Довечера май се заформи доста приказна среща - 2 принцеси, 1 ламя и 1 кандидат-принц 
- Публикувана: 2 фев. 2011, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2011, 12:29 ч.
Споделете 157
Ния /снощи на вечеря/
- Мамо, в тази супа нещо мърда!
- А, случайно нещо да те гледа? - пита баща й.
- Не, мама му е извадила очите, сигурно.
- Мамо, в тази супа нещо мърда!
- А, случайно нещо да те гледа? - пита баща й.
- Не, мама му е извадила очите, сигурно.
И какво мърдаше?
Къде ще ходите, Есте?
Кате, виж колко си права за магнитната буря http://kurier.bg/bulgaria/11739.html
А тази сегашната и тя била невиждана като тая от линка. Значи по-невиждана.
Ама може ли аз да се влияя толкова
А тази сегашната и тя била невиждана като тая от линка. Значи по-невиждана.
Ама може ли аз да се влияя толкова
Може би искат синя супа?
Василиса, гледай "Дневникът на Бриджит Джонсън" - там главната героиня беше докарала страхотен син цвят на супата
, може да заимстваш идеята 
Веси 
!
Магнитни бури, покачващи се вибрации/това за Пипинс/...толкова тясно сме свързани с природата/и хората/, че все повече ще ни "просветва" кое и какво е важно.
Споделям/ако ще и да се разчуе//едно време нищо не се разчуваше тука и за това споделяхме на воля//
/, че денят ми беше много динамичен и много го изживях. Домът, за който правихме акция се подпали и хората там както виждаха светлини в тунела се върнаха обратно, че и по- назад 
...Споделям и че никой българоизвестен аптекаски склад не дари за бебета абокати, лейкопласт и сонди- нямали възможност. А левчетата събирани по едно-две и пет и десет, от майки във Варна имат явно всякакви възможности...егати и фирмите, и държавата. Да сме живи и здрави да помагаме с каквото можем обикновените хора...
!Магнитни бури, покачващи се вибрации/това за Пипинс/...толкова тясно сме свързани с природата/и хората/, че все повече ще ни "просветва" кое и какво е важно.
Споделям/ако ще и да се разчуе//едно време нищо не се разчуваше тука и за това споделяхме на воля//
/, че денят ми беше много динамичен и много го изживях. Домът, за който правихме акция се подпали и хората там както виждаха светлини в тунела се върнаха обратно, че и по- назад ...Споделям и че никой българоизвестен аптекаски склад не дари за бебета абокати, лейкопласт и сонди- нямали възможност. А левчетата събирани по едно-две и пет и десет, от майки във Варна имат явно всякакви възможности...егати и фирмите, и държавата. Да сме живи и здрави да помагаме с каквото можем обикновените хора... 
Кофти неща споделяш,Катюш...(нещо не разбрах хората накъде са се връщали наобратно,но затова пък съвсем ясно ми стана как аптекарските складове не са помогнали..)
От както татко го няма вече,искам Господ да не ме среща скоро с бягане и търчане по болници,доктори и търсене на лекарства.
От както татко го няма вече,искам Господ да не ме среща скоро с бягане и търчане по болници,доктори и търсене на лекарства.
Катя имаше предвид, че предишната ни акция им помогна да съберат запаси за зимата, които сега изгоряха... и Домът е в по-лошо положение, отколкото беше. Според мен трябва и държавата да помогне в такъв момент, а не да разчитат само на дарения, когато са в извънредна ситуация. Ама като знам, че държавата понякога е куп бюра, наредени едно след друго...
Лоши работи чета днес...
Туиг, тези моменти идват и отминават, важното е да се фокусира човек върху важните неща- здравето и любовта ( не във формата на сърца).
Предполагам, че зад всички варненски складове вече стои едно и също мутро-човекоподобие. Жалка, жалка, жалка работа.
На фона на всичко това малко незначителности. Вчера ми се появи ужасно мъничко топче на лицето. И понеже си нямам друга работа, реших та го наплесках с една смес от калиев нитрат и сребърен такъв, с която гориха на хлапето един израстък. Гледам се в огледалото- нищо, съответно тъпо и упорито мажа все повече. След няколко часа- олеле малеле. Едно червено петно изгорена кожа, отстрани обградено с кафяв, ама тъмнокафяв кръг все още неизгорена кожа, но тръгнала натам. В пристъп на отчаяние турих две бели лепенчища накръст, а Милото рече, че съм била като Пиф и Еркюл. Поздрави от Заешката дупка.
Туиг, тези моменти идват и отминават, важното е да се фокусира човек върху важните неща- здравето и любовта ( не във формата на сърца).
Предполагам, че зад всички варненски складове вече стои едно и също мутро-човекоподобие. Жалка, жалка, жалка работа.
На фона на всичко това малко незначителности. Вчера ми се появи ужасно мъничко топче на лицето. И понеже си нямам друга работа, реших та го наплесках с една смес от калиев нитрат и сребърен такъв, с която гориха на хлапето един израстък. Гледам се в огледалото- нищо, съответно тъпо и упорито мажа все повече. След няколко часа- олеле малеле. Едно червено петно изгорена кожа, отстрани обградено с кафяв, ама тъмнокафяв кръг все още неизгорена кожа, но тръгнала натам. В пристъп на отчаяние турих две бели лепенчища накръст, а Милото рече, че съм била като Пиф и Еркюл. Поздрави от Заешката дупка.