовия въпрос се разбираме, правим погасителен план и той се спазва стриктно. И точка. Това изобщо не го включваме в другите си отношения. Като вземе някой пари от банката, да не би да става приятел с нея - не. Финасирала съм учение на приятелка в чужбина и това не ни е направило нито по-близки, нито по-далечни. Получих си парите по договорката помежду ни в срок. Обаче знам точно какво, колко и на кого давам.

Има определени каузи, които подпомагам със сумичка всеки месец, за които никой около мене не знае. Една от тях публикува имената на финансиращите я хора на сайта си, но аз съм се разбрала с тях моето да не фигурира в този списък. Има хора, които получават от мене също определена сумичка всеки месец, защото съм преценила, че това искам да правя, но то също не се коментира. Не влияе и на другите ни отношения. Ако някой от двете страни по някой въпрос се изложи или възникне конфликт, разрешаваме само него. Парите не месим. Това, че съм дала 20 - 50 - 60 лева някъде не прави никого длъжен или обвързан. Хората са свободни същества. Какта аз да дам или да не дам, така те да вземат или да не вземат. Без емоции. Това са просто пари. Какви емоции в парите!

Спокс, незнам за какво иде реч, но явно не си достигнала точката на насищане. След това вече не ти пука дали ще стане или не. даже вече не го искаш да стане. Но може би не говорим за едно и също.

Като те излъжат мн.пъти или трябва да си светец или невменяем за да продължиш да вярваш безкористно  - аз светица определено не съм, явно съм невменяема, щом продължавам да вярвам понякога на човек, който ме предаде по най-гадния начин.

Ето затова аз никак не обичам приказката, че "Парите са проверка на приятелството". Защото покрай такива "проверки" получаваш и такива удари под кръста, че ти се отщяват каквито и да било приятелства.
Така, че без "проверки" най добре...

Ако едно приятелство е истинско, то би издържало и на откази. Иначе не би било истинско, ако се разпадне заради един отказ...