Пролет идва, то е факт, а АПРИЛ пристига малкият юнак! - Тема 16

  Добро утро на всички мами!  
 Сана, мисля, че поста ти заслужава поне един отговор, така че реших аз да ти го дам. Оценявам положителната ти нагласа и извинението, което аз лично приемам. Но тук във виртуалното пространство общуването е различно от реалното и една такава изцепка като твоята тежи много повече. Все пак го отдавам на младостта ти. Но, разбира се не мога да взема решение еднолично за разкриване на по-лична информация на още 100-200 момичета, както и никоя друга не може сама. Просто ти пожелавам търпение, с времето нещата могат да се променят, в крайна сметка дори само да ни четеш можеш много полезна информация да получиш.

 Аз заминавам на консултация, после ще се отчета  

Добро утро
Днес съм на среща с беба.
Сиана, радвам се че при теб нещата вървят положително... какво им става на варненските бебета, явно не им се излиза навреме...

bvl  колко е голям вашия батко? ние също не разрешаваме никакви компютри и пр... гледам времето да му е заето на 100% - плуване, тенис, грижи за кучето... изобщо не му остава време за нищо друго.

хубав ден на всички

Здравейте, исках да отговоря на Сана, но виждам, че Ивето ме е изпреварила и е казала повече от нещата, които имах предвид. Сана, чест ти прави, че отговори по този начин, а не с губи критики. Явно си разбрала, че комуникацията в интернет пространството (и най-вече във форумите) е много различна и изисква повече търпение и повече толерантност. Може би, ако беше започнала тогава с извинението нещата щяха да стоят по друг начин. Тъй като не съм от активните в ФБ не искам да се меся в решението на другите и те съветвам да не настояваш. Все пак тук си говорим за същите неща, така че нищо не пречи да се включваш тук. Спазвай добрия тон и когато нещо те издразни много по-добре не го коментирай. Аз лично така правя, за да запазя позитивността на темите ни. Все пак сме бременни жени и е по-добре да си създаваме хубави емоции, а не да се натоварваме. Пожелавам ти наистина само хубави моменти около бременността и после около малкото съкровище и накрая ще напиша един цитат (незнам кой го е казал, но е чудесно):
"Човешко е да се греши, божествено да се прощава".
Мисля, че това е един от уроците, на които трябва да начучим бъдещите ни деца.  А сега мятам банския и отивам да раздвижа бебка.

m.mega
моето секцио беше със спинална анестезия. Първо ти вливат бързо две банки физиологичен серум, слагат ти катетър ( ей това за мен беше супер гадно). Сгъват те колкото можеш на операционната, слагат  малко местна упойка на мястото на убождането и след това бодат със специалната игла. Усеща се само малко разпъване в момента на слагане на упойката. При мен не слагаха спинален катетър, но може да се сложи - това е една много тънка тръбичка, през която при нужда може да се добавя упойка.
След това си лягаш по гръб на операционната. Започваш постепенно да усещаш затопляне на краката. После те покриват и... нищо не усещаш. При мен имаше един неприятен момент, че ми падаше на няколко пъти кръвното- ушите ми заглъхнаха и чувах като в баня. Слагат ти ефортил и се оправяш. След това пак падна - имах няколко позива за повръщане, но пак се оправих. Понякога не ти стига дъх, но и с това се справих. Най-странното е като изваждат бебето и като ти почистват матката - цялата маса се тресе. Но нищо не усещаш. Казват ти и повтаряш номера на бебето, показват ти и твоята гривничка и ти я слагат. Като  измият и повият бебо ти го носят и ти го слагат на рамото до лицето - за съвсем малко.
После като те зашият, те почистват и отдолу, при което ти размятват краката, които ти виждаш, но имаш чувството, че не са твои. После те карат в реанимация. Там започва едно треперене, което трае около 20-30 минути и минава. Постепенно отминава упойката. Като започнеш да усещаш слаба болка в матката, ти пускат система с обезболяващо.
Аз лично не съм усещала болка, глад жажда, защото имах и системи. Дават ти да пиеш вода и ябълков сок. Имах и инжекции с антибиотик, но в интерес на истината не ме е боляло. Вечерта и сутринта ти правят тоалет в леглото, мисля на сутринта ми махнаха катетъра. Рано рано сутрина те карат да станеш от леглото и да се измиеш на мивката. Захранват те с чай, извара...някакви такива неща бяха. По-късно сутринта отидох да си видя бебето и да го кърмя.(Има и малко АМ в количката, ако още не ти е слезла кърмата). Следва преместване в родилното, където си си с бебето.

Здравейте милички, след още една безсънна нощ покрай моята малка принцеса и аз искам да се разпиша и да ви пожелая един прекрасен ден. Положителното при безсънието, предизвикано от ритници поне при мен беше, че успях да си направя косата, да се лакирам и да свърша някоя друга домашна задачка до 4 през нощта. Лошото само е че така ми се спи и въобще ама въобще не ми се работи (((((( - нищо де на 3 влизаме в 45 дневния болничен и започвам с вилнеенето по магазините.

Mama Ivy, съгласна съм и наистина Сана, моля те ако имаш негативни коментари - моля да ги запазиш за себе си и  да не разваляш положителния дух. Мисля, че ако четеш по-внимателно би могла да намериш толкова много полезни съвети, които не би могла да откриеш в никоя книга за бремеността или за отглеждането на деца.

МОНИ, страхотни снимки на Борето, само за целувки е мъника (вярвам поне от теб получава в излишък)!   Сигурна съм, че каките скоро ще свикнат - вашия случай не е единичен и знам, че е важен подхода в ситуацията. Ако имаш възможност да го носиш в слинг с теб и да не им избожда очите , че е като залепен към теб пък да имаш и възможност да им обърнеш едновременно внимание без да се откъсваш от него може да е решение - не го знам от опит разбира се, но това ще е една от моите стратегии с баткото.  
Хич не се чуди - стига да не й е неприятен вкуса ако имаш повече кърма не виждам причини да не даваш и на каката.  Аз относно кърменето съм много гузна към баткото и съм решила задължително да му цедя - той мляко не отказва никакво, дано не върне и кърмата...  
Честито на всички с хубавите новини от прегледите - все по-големи стават бебоците, а кога бяха само плодни сакчета   Хайде давайте напред с хубавите новини!  
auraboneva - чела съм за случаи, при които все мислели , че бебчето не наддава достатъчно , а се оказва, че просто не е бил сигурен момента на зачеване, така че не се притеснявай, щом всичко останало е наред   Вярвам, че се развива повече от нормално и ще го докаже като реши да излезе към термин  

Благодаря ти че сподели - това за но-шпа ме навежда на мисълта, че щом все пак ми се скъсява шийката може да попитам дали да не го спра, пък док да решава, на мен и без това все пак ми намаляха болките, останаха контракциите само. Само да те попитам - гинепрала под час ли го вземаш, или просто 4пъти когато се сетиш или хапваш нещо. Аз с малкия много се олисвам и ми е трудно под час та го пия общо взето когато се сетя...  
Момичета, някой да е попадал на статия за разкритието, в която да се дават някакви данни в см за скъсяването на шийката - не намирам такава, а искам да се ориентирам при мен как стоят нещата, имам чувството , че АГпоследния път ми е спестил нещо важно в това отношение (не му е за първи път, та искам и аз да видя нещо повече по въпроса). На мен на последни япреглед ми каза към 1,8см и като чета поста на Вадада ми влязоха едни мисли в главата  
Ох, пак стана ферман, ама докато изчета, после да се включа по темите...Отивам да оправям апартамента , че чакаме един 8месечен мъник с майка му на гости , а баткото и таткото са се постарали вкъщи да изглежда като след Втората световна!!!  

Ами по принцип ми казаха точно на 6 часа (4 приема за 1 денонощие), но след 1 седмица ставане в 6 ч., за да пия първия за деня прием... се отказах от стриктното спазване на часовете, та сега го пия: когато стана (обикновено 7-8 ч. сутринта), после между 12-13 ч. на обяд, след това 18-19 ч. вечерта и окло 12 ч. през нощта или ако видя, че заспивам по-рано и по-рано съм го пила. Но аз спазвам и разлика от 1,5ч. поне с приема на магнезий и поне 20 мин. разлика с приема на хомеопатия. Абе голям график, ама му свикнах... 

Добро утро момичета!
Кафето е сложено а това е от мен от темата за смешно раждане .Да разтресете малко коремчета.
Аз отивам на обиколка в Тина Киркова,после ще дам отчет ако някой го интересува.
Хубав ден! 

Vadada знам точно какво имаш впредвид за тукашните доктори,и мен от това ме е страх,и все си представям като ме стегне корема,че по принцип мога да се обадя на този доктор да види какъв е проблема,но недай Боже да каже,ами хайде раждаш,как ще бягам да се спасявам,ще ме изкормят 
Аз трябваше да съм на преглед в Селена на 01.03,но сега ми се обадиха и ми отложиха часа за 02.03.Кой още щеше да е там тогава?От 13.30ч съм при Ставрев,а от 12.30 при анестезиолог!

Ако даваш мялко от крава на по голямото си дете няма проблем да му даваш и човешко    - даже е по добър вариант / непреварено /

Млаката ми сука до 4 години и сега си иска отвреме на време от крава мляко - макар че и обеснявам за вредите от него ... и най вероятно ще си и давам и изцеденото от мен на бебка млекце ...


Темата за смешното раждане е доста забавна .

