Намесвате ли се когато децата ви се карат помежду си

  • 3 454
  • 73
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 24 467
Имат 6 г. и 4 м. разлика и големият често търси малкия за игра. Принцип ми е да не го карам, обаче той сам го търси, когато си е вкъщи и е приключил с уроците.
Случвало се е когато големият си има деца на гости да викат малкото, защото ги разсмива /прави и говори глупости, естествено/. Когато почне да им досажда моментално го извеждам от стаята. Когато някой не желае да играе с другия гледам да пренасоча вниманието.
За мен е от голямо значение инициативата за занимания с малкото дете от страна на голямото никога да не идва от нас, родителите. В противен случай винаги ще се породи най- малкото досада. В началото- неосъзната, с годините- все по- ясно разграничима. Това ме притеснява.

Ох, простотиите не минават бързо. Аз и брат ми се занимавахме с тях кажи- речи до неговата казарма и моя VІІІ-ми клас. Сега моите си събират очите, например. И с плюшките се лигавят, съчиняват си гадни театри с кофти роли. Големият си купи и пърдяща възглавница- и двамата много й се кефят, сред любимите играчки е.

# 46
  • София
  • Мнения: 9 519
3 години разлика - има моменти, в които като се заиграят и могат да изкарат с часове, ама по някога игрите са им едни... боричкат се, крещят, ужас някакъв. Има моменти, в които и двамата не искат да играят един с друг. Иначе се търсят, големия е грижовен към малката, когато са на място с други деца я пази - "не я бутай, тя ми е сестра", а вчера имах смешен случай - големия сбърка и вместо насекоми каза матекоми, аз го поправям, като питам матекоми или насекоми, той се нацупва, че съм го поправила, а ситното заключва - "лоша мама, бати знае, какво е матекоми"  Mr. Green

# 47
  • Мнения: 627
3 години разлика - има моменти, в които като се заиграят и могат да изкарат с часове, ама по някога игрите са им едни... боричкат се, крещят, ужас някакъв. Има моменти, в които и двамата не искат да играят един с друг. Иначе се търсят, големия е грижовен към малката, когато са на място с други деца я пази - "не я бутай, тя ми е сестра", а вчера имах смешен случай - големия сбърка и вместо насекоми каза матекоми, аз го поправям, като питам матекоми или насекоми, той се нацупва, че съм го поправила, а ситното заключва - "лоша мама, бати знае, какво е матекоми"  Mr. Green

У вас доста прилича на "у нас". Laughing
На мен ми се е случвало, след като дребосъка е разреван, каката, която е била обект на защита да ми казва - каква майка си да си разреваваш детето... Mr. Green И отива да я гушка.

# 48
  • София
  • Мнения: 2 437
О, у нас...два пъти баткото се е разплаквал, защото съм му се карала и малкото така писва...то по принцип си е ревливичко и емоционално, но много тежко понася, когато батко му плаче. Едно, че ми е кофти, че така съм насолила баткото, ами и малкото в добавка ми късат сърцето.  Confused
И при нас баткото пази малкото. Бди, като орел над него- в клубче, на море, разбирам и в ДГ.

Няколко пъти са се опитвали, когато се карам на едното, другото да ми заповядва да не се карам на брат му. Хем на момента го скастрям, хем ми е доволно. 

# 49
  • Мнения: 8 278
При нас редът е като описания от Judy - който пръв си вземе играчката, той ще играе с нея. Другият няма право да я дърпа. Може да помоли за нея и евентуално да я получи. И двамата много добре реагират на думичката "Моля". Малкият все още не винаги се усеща да си поиска нещо учтиво и трябва да му напомням, но големият знае, че ако каже нещо от рода "Оги, може ли да ми дадеш и на мен за малко", малкият много рядко ще му откаже. Разбира се, когато са поизнервение, реагират първосигнално с викове и дърпане, но това е в доста малък процент от случаите. За маймунджелъци са винаги готови и двамата, и се имитират успешно един друг. Разбира се, колкото по-голяма магария е, толкова по-добре. Не им се карам тогава, защото честно казано и на мен ми е забавно да ги гледам.
Баткото ни иначе е много грижовен. Помага понякога на малкия да си събуе или обуе панталоните. Пази го на улицата и винаги го следи да не слезе на шосето, да не тръгне нанякъде. Не иска да го дава на никого и рядко е съгласен да отиде някъде без брат си.

