Великобритания - тема 33 Пролетно-Великденска

Все още не е късно да си сложиш, да помагам на лични, ако искаш

Ох явно в различните кансели е различно, ние записахме детето декември месец, по средата на годината, беше на седем години.Принципно мисля, че са длъжни да намерят на детето училище, независимо в кой период от учебната година, ако детето е в училищна възраст е недопустимо да го задържат и да не ходи на даскало.
Принципно стъпките са така, както си го написала.Но за да иде на НИН му трябват много други документи.
Поне три референции от работодатели, като новото изискване е да се представят стационарни телефони за контакт.Може и една референция, но трябва да има договор между него и работодателя, която да доказва, че работи при него.Доказателство за адрес, шоф. книжка, бил на негово име, договор за наем, може и банк стейтмънти, инвойси.Ако се сетя още нещо ще пиша.

Все още не е късно да си сложиш, да помагам на лични, ако искаш
[/quote]

Ами май ще се въздържа, то не остана много време.Когато родя ще си сложа на бебето, тогава ще помагаш. 

Ами май ще се въздържа, то не остана много време.Когато родя ще си сложа на бебето, тогава ще помагаш. 
[/quote]

Нямаш проблеми Аз ще те последвам след месец с лентичка за бебка!

Момичета, искам да споделя с вас моите премеждия, не че са големи. Преди да дойда в Англия, четях много форума, за да добия представа какво ме очаква. От 6 месеца вече живеч в Лондон. Спешно се преместих, нахендрих се в една квартира в Gants Hill, уж хубав квартал за училишето на дъщеря ми. Тя е на 13. Училището й е съвсем близо. В събота ходи в музикален колеж. Аз още с идването си започнах работа в хотел. Отврат. После в агенция за чистене, кетъринг и така смених няколко места,  зашото работата все свършваше, т. е. беше на периоди. Така и не си намерих нещо постоянно. Преди Коледа дойде и мъжът ми. Аз си извадих NIN и UTR, без жълтата карта, но доколкото знам тя не е задължителна. Мъжът ми вече месец си чака NINа и подава долументи за работа. Той е уеб дизайнер, но удря на камък. Останахме без пари и проблем с наема и таксите за колежа на дъщеря ми. Опитах се да чистя преди три седмици, но след 4 часа работа едва се прибрах. Почти губех съзнание. Оказах се с ниско кръвно, по принцип съм с високо. И така още имам моменти на виене на свят, гадене и т.н. Предполагам, че е от притесненията. Посъветваха ме да подам за бенефити. Още чакам отговор за детските. За наема не могат да ми помогнат, защото не мога да докажа, че плащам наем, давам парите на ръка. В много оплетена ситуация съм. А вече веднъж ме гониха лятото с дъщеря ми от квартирата и едва не получих инфаркт, не ми се иска пак да изживявам ужаса от липсата на изход. Ако някой може да  ми даде съвет как да постъпя и какви мерки мога да предприема, ще съм му безкрайно благодарна. В крайна сметка всичко опира до пари. Аз съм с учителска диплома, но не съм преподавала. Работила съм в туризма и рекламата. Всички говорим английски добре, но не достатъчно, за да работя в магазин или да говоря по телефона. Все още не чувам някои думи и не разбирам изрази. Дъщеря ми се адаптира бързо в училището и много я харесват всички. Но аз не знам дали ще имам сили да доживея до лятото с тези притеснения. Моля за съвети и предложения 

s_avenue, много съжалявам за ситуацията в която се намирате.Съвет не мога да ти дам, освен търпение и търсене на работа.По хотелите винаги търсят работна ръка, опитай в КМС агенцията, големи са кожудери, но винаги взимат момичета.Врътката там е да работиш за тях поне година, като се запишеш в някакъв колеж за да могат да ти датат синя карта след година.Едно време искаха 600 паунда за въпросният колеж, сега не знам колко е, като май може и на вноски.Аз самата работих в хотел повече от година, повечето момичета така си извадиха документи.заплащането е минимално, аз лично в хотела не съм взимала повече от 800 паунда месечно.Но стисках зъби, защото без английски тук си за никъде.Учех и работех едновременно, по хотелите си е гърч голям, но повечето от там започват в началото.

