Изчакайте последните момичета да гушнат своите ЯНУАРСКИ мъничета! - Тема 29

Хриси-успех!
Careneer Страхотен разказ!!!  

здравейте, момичета:) ЧЕСТИТИ РОЖБИ на новите мами, БРАВО, мацки! и да са ви живички, здравички, дивички и щастливички!   кураж и още малко търпение на очакващите - вярвайте, че всичко ще е наред и мислете само за момента, в който ще гушнете малките съкровищни пашкулчета  

аз така и не успях да изчета предната тема, направо съм заникъде с времето покрай бебка и баткото; изобщо не успявам да помириша нет, искрено се учудвам как смогвате. но сигурно е и ЕГН-то, а и се надявам да вляза в ритъм скоро, познавайки се, няма да се изтърпя дълго такава.

макар и късно, с няколко думички за това как се появи Екатерина. (ето ни тук http://s192.photobucket.com/albums/z258/rolla-careener/Ekatherina/ засега, дано успея да кача и в албумчето, че да се 'смеси' с компанията и моята януарска пикличка))
 
денят преди Големия беше малко шантав, чувствах се като да се разболявам нещо.. очиствах се цял ден, което беше малко странно при условие, че едва хапвах, напрежението се смени с някакво тръпнене, особено такова, сантименталничих, реввах безпричинно и се хилех също толкова неврастенично целия ден; въобще, имаше си ги всички симптоми, че мътенето е към края си, но аз тц, никакъв пресантиман, нали нямам никакви болки, а и ме бяха върнали на 13-ти и се бях настроила на 17-ти да ме приемат в Шейново и там да индуцират процеса. и така. към 1 сутринта ми изпадна тапата (или по-скоро парченце от нея), но така и не изтекоха води, въпреки че дебнех и час по час притичвах до вц. към 2-2 и малко започнаха болки, които реших за всеки случай да засичам, макар да не захващаха откъм гърба и кръста, а съвсем невинно ниско долу, като предменструални. и да не бях почнала, щях да усетя, че Нещото все пак се случва, защото се учестиха и усилиха. вече не можех да ги толерирам без да си мънкам, пея/пристенвам и т.н. нашето татенце по видимо неясни причини също така не мигна цяла нощ и пишеше нещо (при раждането на баткото пак така го беше 'засърбяла ръката' внезапно поетът му с поет, макар да нямаше никаква идея, че раждам - тогава нали нямахме и мобилки даже:). та, като станаха на по 5' присвиванията го емнах да отидем да видим какво се случва, въпреки вероятността да ни върнат пак за фалшива тревога и цялата тегавост на ситуацията. пуснах си поредния душ, направих си клизма (слава богу, "признаха" я и не ме чистиха там:)), драснах едно сантиментално писъмце на баткото, за да му стане хубаво, когато се събуди и не открие никого у дома, и в 5:55 се озовахме в Шейново, където установиха 6.5 см разкритие и ме приеха за всеобща изненада. естествено, паникирах, защото не се бях подготвила, че всичко започва, но това поне ми качи адреналина и тушира леко недоспиването и замаяността. към 6:15 ни вързаха с бебка в предродилна на апарата за тонове, колкото да чуем няколко нови АГ вица , докторът провери разкритието след четвърт час, беше вече 8.5 см и нареди да спукат мехура след 10'. сладката акушерка, която ме прие в дежурния кабинет, свърши тази работа и хууубавичко го понатисна тук-там, за да ускори разкритието (това не боли:). едва 5' по-късно (а явно беше, че никой не очакваше толкова скоро, та успях да чуя още една порция докторски свежинки) вече виех и когато най-сетне ме чуха - да, като да беше цял век, се оказа, че трябва немедленно да отиваме в родилна. там след точно 3 контролирани напъна родих мъничко Кате-пате! подържах малкото вързопче мъничко, поплаках си от щастие и блаженство, после я показаха отвън на баща й, защото не издържал:) и с локална анестезия правиха някакви 'немного' шевове (така и не разбрах/запомних колко, епикризата ще покаже, като я взема) - в разстояние на не повече от 15', но на мен ми се сториха повече, въпреки че болка нямаше, само неприятното усещане, че те работят долу, без да ти е гот. при излизането на бебка се е счупила/са счупили леко лявата раменна ключица, но бях успокоена и уверена, че това е напълно окей, със съответните медицински съображения какво го е наложило, и че до десетина дни ще е отминало, просто дотогава да щадя това раменце при носене.. дано е така. очаквам скоро нефролог да погледне и набеденото за дилатирано пикочно мехурче (неонатологът в Шейново го прецени като нормално към леко разширено). трите дни в болницата минаха нормално, на моменти и чудесно:)), например когато се видяхме с прекрасните мама зайка, също и Мелона. и така, в най-общи линии.

и още малко 'след". шевовете ми са резорбиращи и уж направени добре, но аз се юрнах да си оправям къщата като невидяла и в резултат единият май е изпуснал и сега пръскам Оксикорт (някой друг ползва ли за тази цел?? че листовката ме втрещи) след подмиването със смрадлика. малко след раждането ми избиха всякакви 'порази' - гъбички (за сефте в живота ми) между пръстите на десния крак, а също и херпес на устата, ..явно ще се чистя още малко. иначе се кърмим (и аз, разбира се, съм съм на найстото небе от щастие и се моля да продължи максимално дълго), отпочнаха ни коликите и сме на Biogaya и обикновено чайче Бебезан. преди час ни падна и пъпчето.. и така. (мили боже, какъв несвързан разказ сътворих само, простете ми, момичета, мозъкът ми е още бременен май!  )

прегръдки на всички и до пак  

мамо зайке:*, и ние тебе гуш!

Тони, нашето тате безуспешно се маза и пръска с Ламизил, знам ли, сигурно зависи от конкретната поява. аз затова се мажа с Клотримазол и да, имам подобрение за има-няма 3 дни (всъщност май сме на следваща страница вече и са излекувани, само новата кожа трябва да се появи, но просто не смея да се похваля

markochka, и аз имах това усещане за няколко поредни кърмения, но после отмина и спрях да го отдавам на това. реално коликите се появяват именно заради кърмата, така че е нормално.

Здравейте момичета.
Искам да попитам нормално ли е след всяко кърмене да има колики.

Отивам на ултразвукова среща с бебка. Надявам се за последно 

И аз ама не знам да се надявам ли много или малко или хич