ще се адаптира малката, на теб ще ти е по-трудно. Успех 
- Публикувана: 2 фев. 2011, 13:56 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2011, 21:21 ч.
Таткото ще кара ТИР......как да го направим по-леко за детето
След повече от месец чакане отсъствието на тати вече е факт, цяла седмица сме сами... Плачи понякога, но истерии няма, дано и занапред да е така, но и е мъчно, по няколко пъти дневно ме пита, кога ще си дойде, иска да е още днес! Вчера тати и изпрати подарък "по пощата"- т.е аз и купих подаръка. Чуваме се по телефона всеки ден, мъчно ни е но се справяме.
Нел, надявам се малката да не загуби връзката с баща си и отсъствието му да бъде временно!
Темата не е смешна и само изглежда обикновена и безинтересна. Тъжна е, защото на много хора вече се налага да се разделят със семействата си и да се изненадват колко са пораснали децата им, докато ги е нямало , а много деца може би ще се отчуждят от бащите си не по тяхна вина. Дано на вас не се налага да сте разделени толкова дълго, че да се превърнете в поредното попълнение към този неприятен списък. Кураж и леко ежедневие!
принципно този модел на разделено сем-во по икон. причини е все по-често срещан по света и у нас (независимо дали е заради недостиг на пари или желание за кариера). Просто животът стана вече такъв- забързан и целеустремен. Моделът мама и тати работят от 8-17ч и се прибират изчезва по мои налюбюдения 
pretti , на колко време ще си идва мъжа ти?
pretti , на колко време ще си идва мъжа ти?
Все умници са се изказали по отношение на това, че авторката драматизира. 
Аз като дете го преживях много тежко и даже си бях измислила историята, че баща ми е много болен и е отишъл да се лекува защото не можех да приема това, че някой може да си остави детето за пари. Влизах в гардероба и миришех пуловерите му, оставях му рисунки и бях абсолютно убедена, че той много скоро ще ме забрави.
Сега поне има телефони и не е толкова трудна комуникацията с близките. За детето е най-важно да му се повтаря, че таткото много го обича и мисли непрекъснато за него.
Аз като дете го преживях много тежко и даже си бях измислила историята, че баща ми е много болен и е отишъл да се лекува защото не можех да приема това, че някой може да си остави детето за пари. Влизах в гардероба и миришех пуловерите му, оставях му рисунки и бях абсолютно убедена, че той много скоро ще ме забрави. Сега поне има телефони и не е толкова трудна комуникацията с близките. За детето е най-важно да му се повтаря, че таткото много го обича и мисли непрекъснато за него.
Ох, момичета, благодаря ви за подкрепата и за топлите думи!
Наистина все по-често са налага семействата да се разделят, но това не намалява болката от нашата си раздяла, колкото и мелодраматично да им се струва на някой!
Да има и много по-тежки и лоши неща на света, но докато не ни сполетят не се терзаем за тях.
missence мъжът ми ще отсъства за 2 или 3 месеца, после ще почива месец и пак заминава. Да сме живи и здрави, да работим, ежедневието ще го оправим.
Октоподче
, психиката е крехко нещо, особенно детската. Надявам се, чe си го преодоляла с времето, но като дете със сигурност ти е било много трудно.
А Ванеса всеки ден ме пита кога ще си дойде тати и сама си отговаря "другата седмица", аз и казвам, че скоро ще си дойде. Но и по телефона това е първия въпрос към татко и, и усещам как на него му засяда буца в гърлото
Но полека лека свикваме, няма какво да се прави....
Наистина все по-често са налага семействата да се разделят, но това не намалява болката от нашата си раздяла, колкото и мелодраматично да им се струва на някой!
Да има и много по-тежки и лоши неща на света, но докато не ни сполетят не се терзаем за тях.
missence мъжът ми ще отсъства за 2 или 3 месеца, после ще почива месец и пак заминава. Да сме живи и здрави, да работим, ежедневието ще го оправим.
