толкова се зарадвах като видях че някой е писал тук.наистин а нека си възобновим писането.тази тема неможем да я изпишем вече няколко месеца ако не се лъжа.....
попринцип не ми се пише много,но ще си споделя с вас.нали сте ми много близки
благодаря на илейн и на кармен за пожеланията.и аз се надявам на леко и бързо раждане и най-вече всичко да е наред.
иначе доскоро имах огромното желание да родя вече,нямах търпение,а сега.....грях ми на душата неискам....на таткото му се отвори възможност и веднага щом родя заминава за англия живот и здраве
много ми е тежко мамчета незнам как ще го преживея.ето и сега докато пиша не сдържам сълзите си.горкото дете тези дни само плача и милото сигурно е много тъжно,като усеща мъката ми,но немога да се сдържам колкоито и да се опитвам.страшно ми е мъчно и незнам как ще живеем без него толкова време незнам...аз съм свикнала да разчитам и за най-малкото на него и изобщоо....нямам думи.не сме се разделяли за повече от 2,3 дни и дори тогава ми е било мъка,а сега само като се сетя за думите ми"ами другото лято може би..."и ми се струва тоооолкова далече.бебчо няма да го познава.а представям си на него колко ще му е тежко.малкия колко е привързан към него,особено напоследък като немога аз да излизам с тях и си излизат двамката....ох незнам....защо трябва така да се случва в тая тъпа държава да разделя така семействата
наоплаках ви се,неисках да ви занимавам,но наистина ми е много тежко.иначе краско е добре,приеха го на ясла от 7 септември ще ходи детето,дано свикне бързо
ще пиша пак и ще ви следя,хайде мамчета мобилизирайте се да си пишем както преди наистина,много ми липсва онова време....
още повече когато са ми нужни вашите успокоителни думи и подкрепа

Най-хубаво е при мама и татко (за умерено дълго време
