Литературен клуб - X

  • 71 421
  • 735
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 382
И на мен сякаш "Фиеста " (The Sun Also Rises) ми е любимата на Хемингуей.

А за източна литература съм отворена от около две години. Наскоро си представих как "цял живот" съм чела другата - доста английска, друга европейска, много американска, естествено руска и българска литература... А останалият свят съществува - с добрите си автори, с различното от нас. Японците винаги са ми били нещо, което съм искала да проумея. В един момент си ги представям като вечно усмихнатите, леко сдържани, милички японски туристи по цял свят, притежаващи в ежедневието самообладание и способност да се справят с всичко;  в друг момент искам да си обясня известните ни зверства (сякаш по-различни от нацистките) във всички войни (с Китай, с Малайзия, със САЩ), както и съвременните им чудатости... Мисля, че книгите (романи, не исторически или документални) ми помагат да разбирам някои неща... може би...

Също чрез романите преоткрих Индия, Афганистан и Пакистан. Май тук не търся както обикновено високо художествено майсторство, но нещо в тях ме привлича - може би защото винаги толкова сме пренебрегвали или подценявали тези страни...

За избора доста ми помага форума. Не че не съм вземала книги, които не са харесвани тук или обратното, но тук мненията често са по-лични и истински от „официалните” рецензии... Съчетавам с личното си усещане и опит, а морето от книги е толкова огромно...

# 406
  • Мнения: X
   И аз не мога да я проумея Япония и нейната душевност. Единствените книги за тази страна, които са ми допадали бяха тези на Амели Нотомб- т. разбираема ми става Япония през очите на европееца. Мураками ме изуми и ми остана напълно чужд и непонятен. Но напоследък с все по-голям интерес чета книги за други екзотични места и нрави. Дори да не са литературни шедьоври -информацията, която получавам за  природата, взаимоотношенията , ми е много интересна.А и усещането , колко различни могат да са нравите, въпреки, че хората в своите желания са еднакви навсякъде, ми е много странно. Стар читател съм ,много европейски и американски автори съм изчела. Съвременната литература от тези места ми става все по -еднообразна и предвидима, а и понякога ми идва изкуствено мелодрамарична и претенциозна.Мога да кажа, че предпочитам европейската и американска класика  пред съвременната литература. За българската литература важи същото. От днешните ни автори, и на мен  ми е слабост Бойка Асиова. Все още ме държи и магията на скандинавските автори.Вероятно защото по-рано не ги бях чела много и сега и те са ми като екзотична дестинация. Напоследък с интерес чета и руска литература, която пък преди  ми беше втръснала. Не всичко ми харесва оттам, но имат интересни съвременни автори. Току-що открих и Владимир Каминер .

# 407
  • Мнения: 660

Сега се "хвърлих" на Хемингуей . В момента чета "Безкраен празник " и за мен е наистина така .

За после съм си подредила стари и ценни книжки от библиотеката на мама - Андре Мороа , Фицджералд , Еманюел Роблес ...

Любимата ми на Хемингуей е "Фиеста ( И слънце изгрява)". Моля те, хвърли се после на нея  Grinning
Относно избора на книги, имам поглед върху авторите (професионален, да кажа) и винаги зная точно какво ще взема и няма да ме разочарова. Ако посегна към непознат автор, винаги зачитам малко- да проверя химията. Табелка "Бестселър" е антиреклама за мен, обичам тъмните кътчета, с недокоснати книги, спокойни и далеч от комерсиални обложки.


Благодарение на едно такова кътче /по-скоро рафтче Heart Eyes/ се запознах с автори като Мишел Турние , Еса де Кейрош , Жан Руо ... Без думи .  Любимите ми . Да не пропусна , разбира се и Льо Клезио .

Апропо , Вълшебничке  Hug, нещо ново от Жан Руо на пазара ? Ако не , ще трябва сериозно да напредна с френския , за да го чета в оригинал . Ще бъде пиршество за сетивата .

П.П. Да се присъединя и аз към fam и Богиня . И на мен ми липсва азиатската струна в душата .

П.П.П. ananas , силно ти препоръчвам " Елегантността на таралежа " на Мюриел Барбери .

Последна редакция: чт, 28 юли 2011, 15:14 от nice

# 408
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
Найс, "Елегантността на таралежа" съм го гледала на филм под заглавието "Таралеж". Страхотен беше. И замислям се дали да не си купя да прочета книгата, въпреки че имам нещо като принцип да не гледам филм след книга и да не чета книга след филм.

# 409
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
nice, веднага казвам няколко, които страшно ме впечатлиха:

"Хвърчилата" на Ромен Гари - нечовешки прекрасен роман, той ме запали по творчеството на писателя. От него бих ти препоръчала и "Сияние на жена", както и " Нататък билетът не важи".

"Къпиново вино" на Джоан Харис сигурно си го чела, но за мен е класи над "Сватовникът от Перигор".

От френските класици, описващи местния живот и неговите характерни особености, харесвам Балзак, Мопасан и Зола (с уговорката разбира се, че Зола е доста дарк)  Laughing

Съвременен френски писател (той обаче не пише за прованс), който ми допадна въпреки на места шокиращия му език е Уелбек.

Като се сетя за още, ще напиша.

От азиатските автори ми допадат Такаши Мацуока и Казуо Ишигуро.

