Познай коя е книгата 2

  • 23 586
  • 754
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 107
Еееееее,Вешим е Бог.''Нашингтон"И книгата се чете,повярвай.Работя в книжарница и лично съм я продавала поне 20 пъти.

Това е книгата, Дани... Отдавна не се бях смяла сама като кукувица. Много смях, много български характери, много български ситуация в нетипична обстановка  Joy Joy Joy Joy

Дани, да знаеш, това с книжарницата ме уби... Винаги съм се представяла сред море от книги, но аз влизам в него за малко, а ти си в него по цял ден  Hug,

# 706
  • Мнения: 0
Гери,да работя там ми беше мечта Simple Smile) Сега чета на воля и на всичкото отгоре ми плащат за това!! А сега да видим кой ще познае следващата книга.

...."Отново си спомням обезумелия поглед на зачервените и очи,а заедно с това идва и презрението към нейния народ.Толкова са високомерни всички тия арменци,тъй склонни към снизходителност,хвалят се с образование и пари,общуват едонствено помежду си и се кланят на своя Бог в малките си кръгли църкви."....

# 707
  • Мнения: 107
Единствената ми книга с арменци, която съм чела е "Родосто, Родосто" и продължението й, та пробвам с тях...

# 708
  • Мнения: 0
Единствената ми книга с арменци, която съм чела е "Родосто, Родосто" и продължението й, та пробвам с тях...

Може би не трябваше да избера точно тази книга,нова е и едва ли са я чели много хора.Много е въздействаща.  "Жандрмът",Марк Мустян

Така че ,нека някой да продължава с цитатите.

# 709
  • Мнения: 4 916
Може ли аз?...

# 710
  • Мнения: 1 126

Даааа чакаме загадка! Simple Smile

# 711
  • Мнения: 4 916
Ето нещо от любимата ми документална проза:

"Луис Суарес каза, че ще има война, а във всичко, което казваше Луис, аз вярвах. Живеехме заедно в Мексико. Луис ми преподаваше уроци за Латинска Америка: какво представлява тя и как да я разбирам. Той можеше да предвиди много събития. Своевременно бе предвидил Гуларт в Бразилия, на Бош в Доминика и на Хименес във Венецуела. Много преди завръщането на Перон бе вярвал, че старият каудильо отново ще стане президент на Аржентина. Беше предсказал скорошната смърт на хаитянския диктатор Франсоа Дювалие, на когото всички предричаха дълголетие. Луис умело бродеше из тъмните дебри на тукашната политика, в която любителите като мен затъваха и на всяка крачка допускаха грешки.
Този път Луис изрази своето мнение за предстоящата война, след като остави вестника, в който бе прочел информация за футболния мач между нацианалните отбори на Хондурас и Салвадор, борещи се за право на участие в световното първенство в Мексико през лятото на 1970 г.
Първият мач се бе състоял в неделя 8 юни 1969 г., в столицата на Хондурас - Тегусигалпа.
Никой по света не бе обърнал внимание на това събитие.
Отборът на Салвадор пристигнал в Тегусигалпа в събота и прекарал в хотела една безсънна нощ. Футболистите не могли да спят понеже станали жертна на психологическата война, разпалена от хондураските запалянковци. Хотелът бил обркръжен от тълпата, която замеряла с камъни прозорците и удряла с тояги празни тенекии. Една след друга избухвали с трясък бомбички. Пронизително виели клаксоните на наредените пред хотела коли. Запалянковците свирели, крещели, чували се враждебни възгласи. Това продължило през цялата нощ и целяло само едно: отборът на гостите, недоспал, изнервен и уморен, да загуби мача - нещо, което в Латинска Америка е в реда на нещата и не учудва никого.
На другия ден Хондурас победил недоспалия отбор на Хондурас с 1:0. Когато нападателят на Хондурас Роберто Кардона вкарал в последната минута победния гол осемнадесет-годишната Амелия Боланиос, която гледала мача по телевизията в Салвадор, изтичала към бюрото, в което бил пистолетът на баща й и се самоубила с изстрел право в сърцето. "Девойката, която не можа да понесе това, че родината й бе принудена да падне на колене" - писал на следващия ден салвадорският всекидневник Ел насионал. В поглебението на Амелия Боланиос предавано по телевизията, влзела участие цялата страна.
...