Октоподче
, психиката е крехко нещо, особенно детската. Надявам се, чe си го преодоляла с времето, но като дете със сигурност ти е било много трудно. А Ванеса всеки ден ме пита кога ще си дойде тати и сама си отговаря "другата седмица", аз и казвам, че скоро ще си дойде. Но и по телефона това е първия въпрос към татко и, и усещам как на него му засяда буца в гърлото
Но полека лека свикваме, няма какво да се прави....
Октоподче , психиката е крехко нещо, особенно детската. Надявам се, чe си го преодоляла с времето, но като дете със сигурност ти е било много трудно.
, психиката е крехко нещо, особенно детската. Надявам се, чe си го преодоляла с времето, но като дете със сигурност ти е било много трудно. Екстра съм си и имам чудесни отношения с баща ми въпреки непрекъснатите му отсъствия. Заслугата за това е изцяло на майка ми, леля ми и няколко близки семейства, в които бащите също бяха тираджии. Отвсякъде ми повтаряха колко много ме обича баща ми, а когато ми беше най-тъжно идваха у дома негови колеги. Те ми раказваха колко много им липсват техните деца и как минава ежедневието им, бързайки да се приберат. Така най-ефикасно се уверявах, че баща ми няма да ме забрави и спрях да му слагам свои снимки във всеки джоб. Сега му ги слагам на телефона защото той все още пътува.
Прочетох темата по диагонал.
Към тези, които казват, че това са излишни драми- това, че вие приемате така нещата, не означава, че всички мислят така /да знаете все пак, че отчасти ви завиждам/. Щом авторката пуска темата, значи това е проблем за нея и детето й.
По темата не мога да дам съвет, защото първото ни детенце ще се появи след известно време. Все пак си мисля, че дечицата по-лесно привикват към новото.
Моята половинка караше цистерна. Един курс му беше за по 2-3 дни. Нямаше график, ами във всеки един момент можеше да му се обадят и да му кажат "тръгвай". Беше ОГРОМЕН проблем за мен. Бях твърдо против тази му работа. В крайна сметка реших, че по-добре е да го оставя за известно време да поработи, да види какво е, като тайно се надявах да се откаже. В крайна сметка скоро след като започна курсовете почнаха да им намаляват и около 6 месеца след като започна се отказа
Бях доволна! Вярно, нямахме пари, но не ми пукаше- важното беше, че е до мен. Стоя без работа 3-4 месеца, но аз се постарах да изкарвам пари и за двама ни...
Оттогава минаха малко повече от две години. Не искам да си спомням дните и нощите когато бяхме разделени
Тогава постоянно го мислех добре ли е, дали няма да стане проблем с влекача, дали няма да има проблем на митницата, дали...
пред всички жени, на които мъжете са им далеч от дома!!! Няма значение дали са шофьори, дали са моряци, дали са военни...
Към тези, които казват, че това са излишни драми- това, че вие приемате така нещата, не означава, че всички мислят така /да знаете все пак, че отчасти ви завиждам/. Щом авторката пуска темата, значи това е проблем за нея и детето й.
По темата не мога да дам съвет, защото първото ни детенце ще се появи след известно време. Все пак си мисля, че дечицата по-лесно привикват към новото.
Моята половинка караше цистерна. Един курс му беше за по 2-3 дни. Нямаше график, ами във всеки един момент можеше да му се обадят и да му кажат "тръгвай". Беше ОГРОМЕН проблем за мен. Бях твърдо против тази му работа. В крайна сметка реших, че по-добре е да го оставя за известно време да поработи, да види какво е, като тайно се надявах да се откаже. В крайна сметка скоро след като започна курсовете почнаха да им намаляват и около 6 месеца след като започна се отказа
Бях доволна! Вярно, нямахме пари, но не ми пукаше- важното беше, че е до мен. Стоя без работа 3-4 месеца, но аз се постарах да изкарвам пари и за двама ни... Оттогава минаха малко повече от две години. Не искам да си спомням дните и нощите когато бяхме разделени
Тогава постоянно го мислех добре ли е, дали няма да стане проблем с влекача, дали няма да има проблем на митницата, дали... пред всички жени, на които мъжете са им далеч от дома!!! Няма значение дали са шофьори, дали са моряци, дали са военни...
