Намесвате ли се когато децата ви се карат помежду си

И аз така

В началото се опитвах да обяснявам, че и двамата могат да играят с една играчка, като се изчакват, но то ми писна и престанах.

След горецитираният метод сами се научиха да се изчакват  (важно е да кажа, че разликата им е 2г)

Купувахме им всичко по 2, нооо....спрях!! Защото един ден малкото надаваше яки писъци, че брат му не му дава купата....я да видя купата... и брат му вади празна ръка, в която уж държи купа (въображаема). После пак така държеше "телефон" . Ееееее....няма оправия. И сега купуваме различни играчки и се научиха да не се карат. 

Ооо и на мен ми е малко болна тема в момента. Въпреки голямата раzлика и раzличното естество на "караниците". Пак си има 
Та zначи... аz се опитвам да не се карам все на големия, zащото наистина е доста голям и би му било кофти. А и иzобщо не е все той виновния, дори напротив. А малката е станала страшен драzнител и е след наго като лепка.. Но то иzлиzа, сякаш се карам ВСЕ на него, поне в нейните очи май  Защото когато не ги виждам и я чуя да пищи неистово, се иzвиквам от където съм "К.... (името на големия), какво ставааа..?" И той zапочва да обяснява, просто не мога да питам нея все още. А тя всичко иска с пищене, особено щом е около него. И не се търпи просто... И то иzлиzа, че  все едно все по него викам. А иzобщо не е такава идеята...
А и много неща не й дава, но отново има причина, тя му съсипа сума ти. Тя пък докопа ли нещо негово веднага бяга, той я догонва, кара й се, тя пищи и реве, абе просто е 
Но и аz да съм на негово място, бих се драzнила, нали я виждам каква е 
Вчера напраимер рева пред вратата на стаяzта му сума ти време, zащото не я пускал.. А той се беше zатворил да пише домашни, ако я пусне става маzало...
И така, момичета, мислех си че при големичката раzлика всичко от към раzправии и тем подобни не е толкова zле, като при малката, но съм се zаблуждавала. Пак си ги има   

Сова, да ти кажа, мисля, че при по-голяма разлика е по-трудно от психическа гл.т. Гледам ги моите племенници и...хич не ми се вижда лесно при подобни спорове. Изобщо ситуациите са по-сложни. Моите поне са горе-долу на един акъл. Докато там (5г разлика) каката подучва малкото на бели, после гледа сеир...или тя трябва да учи, пък той й пречи...пипа й нещата...по-сложно е на кой да се скараш  Да не говорим, че като ги изведа и тя ми говори на английски, гаджета и т.н., а бебоците са на вълна да се самоубият и едвам им разбираш какво говорят  Може и да е въпрос на навик, но на мен ми се вижда по-лесно гледането на деца с малка разлика.

Да и аз мисля, че при по-голяма разлика е по-трудно. Уж големия е почти мъж, ама не точно. Уж малкия е по-слаб, ама не точно...
Като започнат да си удрят "тупаници", нито малкия плаче, нито отстъпва на батко си по сила на удара. Накрая са със зачервени бузи и щастливи от хубавата игра!?
Това, което мен ме притеснява е, да не предизвикам ревност у някой от тях с грешно отсъждане на виновен или пък неглижиране на засегнатия. Избягвам да обвинявам бате, преди да съм се уверила че той е причината за проблема. А и най-често малкия е предизвикал батко си и после пищи, все едно че са му откъснали нещо. Но пък и голямата разлика има своите хубави страни, лесното е че Саши много често може да предвиди какво ще направи в следващия момент Боян и просто предотвратява ситуацията, не допуска да се стигне до сблъсък (е, не винаги!). А и като се сетя ние с брат ми (3 год. разлика) как се биехме, докато ги нямаше нашите, направо се радвам, че  моите са с 14 год. разлика.

И аз се намесвам, защото ако ги оставя все още рядко решават конфликта сами, още се учим. На 5 г. и на 3 г. са, но малката изостава с говора, та все още не могат да се разберат винаги. Най-често се карат за играчки, като малката само гледа какво е взела кака й и започва да го иска. Старая се да съм справедлива, а не да карам винаги голямата да отстъпва, защото това ще им вгорчи отношенията. Ако много се карат за нещо и не приемат никакви варианти (изчакване, редуване и т. н.) просто го вземам, веднага утихват и двете. Преди като беше още по-малка малката казвах на голямата да не й се сърди много, защото все още разбира малко неща, но като порасне още малко, ще може да "вдява" повече. Сега вече се карам и на двете като стане нещо, никога няма невинен И най-вече винаги спирам опити за размяна на удари и обиди, като им казвам, че в семейството е недопустимо хората да се бият, обиждат и т. н. Надявам се в един момент, след като толкова дълго им е било повтаряно, да го спазват и когато ние, родителите, не сме там.     

