Комплексиран, комплексар

не съм съвсем съгласна,при депресията човек се чувства в безизходица и въобще не му е до това да отреагира защитно,да компенсира....
при комплексарщината,човек е активен, преминава границата на допустимата компенсация/защото всеки има комплекси и всеки компенсира/ и започва да навира в очите на другите съответната защитна реакция,
ако не е в съзнанието,комплексът ще е поне в подсъзнанието-но това,ако е породен в съвсем ранно детство и по някаква причина е забравен,
за комплексите ,които са проблем на настоящата тема-те са си съзнателни....

Околните не смятам, че са критерий, защото всеки пречупва представата си за теб през своите проблеми, поне в общия случай. Въпросът е доколко комплексът е болезнен и оставя болезнени дири в живота на човек. Ако цели зони в живота на един човек са свързани предимно с болка, страх, тревога и емоции от негативния спектър се търси причината, защото такъв живот е тежък. Дали е, поради някакъв комплекс може да каже специалист. Идеята на практическата част от науките за човешката психика и душа не е човек да стане по- удобен за околните, а да се почувства по- добре в кожата си и да се доближи повече до своята индивидуалност, до своето истинско Аз.

Права си. Това не е  проява на комплекс, това е реакция срещу изразена дискриминация. Не може на база болест или физическо състояние да бъдеш третиран или директно изолиран в графа полу-човек.
 Проявата на комплексарщина за мен не е равно на комплексиран човек, комплексиран комплексар, нищо не ми говори като израз, не съм го срещала освен в темата.

Да речем, че комплексиран комплексар е много комплексиран човек с комплекси. Превъзходна степен. Ако сложа една запетайка, или "и" между двете?

Ох.

Вече този комплекс ми се закомплекси изпонамежду зъбите.
Едно време, помните ли, имаше фундаментален базис на основата. Сега - комплексиран комплексар.

Директно се сетих за скоропоговорката за карикатуриста и карикатурата 

Иначе комплексите бяха важни за анализ когато бяхме на около 18.
Мисля на нашите години всеки си е свикнал със собствените такива, така че всъщност много не разбирам темата.
А да - мога да кажа, че колкото повече одъртявам, толкова по-странни започват да ми изглеждат всички хора. Не знам защо, но преди 15 години всички си бяха нормални.

Нищо не разбрах от темата, затова ще кажа само, че Вълчо много ме кефи 
Допада и чувството му за хумор и прозорливостта му ... 

Комплексарско е да парадираш с каквото и да е. В интернет най-честите прояви на комплекси са да попаднеш на пост, в който категоризират някой, или се превиват от смях какво обзавеждане е избрал за дома си и отдолу 10 светкавични поста: " Суперско ! " ,  " Точно на място ! ", " Уникално ! ", както казва една дружка, " много мразя хорово кудкудякане ", няма по-досадно и изтъркано нещо.

И аз нищо не разбрах от тази тема , но в никакъв случай не се комплексирах 

Когато някой ме мисли за комплексарка не ми пука .... и е прав. Има неща които не си харесвам, но като цяло съм в хармония със себе си. 
За мен това определение не е равнозначно на идиот.

Нали, нали? 

едно време в нета беше много популярно като има някакви пререкания м/у двама , някой от тях да каже на другия  , че ''избива комплекси''   

Благодаря ви за отговорите!   
Знаех си, че ща се намерят достатъчно компетентни потребители.
Малко ми светна пред очите. Разбира се, отговорите породиха въпроси. За отношението ки към близките с комплексите ни и създавайки им комплекси. Трудно е да бъдеш ведър и се налага усилие.

Понятието „комплекс за малоценност” (от френски: 'sentiment d'incomplitude')  е въведено за пръв път в съвременната психологическа мисъл от Алфред Адлер - австрийски психиатър и психоаналитик. Той определя комплекса за малоценност като „изтласкано чувство за малоценност, което по невротичен начин се изразява в нереалистичен или антисоциален стремеж към превъзходство, или пък обратно, в рационализирано нежелание да се преодоляват трудностите”.
Комплексът за малоценност може да бъде определен също като: "анормално или патологично състояние, съдържащо в себе комплекс от несвързани, необосновани идеи и  коeто кара човека да се подценява, да бъде прекалено чувствителен, силно да се стреми към похвала и ласкателство и да има пренебрежително и подценяващо отношение към другите".
 
Цитатът е от тук.

Вълчо, мисля, че във форума има достатъчно представители на това определение. А и те са именно затова във форума - да си начешат, или както се казва - избият, комплексите.

От словосъчетанието "избиване на комплекси" ми заприличват на акне, ечемичец или цирей.

Някакви неща, които "си вървят комплект", независимо дали между тях има връзка.
Някакви мисли и емоции, които "си вървят" с други мисли и емоции.
Съвсем хипотетично: някой като малък получавал двойки по математика от време на време. И когато се връщал в къщи с двойка (може и само един път да е било), баща му си свалял колана и го налагал с него, понеже го бил излагал с тия двойки и другите щели да си мислят, че има тъп син. Този някой порасjва. Забравя (потиснал е) спомена за боя и обвиненията, че е „тъп” „щом е получил двойка”. Оженва се, кандидатства за някаква работа. Проваля се на изпита, връща се вкъщи и още щом вижда разочарованата физиономия на жена си, той я възприема като каиша на баща си и твърденията му, че „провалът доказва, че е тъп”. И решава, че разочарованието на жена му със сигурност означава, че тя го обвинява, че е тъп. (Жена му може да не е „разочарована”, а разтревожена, че той се безпокои излишно за този нищо не значещ изпит). Това е така, защото „провал” и „упрек” в съзнанието му си стоят "в комплект". И винаги, когато се проваля или си мисли, че се проваля, това събужда усещането, че е обвиняван за това и този, който го „обвинява”, го „мисли за тъп”. Комплекс.

Т.е. имал си реален случай да свързваш две неща. И винаги, когато нещо ти напомни за първото, започваш да изпитваш второто, независимо дали има някаква връзка между тях.  
Авторът иска „формула”. Ако "b" е следствие на "a" (a→b) и всяко "с", "d", "е" и т.н., което ти напомня за "а" те кара да си мислиш, че се случва "b", то ти имаш този „комплекс”: a→b = c→b = d→b = e→b…
Поизмислено така…, ама дано ми се приеме