Аз съм вече на предела - толкова се нервирам от дреболии чак преди няколко дни пляснах малката и ми е толкова гузно     
Исака ми се да минава по бързо вече времето ако може  , доста по тежко ми е с трета бременност - предишните две каро че ли не съм имала чак толкова болчици и дискомфорт , сега една гимнастика немога да направя като хората - като ходя ме боли даже 

delilah_qk не съм искала да те стресна.Няма нищо страшно знам че може и месец да изкараме така.Просто при мен защото са двечки и се очакват нещата да се развият по-рано.А мен ме обхвана паника защото нищо не съм подготвила.От днес съм в трескава подготовка.
asq81 и моите вече мърдат по-малко, ама за да се докажем при доктора не спряха да се движат.Моят път до Пловдив е около два часа и затова така съм решила.Следващия път като ида на преглед ще съм в 35г.с.А аз имам някакво чувство че ще се родят на 15.03.Киселини имам отдавна, а и корема вече доста ми тежи.Станала съм толкова тежкоподвижна, че на прегледа като легна не мога да стана и се налага едни да дърпат, а други да ме бутат.
Джулия не го мисли.Аз всеки ден си повтарям че ще родя в Пловдив и вече май си повярвах.
А сега отивам да чета смешната темичка.
 

Добро утро дами :]
Има ли някоя от вас, която да се чувства така, когато мъжът й или някой друг се кара на детето й.. Снощи мъжът ми реши да се скара на Коко за някаква глупост и като ревна това дете, направо ми скъса сърцето, та рев и аз и не мога да се успокоя. Егати хормоналните изблици. Оказва се, че няма значение дали е собственият ми мъж, таткото на детето или някой друг, ама много ме боли, когато някой кара "на мама живота" да страда.
А и са започнали едни притеснения относно това дали ще имам достатъчно още обич за беба. Не знам дали мога да обичам някого повече . Майчетата с по две и повече дечица, ако можете кажете нещо по въпроса.
mama lia - И аз на 3-ти започвам 45-те дни. Последните дни на работа май са ми най-тежки. Преди си знаех, че има още време до финала, а сега като остават няколко работни дни и ме обзема нетърпение. После пък като си седна у дома, сигурно ще ме хванат бесните, ама ще видим.
Някой може ли да ме "светне", какво се е случило със Сана, щото до сега не съм искала парола за албумчето на Борис и ако поискам и ми откажете, да не се чудя защо. Ама не вярвам да ми откажете де!?

.

Лени и за съжаление на следващия ден рутината пак ме обгръща и вечерта преминава в домакински закачки, и пак не е било достатъчно времето да сме заедно. И аз съм "сова", винаги съм била така, а сега е заспиване късно, но за това пък неколкократни събуждания и будуване и малко преди часа за ставане - не мога да се отлепя от възглавницата. Другата седмица като остана у дома нямам никакво намерение да ставам поне до обяд от леглото. Ама пък Коко е на градина и не знам.
За секциото - Ленито е пресъздала и моята операция, с разлика единствено в кръвното. Моето скочи от 90/60 на 220/180 и непрекъснато стоеше една женица и ме галеше по челото и ме успокояваше. Но пък аз съм безкрайно емоционална и не можех да се успокоя въобще. Като доближиха бебето до бузата ми, всички апарати се разпищяха и ми го грабнаха веднага. А катетърът беше най-гнусната и болезнена част от всичко.

Маменцаааа  ,

Цяла сутрин с пия кафето с вас и мноооого се смях на всички вицове, искам ощее.... добро настроение създават.

Ленито ми припомни в детайли моето раждане и напъъъълно споделям усещането на Мъри, когато някой, независимо кои се скара на МОЕТО дете.... при мен не е от хормоните, мисля, че съм си така и съм единствената, която може да си позволи да се кара и го правя при нужда, но ако някой иска да ме подкрепи съжалява на секундата  ... майчина му работа.
Очаквам зверската ми любов да се пробуди, когато видя и мъника, все още цялото ми сърце е отдадено на кака му, но той е мноооого напорист - това дете рита, върти се, хълца постоянно - прекрасно е, но ми тежииии .

И аз съм от куковиците понякога... лягам с малката към 21и около 2 ставам за нощно повръщане, блеене напред назад и лягам към 4 . Явно е нагласа за бъдещото будуване 

И аз мислех да отговоря на Сана, но няма да го правя, защото написаните коментари от Ивето и Чорламата са напълно изчерпателни от моя гледна точка. Уважавам хора, които осъзнават грешките си, всички сме равни, заредени с хормони, със своите + и -, и всеки, които успява да се впише в общия тон, е добре дошъл. Браво на Сана, че успява да го направи. Всички грешим, важното е да се учим от грешките си....и аз пак много писах