
Днес бях решила само да чета, че имам много работа, но не мога да пропусна да поздравя авторите на толкова хубави стихчета





Като цяло историята на Еда и Харун е интересна. Нещата, които им се случват не са неща, които не могат да се случат и на други хора. Според мен трябва да се отърсят от това недоверие и тогава ще могат да продължат напред щастливи и доволни .
Не съм съгласна,че ако Ямур живее в къщата на Гюлер покрай цялото семейство няма да иска пак баща си. Те са толкова силно свързани,че не могат да ги разделят и да не страдат един за друг.
Според мен не случайно Мелда и Джемил приеха връзката на Харун и Еда. Сега остава да се изяснят другите проблеми и всичко ще си дойде на мястото.
Ако говорим за доверие в техния случай и двамата не си вярват.
Ако Харун вярваше на Еда , за него нямаше да има проблем да работи с Арас.
Ако Еда вярваше на Харун, нямаше да постъпва по този начин непрекъснато.
Отдавам го на това,че винаги нещата са против Харун, откъдето и да ги погледне човек.




Много точно казано , защото без доверие, бих добавила и търпение не само в любовта не върви, а животът въобще не върви. Когато тях ги няма, винаги има конфликтни ситуации , които не ти дават мира, терзаят мислите ти с различни въпроси, губиш настроение и посвещаваш живота си само на това да докажеш съмненията си, а по този начин ти превръщаш собственият си живот в трудност, която сам си си създал. Доказателството са самите Еда и Харун и всичките им постъпки до сега. Ако си имаха доверие нямаше да загубят пет год. от живота си и никой нямаше да бъде в състояние да ги спре да са заедно и щастливи.
Хубава и спокойна вечер ви пожелавам!