# 50
  • Мнения: 2 142
Понеже вече сме на конкретна ситуация ще се включа пак.
Не, не са "прави" и двете. Аз не толерирам подобно поведение- когато едното дете вземе нещо, другото веднага да насочи вниманието си към него само защото в този момент му се е видяло интересно. Когато големият вземе книга малкият не може да си играе с нея, докато големият не си свърши работата, освен ако големият не желае да я разглеждат заедно /зависи от типа книга/. Ако е учебник или художествена л-ра за четене /там картинки няма/ малкият е научен, че никой не е длъжен да задоволи на мига желанието му. Ако ще е само да погледне и да я върне- О.К., но не и да лиши другото дете от заниманието му.
Компютър- когато едното дете се е заиграло на игра, другото не може да му дърпа от ръцете мишката. Правилото е- ако не му се играе с друго- просто да позяпа. След известно време су прудлага и на него.
Въобще у нас няма значение кое прави големият и кое- малкият. Първият по време е първи по право- като в живота. И ако първият не желае да отстъпи правото си, то си е негово. Другият сам да си намери забавление, различно от намереното от първия.

Аз съм също по- малката, но у нас никога не е имало "Отстъпи, че си по- голям", затова и не го приемам за нормално. А съм виждала такива случаи, тотално съм отказала предварително такова поведение.

В случая за мен "каката" има своето право да почете на спокойствие. И ако винаги малкото получава веднага това, което иска, то е нормално да изглежда вкъщи "по- оправно", но навън, за страничните хора, изглежда по- нахално.

Не става въпрос за "каране" и "наказване". У нас от самото начало е определено горното правило, следва се неотлъчно и децата го спазват. Изисква се еднакво и от двете. Кутията с фокуси е подарена на единия и другият ще я гледа ако и когато собственикът му позволи. А "собственикът" обикновено няма нищо против, стига с подаръка му да се играе по правилата, да не му се пречи на него и да се пази.
Ето това подкрепям напълно и се изисква от всички вкъщи независимо от възрастта.

# 51
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 994
Вълшебните реплики при нас са "Може ли да видя?" или "Искаш ли да си играем заедно?". Последната се появи по-късно и е най-вървежна в момента когато искат една и съща играчка, защото са с малка разлика и много обичат да си играят двамата.


Иначе съм забелязала, че малките деца, които проявяват желание към играчка само защото другото дете вече я е взело, много често се задоволяват само да я подържат за малко и след това я връщат с лекота. Ако другото дете е по-голямо и разбира, че ще му я върнат, а няма да му я вземат, също обикновено я дава с лекота. Общо взето по този начин процедирах в началото. Казвах, че не се дърпа, а се пита "Може ли да я видя?".

