Бебешка близнашка тема ХХ

За прохождането сме обсъждали, но пак да кажа - оставете децата да проходят сами, защото ще го направят когато са стабилни и готови и няма да има толкова обелени носове. Проходилки, колани - все улеснения за родителите, а децата свикват да ходят без да имат реална представа, че трябва да се внимава, защото се пада и т.н. Воденето за ръчичка също не сме го практикували и добре, че така направихме, защото едно че се остава без кръст, друго, че детето по-трудно се престрашава да се пусне само. Преди годинката, за да прекарваме повече време навън, целия сутрешен и следобеден сън бяхме навън в количка, а упражненията в прохождане си ги правехме вкъщи. Децата си проходиха на годинка, стабилно, а три месеца по-късно вече се качваха и слизаха по стълби т.е. всичките приспособления, улесняващи моментно родителите, се оказва, че затрудняват процеса като цяло.
За гърнетата и аз приемам съвети, че сме на тая вълна, а нещо не мога да го измисля. Изчетох темата "за близнаците и гърнетата" и освен да установя, че положението не е розово, друго не измислих. Определено не ми се иска да ги пускам да опикаят къщата, а и точно в момента май не би им направило впечатление. Имам някаква мъглява идея да ги слагам след хранене и да чакам да свършат работата няколко пъти "случайно", като ги хваля и обяснявам т.е. да осъзнаят за какво става въпрос и какво се иска, докато са си с памперси през останалото време. Пък като видя проблясък, т.е. някой да вземе да си казва или показва по някакъв начин, тогава да махам памперси - знам ли. Май много идеалистично си го представям, но пък гледам всичко да минава плавно, без стресови ситуации, ревове и принуда, та ми се иска и с това да се справим леко.

 За гърнетата аз моите ги научих една след друга.Да гледат помежду си ,а и на мен да ми е по лесно.Първата я почнах на 1 г и 10 м,а втората на 2г и 1 м.Избрах зимата за да сме почти постоянно вкъщи,в нас е топло,а напикаят ли се веднага сменях,тъй че нямаше опасност от изстиване.Първо ги слагах веднага след сън-пикаят гаранция и непосредствено преди сън.Държах ги по гащи от тези трейнинг пентц и слагах на гърне на всеки 20 мин.С първата се получи бързо и лесно,с втората обаче все още имам инциденти,но като цяло са рядко и по скоро са за да не изтърве играта с другите деца.От скоро махнах и нощния памперс....абе вече сме големи момичета

Леле, вие сте много напред. Единият ни кръстник вчера ни купи голям надуваем басейн и сега сме го опънали в хола и ги слагам да се въртят и лазят (опити да лазят) вътре и са мн доволно, иначе се въртят из целия хол.
Ние още не лазим хубаво, а само се въртим в кръг, но като гледам добре напредват.

Днес за 1 път дадох ябълка смесено в тиква, мн им хареса 

И ние мислим да ходим на море, ама да видим кога, къде и как. Кола нова взехме 7 местна, за да товарим бебета, баби, гледачки...всичко каквото може да влезе и да се побере.

Ох, явно ще трябва пак да наблъскам всичко в няколко шкафа...но мен повече ме притеснява чистотата на пода, защото моите маймунки постоянно пъхат пръстите в устата (заради зъбките де), а освен това всичко друго първо се опитва и после се поглежда. Даже покрай лапането на пръситте накраката, лапат и обувките, тях непрекъснато ги развръзват, събуват и пр., лапат им каишките, а също и целите пръсти (вкл. подметките). Уж удрям през пръсти, карам се, махам с пърст...но...такива са.
Това ме притеснява мен повече, ходят основно без обувки и всичко лапат в устите....някакви идеи и опит как да го преодолеем???

Бръмбарче и ние слагаме всичко в устата, а още се опитваме да лазим. Но мен това не ме притеснява, какво пък, ще си изградят имунитет. Аз нищо не съм прибрала засега, каквотоискат си пъхат в устата, най-обичат да лапат бутилки от мин вода и тях не мия, след като съм ги купила от магазина. Само играчки, ако паднат на улицата.

