Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Здравейте,
Ще ви прекъска малко темата за смеха с нещо което сигурно е обсаждано хиляди пъти ама аз пак ще си питам....
Ние минахме вече 3 различни инстанции за диагностициране и в 3-те категорично отхвърлиха аутистичние спектър при моя син...
С всичкитебму стереотипи и рутинни действия и доста аутистични симптоми ми казах че след като има 10 от 10 очен контакт,10 от 10 комуникация/до колкото думи има ...и жестове/ и 10 от 10 игра наужким...не могат и нямат право да го диагностицират от спектъра!
Потвърдиха хиперактивност с дефицит на внимание,нарушение в експресивната реч ,проблеми с държанието и анемия/липса на желязо/ но всичко отхвърлиха спектъра...
Та въпроса ми е-има ли някои детенце с диагноза че е от спектъра което е с пълен очн контакт,сочи с пръстче, показва всичко което му е интересно,вика си някой да игтае с него...има си постоянно игра наужким и така нататък...
Между другото при нас за 6 месеца 50% от симптомите изчезнаха от как е на диета и давам омегите...
  дали е от това или изразтва всичко-не знам..
Не знам..
  ще съм благодарна на всеки отговор.. 

Катина,
Разбира се, че има неподходящ или необясним смях не само при аутистите. Не си ли забелязала колко хора прихват, когато някой падне. Човек се научава да не го прави, научават го родителите му. Но и аутистът се смее за нещо свое, което прави в неподходяща за нас обстановка или момент. Не можем да сме сигурни, че смехът  му е безпричинен.
Нашето дете също го е правило и ме е вбесявало, когато е ставало в превозно средство (преди няколко години) и сме привличали погледите на всички. Дори вчера баща му надълго му обяснява, защо не трябвало да се смее на някого или нещо. Иначе с изключение на един вид еквивалент на епилепсията, траещ обикновено по-малко от минута, не се сещам за друг смях, който да е безпричинен, нещо като тик.
Аз наистина не познавам лично много деца аутисти, но чета във форуми на родители от други страни. Те разказват много и за някои деца ми се струва, че ги познавам лично. Има съвети и за такива ситуации – отвличане на вниманието, прегръщане, обясняване. 

ikea, откривам общи неща в диагнозите на твоят син и дъщеря ми - моята дъщеря беше със сензорно-интегративна дисфункция, разстройство в експресивната реч, диспраксия. Диагнози от Пумпелина и Свети Никола. Много учителки и други специалистки смятаха, че е с генерализирано разстройство в развитието /диагноза от спектъра/, но от Свети Никола отхвърлиха ГРР.
Терапията е като на деца от спектъра - на нас от Свети Никола ни баха казали да си намерим добра детска градина, да работим 3 пъти в седмицата с комплексен логопед и ние да се занимаваме с детето. Добавки помагат подобни като на децата от спектъра, може би по-внимателно със специфичните, например супер високи дози В12.
Това състояние може да се терапевтира с много труд и е важно детето към 6-7 години до къде ще е стигнало, с лошо внимание и разстройство в речта не го чакат и средни възможности в училище.
Миналата седмица говорих с един професор по медицина и той ми каза, че внука му е с дислексия и е сменил 6 училища. В момента е студент. Поне в БГ могат да се сменят училища има частни, държавни, селски все ще се намери добро място. Ние сменихме 3 градини и от последната съм доволна, спомогна за израстване на детето.

А на вас какво ви препоръчаха като терапия?

И още нещо за тактилното стимулиране - при дъщеря ми се бяха оплакали, че не разбира текст като го четат. Но аз напоследък откривам, че като четем легнали една до друга тя си разбира, отговаря, помни. Ако я накарам да седне на 2 метра от мен е много по-разсеяна. Може би с такава стимулация помни по-лесно. А може и да е свързано с визуалната памет, защото гледа с мен и понякога чете и тя. Което е интересно за училище

Имам смътен спомен, че такъв смях имаше едно дете на майка, която отдавна не пише тук.Тя беше намерила в руските форуми версия, че безпричинния смях е от кандида.

Костанца, разбирам те добре.Ти си медик и търсиш медицинско обяснение, което е добре.Аз съм си проста майка и търся причина на базата на това, което съм чела.Други майки го търсят другаде.Всички ние сме си необходими - допълваме се.Възможно е смеха да е провокиран от съвкупност от вероятни причини.Или само една.Може би твоята, може би моята, може би третата.Важно е да го изкоментираме и обсъдим.В спора се ражда истината, въпреки, че не бих могла да нарека това спор, а градивна дискусия 

Танче, ти имаш ли нова информация по повод последния ни разговор.Не, че клюкарствам, а проявявам приятелски интерес.Можеш да драснеш два реда в мейл например 

Ако се сменя училището как би се отразило на детето се чудя.Ако училището е много зле го сменям - ясно.Но, ако не е зле, а го сменя поради преместване например? Или, ако детето се чувства добре, с децата, но го гонят учителите или другите родители съберат подписка и го изгонят - как ще се отрази това на детето? Хипотетичен въпрос - провокиран от твоите думи за преместване?

Катина,
При нас също има бой с възглавници, боричкане, гъделичкане и т.н., докато се разхълца. Нашият хълца почти от бебе, когато му е много хубаво. Ето това може да направи бащата, което ние не можем - да носи на конче, да се боксират и в това има голям смисъл. Освен всичко по отношение на сензорните трейнинги има значение и мъжкото приятелство, подражанието, което е много важно за израстването на момчетата, за придобиването на мъжко поведение и самочувствие.  Но сигурно се шегуваш като казваш, че за всичко са виновни бащите.

констанца, не се засягай от коментарите за бащите. Най-разпространеният модел е мъжа да е виновен за всичко и свекървата да е много лоша. Наистина има много повече мъже зарязали семейството си или да се държат лошо с жените си. И често в женските общности има коментари за това. Мисля, че всички се отнасяме с уважение към усилията на сина ти  и на семейството ви и на други родители като него.
Конкретно Катина сигурно се е пошегувала. За мен най-голямият принос на мъжа е да осигури относителна финансова стабилност на семейството, за да може майката да е по-близо до детето. И той също да присъства в живота на детето поне по 1-2 часа на ден, да усещат, че се движат заедно всички. Но и това си има своята цена, може би финансова зависимост, може би неосъществени професионални намерения на майката.

От баща до баща.....за да видите какви случаи има ще ви дам един пример за съжаление от нашия живот....синът ми имаше фимоза..т.е. кожичката на пениса му не можеше да се дръпва назад и се наложи със сила....и много болка за него и стрес за мен да му я дръпнат...имаше кръв и изобщо си беше рана. Трябваше процедурата да се прави редовно за да не зарасне пак. Помолих баща му да го прави той, все пак е мъж и по-добре знае кое как да дърпа.

Той ми отговори " не съм педерас да пипам пишки". И трябваше аз да се справям..както и с всичко друго...а детето беше само на няколко месеца..
.
Ми ..какво да ви кажа...има ли нужда от коментар...но...не той, аз се чувствам виновна.....

Да, типичният случай на мъжете от поколения българи беше мъжете да не участват много в грижите за децата, но ми се стрева от това, което гледам по телевизията и чувам от познати и приятели, че днес е по-различно. Като правило децата усвояват поведението на съответния родител. Моят съпруг беше от първия тип бащи , но и двамата ми сина са съвсем други - големият и по принуда, но малкият, който има седем месечно бебе - по убеждевие.
Като поразмислих, осъзнах, че за разлика  от вас, на мен ми е спестено много . Вие майките сте основните играчи в битката за децата си, а аз съм спаринг партньор. Стремя се да създам условия за спокоен живот в дома и да подпомагам всячески сина си в грижите за детето, защото за един мъж е още по-трудно да се откаже от мечтите си за споделена обич, партньорство, професионална реализация и финансово благополучие. Освен това аз пиша в този форум от няколко месеца, след като сме преминали през много етапи на огорчени и отчаяние от състоянието на детето и сме оставили много неща (надявам се) зад гърба си. Това, че понякога звуча лековато се дължи до голяма степен на желанието ми да ви вдъхна, ако е възможно, повече оптимизъм. Една майка наистина винаги знае, кога нещо не е наред с детето й, но трябва и търпение. Много често нещата преминават, когато не им се отделя голамо внимание. Нашето дете например, както и чичо му като дете, имаха наченки на лицеви тикове. С чичото ми беше по-трудна да се въздържа, но въз основа на този опит, когато преди няколко години детето започна да мижи, просто си замълчахме и всичко премина. Така е и с дразненето. Първоначално се сърдех, когато ми загасяше лампата в банята и се кикотеше, но престанах да реагирам ядно и това почти изчезна.