# 52
  • Бургас
  • Мнения: 372
Dachy, и ти си права,че ако едното е започнало,то другото е реагирало неправилно.Но ако не разбреа кой е започнал не наказвам и двамата.Защото няма как да разбера дали реакцията на едното е породена от действие на другото.Когато не установя кой е виновникът не наказвам,а просто остранявам причината за караницата,обяснявам,че не бива да се карат,че са брат и сестра и трябва да се обичат,че взаимно трябва да си отстъпват-един път едното,друг път другото дете и т.н.Наказвам,когато знам какво се е случило,така знам какво трябва да е и наказанието.Ето вчера за тия глупави листи още ги държи ooooh!.Ако щете вярвайте у нас имаме листи да се зарине човек.Взела съм пакет от белите листи вътре са 500 листа,на малкия също съм взела толкова тетрадки,колкото на каката,учебници си има от детската,букварче и сметало има и за него,но не..Винаги иска нейните и пипа и се сърди.Обяснявам на Ема,че дребното просто иска да е като нея,да е ученик,тя е търпеливо дете,търпи го,но до едно положение.Вчера обаче яко се сдърпаха.Е, на кого да се скарам Thinking.Той иска да е като кака си,тя пък не иска той да и къса листи от тетрадката,което е разбираемо все пак е от 20листа,като скъса 2-3 пъти то нищо не остава,а тетрадката и е за домашно.Обяснявам на единия,обяснявам на другия,но то всеки си е прав донякъде.На Хриско 100 пъти съм му казвала да не пипа нещата и,че си има свои,да я пита и т.н.Два,три пъти я пита на четвъртия пак пипа  ooooh!

# 53
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
А вашите деца заиграват ли се заедно.
Баткото ми е с 5год. по-голям от малката.Имам моменти в които чудесно се забавляват заедно, но само тогава когато баткото диктува правилата и всичко върви по неговия план.Ако тя иска да играят с нещо друго се отдръпва.
.......
При нас ситуацията е подобна, само че разликата е 2.5г.
И да - намесвам се когато се стигне до бой.
Уж гледам да не вземам страна, но понякога ситуацията излиза извън контрол... за съжаление....  Sad

# 54
  • Мнения: 6 031
За мое голямо съжаление се налагаше да се намесвам доста. Колкото повече порасват, толкова по-малко се намесвам вече. Разликата им е 3.5 години.

# 55
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
За мое голямо съжаление се налагаше да се намесвам доста. Колкото повече порасват, толкова по-малко се намесвам вече. Разликата им е 3.5 години.
А колко са големи, все пак.....

# 56
  • Мнения: 627
Вълшебните реплики при нас са "Може ли да видя?" или "Искаш ли да си играем заедно?".

У нас, ако отговорът е "не", се продължава с въпроса "може ли", ама вече с друга интонация: "може лииии, МОЖЕ ЛИИИ" и така докато не се намеся с реплика "я престанете", "дай и го, моля те, да спре да вика", или въпросното нещо не и бъде дадено. Laughing

Ако отговорът на въпроса "искаш ли да играем" е "да", тогава дребосъка иска да играят именно на еди-какво си, а не на другото.  ooooh!

Добре, че колкото повече порастват, нещата се подобряват...май...

Елфче, как укроти ситуацията с листите, кажи, моля те.

# 57
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
......
Добре, че колкото повече порастват, нещата се подобряват...май...
Дали? Наистина ли се подобряват?.......
И колко големи са твоите?  newsm78

# 58
  • Мнения: 627
Каката е на 7 г. 2 месеца, а малката - на 2 г. и половина.

Ами подобряват се, понеже малката вече може да играе на игри, които са интересни на голямата, понеже изискват въображение. Напр. театър, игра на бебе и майка, танцуване, криеница/вкл. в гардероба Laughing/.

Обаче ситуацията, описана от Елфчето, у нас е почти ежедневие. До такава степен, че за да решаваме задачи и да пишем домашни, дребосъка трябва да е сериозно ангажиран с нещо в другата стая. /напр. с гледане на филм/ Иначе, ако сме заедно, много държи и тя да пише в именно тази тетрадка, в която пише кака, с именно същата химикалка, и да е включена в разговора. Не може ние да си говорим за задачи или да четем, пък тя да си мълчи, как така...

# 59
  • София
  • Мнения: 395
Уж гледам да не вземам страна, но понякога ситуацията излиза извън контрол... за съжаление....  Sad

Кой най-често е потърпевшия ?.....мама

Общи условия

Активация на акаунт