Това,че по-голямото дете трябва да отстъпва на по-малкото е голяма глупост.Наистина е грешен подход,който може да доведе до нежелани и неприятни последствия.Когато бяха по-малки ми беше по-трудно да потушавам караниците,защото ми беше трудно да определя кой е виновен.Но никога не съм се карала и наказвала и двамата,ако не разбера кой носи вината.Според мен това също е грешен подход.Така детето,което не е било виновно е ощетено и определено се натрупва гняв.Ако не установя кой е започнал просто потушавам караницата,отстранявам "ябълката на раздора",обяснявам ,че не бива да се карат,бутат,дърпат и това е.Сега вече са по-големи и се карат за други неща и в повечето случаи ги оставям да се разберат сами.За играчки се карат много рядко.Малкият обикновено пипа нещата на Ема, учебниците,тетрадките,разбутва,карат се за филмчета и т.н.Каката определено е по-отстъпчива и търпелива.Вчера се бяха скарали заради едни листи .Голяма драма беше .Малкият плаче,каката се сърди и му се кара..Просто той иска също като нея да ходи на училище,да пише домашни и т.н.Беше и скъсал листи от една тетрадка,за да рисува.Има си негови бели листи за рисуване,има си и тетрадка,но иска листи от нейната .Е,сигурно сто пъти съм му обяснявала да не и пипа нещата,особено тези за училище,но ефектът от обясненията ми трае2-3 дни,после пак същото.Явно докато не тръгне и той на училище все ще пипа и иска.А Ема много си пази нещата,за разлика от него и наистина се дразни като той ги пипа,разбутва,къса и т.н.

Елфче, винаги единият започва пръв (виновен), а вторият реагира така, както не трябва (виновен). Затова им обяснявам, че щом не могат да се разберат отстранявам причината за скарването. Така и двамата приемат, че са "наказани" и всеки си разсъждава над грешката. Това е в масовите случаи.
Изключително рядко се налага да заема нечия страна. Обаче, поради това, че ми се налага рядко, то въздействието е голямо и другият не се сърди. И обикновено, ако ми се е наложило да заема нечия страна, то гледам в кратък срок да заема и другата, дори в незначителна (за мен) ситуация.
Мисля, че добре ми се получава. Играят го комбина и се разбират.

ПП. И в тези ситуации непрекъснато им повтарям колко по-добре е да са добри един към друг и да се разбират, отколкото обратното, когато им се карам

Изчетох всички отговори. Виждам, че си приличаме. Обаче решаването на проблема ми е все така мъгляво.
Аз също съм чувала репликите - ти си по-голяма, остъпи му. Това беше причина много дълго време да смятам, че родителите ми обичат повече брат ми, донесе ми доста проблеми...
Затова като се чуя аз да изричам тази реплика, се чувствам много виновна.

Децата ми са страшно различни. Ако не бях родила и двете по естествен път, сигурно щях да се съмнявам дали не са ми разменили бебето.  
Дребното е оправно, пробивно човече, което много уважава желанията си и държи и другите да ги уважават.
Но как да и се карам и да наказвам, когато всичките и действия са породени от желанието да подражава на кака си. Обяснявам, че тя иска и дърпа тази книга от ръцете на кака си, именно защото тя е в нейните ръце. Ако каката остави тази книга и вземе друга, интересът веднага се насочва към другата. И пак проблем. Защото каката иска да почете все пак.
И двете са прави, нали...

Понеже вече сме на конкретна ситуация ще се включа пак.
Не, не са "прави" и двете. Аз не толерирам подобно поведение- когато едното дете вземе нещо, другото веднага да насочи вниманието си към него само защото в този момент му се е видяло интересно. Когато големият вземе книга малкият не може да си играе с нея, докато големият не си свърши работата, освен ако големият не желае да я разглеждат заедно /зависи от типа книга/. Ако е учебник или художествена л-ра за четене /там картинки няма/ малкият е научен, че никой не е длъжен да задоволи на мига желанието му. Ако ще е само да погледне и да я върне- О.К., но не и да лиши другото дете от заниманието му.
Компютър- когато едното дете се е заиграло на игра, другото не може да му дърпа от ръцете мишката. Правилото е- ако не му се играе с друго- просто да позяпа. След известно време су прудлага и на него.
Въобще у нас няма значение кое прави големият и кое- малкият. Първият по време е първи по право- като в живота. И ако първият не желае да отстъпи правото си, то си е негово. Другият сам да си намери забавление, различно от намереното от първия.

Аз съм също по- малката, но у нас никога не е имало "Отстъпи, че си по- голям", затова и не го приемам за нормално. А съм виждала такива случаи, тотално съм отказала предварително такова поведение.

В случая за мен "каката" има своето право да почете на спокойствие. И ако винаги малкото получава веднага това, което иска, то е нормално да изглежда вкъщи "по- оправно", но навън, за страничните хора, изглежда по- нахално.

