"Зима е навън дошла в ОКТОМВРИйската дружина цари уют и топлина"

Мириндичка, честити придобивки! Хубави антидепресанти 
И ние със систър се размазахме.
Попаднах в ръчичките на готин масажист  и ми е супер 
Хайде, лека от мен 

Добро утро, сладки мами
Бързо да врътнем по кафенце:



Отново е понеделник, отново по работните места - аз вече чакам срещата ни с нетърпение

Преси е пролетна ваканция и баба Руди е на гости - гледат се двамата.
Много ми е хубаво с нея, вчера цял ден готви някакви неща и къщата така ухаеше на канела.....
Завиждам на Мириндата много, ама много и завиждам.....

Боги, Сами отново ми скри шайбата - нашето дете изобщо не  проявява интерес към темата за секса, само дето засмука баба си, затвори си очите  и  каза, че мама и тати така се целуват

А да ви споделя какъв потресаващ сън сънувах в събота през нощта, или по-скоро неделната утрин. Толкова беше истински, толкова уникален, че такъв рев му дръпнах....
Участвахме аз и Форката, разбира се, той беше на някакъв остров, замина преди мен, аз имах изпити, след сесия някаква. Замина и се разбрахме да ме чака там. Аз летях с някъв въртолет ли беше, какво беше, с асанцьор - военен някакъв...ама голям страх, един чичко беше част от персонала там....та трябваше да сляза на 15 етаж.....а то не го пишеше кой е 15...ама той ме упъти...абе леко объркано /като се замисля какъв 15 етаж на самолет/....но слязох само аз на този остров, след като кацна самолета на един понтон в океана.....и откъм острова идваше моят съпруг....каза ми " Успяхме" , беше толкова разтърсващо, толкова...незнам и аз.....ама като ревнах, че и сега ми засяда нещо на гърлото.....какво значи това, идея си нямам, но си мисля, че имам нужда от приключение, от емоция, от тръпка може би. Но съм ужасно щастлива, че точно той ме чакаше....
 А споделих ви, че така ми е влязло в главата, направо като електричество...

Пожелавам ви хубава и успешна седмица!
 

Хей,

Мириндата - блажено ти завидях за времето за теб си.
Гея - интересен сън. Очевидно те е разтърсил. Виж по някой съновник кое какво може да значи.Може би това ще сложи началото на едно приключение 
Волтажче - Сами ме разби. Ние все още не сме на тази тема- но очаквам скоро да ме гътне с някоя реплика моят убавец.
Аз да ви кажа - вчера за първи път седях на кафе без да ставам сто пъти да гледам децата, или да им помагам нещо по площадката или каквото и да било. Моят мъж ги правеше тез работи когато нещо се налагаше- ама наистина за първи път седях спокойно на кафето. много ми беше добре.

Джули - разкажи малко повечко за оставянето на си поиграе малкия и прочие. Аз все съм в дилемата докъде човек трябва да понатиска децата за разни неща, и докъде трябва да ги остави на тях си. Все ми се иска нашите амбиции (на големите) да не ги прехвърляме върху тях, в същото време е ясно че някои неща от малки се започват и родителя ако не настоява - нищо няма да стане. Та с две думи разкжи за първото и вашите амбиции, за второто и вашето спокойствие и сега третото и вашето държане. На мен ми е изключително интересно челен опит да се сподели.

хайде стига ви от мен- хубав слънчев ден пожелавам.

Хелоу и от мен...

Доста скучен уикенд изкарахме, бяхме при свекърва ми. По закона на всемирната гадост, времето беше гадно и седяхме цял ден в къщата. Децата полудяха, а аз тройно повече - резултат - нямах търпение да се прибера.
Вчера отразихме един шопинг и се сдобих с обувки и малко дрънкулки - гривничка и обеци...

Гея- сънят ти е интересен и си мисля, че доста добре си се ориентирала с тълкуването...

Хм, по отношението на възпитанието и свободата - съм не на 10, а разстотена в мнението си. Все пак Джулка има сравнително големи деца и може да види реално ефекта от видовете и начините на възпитание...Аз мисля, че златната среда е най-доброто решение, ама пък точно там е номера на китайката - да се уцели средата....Не съм привърженик на прекалената свобода и сам да избира заниманията си, но пък не искам да става роб на моите желания и амбиции...От друга страна смятам, че е прекалено малък да избира сам с какво да се занимава и какво да учи...Ох, не искам да повтарям грешките на майка ми, благодарение на които имам дипломи за хиляди различни неща и супер неориентираност дори и на 30 години...Не знам има да четем и да мислим по въпроса още много време...