Вярно, нямахме пари, но не ми пукаше- важното беше, че е до мен.
Ммммда, ще видя като се роди детето, дали пак така няма да ти пука
Вярно, нямахме пари, но не ми пукаше- важното беше, че е до мен.
Ммммда, ще видя като се роди детето, дали пак така няма да ти пука
и аз се замислих, дали ще е така като имат дете
едва ли Вярно, нямахме пари, но не ми пукаше- важното беше, че е до мен.
Ммммда, ще видя като се роди детето, дали пак така няма да ти пука
и аз се замислих, дали ще е така като имат дете
едва ли
Е не се нападайте 
, авторката си знае. За съжаление никой не са разделя от хубаво, но няма нищо по тъжно от това да отказваш на детето си дори дребни неща, заради липса на средства.
Преди време наш познат отиде да работи далече от семейството си и на въпроса "Защо?" отговаряше- "А ти знаеш ли, какво е да нямаш 20 стотинки да купиш на детето си една вафла?"
Така че всеки решава за себеси.
А какво като е до мен,но нямаме пари и вечно сме изнервени и огорчени и само се караме.
Пак казвам никой от добро не се разделя, но го правим в името на нещо- на съществуването, на бъдещето, на децата... Различно е за всеки. Само дано да е за кратко
Усмихнат ден Ви желая!
, авторката си знае. За съжаление никой не са разделя от хубаво, но няма нищо по тъжно от това да отказваш на детето си дори дребни неща, заради липса на средства. Преди време наш познат отиде да работи далече от семейството си и на въпроса "Защо?" отговаряше- "А ти знаеш ли, какво е да нямаш 20 стотинки да купиш на детето си една вафла?"
Така че всеки решава за себеси.
А какво като е до мен,но нямаме пари и вечно сме изнервени и огорчени и само се караме.
Пак казвам никой от добро не се разделя, но го правим в името на нещо- на съществуването, на бъдещето, на децата... Различно е за всеки. Само дано да е за кратко
Усмихнат ден Ви желая!
И моя мъж кара тир. За сега, поне не излиза в чужбина. Още в началото знаех, че няма шанс да го накарам да си търси друга работа - първо обожава да шофира, както казват - това го кара да диша, второ - почти няма ден, в който да е правил друго нещо...
По стечение на обстоятелствата, сега сме на село при свекървата от няколко месеца. Виждаме го веднъж на седмица - две. Дребосъчката засега не знам дали осъзнава всичко, но я виждам как се радва, когато татко и се прибере.
И на трима ни със сигурност не ни харесва това положение. Но като се опитам да гледам трезвено на нещата - за какво да ми е все край мен, като няма с какво да си купем ядене. Такава е реалността, за съжаление. Ако се наложи - и в чужбина ще замине... Остава просто да се надяваме, че някой ден нещата ще се променят и ще може да сме добре, и всеки ден да си е с нас...
По стечение на обстоятелствата, сега сме на село при свекървата от няколко месеца. Виждаме го веднъж на седмица - две. Дребосъчката засега не знам дали осъзнава всичко, но я виждам как се радва, когато татко и се прибере.
И на трима ни със сигурност не ни харесва това положение. Но като се опитам да гледам трезвено на нещата - за какво да ми е все край мен, като няма с какво да си купем ядене. Такава е реалността, за съжаление. Ако се наложи - и в чужбина ще замине... Остава просто да се надяваме, че някой ден нещата ще се променят и ще може да сме добре, и всеки ден да си е с нас...