Не става въпрос за "каране" и "наказване". У нас от самото начало е определено горното правило, следва се неотлъчно и децата го спазват. Изисква се еднакво и от двете. Кутията с фокуси е подарена на единия и другият ще я гледа ако и когато собственикът му позволи. А "собственикът" обикновено няма нищо против, стига с подаръка му да се играе по правилата, да не му се пречи на него и да се пази.

Май само аз ще си пиша по тази тема, но ми е много интересна  

Темида, в тези случаи се намесвам и казвам на дребното, че вече е взело от батко си 1-та книга- да си играе с нея и после, когато брат му свърши- ще вземе и 2-та. Ако батко му много се разстрои в началото (съдя по мерака)- давам на малкото 2-ра книга с уговорката, че после батко му ще му даде 1-та. Ако не се разберат- взимам всички книги, докато не осмислят как да се разберат по въпроса.
Т.е. давам алтернативи изгодни и за двамата, но вече си трябва наблюдение, дали голямото/малкото не го прави с цел дразнене.

В момента активно се боря с това голямото да не дразни малкото. Слушам ги непрекъснато какво говорят и се намесвам. Баткото започва да го дразни с някое изказване, натяква, а малкото започва да го обижда...Поприключих със споровете с играчките и сега съм на вълна "преборване на психическият тормоз". Преди имаше по 100 пъти спорове за играчки, а сега по 100пъти заяжданици (най-често на тема "кой е бебе" и "кой може по-добре")  

Judy, въпросът е какво правиш когато тръгне да дърпа книгата/мишката/играчката и т.н.
Ако съм наблизо и съм видяла това, казвам - престани. Но тя, разбира се, не престава. Оставям я да си пореве, или, за да осигуря възможност на каката да почете, грабвам дребосъка и отиваме в другата стая. Обаче почват жални ревове "какаааа, какаааа", на които каката обикновено не може да устои, нито пък аз. Тоест, проблема не е решен...

У нас всички играчки са общи. Не мога да установя зачитане на собствеността. Само учебниците и училищните помагала са категорично на каката. Обаче дребосъка и тях примъква, ако ги докопа...

Dachy, спора "ти си бебе - не, ти си бебе" ми е най-любим. При вас върши ли работа крясъка "Млъкнете и двете"?

и ние сме на тази вълна - големия минава покрай ситната и й прошепва нещо, след което ситната започва да крещи и да се опитва да го докопа да го ритне, той я хваща за рамената (така съм го учила - да я държи далеч) и почва "не ме достигаш, не ме достигаш"... и т.н. и т.н....

Понеже питаш дали и "двете са прави", затова отговарям- за мен не са и двете.
Говоря за възраст 1-2 години, т.к. това се е случвало тогава. Поради наложените рано правила след тази възраст нямаме точно тези проблеми.

Конкретно- вземам я и казвам винаги, че първи я е взел другият и когато той приключи, може да се погледне /книга, играчка- няма значение/. "Престани" работа не върши. Малките деца от много приказки продължават да си правят що си знаят. Поревавал ми е 2-3 пъти малкият, когато е искал да накара големия тутакси да му даде ценностите си, а последният не е пожелавал да го стори. Когато схвана, че все тази е и ще бъде процедурата- спря да реве.

Моите рядко се карат помежду си. По- често е да си говорят глупости и да се хилят, да се надпреварват кой повече тъпотии ще каже и ще направи /уригването и пърденето също влиза в репертоара/. Тогава се карам. Престават, после почват пак.

А вашите деца заиграват ли се заедно.
Баткото ми е с 5год. по-голям от малката.Имам моменти в които чудесно се забавляват заедно, но само тогава когато баткото диктува правилата и всичко върви по неговия план.Ако тя иска да играят с нещо друго се отдръпва.
Навън с други деца на възрастта на сестра му се разбира чудесно - занимава ги, забавлява ги , угажда им но към нея - все едно я няма.Даже ако тя падне на земята няма рефлекс да я подхване и да и помогне.Това ми прави впечатление и ме смущава.
Споделете как е при вашите деца.

  оооо...дааааа...обикновено идва откъм кухнята 

Докато го изричам притичвам в стаята и се скарвам и на двамата "Ти няма да го дразниш" и "Ти няма да обиждаш" . Заключението: "да не съм чула пак такива неща и от двамата"   


Тази простотия с пърденето мина съвсем скоро...лиготията беше на ниво. Всичко пърдеше- динозавъра, колата (това й беше горивото), плюшените играчки. Леки забележки вкарвах (съвсем рядко) и отмина бързо. Още се случва, но интересът е нисък.

Това с шепненето на ухо мнооого ме дразни. Голямото се е научило от градината и сега само се напъва да шушне...непрекъснато обяснявам колко е невъзпитано и е обидно за този, който не чува. За щастие започна първо на мен да шепне и лекичко, бавничко го отвиквам.