Имам син на 5 г., догодина ще е първолаче, тъй като се движи с предния набор и е роден в началото на годината.
Имам терзания с началото на училищната му „кариера”, тъй като работя на пълен работен ден и липсвам от 8 до 18 часа. Вярвам, че началният учител до 4ти клас е по-важен от материалната база и цялостната организация, но като работеща майка и последната не ми е маловажна.
Та в тази връзка питам :
Дали е по-добре училището да е по-близо до дома (да кажем 500м. и не се налага да пресича голям булевард) или до моята работа (та да притичвам ако се наложи)?
Дали да посещава занималня (аз предпочитам частна, защото съм убедена, че в училищните не се учи) или да наема жена, която да помага с уроците и да му помага докато изгради учебни навици?
Как се оправят въобще работещите родители без баби и дядовци ? Цялостната организация и това, че всъщност момчето ми си е малко дете все още, доста ме плаши.
Живеем в Люлин и за момента желанията са ми 96то СОУ близо до нас или 133 СОУ-до работата ми. Аз самата съм завършила руско училище и искам детето ми да учи в такова, защото се надявам, че поне малко от старата дисциплина и тренинг са останали. Дори не държа да е 1ви клас с английски, на руски ще съм по-доволна. Английският няма да му избяга, а и съм поддръжник на езиковите ваканции и извънкласни форми на обучение.
Ще се радвам да споделите виждането си по въпросите, както и да повдигнете други, които ми убягват към момента.
Наскоро я видях - още преподава частно, което много ме зарадва. Невероятна жена, при което детето наистина ще научи и заобича руския! 

/. А и след година - две , може спокойно да се прибира и сам.