Deb, никой няма да те върне даже много ще ти се зарадват. Аз ходех в местният червен кръст, малко магазинче. Все ме бутаха на касата щото съм била най "fab"  Забавно е и понеже всички са доброволци, всеки е там за удоволствие, а не по задължение. Пиете кафенца, подреждате дрехи или просто си говорите. Никакви конкретни ангажименти към час, време, продължителност. Е, хубаво е ако има график да казваш кога можеш да ходиш и кога не и т.н. Никой няма да има против ако си намериш работа на пълен работен ден или по друга причина решиш да спреш да посещаваш. Всъщност едно такова място е много подходящо за социализация с местни хора и преодоляване на езиковата бариера, ако има такава. Имаше едно девойче от Словения, милата не можеше да каже 2 думи на английски и всеки път ме изумяваше желанието и старанието с което и обясняваха, какво да направи или просто да си поговорят с нея. Не казвам, че това е в твоят случай, но определено е идеално място убиване на няколко часа (особено ако си в повечето време с къщи с детето). Ако те интересува нещо повече питай на лични! 

Ние сме болни да се оплача. Габриел е на антибиотик  Предвид, колко трудно го дават тук, направо ме шокира докторката като го изписа. Аз съм с типичните симпдроми на грип, Вал май и той се разболява.    Дано не е като миналата година, когато се прехвърли по два пъти от единият на другият на третият и така се влачихме повече от месец. 

Лека вечер!   

Момичета, много, много, ужасно много ви благодаря!!! Имах страшна нужда от кураж. Надявам се утре силата да е все още с мен и да не се разколебая пред магазина  Всичките са на една улица, влизала съм по веднъж, утре ще ги обиколя и ще си харесам някой, в който първо да попитам.

nana, бързо оздравяване на всички ви. 

Съжалявам, че не мога да дам съвет на s_avenue. Дано намерите решение на проблемите.

s-avenue, виж за работа в този сайт http://www.totaljobs.com/. Мисля, че през него можеш и да кандидатстваш за работата, която си си харесала. Също отиди в местния Джоб център и виж там какво ще намериш. Успех!

  Eй, човек да излезне на разходка и изписахте темата   А така, това ще ни е първата дето няма да я влачим с години  
  По темата за Българите, те малоумниците и с док и без документи са си все такива, за сега на такива ги деля. Моя съвет е да си прецени човек риска преди да тръгне, да не си мисли, че тук парите растат по дърветата, че после става трудно и страшно. Ако някой те взима без документи, е да те прецака, това е мое мнение, но до сега не съм чула на някой да му се е случило обратното.
  Magimon няма да се плашиш от кърменето, аз бях и по зле от теб, но с много упоритост и малко лудост все още се кърмим успешно   Ще помагаме с каквото можем.
  Деб айде внедрявай се в някое чарити, да ми пазиш хубави играчки   Ти ме избягваш, ама аз съм досадна  
  

Deb смело напред ,няма какво да те притеснява.Аз работих 4 месеца в чарити магазин и практикуването на езика много ми помогна.Преди да започна там направо блокирвах ако някой ми заговори на английски.Сега да не казвам голяма дума но се чувствам много по уверена в себе си и най вече много по спокойна.Пожелавам успех и на теб.  

