Днес, ми е мъчно, защото... 14

момичета  просто вече не знам какво да напиша мъката на всички е толкова голяма просто ви 

Утре стават 2 годнини откакто Алекс си отиде. Няма да забравя тел. обаждане на д-р Масларска, на 20.02 в 17ч. Само каза, че сърчицето й е спряло да бие. Жестоки и много тежки думи.
Да почива в мир моето малко борбено детенце. Аз вярвам, че тя и моята мила майчица са някъде на едно хубаво място и се грижат една за друга.

Почивай в мир мое малко момиченце.

Николина...

За малката Алекс:

Мила Николина, просто не знам какво да кажа. Думите не стигат за мъката, която изпитваме в такъв момент, освен да кажа: Прегръщам те мило майче и кураж! 

За малката Алекс 

за теб, мъничка Алекс

за теб, сестриче на Алекс

Ники, думите нямат тази сила да опишат чувството, което човек изпитва пред лицето на такава тъга! Всъщност никога не са ги имали... Затова мога само да изпратя приятелска прегръдка! 

  за твоята майчица...

Днес се навършват 3 месеца от както загубих моето момиченце вече нямам сили да плача представям си я как би изглеждала иска ми се да и бях измислила име за да я наричам някак си много ми е мъчно не знам как да е справя с болката

Мими,болката която изпитваме никога няма да стане по малка,няма думи с които човек може да я намали!Моето момченце го няма вече 5 месеца,а мъката е жестока,напълно те разбирам как се чувстваш!Силна  за теб!А за мъничкото ти момиченце !

Мъчно ми е за всички вас...
Мъчно ми е за Станимир...
Онзи ден, когато ни изписваха с Бобо ми дадоха епикриза, в която беше записано, че настоящата бременност е втора, а при първата плода е загинал пет минути след раждането. Спомените ме връхлетяха и си помислих как е трябвало да чакам с нетърпение изписването НИ преди година и половина и че ако тогава всичко е било наред е нямало да имам Бобо днес...
Страшно тежки и объркващи мисли, с които няма как да се пребориш...
В болницата разбрах, че най - вероятно ще имаме заведено дело срещу виновника за смъртта на детето ми, но не ми олекна ни най - малко. Просто ще трябва отново да натоваря детенцето си с негативна енергия...
Прегръщам всички ви, момичета! 

Мими за твоята малка принцеса 

Кураж мило майче!

QueenBee, прегръщам те силно мило майче!

Mimi8406,   
Прегръщам те мила.. Знаеш ли, нищо не пречи да и дадеш име сега. Аз също не бях кръстила моя бебчо. Но после реших, че не искам , да говоря или да мисля за него само като "бебето" и казах на съпруга ми, сигурно 2, 3 месеца след загубата, че искам да се казва Алекс. Александър беше името, което много ми харесваше и исках да го кръстим така. Сега в една кутия с неговото име съм събрала всичко, което имам от тази ми бременнотс, снимки от ехографа и едно бебешко костюмче, което бях купила за него. Направих си и медалион с името му и го нося винаги. На мен мисля, че ми помогна.. Болката е все така голяма, както и в първия ден, но така имам чувството , че е близо до мен.
Кураж, мила! 

Боже направо ще полудея всичко ми се струва един ужасен кошмар и толкова много искам да се събудя благодаря ви че сте до мен винаги 

Mimi, 

Здравейте силни майчета на ангелчета!Позволявам си да се обърна така към всички вас, защото ви чувствам изключително близки, без да се познаваме лично.Съдбата ни е една - мами на ангелчета!До сега не се реших да пиша , макар че често чета във форума, но днес реших да споделя и аз своята болка.На друго място и с други хора просто не смея - не ме разбират и ме гледат странно.  Днес ми е изключително мъчно, сърцето ми се е свило на топка и буквално изпитвам физическа болка, защото....днес трябваше да имаме празник у дома, но ......Моето малко момченце , което загубих само на шест дни , днес трябваше да навърши шест годинки.Трябваше да имаме торта с шест свещички, но ....вместо на торта ще запаля шест свещички на гробчето му.Болката е неописуема, вие ме разбирате знам.Тежко ми е , изключително много.Още повече, че няма с кого да споделя открито какво чувствам и да си поговоря за това.Стискам зъби да не плача, за да не разстройвам децата и съпруга ми , който също преживява смъртта на детето ни тежко. С приятели и колеги също не мога - те са много далече от това , което изпитвам и преживявам аз вече шест години всеки ден. Но не им се сърдя , разбира се, но ми е мъчно когато ми кажат , че " нали си роди друго ......с една дума спри да се оплакваш и забрави"   но .......вие знаете че не е възможно майка да забрави рожбата си и да я прежали.Болката и мъката по изгубеното дете са вечни. Вече шест години не минава и ден , в който да не си мисля за него, как щеше да изглежда  днес , на кого щеше да прилича .........и просто рухвам от мъка..........не мога да пиша повече............дано не съм ви оттегчила много........... прегръщам ви , кураж и сила  на всички

lenib разбирам те как се чувстваш и мога само да те  макар и виртуално няма по голяма болка от тази да загубиш дете и само човек преживял нещо подобно може да ни разбере прегръщам те

lenib, здравей и от мен.

Никой няма правото да си помисля дори, а не ли пък и да ти го казва:"Ти нали си роди друго..." Всяко едно детенце си носи своята душа. Това, че имаме други деца не означава, че трябва да забравим изгубените. Ние просто не можем да го направим. Наистина тук е мястото, където да споделиш и където някой ще те разбере. Защото всяка една е минала през това и е преживяла онова, което ти чувстваш сега. Прегръщам те макар и виртуално и ти давам частица от моята сила, за да можеш да продължиш напред...

За детенцето: шест рози...