Публикувана: 10 фев. 2011, 15:12 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2011, 06:59 ч.

Kога за първи път детето ви ви каза че не сте му майка

5 257
46
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кога за първи път детето ви ви каза, че не сте му майка и нямат право да му казва какво да прави, и как реагирахте?
Какво да правя, ако детето ми каже, че не съм му майка и не иска да ме слуша?
Как да се справя, ако детето ми заплаши, че ще се обади на полицията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кога за първи път детето ви ви каза, че не сте му майка и нямат право да му казва какво да прави, и как реагирахте?
  
  Някои родители са се сблъсквали с подобни ситуации, като децата им са изразили желание за друга майка или са оспорили ролята им. В такива случаи е от решаващо значение да запазите спокойствие и да подходите към ситуацията с разбиране и търпение. Някои родители избраха да обяснят на децата си значението на майчинството и да изразят любовта си, докато други предпочетоха по-директен подход, като например показване на документи, които потвърждават родителските им права.
- Какво да правя, ако детето ми каже, че не съм му майка и не иска да ме слуша?
  
  В случай на подобно изявление от страна на детето е важно да запазите спокойствие и да подходите с разбиране. Може да бъде полезно да проведете открит разговор с детето, като обясните значението на майчинството и изразите любовта и загрижеността си към него. Важно е да подчертаете, че това е обществено признато положение и родителските права са законно установени.
- Как да се справя, ако детето ми заплаши, че ще се обади на полицията?
  
  В случай на заплахи от деца е важно да запазите спокойствие и да проведете открит разговор с тях. Може да бъде полезно да им обясните ролята на полицията и кога е подходящо да търсите помощ от нея. Важно е да подчертаете, че полицията помага както на добрите, така и на лошите, но се обаждаме само за сериозни неща. Подобни ситуации изискват търпение и разбиране, като родителите трябва да се стремят към открит диалог с децата си.
- Как да се справя, ако 13-15-годишното ми дете каже, че не иска да ме слуша и не му е интересно да ходи на училище?
- Как да се справя, ако детето ми се опитва да докаже любовта и привързаността си към мен?

# 30 17 фев. 2011, 12:24 ч.

на път
Мнения: 2 804

Сетих се как преди години порастналата дъщеря (на около 18 тогава) на голямата ми сестра, беше попарила майка си с желание аз да я осиновя. Не искала била тя да и е майка и .... бла, бла ... И двете реват и се разправят около месец, докато майка ми ми сподели "под секрет" един ден.
Трябваше да успокоявам както малката, така и голямата жена. Със сестра ми беше по-сложно )беше се предала и примирила) - обясних и, че мойта роля на щастлива, весела, купонясваща, пътуваща, подаряваща, водеща на ски и море, усмихната леля (тогава нямах деца) за по някой друг час седмично е прекрасна и лесна в сравнение с нейната - на обгрижваща и подсигуряваща във всякакъв план децата си ежеминутно майка.

# 31 17 фев. 2011, 12:49 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: tara 1 в ср, 16 фев 2011, 23:04

Съжалявам,че не започнах от самото начало.
Два или 3 дни преди ситуацията ,която описах също ми каза но нормално-ти не си ми истинската майка.Не мисля,че имасе причина.

Причина има - мисловните процеси, свързани с възрастта на осъзнаване на принадлежност към семейство, род, родно място, родина, които протичат в главата на детето. Хич не им е лесно да подредят всичко в главичките си, сигурна съм.

# 32 17 фев. 2011, 13:27 ч.

Мнения: 3 721

Моята реакция е точно като на Фуси и на мен ми е смешно. Казвал ми е, че иска друга майка, казвам същото като Фуси. Последно иска друга майка, за да му давала да й пипа циците.

Е, вярно, ситуациите и възрастта на децата не могат да се сравняват. Честно казано и да ми го каже, не ми дреме. Но мъжът ми се ужасява, че някой ден ще му каже, че не му е баща и не може да му казва какво да прави.

# 33 17 фев. 2011, 14:51 ч.

Мнения: 737

Ганката, зная, че спамя, но от вчера ме човърка да попитам: "Що си смени името на туй сложното,май древноегипетско ми звучи? Не го знам какво значи...

Тъй ми е родно да кажа "Ганката - подкрепям!" - та затова - все Ганката, та Ганката

Последна редакция: чт, 17 фев 2011, 14:58 от mama-Ira

# 34 17 фев. 2011, 14:54 ч.

Мнения: 160

Мн съжалявам,че не се включват хора с големи деца.
Не искам никoй да обидя,но и аз преди няма и една година мислих както мн от вас.Не ,не няма нищо лосо в това.
Но годините летият децата растат а и проблемите също.
И тъй като само се писе какво бих направила аз иска ми се да ви попитам а как бихте постъпили ако го чуете от 13-15 god момче?
То тогава ще ви каже днес не ми се ходи на училище ти не си ми майка нямас право да ми казвас какво да правя,или го хващате да пусе цигари да пие алкохол да взема дрога и отново ви се каже същото.
Или не се прибира по зели нощи и отново ви се казва това.
А тогава как сте постъпите?-незабравяйте че тогава никoй няма да иска да ви и излуса.
Е естествено това е драматичен пример но мн реалистичен според мене.

# 35 17 фев. 2011, 15:16 ч.

Мнения: 847

Тара, извини за нецеленасоченото отклонение ...

Цитат на: Fussii в чт, 17 фев 2011, 11:07

... След една подобна сцена ...

направо идвам на уроци при тебе Simple Smile

ама аз вече не мога да я облека на сила, голяма е Wink

няма начин, трябва да е доброволно, ако може и с ентусиазъм (това е от един виц, ама друг път, че е гаден) ...
това, което ме разбива, съответно ме провокира да си отмъстя, е тоталното ми усещане за неавторитетност в такива моменти ... насаме сме памук, ама в компания и като ни стане кеф - всичко изключва ... много добре ми е познато това, и аз бях така, добре, че остарях ...
но пък така или иначе, сега със сигурност помни правилото за личните вещи Grinning

днес е четка за зъби, утре - кой знае ...

# 36 17 фев. 2011, 15:17 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Мама Ира, египетско е - първата жена фараон. Защо го смених - ми прииска ми се промяна. Ама много късно съм се сетила за много никове - все заети. И тогава се сетих за това име. Просто така, импулсивно.

Тара, синът ми след месец навършва 8 години. Баш в твоята таргет-група сме. И не сме лесни и ние. Това с "истинската майка" е деликатно, но като се позамислиш - не толкова. Като поговориш с детето си без страх, откровено, ще видиш колко съм права.

Рождените им майки си имат своето значение, роля и запазено за вечни времена място в мислите им и сърцата им. Много е права Фуси, че не бива да се се опитваме да се състезаваме в никоя област с тях, а да си гледаме нашето запазено място, което поне за мен е напълно достатъчно, даже в повече отколкото въобще някога съм си представяла.

# 37 17 фев. 2011, 15:32 ч.

Мнения: 2 123

Вела, да не останеш с погрешно впечатление - в очите на повечето ми приятелки аз съм звяр ... в смисъл детето прави истерия - аз се кискам Embarassed

При мен личната битка с другата майка беше жестока - имам предвид на вътрешно ниво. Трябваха ми може би две години, две години и половина почти нон стоп автоанализа, четене на книги и самоизяждане (все пак асц. скорпион Mr. Green

) докато мирясам и осъзная, че двете състезание нямаме ... Била съм максимално жестока към себе си и ми се струва, че съм си задала сама на глас най-уродливите въпроси ... Четях като луда форуми на осиновени деца и гледах клипове в ю тюб. Накрая преодолях доста от страховете си - така ми се струва към днешна дата де ...

Радвам се че проведох тази битка, докато Нико беше съвсем мъничък и първо той нищо не разбра, второ от негова страна нямаше никакви провокации, каквито бих получила от един слънчев пубертет.

Абе учим се в движение - много ясно че грешим и ще грешим

# 38 17 фев. 2011, 16:14 ч.

Мнения: 847

Цитат на: tara 1 в чт, 17 фев 2011, 14:54

такова поведение няма общо с истинността на майката, а въобще с възпитанието Peace

за себе си съм стигнала до извода, че за да се ограничат шансовете описваната драма да се случи, е добре преди тази възраст да се случат доста неща - да е изградена връзката родител-дете, да е установено доверие и авторитет, детето да си е изградило съвест, да е научено и да приема за естествени за себе си определени правила на живот, да са проведени сериозните разговори по темата осиновяване, за да не изскочат като емоционален препъникамък точно тогава ...
и това се опитвам да правя междувременно ... предполагам, повечето - също.
повечето от нас тук, активно пишещи в момента, тепърва ни чакат тинейджърските години, така че кой знае какъв хем позитивен, хем магичен опит за справяне с подобен проблем в острата му фаза на тийн етап не очаквай ...

ПП. ама ти имаш още доста време до тийн годините, споко. не си представяй най-черните сценарии, да не ги доведеш сама, в това отношение съм много суеверна! давай поетапно Simple Smile

# 39 17 фев. 2011, 16:35 ч.

Мнения: 160

Аз нямам проблеми с майченството това бесе проблем веднага след осиновяването,но и за доста кратък период.
Аз зная че съм му майка и той ми го показва не само казва.
Съжалявам че не сме седнали пред часа кафе и да си поговориме.
Аз зная че децата ни, не са собственост те са за кратко време при нас и след това отлитат и започват да градят собствено семейство-живот.Независимо дали са наси собствени или осиновени.
Ето защо това-ти не си ми ист. майка не ме кара да се замисля.Аз зная,че със всеки ден те се откъсват от нас за да могат по-късно да живеят самостоятелно и да не бъдат зависими.Мен ме вълнува повече -ти нямас право да ми казвас какво да правя.Мисля че е мн рано за това.това е една борба за надмощие или.......и аз не зная как да се изразя.
А сто се отнася до собствената майка мн пати сам се питала какви фантазии се въртят в тази малка главичка.Може би си я представя като мн добра особено ако има конфликт s mene,mn bogata,mn красива всичко по-много.
Но това е др тема.

# 40 17 фев. 2011, 16:51 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Предварително уточнявам, че пиша от собствен опит и пак казвам - много по-добре е нещата да се изживеят, отработят и систематизират преди тийн-възрастта, за да няма ексесии или поне да са поправими. А за истинската майка - отвращаваше ме, защото ме е изоставила и колкото повече пораствах, толкова повече я ненавиждах. Не можех да проумея защо се е случило така...

# 41 17 фев. 2011, 20:55 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в чт, 17 фев 2011, 13:27

Е, вярно, ситуациите и възрастта на децата не могат да се сравняват. Честно казано и да ми го каже, не ми дреме. Но мъжът ми се ужасява, че някой ден ще му каже, че не му е баща и не може да му казва какво да прави.

ние сме тук и мъжО само повтаря, как той му бил единствения баща - все едно знае, дали е биологичен на ситната, та седнал да се тревожи за бащинството на големия Mr. Green

# 42 17 фев. 2011, 22:24 ч.

Мнения: 146

Тара не се тормози ,а му постегни юзди4ката малко .Моята е на 5г и когато и не изнася нещо ми заявява, 4е не ме иска и 4е ще си ходи при приемната и родителка ,а аз и казвам- прав ти път и си правя нещо каквото си имам за работа ,тя погледа малко и се мирясва.В4ера я 4увам как казва на малкия -Вени мама смотанка аз първона4ално не схванах думата смотанка, но после се осетих защото малкия взе да рахомаха и да вика нещо на кака си сърдито той милия още не говори ,но знае вси4ко и ме гушка когато осети кака си 4е ме дразни .Та се ядосах малко и и заявих, 4е нищо няма да и копувам пове4е пък тя наду гайдата, но я оставих да си реве .Ами трябва и малко да сме по строги няма как те да ни се ка4ват на главата е беше ми малко криво , но това е пиложението.Постоянно и говоря ,4е я оби4ам 4е тя е избрана от многото де4ица аз да съм и майка и трябва да слуша но но .За сега с таткото все още се не разбират много и 4есто той и 4ете конско.Но не мисля 4е трябва на вси4ки техни приказки да се ядосвам 4е каде ще му излезе края .

# 43 18 фев. 2011, 13:16 ч.

Мнения: 955

Ооо, всичко изчетох! Я не се връзвайте на тези приказки!
Пращали сме ги всичите подред, доведени, заварени, осиновени, на улицата да си търсят други родители, все на тази възраст. Ха познайте кое дете най-бързо се върна от експедицията? И мъжа ми е пращан така, и приятелски деца... Пробват се и не влагат нищо в това. Не гледам някой да се е травмирал, макар че помнят и се смеят, като разказват, че се и сравняват Laughing

Веднъж свалихме цялата менажерия от задната седалка на пътя и ги оставихме да повървят малко, да се кротнат. Със само дете не бих го направила обаче, за нищо на света!
За 18те години - не казвам, че дотогава само сме родители, но че дотогава ние носим отговорност, оттам нататък могат да си чупят главите самостоятелно, ако искат Mr. Green

Това е положението, биологични или не, родители сме и определяме кой какво и колко да яде, кога да спи, кога да учи и кога да не му се слага телевизор в стаята, макра че другите с по-готини родители имали такива екстри.
Наистина това е наша неувереност. Закрила на детето никога няма да намеся, но то е по други причини.
Hug

на всички

# 44 18 фев. 2011, 15:00 ч.

Мнения: 104

tara според това което пишеш излиза ,че си му казала скоро преди това ,че е осиновен ,но не сте провели достатъчно разговори по въпроса. Или ,че въобще не си му казала,не разбрах точно.Говорете с детето си обяснете му ,че няма значение ,че друга жена го е родила ,че винаги сте го носили в сърцето си ,търсили сте го и сте го намерили. И сега вие сте негова майка, а той ваш син и ,че винаги ще сте заедно и няма да се разделяте .
Ще споделя : Аз започнах с разговори как са раждат бебетата и че той е роден от друга жена, но аз съм го носила в сърцето си и съм го търсила много дълго време.(Когато се срещнахме моето дете беше вече на 5 год.)

Последна редакция: пт, 18 фев 2011, 16:00 от kmira

Препоръчани теми

Доказване на доход при осиновяване

Седма тема на чакащите

600
Осиновители

Статистика

229
Осиновители

Дата на раждане и дата на акта за раждане.

24
Осиновени

Причина:

Причина: