Всички ФЕВРУАРКИ се молим за малкия БОБИ и нашата ЛОРИ!- 33

Бобчо, подозирам, че го е ядосал някой в службата, ама там не си показва рогата, а вкъщи, че е най-лесно. Дано му мине скоро. Любов и търпение!

Бобчо, аз ако бях на твое място да му бях сипнала в яденето нещичко - как ще си купува само на него храна - направо побеснях като ти прочетох поста  Какви мъже имало, не мога да повярвам, нищо не го оправдава,вместо ти да си тази, която и е позволено да има кофти настроения и да бъде утешавана и обгрижвана...

Огнена - и аз хем съм от дълбоката провинция, хем нямам никой да ми помага , и аз от няколко дена обмислям варианта да скачам през терасата... /това за майтап де, ама наистина изпушвам често тея дни.../Добре, че е мъжо да дава едно рамо, че незнам...да не ви обяснявам с какво нетърпение винаги чакам да стане 17.30, за да се прибере от работа  Сега е на банкет, баща ми дойде да ми помогне да изкъпем малкия/не че щеше да му стане нещо един ден некъпан де, ама айде...направи му и масажче, на бебо ми хареса, сега спинка/днеска ме ождиви, дано през нощта спи диването малко/.

За ортопед и на мене никой не ми е казал, една приятелка каза, че в четвъртия са ходили. Огнена - на тебе твойто педи сама ли си ти каза да идете, или ти настоя?

Момичета, направо ви завиждам с вашите мъже, аз като се роди Ради и си мислех че се е променил и много  ще ми помага, ама това првите 10 дни и после пак същата.

За ортопеда- нищо не ми е казала педито, ама като ида на 10-ти ще питам.

Сега мисля да лягам че като си дойде оня лудия и пак усили телевизора и няма да мигнем с малката сладуранка 
Лека на всички и дано да е наистина лека и да спинкаме сладко 

Бобчо, много неприятно наистина. Дано да е някакво временно изтрещяване и повече да не се случва, искрено ти съчувствам, много е лошо така да не чувстваш подкрепата у любимия. Прегръдки и сила.

Огнена, ти защо се дивиш как е постъпил, знаеш свят шарен, хора всякакви.

П.П. Иначе така е който е без помощници, наистина ще да е много трудно. На мен любимия и мама много ми помагат, представям си без тях как щях да съм, затова го оценявам. 

Момичето, което беше с мен в стаята в родилното, направо я ожалих с нейния мъж.
Беше родила преждевременно, малкото е било в кувиоз, после нея са я изписали, но малкото остава, остава и тя да си го гледа, защото са го изкарали от кувиозчето и милото бебче беше 2 кг. Та знаете как докато си в болницата звъниш на любимия да му кажеш да ти донесе това онова, после обаче се сещаш още нещо и така. Като дойде онзи нейния мъж, като се развика, че да не го връщала по 100 пъти, да си записвала какво да и носи, че хич не му пречело да я нарита, нищо, че била родила преди няколко дена.
Аз стоях ей така   след цялата му плеяда. На всичкото отгоре запасал едни пищов на колана, та и якето загърнал отгоре за да се вижда по-хубаво.  

Бобчо

Ти пък лоша майка!? Няма такова нещо и се възползвай от помощта докато я има Аз сега живея с нашите, отначало идеята да отида при тях не ми хареса, но сегаааааа  Понякога малкия го оставям на майка да го приспива, така поне си мисля, че ще е добре още от сега да свиква и с др хора /пък и аз да си почина де/   
Колкото до мъжете.... да ви успокоя всички набързо, радвайте се че поне ги имате  "Нашият" татко толкова мн се радваше на бебе, в момент, когато мислех че съм бременна, но се оказа, че не съм. Дори купи някои неща, още преди да се потвърди от лекаря.... А когато втория път се оказах с бебо в мен...... реши че му трябвало време насаме, да го осмислил........ още го обмисля и си е в БГ, а бебо вече цял мъж на 10 дни, м/у др казва се Алекс  На всичкото отгоре вече зная, че е взел лошото от него- гадните му алергии... Лекарите казаха, че се разбирало на 1-2 годинки, но при него са доста по- изразени и още какво ли не, че още от сега му проличава и се проявяват     От какво точно, прекалено малък е за тестове от рода.... Както и да е, ще се борим двамата
С кърменето, за сега, нямам проблеми осв болките, но нормално, поне се храним. До сега ме е опикавал едва 2 пъти, но ми показваха още в болницата на др бебоци как става номера ииии свикваме един с друг
Честити нови бебчета, че има такива откакто влизах преди!
Палчета за Лори и синчето й!!!!
Мими виждам тук е, дано с добри новини!? Която ми се струва, от писаното, пак без мъж останала....
Извинявам се за "малко" негативния ми пост, ноооо беше ми се насъбрало 
Да питам мамите раждали нормално, как сте с коремите, кога, как ви спаднаха, на които са!?!? Аз ли бързам, какво ли, но не съм мръднала, а с тези кг през цялата бременност голям зор, болки и проблеми.

bob4o_f, много ми стана криво като ти прочетох поста, напомни ми за първите 19 години от живота ми. Пожелавам ти кураж и сила, подобно държание е недопустимо и ненормално, и няма причина- било работа или нещо друго, което да го предизвика.

Относно помощниците- в моя случай е по-добре, че нямам, тествах моите близки докато бях бременна един ден и вдигнах кръвно. Нямам нерви...

Stef, коремът ми поспадна, но не е както от преди бременността. Упражнения не съм правила все още, нося обикновени ластични "гащи". Килограмите все още са много отгоре, но аз качих много.

Тук съм без мъж, без бебе...направо откачам   нещо съм се депресирала, няма какво да правя, трябва да уча, но не мога да се съсредоточа. Обаче от утре почвам, че като ви чета няма да имам никакво време с беб като го изпишат, а ме чакат 6 изпита   Чакам да минат 3 часа да се цедя и да лягам.
И аз се оплаках  
Стана ми мъчно за Бобчо, дано по-скоро да се осъзнае твоя мъж. Ние сме с теб  
Мони се оправя но бавно, а ние се радваме на всяко макар и малко подобрение. Но вече поне се отпускат и лекарите да ни казват че се подобрява и че е бил много зле. Това ни успокоява, понеже отначало не смееха нищо да кажат.
Лека нощ!

Защо и без мъж!? Пак ли е извън бг на работа!?
Колкото до Мони, ще се оправи! Скоро легълцето му няма да е празно!!! Всяко начало е трудно, нали така казват Скоро всички ще сме с дечицата си, здравички и усмихнати     Та дори и nikito_pk , ред й е
 

Този път е по наблизо в Габрово е. Аз чакам да кажат кога ще изписват малкия и ще се местим там  Сега съм при нашите за да може да ходя до болницата в Търново. 

Буби здравейте от нас, имаме много хубави и малко лоши новини.
Благодарим от двете ни сърца за безброй хубавите думи, палчета и детелинки. Иска ми се да ви гушна всички заедно, та и с бебоците  
Не ни приеха изобщо в болница, беб е добре...за сега. Отново не можаха да кажат какво му е, но поне има предположения. Безкрайно съм доволна от отношението на докторите в института по педиатрия-доц. Георгиева и д-р Станчева. Обърнаха ни особено голямо внимание-казаха, че сме им изправили косите с мъничкия ни бебок   затова ни приели веднага, обясняваха на дълго и широко. Направиха му енцефалограма-което ни е най-хубавата новина-перфектно   Гледаха скенерограмата няколко доктори и казаха, че изобщо няма такова нещо, като органични промени...за сега, пък в епикризата какви неща пише   Дори му бил хубав мозъка. Откриха ни обаче някакви калцификати в мозъка, но можело и да са нормална находка. Има три варианта-да е от калция най-хубавия вариант на който се надяваме-повече никакви гърчове. Да е с вродено недоимъчно заболяване добър вариант-каззаха да го следим дали е сънлив   Доц. я притесни как описваме гърчовете, можело да има и епилепсия по описанието ни-лош вариант, който ми се вижда много лека диагноза с тези, които ни лепваха напоследък-все пак има много хора болни от тази болест. Сега казаха, че трябва много да го следим, на осми да й звъннем на доц. да кажем как е. Другия месец пак на енцефалоглама, ще се ходи всеки месец на преглед. Обаче, не трябва да спираме фенобарбитала 6 месеца, пък тук в болницата ни изписаха за 10дни и после ще ни редуцират дозата.   Казаха да си намерим фенобарбитал,   от къде ли, като няма и внос в БГ и му е спряно производството, но ще намерим. Правиха му и трансфонтанелна ехография и пак нищо, изобщо странна работа и рефлексите са му добре и от първия ден си държи главичката. Ако обаче получи отново гърчове, ни казаха право в София в института го приемат за допълнителни изследвания, надявам се никога да не ги видя отново гадните гърчове, тогава вече щяло да е по-лошо. Това е в общи линии, сигурно много пропускам, но....Безкрайно съм изморена, от първия ден си го гледам сама, милото ходи на работа, от време на време ме сменя за по два часа през нощта, ние гледаме постоянно да има буден човек до него. Настинала съм от два дни и не го кърмя, дано да не хване и той от мен. По цял ден го гушкам, неизбежно е.
Много съм възмутена иогорчена от педиатрите в Стара Загора-на първото изречение в София ми казаха-ооооооо той е имал гърчове, като започнах да обяснявам, а тук една седмица никой не предприе нищо и ми казваха, колко е здрав  
Пътувахме супер дълго, добре, че си спахме в къщи иначе не го виждам пътя с бобчето, дори вчера надникнах във форума, но не можах да пиша незнайно защо. На Боби много му харесва да се вози в колата в стола спа през цялото време.
На майчетата две в едно   хайде  бебоците да излизат и да се местим в родени.  
Бенджи доста впечатляваща история, само твоя пост и на Мимето можах да прочета, но е много.....
Мими браво на вас, стискаме палчета Мони да се оправя бързичко.
Ели, Нади и Лили  

