На колко години тръгнаха вашите деца на училище ?

  • 17 903
  • 485
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 404
Ирина, ами и детето на авторката е изкарало подготвителна група, било е брат си, сега другите отиват в първи клас...подобен е случаят според мен. Естествено малките първокласници би трябвало поне да бъдат максимално облекчени откъм допълнителни занимания, като чета в темата на колко места ги водите, сигурна съм, че Ния не би издържала темпото Simple Smile

# 151
  • София
  • Мнения: 7 673
Аз друго имах предвид. Че ти си записала детето си, защото не й е харесвало в ДГ. На авторакат детето иска да се състезава с брат си, което /писах и преди/ според мен не е здравословно и за двамата. Мотивът не е еднакъв. На твое място може би щях да постъпя като теб. На мястото на авторката - категорично не.
Аз моя първолак не го водя никъде. Той сам си избира и си се записва и си ходи в самото у-ще и съответно темпото си го определя сам.

# 152
  • Мнения: 120
Не обичаше да я карат да яде насила, скучаеше по време на задължителния обеден сън, тъй като тя не спи, мразеше тържествата и подготовките за тях, защото госпожите се "докарват пред вас, пък на нас ни съскат"...
Именно това исках да кажа с моята публикация - децата не обичат нормите и правилата, защото те подтискат свободата им да пресъздават света така, както само те го виждат. Поведението на момиченцето ти, мисля, само доказва това (поправи ме, ако греша, моля).
И честно казано ми е любопитно как така казваш, че момиченцетоти няма проблем със седенето на чин ...моята дъщеря няма проблем със седенето на чин,
а в същото време сте имали проблем със спането в ДГ, с режима на хранене и пр. newsm12 ....
При такива обстоятелства и ако бях на твое място аз също щях да спра детето от ДГ, тъй като явно средата е била неподходяща за него...Но честно казано, направо ти се възхищавам на смелостта да го пуснеш в 1-ви клас...

# 153
  • София
  • Мнения: 7 673
А що се отнася до проблемите със седенето на чин, тепърва ще се отразяват, за съжаление. При всички.  Sad И от тази гледна точка, колкото по-късно, толкова по-добре.
KGK, за правилата...Поне според мен, децата обичат правилата и границите. В най-общ аспект. И свободата - в рамките на тези граници. Но предполагам, че и ти не говориш за абсолютна свобода, във всяко едно отношение.

# 154
  • софия
  • Мнения: 2 569
Моето почти две учебни години ходи на предучилищна в училище. Най -добрата и приятелка беше в първия випуск, но дъщеря ми от бебе е свикнала с мисълта, че Вики  е по-голяма.1.8 месеца  е огромна разлика в тази възраст. Ами ако беше писнала да са заедно!!!!!Натоварването нямаше  нищо, ама нищо общо с първи клас. Весело и приятно, много игра плюс  учене под формата на забавление. Ставаха в час да пият вода, пишка ми се...Все проблеми присъщи на тази възраст. Добре ,че е декемврииче ,че не ми щъкна да я пращам с друг набор. А терминът ми беше 02.01.  #Crazy, но божа работа. Сега като възраст е в златната среда.

# 155
  • Мнения: 120
Ирина, ами и детето на авторката е изкарало подготвителна група, било е брат си, сега другите отиват в първи клас...подобен е случаят според мен.
Не, случаят не е подобен. Твоето дете не е успяло да намери мотивация в ДГ поради нездравословната за него среда там. Ти си избрала варианта с 1-ви клас.
Детето на авторката, обаче, е отлично адаптирано към колектив, в който е намерило своя стимул да трупа знания и да се развива. И се развива - какво повече може да иска авторката?

# 156
  • Мнения: 1 404
Поведението на момиченцето ти, мисля, само доказва това (поправи ме, ако греша, моля).
И честно казано ми е любопитно как така казваш, че момиченцетоти няма проблем със седенето на чин ...моята дъщеря няма проблем със седенето на чин,
а в същото време сте имали проблем със спането в ДГ, с режима на хранене и пр. newsm12 ....
При такива обстоятелства и ако бях на твое място аз също щях да спра детето от ДГ, тъй като явно средата е била неподходяща за него...Но честно казано, направо ти се възхищавам на смелостта да го пуснеш в 1-ви клас...
Не виждам противоречие- да се седи на чин е правило за учениците. Да те накарат насила да изядеш боба е насилие над личността, защото децата ни все пак са личности.
Конкретно за седенето на чин нямах притеснение,защото тя и у дома много седеше на бюрото си-чертае си нещо, пише, рисува...просто е такъв тип дете. Съвсем друг е въпросът с гръбначните изкривявания Confused

# 157
  • Мнения: 120
Не виждам противоречие- да се седи на чин е правило за учениците. Да те накарат насила да изядеш боба е насилие над личността, защото децата ни все пак са личности.
Конкретно за седенето на чин нямах притеснение,защото тя и у дома много седеше на бюрото си-чертае си нещо, пише, рисува...просто е такъв тип дете. Съвсем друг е въпросът с гръбначните изкривявания Confused
А дали винаги ще й се седи на чин от 7.50 до 8.20 часа, после дали ще й се излиза от класната стая точно в 8.20 и само до 8.30 часа, за да се върне на чина и да седи на него пак от 8.30 ч. до 9.15 часа (примерно казвам) та чак до обяд? Когато не ти се седи, а те карат да седиш - това не е ли насилие над личността? Помисли...

# 158
  • Мнения: 1 404
Естествено,че не е Laughing ...чак ми се отщя да се пъна след последния пост Mr. Green

# 159
  • Мнения: 120
Естествено,че не е Laughing ...чак ми се отщя да се пъна след последния пост Mr. Green
Няма и нужда да се напъваш.
Моето мнение твърдо се основава на факта, че ученето/трупането на знания и поставянето в калъпа на образователната система са две съвсем различни неща.
Не бих си пратила детето на училище само да му се радвам как стои на чин!


А що се отнася до проблемите със седенето на чин, тепърва ще се отразяват, за съжаление. При всички.  Sad И от тази гледна точка, колкото по-късно, толкова по-добре.
KGK, за правилата...Поне според мен, децата обичат правилата и границите. В най-общ аспект. И свободата - в рамките на тези граници. Но предполагам, че и ти не говориш за абсолютна свобода, във всяко едно отношение.

Не разбира се, не говоря за абсолютната свобода. От нея обществото отдавна се е отказало, за да получи други привилегии, като сигурност например. Напълно съм наясно също, че дисциплината също включва правила и норми.
Аз говоря за свободата на въображението и свободата на творчеството, която имаме единствено и само през детските си години.
"Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания."
 

# 160
  • Мнения: 1 404
Това вече май няма връзка с възрастта-дали на 6 или на 7 ще дава отчет-къде е разликата?Или имаш предвид алтернативни училища-Монтесори например?

# 161
  • Мнения: 24 467
Не обичаше да я карат да яде насила, скучаеше по време на задължителния обеден сън, тъй като тя не спи, мразеше тържествата и подготовките за тях, защото госпожите се "докарват пред вас, пък на нас ни съскат"...
Именно това исках да кажа с моята публикация - децата не обичат нормите и правилата, защото те подтискат свободата им да пресъздават света така, както само те го виждат. Поведението на момиченцето ти, мисля, само доказва това (поправи ме, ако греша, моля).
И честно казано ми е любопитно как така казваш, че момиченцетоти няма проблем със седенето на чин ...моята дъщеря няма проблем със седенето на чин,
а в същото време сте имали проблем със спането в ДГ, с режима на хранене и пр. newsm12 ....
При такива обстоятелства и ако бях на твое място аз също щях да спра детето от ДГ, тъй като явно средата е била неподходяща за него...Но честно казано, направо ти се възхищавам на смелостта да го пуснеш в 1-ви клас...

Ще дам пример с мен, самата и със сина ми- ние не спим на обяд от 3-4 годишни, но не сме имали проблем да стоим по 30 минути в І клас на чин никога. Нуждата от сън е различна и няма общо с концентрирането на вниманието. Когато не можеш и нямаш нужда от сън най- голямата трагедия е да те поставят 2 часа да се въртиш в кревата и то не да се въртиш, а да лежиш мирно. Лично съм го преживяла. Докато стоенето на чин 30 минути никога не ми е било толкова убийствено, дори никак. Интересно ми е бивало в час, била съм активна, говорили сме. На сина им позволяваха да стават да пият вода, някои деца просто ставаха и отиваха до тоалетната или просто до шкафчетата си в училище и това бяха 7 годишни. Синът ми, 6 годишен, не е имал пък такива нужди. И да е имал- госпожата не ги е спирала. Във ІІ клас вече не се и разхождаха.
Писах защото между двете неща няма много общо.

# 162
  • Мнения: 120
Това вече май няма връзка с възрастта-дали на 6 или на 7 ще дава отчет-къде е разликата?Или имаш предвид алтернативни училища-Монтесори например?
Разликата е кога да започне да дава този отчет - на 6, 7 или на 5....Нали за това е темата?

# 163
  • Мнения: 120
Ще дам пример с мен, самата и със сина ми- ние не спим на обяд от 3-4 годишни, но не сме имали проблем да стоим по 30 минути в І клас на чин никога. Нуждата от сън е различна и няма общо с концентрирането на вниманието.
Judy, говоря за следобедния сън в ДГ паралелно със задължението да се седи на чина мирно и тихо, просто защото Bili поставя в опозиция двете неща - детето й не приема никоя част от режима в ДГ (не само следобедния сън), НО ПЪК седи на чин. Тоест не спазва правилата в ДГ (спането там е част от правилата), но пък спазва правилата на у-щето - седи на чин!
Друг е въпросът, че следобедният сън е доказано полезен не само за малките деца, а седенето на чина не е гаранция за концентрация!

# 164
  • Мнения: 24 467
Не ги виждам в "опозиция" по никой начин.
Може едно правило да му импонира на детето, а друго- не.
Големият син тръгна на ясла и се отвращаваше от ходенето на гърне под час. Преместих го с по- големи деца. В градината цъфна. Пустият обеден сън бе единственото гадно нещо, което аз намирам и за тотална безсмислица по отношение на някои деца, направо увреждащо. Не всеки има нужда от него. Говоря от личен опит, подчертах го. Нищо полезно няма в начинания, правени на сила.

Общи условия

Активация на акаунт