ФЕВРУАРЧЕТА 2007

Аз пък умишлено исках по-голяма разлика.. но всъщност чаках да ми узрее момента. Да ви кажа и с малка и с голяма все могат или да са си близки или да не са. Това хич не мога да го предполагам, но силно се надявам да се уважават и закрилят един друг. Както и силно се надявам да не ми се налага да съм точно звероукротител (ама надали).
Уиш, зависи как я кара Пламъка тази варицела. Ние температура имахме докато избиха пъпките. После и нервността се успокои. А и с рустоксукум диндрон се кара значително по леко. Виж басейна наистина е строго забранен, заради опасност от инфекции. Е това мисля е големият ти проблем. Как ще го заведеш до там и ще кажеш - сега Борис влиза, ти-не. Да не говорим че докато тръгнете и Бориско може да се нашари и да ти реши дилемата с ходенето.

Джоя, по вода да ви върви на новото място
roverandom, Алекс е с 2 паднали зъба - още през февруари. Сега казва, че трети се клати, но не го усещам още. Прие го геройски Първия тя си го махна, когато едва се държеше, но втория не посмя. Майка и казала, че зъболекарите мажат зъбчето с крем и то само пада, Това, защото два дни не искаше да яде и да говори. Беше ме страх да не го глътне. Не даваше никой да го дръпне. Заведох я при една приятелка - стоматолог. Тя я намаза с някаква обезболяваща сладка паста и бързо забърса зъбчето Детето е убедено, че е паднало от пастата.
wish, бързо да му мине на Пламъчето! И аз не знам как ще пускаш в басейн единия, а другия не. И все пак ако има още деца там, едва ли е подходящо да е сред тях. Преди години лекар ми казваше, че шарка може да се хване и чрез пипани от болен предмети. Не знам дали е вярно. То неслучайно преди се слагаше карантина на вратата и болният си седеше вкъщи. Аз лично много бих се подразнила, ако нашарени ходят край мен. Принципно. Иначе не се страхувам да не се разболее Алекс точно от шарка. По-скоро някакси несъобразяването с околните ми е неприятно. Не се обиждай, моля те! Просто казвам, че ако попаднеш на лошотия като мене, доста  може да те навика Случвало ми се е в парка с едно върло кашлящо дете със зелени сополи. Може да има и бременни... Макар че не съм убедена, че шарките са толкова заразни. В ДГ имаха вече 3-4 пъти карантина за варицела. Алекс си ходи, но не прихваща. Та ми е всестранно любопитна тема кое защо и как. Както и да е. Дано намериш вариант, добър за всички. Ясно, че е доста неприятно.

Семейния съвет взе решение.
Оставаме в къщи ние четиримата!
Не мога да причиня това на детето си... Не мога да постъпя толкова безотговорно и към околните. Личната да говори каквото си ще, но за мен е пълен абсурд да тръгна с болно от шарка дете на почивка! 
Направо се чудя, как изобщо съм обмисляла друг вариант освен оставане в къщи. Днес определено се ошашках и от там неадеватни мисли в главата ми. Та аз със сополиво дете не тръгвам, та камо ли шарка. Къде ми е акъла?
Сега баща им се прибра, аз се успокоих  и явно се осъзнах...
Та, бабата и дядото да идат да си починат, а ние - като сме здрави!
Благодаря ви за вниманието днес, момичета!
Лека нощ.

sofy, и аз си мислех, че е рано за смяна на зъби, но като гледам вече има деца с по 2-3 паднали. Трябва да се подготвим и за това, въпреки че Яна още няма признаци. Напоследък феята на зъбките стана модерна и не знам дали да я споменавам. Ако я пропуснем, все някое друго дете ще и каже, че феята му е донесла нещо и тя ще пита, защо на на нея не е... .
Хора, много се радвам на ентусиастите за 3 деца. Аз до преди 1-2 години нямах познати с по три, а вече четвърто приятелско семейство се сдоби с трето. Супер е, но ние сме пас. Даже за второ. Малко ми е мъчно за Яна обаче. Друго си е да имаш брат или сестра. Аз понеже съм от семейство с 3 деца с малка разлика и винаги много сме си играли, сега се чудя как да подходя с нея, с какво да я занимавам, дали да я събирам всекидневно с други деца, чудя се дали не я ощетяваме по някакъв начин, дали и липсва присъствието на деца у дома. Абе, чувствам се леко виновна като че ли. Знам, че не трябва, но...

Е, рано - не рано - как да ги посадим обратно падналите зъбки? И на мен не ми се щеше още да сменя, ама.. съдба ли, ген ли, не мож тръгна с/у туй.

Ровер, ти явно си в голяма дилема. Аз не разбирам, решили сте да нямате второ дете ли? Ако е така, значи имате своите съображения и чувствата на Яна, колкото и да са важни, не би трябвало да ви влияят. По-скоро, ако твърдо сте решили, а смяташ, че я ощетяваш, поговори с нея, поинтересувай се как се чувства, какво мисли по въпроса, сподели ѝ вашето виждане и защо е такова и потърсете заедно решение.

На тия въпроси, дето ти се терзаеш, тя най-добре знае отговора, защото проблемът си е неин. попитай я с какво иска да се занимавате заедно, иска ли всеки ден да играе с деца вкъщи/навън (може един ден да иска, друг ден - не) и т.н., и т.н., как би могла ти да вземеш толкова трудни решения?

roverandom , не се терзай излишно, а както ти е писала Мау, просто седнете и поговорете!
Аз, като само дете, винаги съм се чувствала ощетена. Лишена съм да познавам едно чувство, което не мога да изпитам никога към никой. Просто не знам какво е. Като малка страдах, че си нямам другарче у дома, за разлика от приятелките ми. Като голяма страдах, че нямам толкова близка душа за споделяне, както приятелките ми. И сега ми е гадно. И след години, когато мама и татко няма да с мен, знам, че пак ще ми е гадно.
Не мога да кажа, че съм нещастна от факта, но определено не съм щастлива от това!
Ако ме разбираш...
И мъжа ми е сам.
За това сега искам голямо семейство!
Някой ден може да си компенсирана с много внуци!

Пламен днес е като крастава жабка! Много е смешен милия... Снощи не спа много спокойно. Явно започнаха да го сърбят. Днес Борис си дойде и сега започвам да се надявам, че и той ще се зарази!

Уиш и аз бих постъпила като теб.  Велинград няма да избяга. Изкарайте си спокойно варицелата и после ще се радвате на една хубава семейна ваканция.
Ровер, децата са на родителите им и те решават колко да имат. Разбирам че ти е кофти за Яна, но аз пък имам приятелка, която е самО дете и ми е като сестра. Тъй че живота намира как да компенсира. Въпреки всичко говори с нея ако тя го усеща като проблем. Иначе не проектирай тревогата си върху нея.
Моята риба тръгна на плуване вчера. Големи емоции бяха, много му хареса, а на мен ми хареса и той как се справя и треньора. Вечерта преливаше от емоции и се луташе от смях до плач, а на лягане заспа много трудно от вълнение. Само за това говореше и беше очарован колко са го похвалили.

roveramdom,аз не мога да помогна в случая с твоите терзания, защото аз винаги съм искала 2 деца. Даже съм искала точно както сме ние с брат ми, по-голямото да е момчето, пък по-малкото момичето, е стана обратното при нас, но пак се радвам, че си имам и момиченце и момченце
За трето, както мислят много от вас, и ние сме мислили в началото, но вече твърдо не  . Мъжът ми изобщо няма време за децата, прекарва толкова малко време с тях, а аз сама не мога да гледам 3 деца, а вече и годинките си напреднаха....
скайче, Валето ходи с голям кеф на плуване в градината, даже тази седмица 3 пъти ще имат, че имат да наваксват уроци. Нямам търпение за открития урок да я видя какво се е научила да прави

Софи, то и аз винаги съм искала две деца (момче и момиче), но реалността е друга. Причините са много, няма да навлизам в подробности, но сте прави че трябва да поговоря с детето, а не само да гадая как се чувства. Днес я питах "мъчно ли ти е, че нямаш братче или сестриче", а тя - "не, но искам да имам живо куче".  . Освен да наблегнем на домашните любимци... .
Яна също плува в детската и много й харесва. Даже вече може наистина да плува - имам предвид без помощни средства. Е, едвам минава 2-3 метра, но все пак се крепи над водата.