Ха, добър ден!
Нади, честити придобивки и на теб!  
Светле, емоционална душо такава, накара ме да се усмихна Ей, този Форка, дори и насън само него сънуваш!!!   Каквото и да е означавал този сън, ти пожелавам да успеете, каквото там ще успявате  

Аз не сънувам, или поне не помня какво сънувам, но обикновено, ако сънувам Страхил го сънувам, че е с друга и не ми обръща внимание  

Пак за децата - трябва да се намери идеалната среда - хем да не се оставят на самотек, да им се създават интереси от малки, отговорности също (кой, ако не ние не трябва да им показваме шарения свят?!), но и не бива да се насилват.
Напр. онзиден на деня на книгата - Бате Ицо извика Сами на микрофона да разкаже приказка и той се притесни и безмалко да се разплаче, а иначе знае, но се срамува и каза, че не иска. Малко по-късно пак имаше минутки за изява и тогава му подсказах да каже някое стихотворение и после беше много доволен и видя, че не е толкова страшно. Снощи пак си спомни как се е притеснявал и си говорихме за това.

Моята теза е всичко с мярка!!! И за по-нататък имай доверие, но и проверявай!
Сега от позицията на времето мога да кажа, че моите родители са ми давали свобода, която може би ми е изградила едни качества, но от друга страна знам, че е трябвало да ме "натиснат" за някои други.
Гледайки всемирно да въпроса - мога да кажа, че всеки се е родил с мисия, че е избрал родителите си, има някаква съдба и че трябва да научи някои житейски уроци.

 Тия сънища с другите...не ми говори, колко такива съм сънувала...
Наскоро даже сънувам, че докато гладя, мъж ми седнал до мен и ми се доверява как имал любовница и нещата между тях как вече вървяли на добре, че и секс правили... събудих се и исках да го убия......
 а преди година беше с няколко мацки.....в нашата спалня....едни красиви, хубави, и ми каза, да затворя вратата, да не му преча 

Хе хе ,Гея, определено имаш развинтено въображение.
Разсмя ме.
Волтажче - права си - ама момента със средата или с баланса - ето тук е цаката.  Кога какво е - щото и аз като теб - ми се иска в някой посоки нашите да са ме понасочили повече. И аз като теб имах доста свобода, доста самостоятелна, но пък ето на - виж сега от какво се оплакваме

Хайде мацки - разпишете се да кажете вие как сте и как намирате баланса?

Хахаха 
Зори, момента с баланса за мен - да не е ангажирано детето със сто неща  - балет, пиано, чужд език, театрални школи, а 1-2 занимания по негов избор, занимания вкъщи, много мигове заедно.
И разбира се - време за игра! тъй като времето за игра все не стига - съм му казала избираш или да гледаш 1 филмче (30 мин) и повече игра.
Ограничения в гледане на филми, игране на компютърни игри
и така...

Баланса и при мен е както Боги го описва...В градината е само на английски, а извън нея на спортна гимнастика..Компютър се играе само в петък около час и събота около 2 часа, но не наведнъж. Опитвам се да съм редовна със заниманията по български и математика - всяка вечер по една страничка от едното или другото...Филмчета на двд- почти всичко, което поиска, без костенурките нинджа, но пак слагам ограничение във времето...Игри всякакви, като при подходящо време е превес на външните игри....
Както вече писах преди една две страници има си и задължения - леко домакинстване - стаята, масата, дрехите, играчките. По едно време се беше вдъхновил и сам си чистеше стаята, но явно е било момент, честно сега даже не се и сещам да го карам...

Боги, коя фирма ползва за почивката ви в Анталия?
И ако някой знае читава фирма за екскурзия до Инстанбул да съобщи, моля ?

Плами и Дилянка сериозна липса.....

Много сериозна тема нищите, много.....
аз не мога да се включа, само черпя информация от Вас...
Просто много ми се иска да не е някое разглезено и разлигавено хлапе.....
И да е щастлив - много!
Ща ви наблюдавам в дискусиите....
 

Точно от това ме е страх при даването на свободата, да не е с идеята, че всичко му е позволено. Наясно съм и обаче, че прекаленото стягане също води до безконтролно поведение когато мама я няма наблизо...

Нади, ние използвахме Бояна МГ, чийто офис е много близо до стария ви апартамент, които са контрагенти на Алма Тур. В Бояна работи на една колежка дъщеря й и към нея се обръщаме, когато имаме нужда от нещо - много разтропано и сериозно момиче.

Светле, ти пък що да не се включваш?! 
Това с мама не е наблизо е характерно и за нетолкова стяганите деца... Винаги е купон!!!

И друго важно нещо: трябва да се знае границата родител-дете. Може да има много топли и сърдечни отношения, но трябва да има и авторитет!

 

Колко точно казано. Абе така като си ги приказваме нещата, се изкарвам едва ли не перфектния родител  , ама наяве не се чувствам така, ама хич даже...

зорото, много сериозно ми зададе въпроса... чак се чудя как да ти отговоря.

