Децата и цигарите

Звучи ужасно. Добре че не си ми майка. Пък аз си мислех, че съм била строг родител...

Наистина звучи ужасно..И не само това,ами и гледането в чуждата паничка от потребителката.. Та по темата-аз в предната тема на авторката и казах,че трябва повече контрол за това момиче,но ми беше направена забележка,че имам малки деца,та не разбирам.. Ама май добре съм разбрала.Момичето го тресе як и сериозен пубертет-неизпълнява задължения,лош успех,краде пари,цигари,пробила си е пъпа..Изобщо сериозен пубертет я е подхванал.И трябва повече говорене,контрол и правила..Не съм от тираничните майки и едвали ще бъда,но в този случай определено контрола и възпитаниета липсват.Напревете нещо,защото както е тръгнало тя утре ще започне където си иска да ходи  и каквото си иска да прави..Станете си по-близки,обърнете и повече внимание,обяснете и ,че е прекрасно момиче и не е нужна да прави като останалите.Едвали нещо ще подейства,заради хормоните и наистина ако няма ефект от нищо просто..я стегнете малко.Най-вече заради нейната безопасност и ,за да не съжалява тя след време за постъпките си.Иначе нито пиърсинга,нито цигарите са някакво ужасно деяние,но все пак момичето е на 15..Трябва да се научи да спазва някакви правила и да не действа постоянно зад гърба ви.

Само не разбрах как печелиш по 300-700 лева на месец, пък спестяваш по 800 лева на месец?

Аз съм много възмутено! Как може някакви деца на по 12-13 години да изглеждат като 18-20 с гримове и цигари си палят?! А тука на спирката някакви цигани се мотат ми продават, уж Американски цигари, бах! Нямат разрешение, а те тровят То никой не се съобразява тези дни, а и най-лошото - няма контрол! Отвратително е как може някой да позволява на детето си да пуши!

Да,права си напълно.Неприятна гледка са такива деца.Но тук не става дума да позволиш на детето си да пуши,то и да не позволиш детето пак може да го прави,просто ти няма да знаеш .

С това, че няма да узная, ако пропуши, не съм съгласна. И двамата с мъжа ми сме непушачи. Ако някой е пушил цигара, го надушвам от метри. От самата миризма ми става лошо, така че още при първата им запалена цигара ще разбера.
Надявам се да не пропушат в пубертета. Ако все пак това се случи, пари за цигари не бих давала. За да си ги купят, ще трябва да се лишат от други неща. Сами ще си преценят дали е по-добре да отидат на почивка или екскурзия, или да се правят на гъзари с цигара в уста. Не бих им забранила (и на нас с брат ми никой не ни е забранявал да пушим, но не пропушихме), но парите за цигарите трябва да си ги изкарат сами.

Аз пак ще си зачегъртам на моята тема.
Да се абстрахираме за малко от това "колко е лоша днешната младеж". Странно е че и аз го формулирам сега точно по същия начин, както го формулираше баба ми, за младежта, когато аз бях на 15-17 ...
Но да забравим за миг за това с лошотията на младежта. Колкото и да са лоши, един ден тези хлапета ще се чудят как техните деца и младежта като цяло са таквиа лошави. И това е едно малко отмъщение което им е подготвил живота.

Проблемът който имаме е с децата и цигарите, напълно реален.
Аз преди говорих за лични пример, и статия даже драснах по въпроса. Но, само личния пример май не помага.

Според мен, трябва да се изгради цялостно отношение към цигарите у децата, и да не се изпада в различни митове.
И понеже непрекъснато се казва че трябва да се говори, нека ви попитам - какво да се говори? Вие знаете ли?

Именно от говорене се получват най-широко известните митове за цигарите, които след това подпомагат процеса на пропушване и превръщане в редовен пушач. Искате ли конкретен пример?

Например,  описват се цигарите като "вреден навик". Чудесно, младия човек си мисли "като е вреден защо не го зарежат хората ...?" . Ами защото истинат е че пушенето никога не е било просто навик, иначе никой не би пушил. Все едно да имаш навик да настъпваш габърче. Ясно е че не е навик.

Или, широко разпространеното клише - депресия с цигара в ръка? Силно емоционално напрежение с цигара в ръка, емоционален връх или спад - с цигара в ръка. Празнуванбе на нещо хубаво - пура!
 Кой го подхранва като идея?

Кой ли не, но ако се вгледате в филмите, които гледат по телевизията - това е често явление. Освен това те наблюдават вече редовни пушачи, които се движат в това клише - всеки емоционален пик или депресия се ознаменува с цигара. А в същото време им се казва - цигарите са вредни не ги започвайте ... Ясно е че тази работа няма да стане така ... тази мистерия подлежи на изследеване и младите мозъци няма да губят много време да мислят над едно "вреден навик" или "вредни за здравето".

А тук има още един капан - емоционално, в тази възраст младите хора са страшно лабилни, бушуват разни хормони, и кога као не точно сега те ще изпитват и най силните си депресии, и стресове, и радости ..? И веднага свързват пушенето с нещо естевено в живота си, защото никой не им е обяснил за погрешността на клишето - "Депресия-цигара, успех-пура".

Та, след като вече всички казаха - чрез говорене за проблема, хайде да дискутираме и какво точно трябва да се говори? Аз имам няколко идеи и ще ги споделя в някой следващ пост.
 

