На колко години тръгнаха вашите деца на училище ?

Когато бях в първи клас училището за мен беше най-вече място за социални контакти. Самото учене си беше купон, у дома почти не съм учила, а по цял ден съм била навън по игри.Това си беше така и преди да тръгна на училище, обаче приятелчетата бяха много ограничен кръг и беше много по-скучно. Та с радост тръгнах и никак, ама никак не бих искала да ме задържат още една година у дома.

Обаче като говорите за това супер детство в днешно време, къде го виждате? Малко разходка в парка, ако има кой да го изведе и игра под надзор - това ли е супер великото детство, което едно дете ще изпусне? Ми в училище е много по-интересно - деца, занимания, състезателен елемент... Дъщеря ми също не се е преучила, хем баба и я караше все пак да пише ченгелчета и лулички. Затова щом едно дете е готово (дали на 6, дали на 7) трябва да тръгва. Да се задържа тръгването на училище в името на щастливото детство е мечешка услуга.

Каква е точно тази мечешка услуга? Не те разбирам. Какво ще му стане на детето, ако до 7 си играе, а после тръгне в 1-ви клас?

 
Не съм се чувствала натоварена, а отговорна. И никъде не съм казала, че имам лоши спомени от училище - точно обратното.

А аз, като читател, почувствах разминаване. 

Моля, посочи като читател къде си прочела, че имам негативни емоции от училищните си години.

 

По повод многото писане в първите класове, поне при мен не е имало такова нещо, да много се стараех, но в никакъв случай писането на домашни не ми е отнемало цялото време, а например 1 до 2 часа, след което падаше игра, с големия ми син беше още по-либерте, той се оказа много по-възприемчив от мама, почти не учеше, пишеше всичко за половин час докато беше малък, а когато стана голям писането го правеше в междучасията и въпреки това беше отличник, всичкото време освен ходенето на у-ще му беше забавление, но беше научен от малък да обработва голям по обем информация и не беше необходимо допълнително в къщи да учи, достатъчно му беше в у-ще,
Та тук някъде назад имаше някакви мнения да не мъчим децата докато са малки да учат, но аз не съм съгласна с това, и двете си деца така съм учила от малки мозъчетата им да работят а не да клеясват, и когато станат големи нямат проблем с големия товар в училище, на тях им се вижда лесно и бързо учат, това е по повод че всички са различни, това че при нас е така не означава че други са били готови малки да се обучават, при други желанието за учене може да дойде по-късно
Абсолютно съм съгласна с поста на Черна станция от мен адмирации за казаното   

идеята на темата беше доколко едно дете на 6 е готово да тръгне на училище, но тъй като вече я изместихме, искам да попитам  - какво се има предвид "изживяно детство" и "игра наволя"?

както по-рано бе казано в същата тема, надали можем да го отъждествим с детската градина

Ето тук. Не звучи като добре и приятно прекарано време и наистина не е като детство. Ако аз имах тези спомени от І клас и аз нямаше да искам детето ми не да тръгва на 7, а въобще да тръгва на училище.  Затова и писах, жалко, че сте попаднали на учители с такива претенции и виждания. По- често първолаците не полагат такъв голям и излишен труд и се наслаждават на игри с деца следобед. Ако са на двусменен режим- сутрин.
Темата не е изместена. В руслото си е. Какво губи и печели едно дете, в зависимост от това дали тръгва на училище няколко месеца преди "набора си".
Горе- долу да твърдим доколко е готово да почне да учи чужд език, според годините и навършените си месеци. Толкова е индивидуално- и според детето и според конкретната среда, в която се намира то.
Черна станция пише: "Затова щом едно дете е готово (дали на 6, дали на 7) трябва да тръгва. Да се задържа тръгването на училище в името на щастливото детство е мечешка услуга.". Съгласна съм.

И аз.

Judy,
Моля те да не ми правиш психологически анализ на детството. Ясно съм казала точно в параграфа, който си цитирала, че обичам училището. Не изкривявай гледната точка.
 А аз бях щастлива, когато си учех уроците, колкото и невероятно да ти се струва това.

Да, мили хора, но по какво разбирате дали е готово?....Хайде най-накрая някой да каже точно и ясно, моля. Дали е готово, когато започне да чете и пише, дали е готово, когато не иска да спи за обяд или в друг случай.... Моля някой ясно да го формулира, ако обичате, разбира се.

Комплексно е и се оценява в предучилищната. Предполагам дори детето да е минало предучилищна подготовка - издават свидетелство, но със забележки, мнение за постъпване в 1-ви клас.
Оценяват физическо, и психическо, и умствено развитие на детето, поведение.
Учители и психолог говорят с родителите за преценката им дали смятат за удачно детето да постъпи в 1-ви клас.

Добре..Предварително се извинявам за предстоящия дълъг, сравнителен пост, касаещ готовността на едно дете за училище, спрямо моите възприятия, разбира се.
1. В емоционално отношение.
Голямата ми дъщеря беше и все още е контактно,  социален тип дете, невързано  по никакъв начин за полите на мама,тати или баба, независимо от това, че никога не е била на целодневна детска градина и съответно е прекарвала достатъчно  много време с баба си навън или у дома. Близначките са по-затворени или поне бяха такива в онази възраст, в която човек прави въпросната преценка.Нищо, че ходеха на детска градина, нищо че като втори деца в семейството се предполагаше да са по-настъпателни и отворени към нещата.
2. По отношение на четене, писане,смятане и прочие..
Обстоятелствата се стекоха така, че голямата ми дъщеря във въпросната забавачка, а после и в ПДГ беше заобиколена от по-големи от нея деца.Покрай процеса на обучаването им и от контактите й с тях, дъщеря ми се научи да чете равно твърде рано, да пише ръкописно на 5 и нещо и да смята наум, не с пръсти. Това беше резултат не на болни родителски амбиции или натиск, нито  на  някаква нейна изключителна будност или интелигентност.Много далеч съм от идеята, че отглеждам някакъв вундеркинд. Просто описаните обстоятелства направиха своето в тази посока.Създадоха у нея и навици за седене на чинче и спазване на определена дисциплина - нещо, на което малките не бяха научени в детската градина. Те също в края на трета група можеха да четат, макар и сричайки.Пишеха печатните букви и смятаха относително добре. Но от позицията си на родител определено виждам разлика в нивото, на което се справяха те и на което се справяше тя.Това не ги прави по никакъв повод по-несхватливи или по-глупави от кака им.Просто етапът, на който се достига дадено ниво, е различен за отделните деца.Няма фиксирана възраст за това.
3. Физическата умора
Голямата ми дъщеря не спи от тригодишна следобяд, без това да води до емоционално превъзбуждане надвечер и до трудно заспиване в последствие.След лудо беснеене през деня, вчер заспиваше като къпана. Близначките до късно спяха следобяд. Даже и днес, в четвърти клас, ако им се падне възможност за кратко преспиване, биха се възползвали от нея.
4.Преценка на учител
Идеята за тръгване на 6 не излезе от нас като родители.Беше ни дадена като вариант от учителката в ПДГ - дългогодишен и доказан предучилищен педагог.Не сме се втурнали мигом да я реализираме на практика. Съобразихме се и с нашите наблюдения, както и се посъветвахме с близък психолог за евентуалните минуси от подобна стъпка за конкретното дете. Така се случи, че в края на трета група, поради невнимание от страна на учителката в детската, една от близначките претърпя неприятен инцидент.Това ни накара да ги преместим в същата предучилищна група, в която няколко години по-рано беше кака им, при същата учителка. В края на учебната година, въпросният педагог сподели с мен задоволството си от взетото от нас решение по отношение на близначките.Според нея те не са били готови ,най-вече в емоционално отношение, да тръгнат на училище на 6. Ревливи понякога, лесно обидчиви, предпочитащи да се забавляват сами двечките, отколкото да се впишат в някоя от групичките.Една година по-късно,
в първи клас , на 7 години, коренно се промениха и станаха отворени, контактни и несрамежливи деца.Тоест всяко дете узрява за това на различна възраст.
Комбинацията от горните показатели  е  много добър ориентир за готовността на едно дете за училище.Или поне беше за мен.И към днешна дата, 8 години след първи клас на голямата и 4 години след тръгването на училище на малките, считам, че не сме допуснали грешка и в двата случая. Напротив, намирам, че щяхме да сгрешим, пускайки тях по-рано или задържайки нея още една година.

Но на ненавършени 6,  е слабо вероятно детенце да е узряло по 4-рите точки посочени  от  already detective и това обсъждаме най-вече.