кинта и 20. Та пробвам да се кача обратно, но не става, а хората вече им текат сълзи. Преборих се с пустата сцена, всичко мина с игра и сълзи от смях. Свършва представлението и директорката на театъра идва при мен и изтърсва следното: "Браво, Асене. Много артистично падна. Направо не мога да повярвам, че беше част от спектакъла." Тя жената не разбрала, че всичко това беше един нелеп инцидент. И до днес като се събираме, не пропускаме да се посмеем. 
Втората случка е пак свързана с кариерата ми на актьор в театъра. Играем детска пиеса - на мен се паднала честа да играя разбойник. Представлението минава чудесно, цялата публика ни пляска. Отиваме в съблекалните да се преоблечем и всички си тръгваме. По улицата хората ме гледат облещено
. Аз изобщо не зацепвам и половин час се караме и крещя, че с никого не съм се бил. Изведнъж поглеждам в огледалото и какво да видя
Е, повярвайте, когато гостите ни разбраха какво се е случило се сринаха от смях
Малката обаче разбрала не доразбрала едва дочаква баба и да и обърне внимание в ресторанта след църквата и в онзи момент, когато хората още не са гъврътнали ракията и предпочитат да мълчат свенливо моята любопитка изтърсва "А мама дойде без гащи под роклята! Събу ги в коридора!". Някой се задави с ракия. Чу се прикрит и неприкрит смях.