ох, и моята голяма дъщеря яко я тресе вече пубертета, а е само на 11г и 9м... напоследък хич не слуша, прави каквото си иска, ходи из града с приятелки и т.н. даже вчера и на фризьорка сама отиде /преди я беше срам да ходи без мен/. наскоро се похвали, че са пили кафе с приятелките си /3 в 1 от машина/, но не й било харесало особено много. много ме е страх да не започне да пуши, защото според моите наблюдения /учителка съм/ в шести клас децата вече масово пушат, някои и алкохол пият. опитвам се да я зарибявам със спорт, но тя даже и физическо в училище я мързи да играе, не знам как ще успея да я убедя да я запиша на нещо извънкласно /тъй като е на темата колко е дебела, сега й разказвам как, ако тренира карате, ще отслабне бързо/. поне при мен навремето фактът, че тренирах усилено, ме спаси от ранно пропушване /запалих чак на 18г, пуших редовно 4 години, а след това започна дългата битка за отказването им- слава богу, успях/. казала съм й, че ако разбера, че пуши, ще й се стъжни живота. напоследък се връща отвреме навреме вмирисана на цигари, защото са седяли в някое кафене /нали уж е забранено деца до 18. да влизат в кафенета за пушачи?/, но поне дъхът й не мирише. знам, че няма да мога да я опазя още много дълго време от цигарите, ако продължават да са така привлекателни за тийновете, затова мисля, че е ред на всички родители да се задействаме и да направимтака, че поне половинчатият закон срещу пушенето да се спазва /аз започнах да подавам сигнали за заведения, които са обявили, че са за непушачи, а допускат пушене и такива, които са за пушачи, но пускат вътре деца/. докато пушенето не стане немодерно и недопустимо на повече места, децата ще продължат да подражават

първо - никъде, ама никъде не съм писала, че цялата отговорност пада върху външната среда. не знам това откъде си го измисли. естествено че възпитанието играе голяма роля, но и прекалената строгост и липса на доверие обикновено водят до обратни последици. уверено се изказваш за психологията, предполагам си завършила това ли? щото аз съм. и пак не смея толкова категорично да отсичам. човек който го е учил няма да си го позволи именно защото е разбрал, че в психологията няма нищо "отдавна ясно" 
второ, в постовете си поне правиш всичко друго, но не и да гледаш в собствената си паничка и именно затова се обадих на първо място. защото ровиш из доходите и начина на живот на другите.

benissima дори да се ограничи пушенето по заведения и на обществени места, децата пак ще намерят къде да го правят. човек когато иска нещо намира начин да го постигне, а колкото по-забранено, толкова по-сладко. затова и аз съм на принципа че трябва да се говори и убеждава, не да се заплашва. "колежката" Anaise гледам е запозната с психологията, може би ще ти разясни въпроса за видовете конформизъм и съгласие и кой е най-стабилен   

Една идея, ако децата са достатъчно ангажирани - училище, помощ в къщи, спорт, няма да им остава много време да висят по кафенета, където за мен е най-изкушаващата за пушене среда. Не казвам, че е решение, само споделям идея. Но за спорта съм твърдо ЗА!

За да запалиш първата цигара не се иска нищо повече от келешлък. Няма депресия, хормони...нищо.
Първата цигара нито ти действа успокоително, нито ти харесва.
Който я е запалил-знае.
А защо продължават? Според мен е само за да са част от някоя група. Ако не могат да се припознаят в друга група се присламчват в тази - най-лесната.
Затова и аз залагам на спорта като едно от решенията - припознаваш се с отбора и евентуално ти е достатъчно.

голям смях и голяма посредственост - отнася се за пишещите по мой адрес  вярно е че аз и всичките ми приятели сме ужаснииииииииииии родители. цялата ни компания е за съд ! не даваме пари на горките деца, следим ги къде ходят и какво учат, не проявяваме разбиране към желанието им да си запалят цигарка и т.н. и т.н. може би ще има смекчаващи вината обстоятелства, че ги водим всяка седмица на ски, какво мислите? незнам как  става това с измислицата че все някой ви гледал в паниците, но дано са пълни с нещо полезно. просто ви дадох пример от моята паница как се харчат пари и съвсем не ме интересуват вашите. е както и да е, добре се посмяхме. имаше една ученичка в форума която каза, че чак когато е влязла в СМГ при подобни на нея "смотаняци" е живнала и е намерила средата си. представете си горкото момиче което учи а не пие и пуши как се  е чувствала в обикновеното училище............

Капиталисти!!!!!!!!!!!! Хем пушат, хем нови автомобили карат!!!!!!!!!!!!!! 

А може би и по-лошо - богат и здрав! А не:


Това, за разсипания милионерски организъм е нещо като приказките за гнилото капиталистическо общество.
Щях и аз да се късам от смях, ако някъде не беше споменала, че ще кандидатстваш за начална учителка. 

Виж, нищо лично. Дай да си похортуваме - какво точно според теб означава "нямат пари"? Нямат никакви, или имат лев-два? И късна, късна - колко точно късна възраст?
Всички на това се надяват. Но не всички успяват.Пожелавам ти го, децата ти още са съвсем малки.

Не се карайте и не спорете.
Много е лесно докато децата са малки да пишем как ще ги строяваме  след 5-10 год. А дали ще е така....
Просто си спомнете какви сме били ние  и какво сме  правили със приятелчетата си по това време.
А родителите ни все пак са издържали. Тревожили са се, обвинявали са ни и нас, и себе си.
Някои може и да са ги наказвали, ограничавали.
Накрая нещата са се уталожили,  ние сме си намерили пътя в живота, родителите са се успокоили.
А сега - всичко се връща.
Но ние сме улеснени от наличието на моб. телефони. Дори и да пуши и да пие бира в голямото междучасие отрочето ние все пак може да го чуем. Спокойни сме, че детето е добре.
Дори и да се насвини с бира и водка някое полу-трезво приятелче може да ни сигнализира.
Помислете си.