Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Да, но не МПР... а БЦЖ и ДТК.

Иначе до към годинка-годинка и нещо си изглеждаше весело и общително бебе, почти не плачеше, когато беше без сондата, беше все засмян и щастлив, макар и гладен.

Около една год. беше, когато започна да върти играчки - типичния стереотип - преди слагане на МПР.
Но си беше един усмихнат и закачлив. На година и 2 мес. му правиха операцията на небцето, там той омайваше сестрите в отделението, беше се научил да намига с двете очи. Те се смееха и той се радваше. Но вече въртеше колелца като за световно...
Реалното усещане, че нещо става в поведението, беше около 2 г, когато опитахме да го дадем на ясли. Между 2 и 3 г, започна да избягва очен контакт. Но и пак не приличаше много на аутистично поведение,  това изкристализира чак по-късно... Нямаше ги мераците за еднообразие, подреждането, гневните кризи. А и във възрастта до  към 4 год. макар и бавно, но отбелязваше много напредъци. Също и при логопеда работеше много по-старателно.

Отначало изглеждаше само като забавяне в развитието, което свързвахме с многото му проблеми.
На 2 год. някъде го заведох на ТЕЛК заради небцето и му дадоха 20%, което си е едното нищо, небцето му вече беше много добре и те недоумяваха за какво изобщо съм го завела.

   До тук много прилича и на нашата ситуация.
   
   Моят син беше много усмихнато и общително бебе.Сега,като го споделям на тези,които не са го познавали,хората чак не ми вярват....(Но пък имаше и нюанси,като неотзоваване на името ,по-неориентирана игра с предмети,избирателност в докосванията и т.п..)
   И въртенето започна около една година....
   И около 2 години нещо беше започнал да се невротизира....Тогава му пролича ,че изостава и в говора....Но аз все още не мислех,че има някакъв проблем.Изоставането в говора обяснявах с 2-езичието и с индивидуалността му,а невротизирането обяснявах с изоставането в говора....
    Последващото развитие на нещата ми прилича на търкаляща се снежна топка..... 

При нас събитията се развиха с много бързи темпове.
До 1 година и 9 месеца не е боледувал от нищо. Никога не съм му давала лекарства. Кърмех го до 6 месеца, след това до 10 сутрин и вечер. Изкуствени храни не е ял /най-малкото защото не искаше, а и беше огромен дефицит/. Ядеше кисело мляко от крава/наш съсед на село/.
беше много капризно дете на храна. Друго освем мляко, не искаше да яде.
Развиваше се в норма. Никъде в картона не е записано да има съмнения за нещо.
Ние сме две деца, ако аз не бях забелязала, то поне майка ми или приятели, съседи.
Всичко започна от деня на МПР /не знаех нищо за ваксините, тогава това не се коментираше, поне не от широката албитория/. Знаех само, че детето трябва да е здраво.
Заведе го майка ми. Аз бях на работа. Вечерта, когато се върнах, беше странно мълчалив.
На другия ден, когато се върнах, заварих буквално друго дете. Майка ми каза, че без да иска го е блъснала с вратата/блъснала, не разбирайте, че видимо му имаше нещо/. Спомням си и думите ми "Ей, Чочи, ти си и пък много сръдлив". От тук натам, всичко се разви в бързи, катастрофални темпове.
Проклиням деня в който се върнах на работа / беше преди детето ми да навърши 6 месеца/ и винаги ще си остана с чувството за вина, че не съм била до него. Дали е имало смисъл не знам, но колкото повече иследвания правих и всички със заключения- няма отклонения, толкова повече това чувство се насаждаше в мен. Нещо стана и аз не можах да го предотвърдя.

    Снежа,бяга ми ,какво си могла да предотвратиш евентуално,ако беше останала вкъщи? 

    Не мисля,че има за какво да се чувстваш виновна. 
   

Моето дете също беше много усмихнато и щастливо до 1 годишна възраст. Първите 6 месеца ходихме на терапии в болницата по ДЦП, но когато спряхме терапиите в периода 6-12 месеца имаше много усмивки, конткти и т.н. Бяха ни правили психологическо обследване на около 5 месеца и ни бяха казали, че има малки несъотвестсия, но може би е от недоносеността и да продължаваме да я следим.  Кръстихме я точно преди да навърши 1 година, беше образцово бебе в църквата. А майките в парка ми казваха ,че ми завиждат за лесното бебе, чак си мислех дали не ме урочасаха, когато започна да се тръшка. Към първата година издаваше и някакви звуци, дори се чудех дали казва "та-та" на татко си, но тя не го гледаше и после разбрах, че това не е съвсем и гукане, да не говорим за говор.
Според мен дали е имало някакви проблеми може да каже само много добър специалист по бебета, каквито по това време бяха психолозите в болницата по ДЦП, личните лекари дори и да виждат нещо, предпочитат да не тревожат родителите на бебетата.