# 410
  • София
  • Мнения: 3 370
Аз харесвам японската литература именно защото е толкова различна. Май тя ми е любимата от източните. Дори не търся пълно разбиране на светоусещането им. Пишат толкова качествено и изтънчено, че се оставям с удоволствие да ме шокират дори понякога. Често са ми попадали и книги на индийски автори, но при тях тематиката е малко еднообразна- почти всички сюжети се въртят около емиграцията и животът на индийските семейства в чужбина.

За нашумелите книги- винаги имам едно наум и обикновено не се хвърлям да ги чета, но понякога се изкушавам. Като цяло ми се струва, че се налага един по-елементарен, по-еднообразен стил на писане. Рядко се срещат автори с богат език и сложни образи. Когато чета Цвайг, Томас Ман, Канети, се удивлявам колко труд е хвърлен в шлифоването на идеята, на езика, в обрисуването на характерите и взаимоотношенията на героите. Това сега сякаш липсва като цяло.

Иначе чета много съвременна литература. Благодарение на Bookcrossing, "Предай нататък" и столичната библиотека успявам да следя онова, което ме заинтересува от издаваното. Така открих Олга Токарчук, Пол Остър, Амос Оз, Патрик Гейл, Гавалда, Кънингам, Филипа Грегъри, Маги О` Фаръл, Амели Нотомб, Орхан Памук, Каръл Шийлдс....сигурно има и още, да не изброявам всички. Wink Когато книгата успее да ме завладее, лесно прощавам дребни недостатъци и несъответствия, но в други случаи направо се намразвам как и най-малкото нещо ми се набива на очи. Laughing

# 411
  • Мнения: 3 205
Аз също имам предпочитани стилове и автори  - любими са ми Фицджералд, Маркес и Моъм (не всичко), Ж. Амаду и Саган например. Но избирам най-вече по тематика худ. литература, която чета: интересуват ме човешките взаимоотношения, междуполовите с акцент и изобщо изследване на човешката душевност. Иначе, покрай тази тематика, е "добре дошло" всичко друго като описания на бит и обичаи, природа и култура и т.н. Не обичам книги за войни, исторически също не ме влекат. Харесвам и хумористични (от рода на Удхаус) и трилъри, но не всякакви, а по-"класически", примерно Шелдън Wink

Последна редакция: пт, 29 юли 2011, 00:26 от alen mak

# 412
  • Мнения: 706
Моето последно откритие е "Клошмерл", който открих чрез препоръка на една съфорумка и който беше сравнен точно със "Сватовникът от Перигор". За мен "Клошмерл" е класи над "Сватовникът" и е книга за френския прованс, това което търсиш, nice...

# 413
  • Мнения: 660
Моето последно откритие е "Клошмерл", който открих чрез препоръка на една съфорумка и който беше сравнен точно със "Сватовникът от Перигор". За мен "Клошмерл" е класи над "Сватовникът" и е книга за френския прованс, това което търсиш, nice...

Да , изчетох я в нета ,  и аз по препоръка  Wink .

# 414
  • Мнения: 742
Аз пък приключих "Тиета от Агрести"(Амаду) и "Продавач на мечти"(Кури). Втората не ме впечатли особено. Твърде манекенска ми дойде, ако ме разбирате. Иначе идеята, заложена в нея, е много човешка, но и доволно експлоатирана от писачите на такъв тип литература. Няма да я повторя. Докато "Тиета..", мляс-мляс. Ще я оставя няколко месеца да отлежи и отново ще я захвана. Ако трябва да дам някаква супер кратка рецензия, книгата е като химн за тържеството на сетивата над разума. Отново действието се развива в пищна Бразилия, отново се усеща не само писателя, но и художника Амаду - книгата е като сочна, тъжна, смешна, ярка картина, пропита с лирика и чувственост. Има го и социалният елемент- по отношение на индустриалната агресия, която неизбежно ще превърне така обичаният от него край в поредната промишлена клоака. При това го прави без да звучи като фанатичен природозащитник, а с болката на човек, милеещ за земята и хората си. Историята на романа е история на пристигането на напредъка и последиците от това за света, в който е израснал, критика към корупцията във властта, към лицемерието на вярващите, към фалшивият морализъм. Но,  спокойно Simple Smile -  все пак не бяга от обичайния си стил- в романа не липсват препратки към  Байянските деликатеси – например „ракът на Агресте”, от който да „си оближеш пръстите” . И толкова ярко е предадена оная лакомия за живот, която изпълва същество на почти всичките му героини, оная ненаситност на сетивата, така типична за жителите на горещите страни... Великолепен Амаду, за пореден път. Горещо препоръчвам.

# 415
# 416
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
Много интересна статия.  Simple Smile

# 417
# 418
  • Мнения: 161
Дами, дали някоя от вас има книгата "Момиченцето на Адел" от Дороти Кумсън. Интересувам се от две страници 456-457. При мен липсват /на тяхно място са сложени 496-497/, както и в книгите на две познати, проверих и в библиотека-същото. Много ще съм благодарна, ако погледнете.

# 419
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 453
Жалко, че няма(не намерих) тема за отзиви, и ще възползвам от тази, за да питам дали има такива относно "Тайната история"- Дона Тарт. Много и се чудя на книгата, но ще се радвам, някой който я е чел да сподели впечатления.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт