Публикувана: 7 фев. 2011, 15:54 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2011, 15:24 ч.

Поведение на 5 годишно момченце

3 744
47
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Имам ли основателни причини за притеснения?
Какво да правя, ако синът ми иска да бъде момиче?
Как мога да се справя с желанието на детето си да бъде от противоположния пол, без да се ядосвам?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Имам ли основателни причини за притеснения?
  
  Няма причина за безпокойство относно сексуалната ориентация на детето ви. Хомосексуалността не е болест и не се променя. Вместо да го принуждавате да се държи „мъжки“, трябва да го подкрепите и да му позволите да бъде себе си. Важно е да гарантирате, че той се чувства щастлив и доволен от себе си.
- Какво да правя, ако синът ми иска да бъде момиче?
  
  Важно е да го подкрепите и да го насочите към неговите интереси, без да го принуждавате да се държи по определен начин. Можете също така да се консултирате с детски психолог, който може да говори с детето и потенциално споделя професионални прозрения. Не е препоръчително той или тя да бъде принуденeн към определено поведение, тъй като това може потенциално да повлияе негативно на психиката му.
- Как мога да се справя с желанието на детето си да бъде от противоположния пол, без да се ядосвам?
  
  Важно е да го подкрепите и да насочите интересите му, без да го принуждавате към определен начин на поведение. Може би ще искате да се консултирате с детски психолог, който може да поговори с детето и да сподели своите професионални прозрения. Не е препоръчително принудителното налагане на традиционно мъжко поведение, тъй като това може потенциално да повлияе негативно на психическото му благополучие.
- Как мога да се справя с желанието на дъщеря ми да ходи на гимнастика, която е само за момичета?

# 15 8 фев. 2011, 12:12 ч.

Мнения: 11

Благодаря!
Всичко до тук ми даде нова гледна.Явно е, че преди всичко трябва да се научим да бъдем приятели с децата си и да ги разбираме.Но точно тук идват моите опасения - да не би с тези си желания и интереси да стане обект на присмех, изолиран.Нали е много трудно да си различен днес. Не знам дали да се опитвам да му влияя по някакъв начин, или просто само да се опитам да го разбирам.Днес на отиване към детската градина ми каза "Нищо, че ще ми се смеят, нали ще ходя на гимнастика!".А аз точно това искам - да не му се смеят.

# 16 8 фев. 2011, 12:19 ч.

Мнения: 2 161

Децата могат да се присмиват,дори когато няма повод за това.Въпросът е,как твоето дете или моето ще се отнесат към подигравките.А от написаното разбирам,че синът ти е доста устойчив,дори в тази крехка възраст.Ти не можеш да го предпазиш от подигравките на света.Защото на всеки човек,някога му се случва да стане обект на подигравки.Е,и?Какво толкова?Това е моята позиция.Може би е от характера ми,но никой с нищо не може да ме трогне,ако пет пари не давам за него.Детето ти ще се справи,така си мисля.Но защо да му се подиграват?Няма причина за това.По-скоро ти се успокой и погледни на нещата неемоционално.

# 17 8 фев. 2011, 12:26 ч.

Мнения: 11

"По-скоро ти се успокой и погледни на нещата неемоционално."
Т.е. да оставя нещата такива каквито са(то всъщност,дали бих могла да ги променям).А за по голямо мое успокоение да се консултирам с психолог?

# 18 8 фев. 2011, 12:36 ч.

Мнения: 2 161

Аз съм човек,който винаги търси квалифицирана помощ за всичко,което не е ясно.Съвет не мога да дам,но ако се чувствах така,както ти се чувстваш,бих потърсила съвет от психолог.По този начин ще ти се изяснят нещата и чувствата.

# 19 8 фев. 2011, 12:49 ч.

Мнения: 24 667

Цитат на: nevva20 в вт, 08 фев 2011, 12:12

Има много гимнастици, така че няма за какво да му се смеят. Можеш да го водиш на спортна гимнастика, ако искаш, там няма да е изолиран, защото има и момчета.
В нашата детска наистина няма нито едно момче на балет и нито едно момиче на футбол... но и двете неща не са само мъжки и женски в края на краищата.
Наистина никой от нас не може професионално да ти помогне... аз дори не разбирам съвсем дали детето харесва по-скоро смятаните за женски неща - цветове, танци и пр. или по някакъв начин би желало да е момиче изобщо... затова попитах на какво си играе. Примерно с тази Барби как щеше да си играе?