Ще гледам да се включим по темите и да не задръстваме само позитивната ни тема с нашите проблеми.

ОБИЧАМЕ ВИ ВСИЧКИТЕ ПО ДВЕ  

Отивам, че след 10минути ни е фенобарбитала  

палчета на Снежи

е отдавна не сме черпили ние и затова слагаме кафенце с бисквитки естествено спечени

Здравейте
Честит празник!

Лори, така се радвам за вас.... Гърчове  повече няма да има и всичко с Бобчето ще бъде наред от тук нататък.... много ни липсвахте !
Взимам си и кафе и бисквитка... най вкусните напоследък    



Според мен, или по-скоро при мен е върпос на нагласа.... аз изрично забраних дори и да си го помислят, и майка, и свекърва ми.... от помощ нямам нужда... мъжа ми достатъчно ми помага за каката, което мен ме устрийва идеално, защото проблемът всъщност ми е там....
За бебето какво има за помощ.... то яде, спи, ака.... по трудно ще е малко по-натам....

Бобчо.... 

Сега да ви разкажа..... размърдва се нощес нещо до мен.... почнаха да се изпускат телефони...
мъж ми милия си ляга... и аз веднага (не поглеждам колко е часа) готова да му се скарам защо тропа (а той без да иска) ми вика... "абе,сънчо, нещо се успахте и аз реших да лягам, стана много късно (той ни чака на първото ставане и ние с беб се местим в хола, а той ляга в спалнята, обикновенно)"
Питам го аз, а то станало 4 ч. ....
Дано не е инцидентно, а наистина малкия да започне да пропуска едното нощно ядене, а дори и само за снощи да е било см му благодарна на бръмбъра, че ме остави да поспя....

Честит празник! 

Лори, радвам се, че за сега е малкия дявол. Дано никога повече да нямате гърчове и всичко да си дойде на място!

Бобчо  Аз живях пет години с един такъв. Накрая не издържах и го зарязах. Добре, че нямахме брак и дете заедно. Та дойде му акъла, ама късно. Дано на твоя му дойде по-рано и просто да е имал "лош" ден.
Аз моя тате мога само да си го похваля. И свекървата - тя готви и пере.
Да се изфукам, че вчера минахме без АМ. Ама май са ми се запушили каналите. Напипвам бучки в едната гърда. Ще пробвам с горещите компреси днес.

Ето едно бебче от вчера  

"Здравейте!Имаме си мъж-3450 гр,50 см.От нормално раждане,минахме на секцио.И двамата сме добре.Прегръщам ви!-Снежинка!"

Да са живи и здрави!На мама Снежи бързо възстановяване!

После ще мина по темите!

Честито бебенце Снежи , да е жив и здрав малкият мъж 

Лори - стискаме палци да няма повече гърчове Боби, кураж и сила и на двама ви

Мами - ние ли сме само ревливи или... Вече започвам да се притеснявам...от време навреме нервите ми не издържат и си поплаквам... Не мога да разбера храна ли не му стига винаги на този змей малък, какво ли...Вече почти няма будно състояние да не реве...Само като яде или спи - тогава само е кротък/ама и спането ни е болна тема, сега се приспиваме откакто е ял в 7.30 и резултата е нулев - кокори се в кошарата, че вече ми окапаха ръцете от носене ...Всеки момент го чакам пак за зареве...Тормози ме това, че и като го гушна пак плаче, иначе щях да си го разнасям по цял ден, само да е спокоен, ама - нъц...Мъжът ми вика  той е бебе, трябва да реве...ама на мене ми се къса сърцето, то бива рев бива, ама нашето прекалява...Дано като започнаме да излизаме му се отрази свежият въздух и поне навънка мълчи...

Сетих се пак за нещо за люлката - при положение,че няма легнало положение , а е като столкчето за кола -ми то значи няма да може по много да стои в нея така ли?Нали не дават повеч от 2 часа на ден в такава поза...Каква е ползата тогава/аз ли нещо съм в грешка, незнам...?/.

Честит национален празник на всички, да не забравя !