Комплексиран, комплексар

  • 15 132
  • 105
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 989
Намерих си и група за взаимно насърчаване, така да се каже.

Като го прочетох и ми се прииска да си призная, че в това отношение много завиждам на Хамериканците за навика им да си създават истински такива мероприятия. Винаги съм искала да се събирам със себеподобни.

Вълк, в крайна сметка не разбирам кое точно е конкретния повод за чуденето ти. Това, което спомена Дона ли?

# 31
  • Мнения: 419
Би могъл да поработи върху повишаване на самооценката си.

Това е много лесно да се каже.
И много трудно да се постигне, но все пак възможно.

# 32
  • Мнения: 5 370
Стефче, колкото невероятно да звучи, тази група ми е в този форум, в подфорума за диетите. Там никой на никого не шока канчето, напротив, периодически някой си признава прегрешенията, хранителните, без никой да го натиска за това. Много помага, вярвай ми.

Обменя се опит за спортуване, различни двигателни режими, и така.

# 33
  • Мнения: 4 300
Не всяка изострена чувствителност, да я наречем, е комплекс. На прима виста се сещам как в една тема форумка сподели за отношението си към болна от рак жена ( нещо от сорта, че след като й извадили матката, била като мъртва, цитирам по памет). Няколко човека реагираха остро, едната от които също с рак. Това за мен не е комплекс.
На мен лично за последен път ми се издразни чувствителността при твърденията че всичко се връща, и нещастията в живота са ти наказания. Не защото имам комплекс или чувствам вина, а просто защото го смятам за нелепо и вменяващо вина.

# 34
  • Мнения: 2 448
Намерих си и група за взаимно насърчаване, така да се каже.

Като го прочетох и ми се прииска да си призная, че в това отношение много завиждам на Хамериканците за навика им да си създават истински такива мероприятия. Винаги съм искала да се събирам със себеподобни.

А на мен не знам дали заради това, което съм гледала по филмите или от американските книжки за самонадъхване, но са ми много противни такива масови прояви и ми изглеждат супер изкуствено. Не бих могла да си представя, че за реален мой проблем ще се обърна към някаква си група, където да си споделяме и надъхваме един друг.
Групов комплекс, ако има такова нещо, най вероятно страдам от него.  

# 35
  • Варна
  • Мнения: 1 306
О, груповата терапия много помага да не се чувстваш като бяла врана с проблема си.  Едно четене на "17 мига" ако щеш, помага за същото.

# 36
  • Мнения: 5 370
О, груповата терапия много помага да не се чувстваш като бяла врана с проблема си.  Едно четене на "17 мига" ако щеш, помага за същото.
Абсолютно.
Тоест, пътища за предоляване на комплексите има различни. Всеки трябва сам да си открие своя.
Дали групово споделяне или строго индивидуално посещение при специалист - зависи точно от комплекса.

# 37
  • Мнения: 3 989
Груповите мероприятия пък аз си ги представям другояче. Като спокоен тих откровен разговор. Бих искала да участвам в такива групи поне за две три неща. Породени от вътрешните ми комплекси (например опасенията ми, че компютрите ме правят асоциална, че съм оплескала тотално и непоправимо образованието си, че все още не забременявам... такива работи). Всъщност аз затова май съм се регистрирала в тоя форум. Иначе пък лесно си ги изговарям нещата пред непознати, дааам. Joy

# 38
  • Мнения: 723

Добре, ако един човек има комплекси и го осъзнае, или не го осъзнае, но близките и познатите му го твърдят, какво се очаква от него, как да постъпи, какви мерки да предприеме?
че то,ако не се осъзнава, комплекс ли е....
ако пък го чувстваш/комплекса/ като пречка,превърни си го в мотив....,
 

# 39
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
А на мен не знам дали заради това, което съм гледала по филмите или от американските книжки за самонадъхване, но са ми много противни такива масови прояви и ми изглеждат супер изкуствено.
На мен също.
Отделно ми е доста пресилен моментът как от едно превишаване на дозата хапчета заради силен главо-, зъбо- или друг 'бол' веднага ти лепват етикет 'зависим' и те засилват към някаква група  Whistling

# 40
  • Мнения: 4 586

Добре, ако един човек има комплекси и го осъзнае, или не го осъзнае, но близките и познатите му го твърдят, какво се очаква от него, как да постъпи, какви мерки да предприеме?
че то,ако не се осъзнава, комплекс ли е....

 
Мисля, че да. Kомплексарът може да не подозира за комплекса си. Критерият не е ли до колко пречи или прави впечатление на околните?
Депресираният също може да не подозира за депресията си.

# 41
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Такааааа ... Комплексиран комплексар за мене означава човек, който никога не признава грешките си, макар че има такива. Който винаги обвинява за проблемите и неуспехите си останалите. Който отказва да потърси решение на проблемите си. Който не иска да разбере, че светът не се върти само около него. Комуто светът е крив дори за птичия и свинския грип. Изобщо, човек, който никога за нищо не е виновен и не смята за нужно да потърси причините за нещо си в себе си. Защото се смята за идеален и всяка критика към това негово схващане се възприема като кръвна обида.

# 42
  • Мнения: 3 989
Малко спам ама... той светът не е крив за свинския и птичия грип. За това само телевизията и журналята са виновни.

# 43
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Малко спам ама... той светът не е крив за свинския и птичия грип. За това само телевизията и журналята са виновни.
Laughing Така е. Ама на комплексарите са им виновни всички останали, не само журналята и телевизията.

# 44
  • Мнения: 461

Добре, ако един човек има комплекси и го осъзнае, или не го осъзнае, но близките и познатите му го твърдят, какво се очаква от него, как да постъпи, какви мерки да предприеме?
че то,ако не се осъзнава, комплекс ли е....

 
Мисля, че да. Kомплексарът може да не подозира за комплекса си. Критерият не е ли до колко пречи или прави впечатление на околните?
Депресираният също може да не подозира за депресията си.

" ... Психоанализата дефинира комплексите като много силни в афективно отношение представи и спомени, частично или напълно несъзнавани.
Всичко останало (аз съм нисък, аз съм дебела, голям тъпанар съм бил ...) не са комплекси, а нарцистични състояния. Става дума за проблеми, свързани с приемането на самия себе си. И те са свързани не само с физиката, но и с името, фамилията, интелекта, материалното състояние ...

Нарцистичните проблеми се появяват в моменти на криза – в пубертета, през 40-те години... Шестдесет до седемдесет на сто от юношите не харесват телата си и това се нарича дисморфофобия. След раждане или след 40-те се натрупват килограми, които създават същото усещане за физическа непълноценност, за отхвърляне на тялото си.
Приемете, че сте обикновен!
Направете си равносметка!

Не приписвайте всичко на "комплексите" си – така не може да видите цялото.
Ако сте скъсан на устния изпит, то не се дължи на тумбестия ви нос или на увисналото дупе, а по-скоро защото не сте учили достатъчно. Вие се фокусирате върху детайлите, но не забравяйте, че другите ви възприемат във вашата цялост..."
 Crazy

Общи условия

Активация на акаунт