Относно прохождането - Михаела пропълзя на 7 месеца, на годинка проходи. Симона обаче изобщо не пълзи, измислила е един странен начин на провлачване седнала по дупе, не иска и да ходи.
Честно казано притеснено ми е, прочетох доста темите за прохождането, само за да установя, че повечето деца прохождат с разлика месец максимум, водих я даже при ортопед, според който всичко е наред.
Та за нея купих колан за прохождане и с него я разкарвам навън, доколкото мога де, защото Михаела вече тича

Аз и друг път споделяла, че моята девойка изобщо не пълзя. Научи се да го прави неумело, едва след като проходи.
За гърнетата, аз мисля че опитите преди 2 г. са си мъчение за майката. То не, че после е много по-лесно, но сякаш има по-голяма вероятност да схванат за какво иде реч.
Като се сетя какво беше  . То тъкмо кандардисваш единия на гърне, другия се напикал. Докато го сменяш, айде дигай гащите на онзи от гърнето. Замиваш пода и след има няма половин час - пак същото . То добре, но през това време някой трябва да пере, да чисти, да готви. Аз тогава имах и уникалното изживяване да ми се развали пералнята за една седмица, но не се предадох, защото тъкмо бяха почнали да се сещат за какво е цялото упражнение.

Здравейте! От 10 дни и на нас ни е болна тема - гърнето. На ръба на нервите си съм. Изпускам много често през дена, избива ме на рев. Вече съжалявам, че не съм им показала гърнето поне преди година. Сега не мога да ги сложа. Ако успея да сложа едното другото е скочило. Пикаят, акат вече 10-ти ден в гащите и на никой не му пречат мокрите и мръсни гащи. Дори не им прави впечатление, че нещо е станало там. Също съжалявам, че не започнах зимата, когато бяхме по цял ден вкъщи. Трябваше да засилим климатика и да ги събличам. Сега още като станат и си взимат сандалите и се почва "айди, айди, айди". За един час опикават всичките изпрани и исушени дрехи и после просто нямам избор, слагам памперсите и навън. Момичета, моите няма да се научат скоро, а не знам колко нерви са ми останали още и дали не е по-добре да се отказвам.

По добре не се мъчи вече, а засега отложи махането на памперса за след 2-3 месеца. Сия и Васил са вече от 1-2 седмици без дневен памперс, а от тази нощ и без нощен. Изхабих също много нерви, но ми помогна и това, че през деня са на ясла и не ги гледам аз  . Сия се научи по-бързо, дори и малко да се изпуснеше веднага си казваше и довършваше работата в гърнето, Васи не искаше да сяда на гърнето и затова препикавахме плочките в банята - така явно му беше по-интересно, но после почна да иска да сяда на гърне. Голямата работа отскоро я вършат в гърнето, преди това в гащите.
Вече всичко бърборят и са едни бисери... много са сладки. А Деян няма търпение вечер да си дойдат та да си играе с тях, не че те не му взимат всичко от ръцете де, но са много жаловити и ако се разплаче малчо веднага го гушкат и милват.

аз научих първо едната и после другата. стреса е по-малък, напиканите гащи също, а и аз мога да се концентрирам и да дебна. научиха се за по 3 дни и това беше. директно и нощен и дневен махнах. според мен е грешка да се държат без памперс и след няколко часа отново със. или го махаш и не слагаш повече или няма смисъл да си тровиш нервите. най-лесно ми беше като се събуждат и докато са сънени цоп на гърнето и си пишкат там. после почвам с ръкопляснкането и танците и те вденаха кво искам от тях. първо им дадох гърнето да си играят с него, слагахме кукли и така

Почерпете се за здравето на моите бебки които днес стават на 11 месеца!

Димяни, да са ти живи и здрави!   

И аз мисля скоро да го започваме гърнето, макар че хич не искат да седят на него.    Само да оздравеят, че  в момента и тримата дребни са болни. У нас е лазарет, а аз съм на ръба на силите си.  Извинете за мрънкането, ама знам, че ще ме разберете.

Димяни, пораснаха малките принцески. Чакаме снимки. Миналия месец май пропусна
Момичета, и проговарянето много ме притеснява. Защо така изостават. Опитвам се мъката си да успокоя, че се гледаме сами и много не им говоря, но истината е че си е до детето. А моите и двамата не вдяват. Ох, преди две години колко сълзи и притеснения бяха, доката ги изпишат и после борба с последиците от недоносеността, а сега пак тревоги. Това не се получава, онова не се получава. Пак ги сравнявам с другите деца. Ще ми се да ме зарадват с нещо ново, но за съжаление последното ни постижение е прохождането преди десет месеца. Извинявайте, момичета, нещо ми е много тегаво последните дни.

Каро в градинката има две сладки близначки, на 2 год и 2-3 месеца, още не говорят, само определени думи и то не мн ясно, а са доносени. Не се притеснявай, нали казват, че близнаците си имат техен език и малко по-късно проговарят.

Вас ви тресе говоренето мен прохождането кога ли щ е е