Но след една седмица в столицата на Салвадор - Сан Салвадор - на стадиона с красивото име Флор бланка се състоял реваншът. Този път хондураският отбор прекарал безсънна нощ: крещящата тълпа запалянковци изпочупила всички прозорци на хотела и хвърляла вътре тонове запъртъци, умрели плъхове и вонещи парцали. Състезателите били закарани на стадиона с бронетранспортьори от Първа моторизирана салвадорска дивизия. Това ги спасило от жадната за мъст и кръв тълпа, която изпълвала улиците, носейки портрети на националната героиня Амелия Боланиос.
Целият стадион бил обкръжен от армията. Около игрището бил направен кордон от войници от елитния полк на гуардия насионал с автомати готови за стрелба. Докато изпълнявали химна на Хондурас, стадионът издавал вой и свиркал. След това вместо националното знаме на Хондурас, което било изгорено пред очите на полудялата от щастие публика, домакините издигнали на пилона един скъсан мръсен парцал. Понятно е, че при тези условия състезателите от Тегусигалпа не мислели за игра. Мислели за това ще излязат ли живи от тук. "Цяло щастие е, че загубихме този мач", казал с облекчение треньорът на гостите Марио Грифин. Салвадор победил с 3:0. Направо от игрището със същите бронетранспортьори хондураският отбор бил закаран на летището. По-тежка била съдбата на запалянковците. Бити и ритани те бягали към границата. Двама души били убити. няколко десетки били откарани в болница.
...
След няколко часа границата между двете държави била затворена.
За всичко това Луис бе прочел във вестника и каза, че ще има война."

# 712
  • Мнения: 4 916
Авторът е полски журналист, известен с отразяването на най-големите конфликти през втората половина на миналия век в Африка и Латинска Америка.

Ако до ранния следобед няма познал, ще напиша името.

# 713
  • Мнения: 10 394
Ришард Капушчински newsm78

# 714
  • Мнения: 4 916
Да, той е



Ти си  Grinning

# 715
  • Мнения: 10 394
Освен всичко друго Капушчински е и фотограф Simple Smile

Който може да сложи цитат, защото ще мога чак довечера  Wink

# 716
  • гр.София
  • Мнения: 379
Ще се възползвам от възможността:
"- Почакайте! Това палто Ви харесва?-дълбокомислено каза господин Рубенстайн, след като реши, че дори сто долара са твърде много за нейната кесия, освен ако известна част се притури от някой мъж. - То си е двестадоларово палто. Казвам ви го направо. Нашата редовна цена е сто и петдесет. Но ако можете да ми донесете сто двайсет и пет долара, понеже толкова много го искате, ще ви го дам. А то ще е все едно, че сте го намерили на улицата. За едно очарователно момиче като вас сигурно няма да е никак трудно да намери десетина мъже, които ще се радват да му подарят това палто."

  Понеже няма предположения, давам още един жокер:
"Обаче минаха часове и дори дни, най-после седмица, а сетне десет дни, без К. да й се обади къде има лекар, при когото би могла да отиде. Защото макар и да й беше наприказвал толкова неща, все още не знаеше към кого да се обърне. А всеки час и всеки ден криеше в себе си еднакво голяма опасност и за него, и за нея. Нейните погледи и нейните въпроси показваха колко остро, колко съкрушително, болезнено страда в отделни моменти. Сам той се тормозеше почти до точката на полудяване, че не е способен да измисли някакъв бърз и сигурен начин да й помогне. Къде ли има лекар, при когото би могъл да я прати с известна сигурност, че ще може да й помогне, и как да узнае за него?".

Последна редакция: пн, 09 май 2011, 20:58 от Лола

# 717
  • гр.София
  • Мнения: 379
Ще пусна последен откъс и ако няма предположения, ще съобщя отговора:
"Отначало решението на доктора потресе и двамата- и Робърта, и Клайд. Защото, както по всичко личеше, бъдещето предлагаше незаконородено дете и позор на Робърта, разобличаване и проваляне на Клайд."

# 718
  • гр.София
  • Мнения: 379
Книгата е "Американска трагедия", авторът- Теодор Драйзер. Нека който реши, да пусне следващата загадка!

# 719
  • Мнения: 3
Луис Ромеро пристигна в Мадрид на другия ден към обяд. Синьото небе, познатите улици, родният говор го настроиха до известна степен жизнерадостно. В съзнанието му нахлу рой от спомени. Ето „Ретиро“ — разкошен парк и любовно гнездо на кралете, което човек можеше да разгледа само по благоволението на монарха. Сега паркът бе превърнат в обществена градина, наглеждана от пазачи в живописни дрехи, които напомняха някогашните бандити от Сиера Невада. Тук ставаха приказни летни балове, в които човек можеше да се почувствува оскърбен от неравенството дори ако бе благородник. На един такъв бал Луис Ромеро в повишено настроение от напитките в бара бе извикал за голям ужас на всички присъствуващи: „Долу монархията!“ Ето „Кастеляна“ и „Алкала“, по които половината Мадрид се изливаше в митингите на „Пуерта дел Сол“. Тук Луис бе опозорил рода Ередиа, като бе тичал, гонен от жандармите, викал с всичка сила: „Да живее републиката! Долу кралят!“ Ето „Пасео де Реколетое“, където в часа на модната разходка човек можеше да види най-красивите жени в света. Ето Прадо, „Сан Херонимо“, „Площадът на лоялността“, хотел „Риц“, хотел „Палас“… Колко познати му бяха тия улици, тия площади, тия здания!… С какъв трепет пристигаше винаги от Гранада в Мадрид! Как го вълнуваха тогава жените, уличните безредици, конните надбягвания, боят с бикове! Защо не можеше да се радва така и сега?

Общи условия

Активация на акаунт