Бързо оздравяване на всички болни  

а по темата за законно/незаконно ... против съм незаконното работене, но случаи всякакви, ситуации също - всеки сам отговаря за себе си и всеки сам гради мнението на хората за себе си ...
Аз за пръв път дойдох тук с au pair visa 2004 и 1вата седмица беше катастрофа.Накратко казано в БГагенцията решила с приятелката ми тогава да ни набута по една мн бърза процедура - сменили ни данните за пред приемните семейства, че да им съвпаднем с изискванията, и съответно техните данни с такива, които да допаднат на нас. И така седмица преди Коледа се озовахме в УК - аз в Бормът, а тя някъде си в Кент. В нейния случай мъжа биеше жена си и детето, че и на нея се беше опитал да посегне веднъж и тя набързо се махна. В моя случай семейството беше привидно цивилизовано - той собственик на строителна фирма, тя преподавател в Бормът Юниверсити. Оказа се обаче, че очаквали да получат 25 годишна слугиня с 3 години опит като домашна помощница, готова да бачка за Ј45 седмично, а не 19 годишна au pair. T.e. по законен път искаха да се уредят с черноработничка. В един момент се оказах заключена в къщата, телефоните прекъснати, компютъра с парола, онази като подивя тръгна да звъни по посолства да изисква да ми слагали черен печат на паспорта, да ме екстрадирали, била съм престъпница ... Опитах се да й обясня, показвах й кореспонденцията си с агенцията в БГ, но не - моя била вината ... та в последствие един ден 13 годишното и синче и аз бяхме сами в къщата и той ме попита искам ли да ползвам компютъра да се свържа с някой да ми помогне, само ме помоли да не казвам на техните ... на другия ден си бях събрала багажа, като ги бях излъгала, че се връщам в БГ, отидох при познати и седмица след това бях с ново приемно семейство.
От БГ агенцията ми казаха, че си е моя вината и трябвало да си натискам парцалите при семейството, което ми били осигурили и така и не си получих парите, които им бях платила ...
Нещото, което обаче ми се наби в главата тогава беше, че оная ми ти злоба в Бормът при всеки наш разговор ми повтаряше, че аз като БЪЛГАРКА изобщо не би трябвало да си помисля, че мога да бъда третирана в ЮК като нещо повече от СЛУГИНЯ, българите само за това ставали. И си го навих на пръста да докажа противното на всеки друг с подобно мнение.
На много места забелязах, че българите ни третират като 2ра ръка хора и гледат как да ни прецакат, ама и ние самите много се прецакваме ... Има обаче и случаи, в който ни ценят и като интелект и като хора и там са ми надеждите.
От случката в Бормът насам не се бях натъквала на подобни други английски екземпляри, до 2009 когато попаднах на мениджър българин, който третираше всичките българи в екипа като ниско качество хора - режеше ни часовете, заплащането а аз като по устата получих и 2 предупреждения за грубо държание спрямо съпервайзърката (която пък беше жена на асистент мениджъра) ... луда работа ... напуснах преди да ме уволнят
Има настина много българи дългогодишни емигранти, които по една или друга причина ги избива на злоба, но не всички са така. Всеки се опитва да си пробие път, да си създаде по-добър живот от предлагания в БГ. Някой почват незаконно, в повечето случаи е от незнание и за това пишат по форуми, за да намерят инфо от първа ръка ... аз винаги сама си оправям документите и както знам английски ми е трудно на моменти, а тези, който и език не знаят, а поемат риска да дойдат нямат особено голям избор понякога.
Нека им се обясни кротко и спокойно и да не се ядосваме за глупости

Deb, успех днес, ще стискам палци.Една приятелка преди работеше в подобен магазин.Работеше в удобно за нея време, между другото каза, че работата в подобен магазин също се зачита като експириънс.
tsvelichkova, мерси за куража, аз трудно се плаша, но като си спомня какво беше.
Ама няма да се оставя едно кърмене да ме пребори я, стига мляко да има. 

  Здравейте! Момичетата, които ми стискаха палци, много благодаря!!! Поканиха ме на интервю, което в случая е почти назначение. Поне досега в компанията, който е бил поканен на интервю са го пратили на курса и съответно позицията след курса.
  Интервюто е в сряда, така че да се надяваме, че тогава пак ще се похваля