SUPERNATURAL-To talk about

Добро утрооо 

Промото е УНИКАЛНО! 

Бичиииии благодаря за поздрава. Ех как мечтая за един изтупан Кас с различна прическа. Ама то надеждата умира последна

За стопляне в студеният ден, ето малко спам:

Ходят им шапките, нали?




а това е рисунка, страхотна е, аз я зяпах половин час:

Днес ще се ровичквам в шопа и следобяд ще ви покажа, как искам да изглежда Кас в 7ми сезон 

Айде спирам се, че се улях пак   

Много е прав Мишата.

Мълчанието бе меко казано дискомфортно. Изабела ги гледаше с изпитателен поглед очаквайки отговора им.
- Трябва да си помислим ... Не става ей така. Идваш и ни искаш помощта, при условие,, че преди няколко дена ни подведе. Дефакто, ти си кучката на Краули, и сега искаш да го предадеш? Хмм, нещо не ми се връзва. - Дийн се изправи напред и я погледна с неприязън.- Не ти е само цел да му сритаме задника, задето те е жигосал ... Всъщност, НЕ ти вярвам.       
Студена тръпка премина през гърба ма Изабела.
- Дийн, ако вие не ми помогнете, 1º Ще загубите, информацията е ценна и 2º .... - замълча за момент- смъртта ми Ще ви тежи на съвестта, ако имате такава.
- Виж какво кукло, на нашата съвест нищо няма да тежи. Не те познавам, не искам да те познавам и не ме интересува какво имаш да ни казваш за Краули- Стола под Сам наитина заплашваше скоро да се счупи.- така, че ако обичаш .... пътя.
- ... но не ти излизам от главата, нали Сами?- Изабел присви очи
- Не ме наричай Сами - Сам започваше да се ядосва.
- Но е така, нали? Както и от твоята Дийн. И се ядете от любопитство какво толкова знам за Краули.- Изабела се наслаждаваше на реакцията им и обмисляше как да ги накара даи помогнат.

Добро утро и приятен ден Поздрав

Дийн се стараеше да не показва колко е ядосан. В крайна сметка какво си позволяваше тази? Беше дошла неканена, беше им развалила вечерта, прогонвайки момичетата, а на всичкото отгоре се опитваше да се спазари и то при положение, че никак не беше ясно дали наистина можеше да им даде каквато и да било информация за Краули. Така де, тя имаше нужда някой да й свърши работата, спокойно можеше и да ги лъже.
От мислите му го изтръгна тихото избръмчаване на мобилния му телефон. Беше се получил есемес. Дийн го прочете, кимна на брат си и каза:
- От Макс е. Вика ни.
Сам се изправи, разкърши рамене и тръгна.
- Хей, ами аз? – догони ги изненаданият глас на Изабела.
Дий се извърна и й каза:
- За теб ще видим. Ако решим, ще те потърсим. Знаем къде да те намерим.
Яростта в погледа й можеше да възпламени самия ад.
Пътуваха мълчаливо. Нощта беше ясна и спокойна, а пълната луна се очертаваше в небето като гигантско всевиждащо око. Макс им беше дал адрес на някакво място в покрайнините на града. Намериха го лесно. Беше старинна каменна къща, която изглеждаше просто огромна.
Дийн подкара колата през портата от ковано желязо и отби до някакъв полуразрушен шадраван. След това двамата със Сам се отправиха към къщата. От близо тя изглеждаше още по-голяма. Към централния вход водеше широко стълбище с големи парапети от двете страни, в основата на които имаше фигури на грифони. В мрака разперените им крила и разтворените извити човки караха човек да се чувства малък и безсилен. На покрива по ъглите на водосточните тръби бяха накацали каменни гаргойли, чиито силуети се очертаваха застрашително на осветеното от пълнолунието небе. Сякаш всеки момент щяха да скочат отгоре в търсене на плячка.  
Двамата се заизкачваха по каменното стълбище. Когато стигнаха до предпоследното стъпало, обкованата двойна дъбова врата се отвори и на прага застана Макс.
- Здравейте – поздрави той. – Ние сме готови да започнем ритуала. Все още искате да намерим медальона, нали?
Сам и Дийн кимнаха и Макс ги пропусна да влязат.
Озоваха се в просторно фоайе. На пода имаше мозайка, изобразяваща батална сцена между хора и демони. По стените висяха картини и гоблени в тежки дървени рамки. Високи канделабри от ковано желязо допълваха интериора. В чашките им горяха дебели свещи, а топящият се восък се стичаше надолу и засъхваше в причудливи форми. В далечния край на фоайето започваше виещо се стълбище за горния етаж. Встрани от него имаше малка врата. Макс ги поведе към нея.
Вратата криеше друго стълбище, тясно и водещо някъде надолу, към гълбините на къщата. Долният му край свършваше в широко помещение, от което се влизаше в друго, още по-широко. В средата на второто помещение имаше иззидан отвор в пода, в който гореше огън. Около огъня стояха прави единадесет мъже с тъмнокафяви плащове с качулки. На лицата си носеха маски, през чиито отвори се виждаха смътно само очите им. В близост до тях имаше олтарна маса, върху която бяха подредени ритуални предмети – старинна кама с извита гравирана дръжка, каменен бокал със сребърни инкрустации, кадило с някаква димяща смес, амулети и две редици черни свещи, образуващи полукръг. Във въздуха се носеше мирис на сяра и тамян.
- Ще бъде неуместно да правите язвителни бележки или дебелашки шеги – обърна се Макс към Дийн, който вдигна ръце в знак на съгласие.
Тримата пристъпиха напред.