Истината е че с първото ни дете имахме планове и амбиции за него, от наша гледна точка. Тоест от гледната точка на 22 и 30 годишни хора. мога роман да напиша как се престаравахме във всичко. Не само в удобствата и скъпи дрехи и биберони/ казвам това защото тогава 93 година нямаше нищо. А един биберон залъгалка на Чико струваше 52лв. половин майчинство/ не давах да играе на пясъка - да не се нацапа, да не лапа чужди играчки и да не яде какво да е. В резултат на което детето все беше недоволно но гледано "правилно" според тогавашните ми разбирания. Учехме го да пише и чете още в ДГ, при положение, че тогава не бяха по такава програма като сега и не ги учеха предварително на нищо. Системата беше такава, че детето трябваше в 1ви клас да привикне към  училището, госпожата и начина на учене. това все още мисля че беше правилно. записахме го на рисуване на 4 години, В първи клас пишехме домашни/ ченгелчета/ като луди по 4 листа, като преди това пишехме по толкова упражнения. Учехме от 1часа до 8 с малки почивки. Водихме го на бойни изкуства и екскурзия всяка събота и неделя - някъде. ...ит.н. и и още , и още... напълно излишни неща. Трябваше да сме перфектни. Няма да ми повярваш ако ти кажа че не го гушках през деня , за да не го разглезя, и че го хранех на 3 часа, нищо че ревеше, и че само нощем му се радвах, и го целувах, защото така ни учеха по старите.... ИДИОТЩИНИ. / оказа се че точно тези неща са определили нравът на Къци. И сега смятам че аз съм виновна за това/
С Мирела нещата бяха различни. вече с едно детенце добих самоувереност в себе си. Знаех някои неща и бях видяла че методите май не са най-добрите. Оставих я да бъде самостоятелна. тя да определя дневният си ред, режим и искания. Естествено амбициите и не бяха намалели и пак на 4 години я записах на пеене. Обличах я в рокли и полички защото тя е момиченце и трябва да е такава. / Все още - вече на почти 16 години тя панталони не носи, продължава да пее и се стреми да е  първа/ Избирах и първата учителка след дълги размисли и сравнения. Държах да е най-добрата , най-първата и най всичко можещата. Е, не става така- не всички могат всичко. но поне не налагах , въпреки че изисквах. /Резултата е че имам една прекрасна дъщеря, която обаче продължава да се стреми да ми хареса и да е първа заради мен самата /
С Яни решихме че трябва да осигурим спокойствието и любовта, от която малко или много сме лишили другите 2 деца. Никога не отказваме малко игра, малко гушкане, или целувка. Гледаме заедно детска телевизия,четем книжки и рисуваме - заедно. Ходи на танци, защото той пожела и то в градината. Викат му бойни изкуства не знам защо, госпожата ги разсмива сигурно. Ядем заедно сладолед и си разказваме небивалици. Измисляме си самички приказки и си играем на крал и майка му Ходи в калта, гази, играе с кучетата и ги целува... и като му е удобно с анцуг - така ходи. А като иска да прекара съботата по пижама - нямаме нищо против! Единствено засега не давам да рисува по стените но пък затова вече ми нарисува червеният диван с перманентен чер маркер. Обличам го сутрин докато се прави че спи. и после ми прави място да се гушкаме докато баща му изкара колата.  
Учим цифрите свързвайки картинки с числа и следейки лабиринти. броейки стъпалата качвайки се или плочките до магазина... Ей такива дребни нещица. Буквите ги учим по бабешки - "буквата на баба, на мама, на тати и т.н. Не натискам да четем - в училище ще го научат. Ако догодина реши че той иска - ще го направим заедно.  / резултата - естествено нямаме перфектното дете на е спокоен и щастлив. Действа ни с проява на инати и ревове...но ние  и това приемаме. Никога не съм се притеснявала от това какво ще кажат хората в магазина като се тръшне за нещо си. Ставам и заминавам. той си идва след мен. /
А вчера ме попита може ли като порасне да се ожени за мен.
Аз: - не - нали видя че вече се ожених за тати
той: - значи тогава...ще трябва да се оженя за кака!

Джулка, мерси за изчерпателния разказ!   Ние с теб и преди сме си говорили...

В тоя ред на мисли да споделя: Аз изисквам някои неща от Сами, но има много гушкане, игране, смях заедно, занимания... Повтарям му, че го обичам, че съм щастлива, че е моето дете, че ако трябва пак да си избера дете, пак него бих избрала.
Не се стремя да задоволявам прищевките му, въпреки че имаме възможности-трябва да знае цената на парите. Карам го да спира водата, докато си мие зъбите, или пък да изгася в неговата стая, когато не е там. Ако сме на пазар си избира най-много 1-2 дребни неща- някое лакомство напр. Не помня от кога не се е тръшкал за нещо - има право на избор, но в границата на разумното.  
Стремя се да го възпитавам в семейни ценности, да уважава и чуждото мнение и желания- напр. той гледа филм от 19.30 до 20 часа, после аз от 20 гледам новините.
Не му треперя за това да не си изцапа дрехите, за счупени играчки не се карам- не искам да става вещоман.  Не му купувам маркови дрехи, има и по-хубави разбира се, но за мен е кощунство да се дават много пари за детски дрехи, с които ще отиде в първата локва. За сметка на това гледам да го привикна, че бельо, чорапи  и дрехи се сменят всеки ден, че се излиза с чисти обувки, че трябва да сме изкъпани и да миришем приятно, че е добре дрехите да са в тон. 
Само времето ще покаже какво сме посадили, според поговорката "Каквото посадиш, това ще пожънеш..."