Мда, има такова нещо, че не бива да се обръща прекалено внимание на т.н. "лошо поведение" за да не се толерира...но пък има и опасност от неглижиране...ако се залитне натам. Аз бях точно на този принцип и изпуснахме години в които една терапия щеше да бъде много по-успешна.

Констанца, извини ме, че се набърквам в личиния ви живот, но защо казваш, че синът ти се е отказал от мечтите за споделена обич и т.н. Това, че един път е сбъркал и не е попаднал на точния човек не значи, че трябва да се отказва. Никога човек не трябва да се отказва от любовта. При никакви обстоятелства.Дори да стане на 100 години.

 Констанца, много си права за това, че всичко преминава и трябва да гледаме по-спокойно и филосовски на живота.Много ми напомнаш на моята баба, изключително мъдра жена, с живот по който може да се напише сценарий за филм.Никога не се оплаква, умее да гледа над нещата и между другото е човекът , който най-добре се справя с Васко.Има огромно търпение, за разлика от мен, която съм вечно нервна и припряна.
  Проблемът е ,че аз просто немога да превъзмогна страха от бъдещето.

Психолозите съветват да игнорираме неприемливото поведение като тикове например.Имам предвид да не крещим по детето, че мига или криви устата или ръцете.Съгласна съм, но друго имам предвид.Не мога само да игнорирам поведението.Аз имах тикова като тинейджърка в периода на развода на родителите ми.Спомням си усещането - добре.Сякаш ми се схваща мускул и тябва, просто трябва да направя физиономия или разтрия мястото.Затова, можем да разтриваме мястото по друг начин - приемлив и алтернативен.когато детето се киска - то си набавя физическо удовлетворение на гласните стуни, на мускулите на лицето, ръдния кош, устата и врата.Контсанца опитай се да се изкикотиш като внука ти и забележи кои точно мускули натоварваш с този кикот.По същия начин направи като него, когато видиш, че примигва с очи.Виж кои точно мускули натоварва с това движение.Аз така правя - и съм забелязала, че във всичките му прояви на непривични жестове и маниери натварва все едни и същи мускули или по скоро стави.Затова се опитвам да натоваря достатъчно тези стави и мускули за да не изпитва той необходимост да го прави сам.Дори когато е напрегнат натоварвам мускулите и ставите с нещо и той се успокоява.Помисли върху това.


Това се отнася за моето дете, но може би за още някое друго.
Естествено, че се пошегувах.Все пак преобладаваме снахите тук и майките.Ще се пошегувам още да кажа, че не само татковците са виновни, а сновно свекървите 

