Втората случка е пак свързана с кариерата ми на актьор в театъра. Играем детска пиеса - на мен се паднала честа да играя разбойник. Представлението минава чудесно, цялата публика ни пляска. Отиваме в съблекалните да се преоблечем и всички си тръгваме. По улицата хората ме гледат облещено , а аз мисля, че просто са били в публиката и не очакват да ме видят на улицата и ходя още по-наперено. Понеже живеех близо до театъра, аз се прибирах пеша. Влизам вкъщи и всички спират да говорят и ме гледат изплашено. Майка ми и баща ми тогава бяха поканили гости. Изведнъж баща ми с най-сериозния тон ми задава въпроса: "С кой си се бил?" . Аз изобщо не зацепвам и половин час се караме и крещя, че с никого не съм се бил. Изведнъж поглеждам в огледалото и какво да видя Понеже играех лош герой и преди представлението ми бяха гримирали окото с едни много силни лилави гримове Е, повярвайте, когато гостите ни разбраха какво се е случило се сринаха от смях