Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Сега като се замисля сигурно имат сензорни проблеми, стресирани са /защото не знаят къде са и какво следва/ и търсят да ядат, може и да е поведението при големите, че ако си стреснат от нещо или неспокоен се успокояваш с яденне. Дъщеря ми много дълго време се успокояваше с парче шоколад . От там идват и да са микро разстройства в биохимията - при този стрес се отделя повече кортизол.

  Момичета,сигурни ли сте ,че в такива случаи става въпрос за зависимост от храна?
  На мен ми се струва,че по-скоро става въпрос за някакво приивързване към това или онова действие,нещо като компулсии (ако не греша в терминологията).
   
   Веднъж пуснах сушоар да си изсуша косата.Сина ми в този момент влачеше една голяма възглавница за да скача в/у нея и се затрудни с преминаването по коридора,понеже трябваше да мине под опънатия кабел на сушоара.Справи се с преминаването,но сега.......Всеки път ,като започвам да си суша косата,той се сеща за възглавницата,тича да я вземе,и заедно с нея преминава под кабела на сушоара.

   Друг пример.Преди сума ти време отидохме при нов логопед.След заниманието минахме през един парк,където детето скачаше на надуваем батут.
   Сещате се.....Всеки последващ път,когато ходихме при терапевтката,детето се сещаше за батута и настояваше (както го могат децата от спектъра  ) да отидем в парка.

   Имам и още примери,които са свързани и с храна,и с други неща....При нужда ще ги опиша по-късно. 

Ритуал ли имаш предвид?

Възможно е да е ритуал, който се е превърнал в такъв именно от необходимостта им да се скрият от света по този начин. Отделно смятам, че дъвченето им дава сензорното успокоение, което сега си създава по друг по приемлив начин. Купувахме от определени магазини, които подминаваше ако в ръката му има зрънчо, което ме навежда на мисълта, че не е само ритуал 

Момичета,
ако се върнете назад не само в тази, а в предишни теми, ще забележите колко често някоя майка казва по повод на споделеното от друга майка: “Все едно говориш за моето дете.” Нищо не може да предизвика такава подобност и дори еднаквост в поведението като гените. Никаква ваксина, токсично вещество и т.н. и още повече веднага след случката (както казва Снежа за ваксината) не може да отиде на точно определено място в мозъка и да предизвика всичко това в тази последователност. Нека не се плашим от това, че генетиците откриват в деца от спектъра все повече мутации в различни гени. В момента върви едно международно проучване  с доброволно участие на родители и самите деца от спектъра. Аз лично съм убедена и оптимистично настроена, че в следващите 10-ина години ще се открие лечение, включително за възрастните невронетипични и ще го направят генетиците. Ако липсват някои протеини, ще ги синтезират и лечението ще стане рутинно както ювенилния диабет. Тогава със сигурност нашите деца ще имат предимства, които сега са недостатъци – способност за многочасова концентрация върху нещо, което ги интересува, търпение, неизтриваема памет и дори обсебването и ритуалността, които ни дразнят, защо нямат смисъл в нашия свят.

Помислете си, колко добре се чувстваме ние, работейки на компютъра, защото той е винаги един и същ, отговаря ти точно и очаква точно задание. Неизменността ни харесва. Сигурно това, което ни дразни, има смисъл и ще има все по-голям смисъл вбъдеще.

Между другото, открили са гена на говора, което дава надежда за невербалните сеца.

 Бих ви дала някои генетични линкове, но вероятно за повечето от вас (както и на мен всъщност) ще е трудно да се справите със силно специализираната терминология и подробности. Може би някои от вас ще се травмират като прочетат някои заключения относно наследствеността. Но има и нещо много интересно, което се казва “geek syndrome” (че вероятността да се родят деца от спектъра е по-голяма при родители инженери, компютърни специалисти, учени). Дори има стратегия за откриване на такива деца и обучението им (децата на Силиконовата долина).

Кати и Дани набиваше здраво зрънчо.Той ядеше само това,което е с лук.
Сядаше в един ъгъл на леглото и почваше да плюска,но задължително трябваше да слуша и музика и то чалга.Сега се чудя как сме му позволявали да прави едно и също само дето не сме му сипвали и една ракийка да си пийва и мези със зрънчо .
Чалгата я спря ,когато стана на 5 години и премина на Ричард Клайдерман,но него го слушаше денонощно.Ставаше през нощта и ме караше да пускам компютъра .Щом почнеше музиката веднага заспиваше.

Моето дете, пък не ядеше.
10 дни стояхме в болницата и не нададе грам, не мина 2 килограма.
Изписах го с подпис. Кръвните изследвания му бяха добри.
Когато се прибрахме в къщи започна да яде и да реве / в болницата и глас не му се чуваше/.
Единственото нещо имаше нарушение на режима на сън / не спеше нощем, а през деня/. Плачеше от 17-19 часа от коликите. Залагалка не използваше. Всяко нещо ново, което му давах, се намръщваше и ако го глътне ще го яде, ако не, значи не. Ядеше много малко неща и помалко.
Въобще самовъзпроизвеждащ се организъм.
Не мога да се начудя, откъде вземаше енергия, как не боледуваше и кръвните изследвания винаги му бяха в норма.
Аз имах комплекси, че е най-слабото дете на света. За първи път е вдигнал температура на 2 години и 9 месеца, когато му никнаха 4 кътници едновременно.
Когато ми го донесоха в болницата, ме погледна и се усмихна/имаше усмивката на баща ми/. Майка ми казваше, че е копие на мен /все едно гледа мен/.

А, и ние бяхме така, само, че Алек танцуваше върху масата/ как не падаше, не ми беше ясно, защото е полирана/.
След време започна да плаче на една песен на Глория- нещо "моята мила страна" и аз реших, че се е уплашил от телевизора и го спряхме.
Алек ядеше Лъки бой и до сега. Колко съм изкупувала/ на времето нямаше оделно за момичета и момчета/, той ми проверяваше чантата винаги след работа и ако не нося-голям рев.

констанца, прочетох за внука ти. Алек имаше теменужено сини очи, много чисти и беше с много ясен поглед. Промениха се много късно в зелено кафяви.
Имахме куче. На 6 месеца го пуснах при него. Понеже го оскуба, джеки му изръмжа.
Никога не му прости. Не се страхуваше от него, но и нищо не му даваше и седяха на дивана от двете страни. Дори когато ходехме на разходка бяха отделно. Никога не се държеше зле с него, но и никога не го погали. Казваше "Еки/дж не можеше да казва/ куче, Еки егоист. Говореше много чисто. Първата му дума беше "хайде".

Ние също сме минали и през "Зрънчо", и през чалга (Тони Стораро) преди да млъкне. Сега не го вълнува, а се впуска да танцува на хард ритми. Ето виждате ли, децата ни имат завидно чувство за ритъм, дори и някои да са привидно немузикални. Спомням си, когато беше на около 1,5 години, се качихме на Братската могило и изведнъж той започна да се подрусва ритмично. Осъзнах, че го прави в такт с далечния трафик по "Цариградско шосе". Друг път танцуваше в ритъм с прахосмукачката, а веднъж с една машина за разбиване на асфалт. Просто го хипнотизира. Странни са нашите дечица, но в техните главици сигурно има строга причинност и логика на нещата, които ние не разбираме.
Снежа, такива очи като на Елизабет Тейлър имаше малкият ми син до около 1,5 години (почти виолетови). После станаха тъмнозелени. Аз съм била също така и във всяко поколение имаме по един с такива очи. Сега нашето дете е със синьо-зелени очи.

Чрез танца си регулират проприоцептивната система. С дъвченето също. Освен това музиката им влияе положително на слуховата обработка. Не знам, защо но явно 7/8 ритъма влияе най силно на децата с по тежка слухова преработка. Когато се понаместят сензорните чакри минават на друг тип ритмика. В момента Мишо залита към хип - хопа.

Аз както знаете силно вярвам, че повечето им проблеми са от СИД.

За танца - моят танцува, откакто се е изправил... На по-леки неща се поклаща, на по-тежки се подрусва... Харесваше Breaking the law на Judas Priest... и куфееше, тръскайки коса и бузки...
Сега обича Бетовен, да му е по-драматично. И сам си пуска, спира и повтаря едно и също...
Понякога слуша необясними за мен откъси по 100 пъти - Алф "Още веднъж Кейт, руло с кайма"
С абсолютна прецизност връща един и същи момент. Напоследък гледа влакчета - и истински, и играчки, които се пускат по изкуствени релси.
Зрънчо е ял само инцидентно, ако някое дете яде в градинката. Обича кисело мляко и не всяка марка, предпочита Елена. Но и на други кандисва, важното е да са новички и неотворени, да си ги продупчи сам.
Обича и плодове, сега налита на праскови и има мерак да яде разделно. Само месо, само праскови или само мляко. Краставица обича да си гризе както е цяла - като зайче. Пак отделно от другото.
Обича и сладки неща, като вафли и шоколад, но не му давам възможност да ги намира често...
Повечето неща като бонбони, близалки и подобни, дори не знае какви са... като не ходи на детска не се научи. Сладоледът го ужасява, предполагам от студеното. Даже имахме един случай, мисля рекламна кампания беше, раздаваха в парка и аз взех само за дъщерята. Момичето казва - "За малкия няма ли?" "Ами не яде", казвам, и тя не ми повярва. Подаде му един сладолед, разопакован, той вижда шоколадово нещо, вкусва и после прави най-ужасената и възмутена физиономия, блъскайки сладоледа и ръката на момичето... Оставихме я да се чуди А ако го почерпят с бонбон, разглежда го с интерес, особено ако е в хартийка и после го връща.