# 20 8 фев. 2011, 12:55 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 288

Цитат на: Iris04 в вт, 08 фев 2011, 11:12

.... обикновени детски игри на кукли, при които децата са майки... или респективно татковци.

nevva20, в тази игра например, коя роля предпочита детето?

# 21 8 фев. 2011, 13:12 ч.

Мнения: 2 658

Цитат на: Chanel в вт, 08 фев 2011, 11:56

Не е най-добър вариант тук да търсиш мнения.Повече ще те объркат и нали знаеш,че когато човек не е засегнат лично,той просто си говори бла-бла-бла...Потърси професионална помощ.Не точно помощ,а съвет и разяснение.А от човешка гледна точка се поставям на твоето място и ти казвам,че бих страдала много и бих се разкъсвала,ако ориентацията на детето ми не е нормалната.И все пак,колкото и да не приемаме и да не разбираме,то просто се случва.И вече в един момент сме обречени,ако не да разбираме,то да приемаме нещата такива,каквито са.Така си мисля за себе си-не съм длъжна да разбирам,но съм длъжна да приема каквото и да е,свързано с най-любимите ми същества.

Само с това мнение съм съгласна 100%. Такива "ама не се притеснявай", "това нищо не zначи" "ще премине" и т.н. , каzани ей така просто, са абсолютно беzсмислени "успокоения" и праzни прикаzки, според мен. Беz да имам лично нищо против раzличните, zнам, че аz самата бих се притеснявала, ако имам някакъв проблем, или както и да се нарича и не zнам какво става и особено как да реагирам адекватно. И би ми трябвала някаква помощ, насока.... Каквото и да е..
И все пак не смятам, че е zа подценяване, че самото дете каzва, че му се иска да бъде и да се е родило момиче. Това ми се струва истински същественото, всичко друго може наистина да са обикновени предпочитания, или нещо временно, но..
Не zнам друго, но ти пожелавам zдраво, умно и добро дете, а което да се раzбирате прекрасно bouquet

Последна редакция: вт, 08 фев 2011, 17:29 от Сова

# 22 8 фев. 2011, 14:35 ч.

Мнения: 75

Ами и аз да се включа. Това, което бих те посъветвала е със сигурност да не бързаш да си вадиш заключения, и да се опасяваш, говори със специалист, защото в момента си в положение, в което най-добре ще ти се отрази думата на квалифициран човек. Но според мен това, което ще ти каже ще е да не насилваш поведението на детето, нито пък да го насочваш в посоки, различни от тези, които го влекат, точно за да не се създава напрежение у него.
Бъди спокойна, знаеш, че най-важното е детето да е здраво!!! Hug

# 23 8 фев. 2011, 16:51 ч.

Мнения: 112

И според мен може това да е временно. Децата толкова се променят. Изчакай да видиш дали ще се задържи с тези интереси.

# 24 8 фев. 2011, 17:02 ч.

Мнения: 4 806

Най-правилното нещо е да се потърси консултация със специалист,
като преди това много внимателно се проучи. Зоната е деликатна
и същностно важна. Аз не бих се оставила на успокояванията, че
щяло да мине и подобни.

# 25 8 фев. 2011, 18:01 ч.

Някъде там край морето
Мнения: 512

Много тъжно ми стана. Нямам деца, но цял живот съм се притеснявала, че не оправдавам очакванията на родителите ми в една или друга насока. Ужасно е! Някои хора са особено чувствителни и много тежко приемат такова неодобрение (било то за оценки, поведение, брачен партньор или друго). Най-доброто, което можеш да направиш за детето си е да му кажеш и покажеш, че ще го обичаш и подкрепяш във всичко и въпреки всичко.
За сексуалната ориентация, мисля, нищо не можеш да направиш. А и на тази възраст е доста рано да се правят каквито и да е заключения. Ако ще се почувстваш по-добре можеш да се консултираш със специалист, който да ти даде съвет как да се държиш, но в никакъв случай не му показвай, че те разочарова по някакъв начин. За каквото и да е.

# 26 8 фев. 2011, 19:04 ч.

Мнения: 116

Цитат на: Sarah Lou в вт, 08 фев 2011, 18:01

Подкрепям!

# 27 9 фев. 2011, 13:11 ч.

Мнения: 75

Вярно е това, че голям стрес е за едно дете да живее с мисълта, че не е оправдало очакванията на родителите си. И аз донякъде бях в такова положение, и чувството е много натоварващо. В крайна сметка си е твоя плът и кръв и би следвало да го обичаш КАКВОТО и да става! Hug