Поздрав за Мирка


И това


То се е видяло, че сто пъти ще се редактирам...

От толкова благочестиви мисли се успах . Отивам! И ще се редактирам.

Музиката на Сами? Хм , труден въпрос, като имам предвид, че много рядко Сами е driver, за да може той да picks the music . Със сигурност знам за Bon Jovi - Dean Or Alive и Asia - Heat Of The Moment. Въобще не искам да си спомням за iPod-a и уДжастното кънтри или каквото там беше – това си беше чисто и неоправдано физическо и психическо насилие над крехкото ми тяло и още по-крехката ми душевност . Както и да е.
Всъщност, за да може да пусне музика, каквато той иска, Сами трябва да има касети, които са си рядкост в наши дни. Така че все пак мога и да се навия на iPod-a, стига да ме умилостиви с класики като ZZ Top – Wild Thing и Gimme All Your Lovin', Chris Issac – Wicked Games и/или по-нови неща като Saving Abel – Addicted (пак!, но я обожавам), в краен случай нещо по-лековато като Basto – Rock With You Tonight или - о, ужас - Justin Timberlake – Sexy Back (въх!, *потрЕс!*, но знам ли, зависи ...). A ако Сами иска да ме отстреля директно... е, знаете коя е любимата ми и неустоима песен.
Аз пък мога да му отговоря с Kylie Minogue – Chocolate, Holly Valance – Hypnotic и разбира се Rihanna – Shut up and drive (най-точна като текст). Пффф, как мразя да ми пеят жени, но нали трябва да отговоря аз, с нежен женски глас – не мога да изрева с нещо като Primal Fear - Wings of Desire, която не е много по темата, но е от вида музика, която слушам.

Понеже така и така съм на музикална вълна, ще ви поздравя с нещо особено любимо: Сергей Шнуров – Я свободен към един още по-любим филм – ‘Бумер’ (дам, X5-цата е по-хубава от мен).

И накрая: цък!

PS. Oх, умори ме този пост... И то за какво? За да задоволя воайорските ви наклонности ?!

eто нещо за сгряване в този студ

Ах Дийн с тези очертани устни загрях... бръм-бръъъъм
Леле, Аморе, колко много музикаааааа...

Ау! Ще се замерваме с руски песни ли 

Ето "Я свободен" в оригинално изпъление на Валерката Кипелов http://www.youtube.com/watch?v=4WRPLXJ_nhI&feature=related
Обожавам го просто Невероятен глас, невероятни песни! Жалко, че напусна "Ария"... Не, че Беркут не се справя, но като си чул например "Улица Роз" в изпълнение на Кипелов и после нещо не ти звучи като както си трябва.
Няма пълна сгода и това си е...

ПП: под клипа има жесток коментар "Кипелов попса? да не дай Бог этому случится"
 

Amore,
Това да го разбирам ли като, че когато загрееш те обзема желание да ме подкараш неумолимо, бързо и отривисто по някоя права отсечка, докато стигнем заедно... залеза ?

Розе,
Не знам дали мога да те обичам повече! Благодаря че те има и че си такава!!!
Amore, моля, не ревнувай - има място и за двете ви в импалското сърце.

И аз те обичам   
Да не би да ти харесва Кипелов?

Харесвам много такава 'твърда' музика, а руската е наистина уникална: има някаква различна дълбочина, която много ми допада, както и нежност. Много често не знам имената на изпълнителите или коя песен от кой албум е - непростимо , знам, но слушам наистина адски много музика и ми е трудно да запомня всички детайли -, но това и не е най-важното: отпускам се, слушам и се наслаждавам.
Но да ти отговоря конкретно все пак. Като 'Кипелов' не ми беше известен, но песните на групата ме разтапят.

Розе и Импалка, извинете ме, но ще се намеся в оф-а ви като ви поздравя с една моя любима песен

http://www.youtube.com/watch?v=ztKl8qqZr0c

Ще ти кажа какво ме обзема, но насаме и на ушенцето... Добре де, няма да ревнувам, не много...
Като сме минали на руско, аз пък харесвам много ето това цък