Надявам се да го прочетеш това с чувство за хумор 

Момичета,
съвсем естествено е да гледате на мен и като на свекърва. Съгласна съм, че в голям процент от случаите свекървите са по-виновни от синовете си. Изпитала съм го и аз преди години като снаха, но съм се поучила да не правя нещата, които мен са ме обиждали и дразнели. Когато сме млади, понякога без да разбираме, ни заслепяват хормоните. А като се добавят и несбъднатите ни очаквания за хармония, ръка за ръка и поглед в бъдещето, нещата стават още по-зле. Но аз с майката на детето никога не съм се карала, не съм я обиждала и обвинявала за нищо. Просто тя не можа да приеме мисълта, че това дете ще я прави уязвима за критики или съжаление от хората и се оттегли. Нямам лоши чувства към нея и минат не минат няколко години успявам да убедя сина си да й звънне с надеждата, че ще поиска да вижда отново детето. Последно го направи през септември, за да й каже, че става ученик. Попита я иска ли да й изпрати снимки, а тя отговори, че тези, които има (от 4 годишен) са й достатъчни.
Миши,
преди 3 години имаше една млада жена, с която явно се обикнаха, но се разделиха, защото тя осъзна, че не може да приеме детето. Оттогава смисълът му е само детето.
The Game
Мъдростта идва не при всички, но при много хора с годините. Няма мъдри млади хора и слава Богу, защото иначе нямаше да има изпепеляващи страсти и "лудости", които ще помним докато сме живи. Е, като се върна назад във времето, си мисля, че съм можела да бъда по-добра с много хора, включително със свекърва си.

За едно дете, още  повече пък с аутизъм най-доброто лекарство е да вижда около себе си щастливи хора, любов, но най-вече радостни отношения между хората, които са около него, хора, които се обичат.
Не можем да се фокусираме върху детето като забравим за собстевното си щастие, защото излъчването на един щастлив и удовлетворен човек е съвсем различно от това на човек, отказал се от всичко и именно това излъчване е важно да го има за да лекува детето.
Например аз съм почти сигурна, че прези 3 г когато синът ти се е влюбил е имало положителна промяна в състоянието на детето. Така ли е?

Миши,
права си по принцип, но в нашия случай детето чувства и вижда само топлина и разбирателство. Няма напрежение, няма скандали и викове. На нас може да ни е тъжно и криво за нещо, но с него предимно се смеем и забавляваме.
А тази връзка беше само няколко месеца, последвани от огромно огорчение, потиснатост и лошо настроение за още повече месеци.

Няма да се бъркам...но просто няма такова нещо като ние може да сме тъжни, но с него сме весели. Едно дете (а аутистичното още повече) усеща какво му е на човека отвътре и дори се обърква още повече, когато външно човекът показва едно а, неговият вътрешен барометър показва друго. По-добре ако човекът вътрешно е тъжен и външно да покаже същото, да плаче дори, но да няма объркан сигнал. И понеже радостта е за предпочитане най-добре да се хварлят всички усиля в това вътрешно да се постигне радост и смях.
Аз няма никога да забравя един случай от моето детство. Била съм на около...може би 5-6 годинки. На майка ми и откриха възел на щитовидната жлеза и казаха, че трябва да се оперира. Тя е доста притеснителна и естествено в такива случаи човек си мисли и за най-лошото. Аз, една такава тихичка и свръхинтровертна....никой не подозираше, че разбирам повече отколкото може би другите на моята възраст..така, че аз знаех всичко, за нейните тревоги, самата аз изпитвах ужас, че може да ерак, че може да умре...и пр. Майка ми пред нас уж криеше тревогите си. И тогава реши да ни заведе (с брат ми)на море като за последно...в случай, че е рак и умре да ни остане хубав спомен. Да, ама аз и това разбрах...и ужасът ми нарасна безгранично. Отидохме на въпросното море....аз не я изпусках от поглед и виждах тревогата и....през цялото време страдах и се пазех да не би да се развеселя за нещо и заради това после дасе случи нещо на майка ми...вътрешно дадох нещо като обет изобщо да не се оставям да се радвам сега и за в бъдеще само и само да се размине присъдата...исках да я изкупя със собственото си страдание...трябваше да съм тъжна за да платя...и се стараех с всички сили..бог ми е свидетел, че добре се постарах и не си разреших никаква радост нито удоволствие...присъдата се размина...майка ми нищо не разбра за случилото се с мен, и до ден днешен не знае...но...аз знам защо години по-късно всички ме наричаха мазохистка...бях се научила да изкупвам всевъзможни вероятни неприятности на близките си хора, а дори и на себе си, чрез предварително обричане на страдание.Бях си забранила радост. Това е страшно. Детето ви всичко знае за вашето вътрешно състояние и единствения начин е да се промени вътрешното състояние наистина, а не само когато общувате с него.
Извинявам се ако навлязох в твърде лична територия.