- Пий, пий - сочи бутилките с възторг малката
- Дааа това е бира за пиене. Кой пие бира у вас?
- Мама - ухилена до ушите.
- Добре мама. А друг някой не пие ли?
- Нееее. Мама - твърдо отсича щерката.
. И тъкмо да си го привикам на хавлията, та да се кротне малко, ушите ми дочуват следния PR:
. И тъкмо да си го привикам на хавлията, та да се кротне малко, ушите ми дочуват следния PR:
) Усеща нуждите на клиента
. После с приятелката ми си умряхме от смях, като заглавие на картина ни звучеше.
)?!Чичко е баща му..." През това време другото отговаря:


Шофьорът като се изцъкли, като започна да се хили, а аз - ни вопъл, ни стон
След седмица се случва да пътуваме със същия шофьор. Синът ми през цялото време мрънка "искам сестричка", "кажи, че бебето ще е момиче", "момиче ли е" и т.н. до безкрай. Аз, вече ядосана, му скръцвам със зъби: "Престани, още не знам какво ще е бебето, като ми каже лекарката, ти пръв ще научиш". Той се обръща и ме застрелва с думите: "Е, как така не знаеш, ти толкова ли не можа да видиш синьо или розово семе гълташ"
/Тук съм за мунската тема сигурно, защото му бях обяснила, че когато двама души се обичат и искат бебе, мъжът дава на жената семенце, от което в корема и расте бебето. За гълтане, обаче, нищо не съм споменавала
/ Шофьорът на таксито вече буквално се тресе от смях, а на мен ми идва да потъна вдън земя
Като се върнах от майчинство, ми се случваше да пътувам до работа с този шофьор и всеки път ми напомняше темата

“
Баба не е чужда, тя си е от нашето семейство!“