Мяучееееее, печелиш баса  Баш на 15-я ден се опъпчи дЯтето 

Муахаха, класика в жанра!

Сиерска, като те видях, още преди да съм отворила темата, си рекох, че да черпаваш си влязла. И не сгреших.

Аре, поне Ивка можеш да пуснеш на ДГ вече... се е полза.

БТВ, К. успява да се удреме в ДГ, направо не е за вярване. Явно мрънкането е било част от адаптацията ѝ, както и предполагах (редовните омразни ней неща от сорта, карат ме да ям, карат ме да опитвам храната, карат ме да спя, карат ме да лежа).

То беше ясно, че ако успее да се отпусне, ще спи, ама...

Сега и аз започвам да броя. Тъкмо се връщаме от личната. Във вторник Борис вдигна много висока температура. 24 часа я потдържа, едва я свалихме. Нищо не помогна освен хладка вана... Уж му видяха някакво мехурче на гърлото и уж беше тръгнала варицелата, но от тогава насам детето е пушка. Или както казва Пламен си е цяла картечница!  
Промъкнаха се някакви предположения, че я е "изкарал" с една пъпка, след прочетено, че не е изключено но е изключително рядко. Абе почти невъзможно. Ама на кой му дреме, че е невъзможно...
Та разбиха ми илюзията, че всичко вече е зад гърба ни. Сега започваме да броим дните. Максимум до 21 каза нашата лекарка. Броим ги от 20-ти април, когато на Пламен изби първата. Иначе Пламен е добре. Има разни струпейчета по лицето, но бял кахър.
И Борис е добре...
И аз съм добре!

Единственото положително нещо от цялата какафония е, че съм с 3-4 кг надолу и корема ми е, като за реклама на бански костюми!
Може да съм със сенки под очите, но пък слаба!

====
Майкини днес се прибират от почивката. Славно и юнашки отпочинали, та смятам утре да връча по един калпазанин на всяка баба, а ние с моя мъж да избягаме, далеч, далеч в гори Тилилейски ... евентуално Рила, за 2 дни. Ми и аз съм хора пък!

Сиер, бързо и леко да мине Мяуче не за първи път познава
Уиш, браво за корема. Дано успееш и да си починеш!
В ДГ имат скарлатина. Пуснах Алекс до сряда, защото така или иначе е била контактна. Обачеее, и ние като Уиш планирахме хотел с басейн  Първо реших дирекно да отменя резервацията за по-сигурно, защото карантината е до 28ми. Ще съм само с приятелка с дете колкото Алекс. Без кола. Татето ще е с нас първия и последния ден, при това не е сигурно съвсем. И си нарисувах една картина, как с дете с температура и пъпки трябва да хващам рейс или такси, ако вземе, че се разболее точно тогава и баща и не може да реагира веднага
Вчера обаче ходихме в Цибалаб да и пусна един бърз тест. Няма наличие на стрептококи, съответно я спрях от градина. 2ма лекари ме увериха, че почти няма шанс при това положение да се разболее. Ха дано! И ако до утре не размисля, заминаваме на почивка
Доста се поизплаших, защото хомеопатката ми каза, че в тоя случай задължително се пие АБ. На Алекс никога не и се е налагало и взех да се чудя и за поносимост и т.н., и да проверявам как и какви тестове се правят. Че мразя в почивни дни да се налага да търся доктори и лекарства. И пусто, в градината са само 8-9 деца. Доста са болни май И въпреки всичко ме е страх. Бррррр.

Уиш приятна почивка 
Скарлатината мен така ме беше уплашила веднъж, че спрях Нико за много време, в резултат на което полудявахме двамата в къщи. Че беше и зима. Но нашия хомеопат каза да го пускам да не му треперя, че ще се оправим после с хомеопатия. Не го послушах обаче. Щото него може и да го оправи ама мен - едва ли

И аз така си въобразявах, че ще се оправи с хомеопатия. Обаче лекарката обясни, че ако е мн. висока Т, се дава антибиотик. Ако са само пъпки, не е нужно И го каза мн. добър хомеопат - заради риск от увреждане на органи. В понеделник като видях карантината, реших, че така и така е била в контакт и я оставих на детска. Обаче като помислих по-сериозно за хотела... Спрях с теста дали ще пипне (което ми е навик в последно време) и бързо тичах да правя тест за стрептококи