http://noviniteotdnes.com/%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BE-%D0%B2% … 1%88%D0%BD%D0%B0/

Никой не знае колко са децата аутисти.В България не е правено епидемиологично проучване за броя на аутистите.
Не е категорично и научно доказано, че ваксините, съдържащи живак, причиняват аутизъм, но е възможно да допринасят за появата му, каза още специалистът.
Педиатрите не разпознават аутизма и дислексията, защото учат твърде малко за тези проблеми, изрази тревогата си проф. Матанова.
Националната здравноосигурителна каса не заплаща терапиите, които са необходими в областта на детската психопатология.

Теорията, която най-много се налага сред специалистите е, че майки, които не откликват на емоциите на малчугана, а задоволяват само физиологичните му нужди, получават отговор от детето – то отказва да дава и да разпознава емоции. Бебето започва да плаче по един и същ начин при всички ситуации. Цикълът на доверие между майка и дете се създава веднага след раждането, чрез кърменето.

    Това е цитат от линка на n_alex76.
    Адски ме натъжават такива изказвания.....
    Интересно ми е,тея специалисти по какво съдят,че майката е била емоционално дистанцирана от детето?

     Аз съм била много привързана към сина си.И продължавам да съм.И той е много привързан,въпреки диагнозата.
   Кърмила съм го 2 години и половина(между другото в Пумпелина ми казаха,че това е една от причините за забавянето на говора,а в Токуда ме попитаха,как една съвременна жена може да причини това на своето дете! ).Откликвала съм на всичките му "обаждания".От много малък съм го забавлявала с песнички,стихчета,приказки,жива музика ....Наблюдавали сме заедно  природата (от бебе):пъпките,листенцата,цветенцата,дъждовете,облаците,звездите....Всичко съм коментирала.Образовала съм го.Учили сме думи,букви и т.н..Всичко с любов,с радост.....
    Постоянно съм го гушкала,навличайки гнева на всезнаещите баби-комшийки.

     Много...много се засягам,когато някой ми намекне или каже в прав текст,че имам вина в състоянието на детето.А особено,ако това е специалист! 

Селма, това е теорията за майката-"хладилник", която е остаряла и сега я отричат.
И на мен ми е криво от подобни глупости, но ги пишат. А това за кърменето, думи нямам, аз и тогава ти писах... Забелязала съм една таква склонност у лекарите - като видят нещо различно, да припишат вината на него. (Напр. като дете боледувах от инфекциозна мононуклеоза, която е чисто човешка болест, но когато майка ми питала дали може да съм се заразила от животни - защото аз имах зайче - те й казали- ооо, да от него е. Зайо станал яхния...)
Наблюдавайки детето си, мисля, че нещата са объркани някъде на много фино неврологично ниво. Поне при нас СИД е в основата на всичко, и то тежка СИД, която го кара да се съсредоточи в собствените си усещания. Ако всеки малко по-силен шум е като болка, ако всяка дреха води до дразнещо и неприятно усещане, може ли някой да си събере акъла, за да го използва за нещо полезно...  
Нервните клетки изграждат връзки помежду си... защо е тази, а не онази, защо посоката на мисълта при един върви в една посока, при друг - в друга... Питат ме, ако го оставиш гладен, няма ли да проговори... Няма... защото на него изглежда му липсва идеята за думата като начин да иска нещо... думите изглежда са му само звуци, които са приятни или неприятни за слушане... може да научи да донася чаша и чиния,  и това го схваща бързо, но не и да каже дума, за да поиска да яде...
И някак си специалистите преклаено обобщават, а всеки човек и всеки аутист е много различен...

    Да,и аз съм чела,че вече я отричат,но.....
    Статията в линка е от 30 юни 2011!!! 
    Къде гледат,какво четат тези "специалисти" не знам.....