И след първата година започнахме ваксините, а тя започна да ходи, но тогава се затвори в себе си, само се сърдеше. Но аз  съм сигурна, че при моето дете е от невъзможността да си интегрира сетивата, тогава се проявява пълната дейност на мозъка, да стоиш без опора, да ходиш, да съобразяваш. И малко преди да навърши 2 години като запонахме логопедичната работа първите показвания на животни логопедката ми беше показала да кажа браво, ако ги стрелне с поглед - нямаше гледане, посягане или нещо друго към животното, имаше желание да тича и за 1 сек. поглеждаше към животното. Това си беше много влошен очен контакт.
Най-вероятно ваксините имат някаква роля, но Биохимичният подход помага, дори и 1-2  след години, защото дъщеря ми се повлия от антиоксидантите и витамините. А в интернет има много други случаи. Едва ли са зомбирани родители, просто са родители започнали рано и видели резултата, а той им се струва чудо. Не е нужно да си продавате апартаментите, за да ходите на ДАН в чужбина. Но ако се отделят по няколко часа на ден за четете, ще се намерят полезни неща.

Според мен няма смисъл да се чете за вредата от ваксините /особено стари материали/, а как да се преодолеят последствията при децата. От години се знае, че те имат странични ефекти, но без тях не можем. И добре, че 80% от хората ваксинират децата си, та няма епидемии.

Ето това са 2 линка за первенция на ефекта от ваксините, като винаги следете каквото давате да не е над 50% от максимално допустимият дневен прием /има линкове го в биохимичната тема/:

http://www.tacanow.org/family-resources/flu-prevention/#anchor_vit_a

http://vactruth.com/2009/08/19/russell-blaylock-md-what-to-do-if … force-vaccinated/

И Биохимичната тема
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=557278.0

И да допълня и занимания със специалисти и занимания на майката и роднините, сега има много книги и клипове в интернет. Трябват и много усилия по обучение на детето.

Нещо и аз не знам какво, но винаги си мисля, че ако го гледах аз т.е., че майката си гледа най-добре детето, нямаше да се случи това.
Може да е било болно при поставяне на ваксината, може пък наистина да се е стресирало от нещо, може да е вдигнало внезапно температура, може пък наистина да се е чувствало самотно и изоставено. Може, наистина, да е имало синтоми за това и аз да не съм ги забелязала.

Снежа, дори и да си била у вас по това време най-вероятно нищо не си могла да направиш. Сега знаеш много повече, защото тук пишат хора от 5 години, но преди това нямаше най-важното - информациата.

   Снежа,ако това те успокоява....
   Стоях вкъщи с детето си до тръгването му на ДГ (пропуснали сме яслата),но.....  сега пиша в тази тема...

   Между другото,какво съвпадение.....Малко след ваксината МПР и моят син получи 2 силни травми на главата.
 А съм била с него!Първия път бях до банята сигурна,че детето спи,а той се събуди в креватчето,набра се и се прехвърли през решетката с главата надолу.....Удари си челото.

  Втория път бях се обърнала да прибера една блуза в шкафчето,а като се обърнах обратно вече видях,как сина ми пада!Беше се качил на ръба на спалнята,загубил равновесие и полетял  назад и надолу....Травма на тила.

Да, Таня, права си, но колкото повече хората научават, толкова повече си задават въпроси.
Ние, обаче по стечение на обстоятелствата си задаваме много въпроси, някои които изглеждат съвсем нелепи за другите хора.

За биохимичния подход ще пиша в понеделник, защото ние все сме от изключенията.
На реоценката ми изписаха медикамент, за който много се колебаех  и в съчетание с или без, даде катастрофален ефект.
Лошото е, че при мен отпадна правилото- пробвай всичко върху себе си, защото явно не действа по същия начин. Не, че открих нещо ново, но.

Уфффффф с тея травмиииии. И при нас на година и нещо - не помня точно кога, имам чувството че беше ранно лято - може би в края на май-началото на юни - тогава е бил на година и 6-7 месеца ни блъсна ЛЮЛКА. Ама като казвам блъсна - детето отхвърча като топка назад. Няколко дни по късно бузката и брадичката му бяха яко насинени. Удара беше в доланат челюст. Баща му - работил в интензивно неврологично като лекар, го нблюдава целия ден, не му дадохме да спи, за да го следим какво става. Нямаше нищо обезспокоително - той каза - нищо му няма, не е страшно. Ама аз и до ден днешен все в тоя удар въртя и чопля....Все пак разни поведенчески проблеми и закъснението в говора често го отдават на травма на главата....

mariana, не трябва ли тези травми да оставят някакъв отпечатък.
Аз правих на Алек ЯМР, но там нямаше нищо, като отклонение.
Правила съм и ЕЕГ.

Снежка - мисля, че ако няма увреда - няма да даде нищо . Ти сама казваш - ЯМР и ЕЕГ - чисти. ЯМР - показва новообразувания, атрфии, ако има нещо, да се вижда при ЯМР в следствие на удар, то клиничата картина ще е очевидна - парези и т.н. ЕЕГ се прави при съмнение за епилепсия .- измерва активността на мозъка. Тъкмо товорих с  "домашния" лекар. Напоследък рядко влизам тук, рядко говоря за тези нещо - май е някаква форма на самозащита от моя страна....давам си сметка колко много неща съм забравила - помня го като бебче, 4-5-6 месечно, помня първия му рожден ден, на който той беше с висока температура, и после сякаш се събудих на 2,5 когато за първи път го водих при д-р Пискова...

Видях снимките на Дара като малка ,много е сладка.Не знам защо се разстроих обаче и ми се прииска да напиша нещо просто така да ми олекне,че нещо напоследък пак съм в дупка.
Винаги съм казвала,че моя Дани до година ,че и по голям е вървял в норма.
Да ,но не е точно така като се замисля.Аз от много време го знам ,но нарочно си казвам друго.
Беше много ревливо бебе.Ядеше много даже личната настояваше да го ограничавам.През деня не спеше .Заспиваше ужасно трудно и точно на 15 минута се будеше.Всеки път беше така, засичах го .
Беше дебело дете ,не много над нормата ,но дебел.Докато лежеше си държеше главичката само на едната страна.Подпирах го с какво ли не за да не се обръща само на тази страна,но без успех.
Когато стана на два,три месеца и се радваше на нещо започваше да размахва ръце и крака толкова превъзбудено и толкова дълго време,че целия ставаше мокър.На шест месеца започна странни потрепервания с ръцете отново при радост.Тези потрепервания ги правеше почти до три години.Правеше много странни физиономии .Щом проходи започнаха пребиванията му и винаги падаше на главата и си размазваше челото.Пак след година започна да се тъпче още повече с храна.Можеше непрекъснато да яде .В този период имаше температура над 40 гр.След тази температура,не веднага,но две седмици може би след това започна да си криви погледа все едно следи някой и това се случваше доста често да не кажа непрекъснато.Въртеше гумите на колите ,с едно пиано играеше като натискаше само една мелодия .Връзки и етикети му бяха любимо занимание с часове.Беше се пристрастил към дядо си и не признаваше други хора.Нас изобщо не ни забелязваше.Казваше по някоя дума,но много рядко.Бутах го в количката навън и му давах да си гризе солети и въпреки,че той беше с гръб към мен докато го бутам всеки път знаеше от коя страна му подавам .Все едно имаше очи и на гърба.Пак в този период го заведохме на хирург ,защото имаше проблеми с пишлето .Този човек го ряза без нищо за обезболяване и никога няма да забравя погледа на Дани тогава и никога няма да си простя,че го заведох.След хирурга детето ми стана още по-странно и въпреки всички мои притеснения,които споделих с личната, тя ме обяви за луда.Обяви ме за луда и когато и казах,че една жена в парка ми е казала,че детето ми има аутизъм.

Ех, Шефче как ми напомни за солетите... След година и един-два месеца и моето дете така поемаше солети и беше единственият начин да я возя в количката. Интересно ,че наскоро бяхме извадили количката, тя се метна в количката и каза смеейки се "Солетка" и си подаде ръката точно както правехме ката малки. А това беше в периода 1-2,5 години и как си спомня, явно им остават следи.

А за ваксините около 1 година, може и лекарите да ги стряскат и за това така да се затвярят при нас беше голям рев, хем и двамата с баща й сме там, двама държим и т.н.

Предполагам, че това непрестанно ядене е начин да си наместват чакрите - сензорно. Мишо зобеше зрънчо- само два модела зрънчо, не всяко. Особено ако количката не е в движение и нормалните даца гледат или играят с нещо, точно тогава ТРЯБВА да има зрънчо. Ако все пак слезе от количката изсипвах в нея зрънчо, той го изяждаше и писваше или за още или за тръгване. Ако го изкарам на пясъка или на катерушка пищи, докато не получи нещо за ядене. Сигурна съм, че с яденето "бягаше" от заобикалящия го свят.