Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

   1 ден преди избиването на 1 пъпка и още 5 дни след това. Така знам.  
    А инкубационния период е 21 дни ,да.  

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=598188.0

http://-spam223-/vreda-ot-konservanti-i-emulgatori/svetovnata-ko … zdraveto-3-ch.htm

След масовото прилагане в практиката на комбинираната ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили драстично.
В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобритания някои лекари също отказват да я правят.

n_alex и мами,
Нормално е всеки родител на дете с каквото и да е увреждане, не установено при раждането или наскоро след това, да търси причината в някакъв външен фактор (замърсяване на външната среда, ваксини и т.н.). Много от нас вярват, че нещо е отключило проявите на аутизъм в нашите деца, които са с повишена чувствителност. И вероятно в някои случаи е така. Но много от нас и особено тези, които имат и друго дете, когато се върнат назад, осъзнават, че това дете е било различно от самото си раждане. Много от нас са изминали голготата на съмненията и опита да се хванеш за нещо, да отхвърлиш мисълта, че нещо не е наред с гените ти. Но накрая повечето от нас се вземат в ръце, престават да търсят причината и се заемат да помогнат на децата си. Някои залагат повече на биохимичния подход и диетата, други на обучението и поведенческите въздействия, трети съчетават и двете.
Когато в някой форум майки пишат яростно срещу ваксините, които са причина за аутизма, обикновено децата им или са напълно здрави, или имат друг проблем. Понякога майки само с опасения или наскоро поставена диагноза на заболяване от спектъра, започнали да четат неотдавна, отново искат да обсъждаме тази тема. За съжаление, повечето цитирани от тях източници са много стари. В тази връзка искам да напомня, че в САЩ и вероятно във всички развити страни тимеросал във ваксините няма поне от началото на 2000-те. Това се отнася и за България. От поне няколко години всички закупувани у нас ваксини са в единични дози и не е необходимо да съдържат какъвто и да е консрвант, защото не се съхраняват (това е смисълът на поставянето на тимеросал). Тогава? Защо продължава да се търси връзка с новите случаи на аутизма? Нарастването на случаите в САЩ продължава, въпреки че в никаква ваксина там няма тимеросал от края на деветдесетте години.
Newradost e е изпратила нещо по-ново и аз ви го поустнах като “no comment”.
А иначе, всеки родител може да реши сам, след като се запознае с фактите от авторитетни форуми, дали да ваксинира детето си и срещу всичко предлагано или изборно и с колко дози. За разлика от много от българските “авторитети”, отричащи ползата от ваксините, аз съм виждала как се умира от дифтерия, тетанус и морбили и жертвите на детския паралич и хепатит В, не само в други страни, но и в България. Но също за разлика от официалните здравни власти мисля, че е право на всеки родител да решава “за” или “против”. Само че, ако детето му пострада от ваксинопредотвратима болест, да поеме поне моралната отговорност за това. Засега неваксинираните деца са предпазени благодарение на това, че причинителите на ваксинопредотвратимите болести не циркулират нашироко в страните, където ваксинациите задължителни или доброволни обхващат над 80% от населението. Ако това стане, тогава сигурно ще се появи движение за ваксинации.
Аз съм също за повече гъвкавост по отношение на имунизационната възраст в зависимост от епидемиологичната обстановка, която у нас, слава Богу е добра, без това да означава отлагане до безкрайност. Нашето дете има всички ваксини, но не смятам да го изследвам или да му правя евентуално реимунизация с БЦЖ, защото е безсмислена. Вероятно няма да му правим и втора ММР не поради някакви опасения, а по същите причини – и да заболее от морбили, то ще е по-леко, щом има една доза, рубеолата е важна за момичетата, а за епидемичният паротит ще мислим, когато разберем дали има вероятност да се осъществяви някога като баща. За варицелата също мисля, че е по-добре всяко дете за преболедува, колкото е възможно по-рано в детството си.
Имам и друго внуче – на близо 11 месеца. То е имунизирано напълно, но мисля, че триваксината би могла да се направи малко по-късно, а ако има отделни ваксини, да започне с морбили, а другите да останат за по-нататък.
 

Ето един линк, на който ще намерите освен текст, таблица за съдържанието на тиомерсал във всички лиценцзирани в САЩ ваксини, между които са и тези, закупувани и прилагани у нас. Мисля, че е повече от показателна и вероятно ще ви е от полза.

Thimerosal in vaccines fda

http://decatani.blog.bg/tq-i-toi/2010/12/06/akademiia-za-quot-ro … t-gr-varna.646426

Психологически тренинг за родители Варна
Thursday, July 21 · 5:30pm - 6:30pm

--------------------------------------------------------------------------------
 
Location Частна детска градина «Вълшебен свят»ул. Д-р Лудвиг Заменхоф 32 (до Планет клуб – жп.гара)

АКАДЕМИЯ ЗА РОДИТЕЛИ XXI-ВИ ВЕК

О Р Г А Н И З И Р А

Психологически тренинг за ефективност и самопознание

Най-важната връзка която имаме в живота си е с нашите деца.
Основен фокус: Детето - неговите най-важни психически и физически потребности.
С помощта на различни психологически подходи да усвоим новият език на общуването с децата.
Нека заедно тръгнем по пътя към здравето, щастието и красотата.

ВХОД СВОБОДЕН!

Контакти: 0899993294; 0897966372

http://decatani.blog.bg/tq​-i-toi/2010/12/06/akademii̴ … t-gr-varna.646426

констанца, аз и преди мисля съм писала (дано не ставам досадна), но моето аутистично дете е третото ми поред дете. Криси абсолютно приличаше на братята си по развитие, дори започна с имитациите по-рано от тях. Съжалявам, че преди около година мъжът ми гръмна външният ни хард диск с 6000 снимки и няколко десетки клипчета. На него имаше едно клипче на което аз снимам Криси, а Матей ми иска вода или сок и тръгваме към кухнята, а Криси (на възраст ок 7м) както се смееше на камерата започна да мрънка и да вика от леглото мам, мам, докато излизахме от стаята. Други клипчета съм показвала на логопедката, когато той е точно на 1г и е пак с Матей и се мъчи да му отмъкне едни играчки. Логопедката каза, че си е бил точно в норма - има гледане в очите, има взаимодействие.
Затова и аз преди време аз бях питала, мисля, Селма, каква е разликата между първото и второто й дете, защото тя каза, че едва като гледа развитието на второто си дете е видяла проблемите на първото. Но не, моето дете ги нямаше тези белези. На година и два месеца млъкна с бърборенето, но аз реших, че е период и че просто трупа пасивен речник, за да започне говора. На година и пет месеца бавно започнах да осъзнавам, че нещо не е наред и т.н., да не ставам досадна.

Мислех да не пиша.

Аз лично одавна не вярвам в приказката /въпреки, че обичам приказки/ Спящата красавица, а и в фантастиката- паралилни светове, извънземен разум, летящи чинии и т.т.
 За моето дете съм писала. не мисля, че ни посети злата фея на 1,2 години, не мисля, че се прояви ген /поне за сега не е доказан такъв, който да превърне дете в ембион/ и съм убедена, че имаше причина, реална съществуваща на Земята причина.
Какво можеш да направиш, ако знаеш причината. Реално нищо, но поне можеш да ограничиш последствията или да вземеш мерки да не ескалират. Отнася се за самото дете. Играене на сляпо или залагане на недоказуеми факти / много от тях отпаднали с времето, но никой не носещ последствията от тях/ и много от тях в днешно време с малка вероятност и непредсказуем ефект в бъдеще са крайно опасни.
За наследствеността, напълно разбирам родителите правили ДНК тест, които са млади семейства и възнамеряват да имат второ дете.
Напълно и разбирам въпросите за ваксините, както за самото дете, така и за следващите. Както и да го казваме, че човек е индивид неповторим сам за себе си, то на тази земя, най-много прилика в реакциите към факторите има между брат/сестра, брат /брат.
Ако някои се надяват в обозримо бъдеще обществото ни да стане толкова хуманно, че да отглежда нашите деца, аз определено се съмнявам.
Не виждам и едно 80 % от нискофункционалните аутисти как ще водят самостоятелен живот, дори в физическия смисъл на думата. Не виждам и едно от 70% от високофункционалните, как ще водят самостоятелен живот в психическия смисъл на думата и ще бъдат независими от постоянно растящото потребителско мислене и материализиране на обществото ни.
Не виждам, как ще създадат семейства и ще отглеждат поколението си.
Може ли някой да ми напише как вижда бъдещето на детето си след пълнолетие?

Защо някой търси причината. Най-малкото заради самия себе си. Чувството за вина, независимо дали я има или не е най-разяждащото чувство.
Всеки ден като погледна детето си и връщам лентата назад и си задавам въпроси: Какво направих? Какво не направих? Защо не го предотвърдих? Може ли това? с следващите Утре? Утре? Как ще си изкарва детето ми прехраната? Как ще живее сам? Как физически ще оцелее? Няма ли да стане...
Всеки поема живота си, моето как ще го поеме на този свят?

Нямаме право да си затваряме очите и никой няма право да си ги затваря при това което се случва с децата аутисти. Техния брой расте и ако очакваме, че утре ще се изнесат на друга планета, където ще се самовъзпроизвеждат като разум или ще дойде добрата фея от приказките и ще оправи нещата, то е равностойно на предателство.
Причината може да не е в ваксините, в токсините, в радиацията в гените, но причини има, защото това което става не е безпричинно явление нито можем да го считаме за нормално.
Нормално е да можеш да можеш да бъдеш самостоятелен и да се грижиш сам за себе си и да отгледаш поколение след теб. Другото е противоестествено.

Едно е сигурно, че началото на 21 век е бум на аутистите и за това има причина.
Сигурно е, че децата ни няма да оцелеят на този свят без нашето присъствие.
Сугурно е, че ще трябва да  гледаме и тяхното поколение, ако искаме да остане нещо след тях на този свят.

Тава са все въпроси на един нормален родител на които някой трябва да даде отговор.

DarkViolet,
Повечето родители до 1,5 – 2,5 години, когато е станала драстичнота промяна с децата им, не са забелязвали нищо странно в тях. Нашето дете също има записи и много, много снимки, на които се смее, гледа и общува нормално. Пазя речник на думите му (около 40) преди да млъкне на малко над 2 години.Това е толкова характерно за спектъра, че майки от Америка, Русия, Англия и къде ли не задават този въпрос: “Кой открадна детето ми?” Връщайки се назад, аз си спомням първия път, когато го погледнах в очите. Беше на няколко дни, а очите му бяха като син кристал. Помислих си, че е това не са детски очи. Днес тези очи са съвсем други – топли и засмени, но трябваше да минат години, докато ние-възрастните се почувстваме отново живи и с някакъв вкус към живота.
Снежа,
Всички си задаваме въпроса какво ще стане с детето ни, когато ние си отидем. Никой не може да ни го каже. Няма обаче начин светът да не бъде принуден да се промени. С времето невронетипичните деца ще доминират. Нека не се отдаваме на фантазии за феи, извънземни и т.н. Това, което се иска от нас, е да им помогнем да се адаптират, доколкото е възможно към сегашния свят, към света на сегашните хора, за да оцелеят. С нашите сетива и разум ние не можем да проникнем по-далеч от това, което виждаме, от света, в който живеем, от мисълта, че децата ни не са нормални, щом са различни.Нека се опитаме да изпълним дълга си към децата си така, както го разбираме, а останалото да оставим на Бог ли, на световния разум ли, на еволюцията на хомо сапиенс ли – кой знае.

Мили мами,
извинявам се, че търся своята истина.Исках само да споделя какво съм намерила.Хриси също се развиваше нормално, докато не дойде време за МПР ваксината.

n_alex76,благодарности от мен за споделеното!   

Констанца,Снежа,DarkViolet ,и на вас също! 

Не го свързвам с ваксината, защото сензорните проблеми си личаха около 6-ия месец, но тогава лекарите ме заблудиха. Той ходеше на масажи поради съмнения за ДЦП, и буквално се потрисаше, като го пипат. Казваха ми, че това е спастичност,  спазми на мускулите, а всъщност не е, той тогава не е можел да избяга и единствената му реакция била да се потриса от нежеланото докосване.
Не знам дали тези масажи не са му задълбочили сензорните проблеми.
Имаше нещо още от началото - аз по-скоро го отдавам на задушаването поради проблемите с небцето му.
Изостана двигателно, пратиха на на терапия за ДЦП, там не откриваха следи от кръвоизлив или кисти в мозъка - правиха му ехография през фонтанелата. ДЦП-то отпадна като диагноза, защото той пролази, проходи и тн, но останаха странностите, които са си характерни за СИД.

http://www.actastyle.bg/Actastyle/school/2

firebird,до 6-месечната възраст детето ти било ли е ваксинирано?