СЕПТЕМВРИ 34

Здравейте!
Интересна тема сте подхванали. Аз определено не съм най-търпеливата майка. Изблиците ми са насочени главно към каката, но и малчото го отнася все по-често. Явно в момента са в период, в който се опитват да разберат къде точно са им границите на позволеното. И той като всички други ме гледа в очите, подхилва се и пуска дистанционното в кофата (и т.н.).
Понякога си мисля, че съм ужасна майка, особено след като съм се навикала на някой от двамата, в такива моменти ми иде да се затворя в спалнята и да си отрева   Добре, че комшиите ми са свикнали, иначе до сега да са извикали социалните.... Най-интересното е, че едно време майка ми беше такава - много ни крещеше. И аз се заричах, че никога, ама никога няма да се държа така с моите деца... Пъж какво стана... Ужас. Спирам с признанията, щото ще трябва да ме пуснете най-отпред на опашката.
Аз предлагам да направим едно дружно гледане на Сексът и градът - втора част, там има един ммного подходящ за такива като нас момент (който го е гледал може да се сети)  .

Ивилда, страхотно кафенце, ммм, чак ми идеше да топна пръст в пяната...

Ние имаме покана утре за гости в Пловдив, но няма как да стане, много хора ще се съберем и няма да има място за нощуване... А няма как да оставя децата точно сега, мйка ми е заета с една чуждестранна делегация в енйното учиище...

Което ме подсеща да ви поканя - днес се открива 20-ТИ ЮБИЛЕЕН МФМИ "СУРВА" - ПЕРНИК 2011 Изживяването е страхотно! Само не водете децата, че след първия й фестивал Невена (тогава на 2 години и малко) се стряскаше насън почти година, отказа да спи сама и накрая ходихме дори куршум да й леят  

Имаше ли някой от Търново? Че утре май ще се разхождам натам, та да се видим  

Свилен не съм го шляпвала до сега. На Божидар му се е случвало броени пъти през  дупето, но няма смисъл от цялата таз история. За сметка на това викам  

Мммм незнам за крещенето дали върши повече работа от шляпането...Като крещя на Кати, Ангел ми се хили и явно си мисли, че си играем защото и той почва да крещи...та при мъниците едва ли би свършило някаква работа. Бях чела, че шляпането може най-много до 4 години да има някаква възпитателна роля, след това тц...Не че съм привърженик, ама опредедело понякога ме изкарва изван нерви Кати и си отнася шамар по дупето...
МИринда спомням си те миналата година с тозфи фестивфал...май се бяхте намръзнали добре...Преди няколко дни по Тв казах, че в Перник не е обявено грипна епидемия заради него...

Нее, аз не му крещя на Свил , карам се на Божидар. Дребен още не познава тези "благини" 

Е, Atrakcia, евала ти за здравите нерви. Аз се имах за спокойна и търпелива, но има дни, в които здраво ме гони нервата. Дано като Nadina помъдрея с времето, че като живот и здраве се роди бебето ме чакат по-големи приключения, както сама ще си ги гледам.
 

Аз крепя на всички може да не е възпитателно, но ми е успокоително. С пошлящването гледам да не прекалявам. С Миша си изпусках нервите много, за което съжалявам, но няма връщане назад. Сега гледам да стискам зъби и да броя до 10. Определено с второто дете си по-подготвен

По подготвен и по-търпелив. С Коко сега съм на тактиката - Броя до 3, нямам идея с какво го асоциира, но има резултат, никога не съм казвала, че след 3 следва нещо......Факт е, че щом сме навън и с други деца и до 100 да преброя няма ефект. В тази книга се успокоих, че било нормално да няма смисъл от възпитателните методи когато поставиш детето в друга среда 

Ха ха,Надина, и ние сме до 3, Божидар казва-да са 4  и всичко е ок. Но не като в момента-докато изнасях чиниите от обяда, одрал Свилен под окото с една бентенска фигурка. Ама много, има дебела червена деруга, почти до кръв. И то щото дреб искал да вземе мокрите кърпи. Ейй,като звяр е, че и лъже - нищо не се било случило, докато не се появи деругата и разбрах защо реве кански малчо 

ох, това ми е най-големия страх, ние с брат ми сме се били много жестоко, ама много и не искам и моите така да се дънят...да си ударят по едно зад врата ок, ама чак като нас не искам. Все се успокоявам, че разликата им е голяма

Признанието ми, че полудявам, за щастие, не е обвързано със системен бой над малчо. И аз съм по крясъците. Нещо комшийката над нас отказва да ме поздравява... Пък се знаем от 30 години, дет се вика. Явно съм доста креслива напоследък...Плясвам го през ръцете. Не много често. Явно обаче това не му произвежда никакво впечатление...

Пердлагам на по шише вино да заформим група - Тактики да не си прибия чавето
Габи пак си заспа в кревата, след като ме погледна обидено и укоряващо

Аз пък не разбирам в това време как не си ходите на гости, децата ви са на еедна възраст, събирайте се , хем те сами ще се гледат хем вие ще разнообразявате. Втоя грип и студ не се стои вкъщи 
Днес ми е първи ден сама с децата  и разбира се е малка лудница. Явор изпадна в истерия защо баща му му затворил телефона (има  си работа човека, не може само с него да говоори цял ден)Та 15 мин няма успокояване  и вече ще си изключвам телефона. Единствения проблем е че Тея спи само в ръцете ми, но за щастие към 12:30 заспа на дивана и успях да приспя Явор   

Хаха, поне спи в кревата, а моето само в количката на обяд, нямам идея като му умалее след някой друг месец как и къде ще спи  

В шок и ужас съм, под нас се нанасят най-после съседите, те също са с две момчета, но по-големи и се предполага по-тихи от моите. Досега забележка за шум не съм правила на Коко освен в периода 2-4 и то рядко...бягат, скачат, викат, търкалят се....какво ли ще е да си долу под нас  

Ами не си ходим на гости (поне аз) щото нямам с кого да си ходя, моите познати са с по-големи деца и съответно работа/градина, дет се вика сам саминка само с вас съм...

Как да ходя на гости като са все болни Чакам с нетърпение пролетта и лятото, че да сме навън поне

И аз няма на кого да отида на гости. Приятелките отдавана си изгледаха децата, колежките са на работа. И за разходките рядко си имаме компания, но тогава не ми тежи особено. Сега брат ми се прибра за един месец от Испания, та ще разведри малко обстановката. Много се радвам!
Между другото и под нас не се живее много лесно. Снощи с децата скачахме на въже. Голяма веселба беше...