Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 22 май 2024, 21:53 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

375 274
2 908
1

# 1 920 30 окт. 2021, 21:21 ч.

София
Мнения: 1 673

Моите съболезнования! Продължава се … някак. Според мен се нагаждаш спрямо новата ситуация, свикваш с ежедневието и с положението. Емоционално обаче не става по- добре. Свикваш някак, но болката и мъката са в теб. Времето не лекува, това е накаква заблуда. Просто приемаш, че ще е така . Съжалявам, че не звуча позитивно, но това е такава голяма загуба, не мисля, че може да се преодолее по някакъв начин, единствено е примирението, защото това, случилото се е необратимо!
Но, ти имаш щастието да имаш дете! Аз лично съм се вкопчила в моето и то ме бута напред! Ще се справиш, детето ще ти дава сили и по някакъв начин животът ти ще продължи. Няма просто друг вариант

Последна редакция: сб, 30 окт 2021, 21:28 от insane

# 1 921 31 окт. 2021, 08:04 ч.

Мнения: 71

Хора, много ми е тежко, много. Не виждам буквите от сълзи. Не издържам без него и без да виждам топлите и добри очи, които ме гледаха с толкова любов. Искам си живота и щастието обратно. Вярвам, че той ще се върне. Луда или не вярвам и го чакам…. Трудно ми е много без него. Всеки един момент денонощно свързвам с него и питам Бога защо ми го отне. Той трябваше да е тук при нас, в къщи …. в дома ни, в дните и нощите ни. Защо Боже? Защо?

# 1 922 31 окт. 2021, 13:59 ч.

Мнения: 50

Цитат на: kalina malina_ в нд, 31 окт 2021, 08:04

И аз съм в същото положение... Не издържам..не знам какво да правя.. Става все по зле

# 1 923 31 окт. 2021, 15:24 ч.

Мнения: 181

Мили, момичета! Тази празнина и тъга скоро няма да изчезнат, но щом усещате, че удряте дъното, потърсете помощ от психолог! Съвсем отговорно го казвам, защото трябва да се съберете заради себе си и децата си. Ако не сте в кондиция, няма да сте полезни нито на себе си, нито на тях. Обградете се от близки хора, намерете си занимания, излизайте, колкото позволява времето и настоящата ситуация. Брутално ще прозвучи, но нямате право да оставяте децата си без адекватен родител. Знам как се чувствате, 3 дни се чудех как да прекратя страданията си, не исках повече да ме боли, но тогава синът ми, макар едва в 22 г.с., с такава сила ме изрита, че сякаш ток премина през мен. Даде ми сила да продължа и ме свали на земята, че той няма вина и не бива да страда заради мен. Той е моят малък войник, той ме задържа на тази земя. Потърсих помощ и от психолог. Много ми помогна! Много сълзи изплаках, понеже ме предизвикваше да изкарам цялата тази мъка на яве. Но съм й благодарна от все сърце, че успя да ме накара да стъпя на крака и да не се предавам.
С цялото ми уважение към всеки един член на тази група, нищо, от това, което пиша не е с цел да засегна някого. Не съжалявам за прямотата си, но съм на мнение, че човек трябва да бъде разтърсен понякога, за да опита да дойде на себе си.

# 1 924 2 ноем. 2021, 08:20 ч.

Мнения: 71

25 седмици, 175 дни от онзи черен ден! Боже как да продължавам без него?

# 1 925 2 ноем. 2021, 10:59 ч.

Мнения: 117

kalina malina_ и Христина1, много ми е мъчно за вас! Но, моля, дръжте се заради сладките бебчета, които гледат към вас с обожание и надежда за здраве, щастие и радости. Ако можех бих ви прегърнал и държал, за да отнема част от мъката ви, която добре разбирам! Сигурен съм, че всички които пишат тук биха направили същото! Ако не беше Covidа, можехме да се съберем и да се опитаме да ви ободрим. Може би трябва да опитаме да организираме една среща отново, в някой по-слънчев и топъл ден в парка.
Не унивайте! Много хора са във вашето положение! Сами вкъщи с деца, по-големи или по-малки. Разсейвайте се възможно най-много, четете, гответе, спортувайте, пътувайте, само да не мислите за случилото се. Много прегръдки!

# 1 926 2 ноем. 2021, 15:10 ч.

Мнения: 50

Цитат на: leosof в вт, 02 ное 2021, 10:59

При мен нищо не се получава.. Положението се влошава.. Не мога да спра да плача.. Да се обвинявам и да чакам само да се върне.. Не мисля че ще издържа психически.. Не знам другите как са успяли..искам да върна времето и да не се е случвало.. Както се подобряваше и говорихме на сутринта го нямаше, без да го чуя, нито видя за последно, сърцето ми не издържа на тая мъка..

# 1 927 2 ноем. 2021, 17:36 ч.

Мнения: 118

Христина, тук всеки е минал през това и каквото чувстваш в момента е съвсем нормална реакция. Не изпадай в паника. И ти ще минеш, дори и да не искаш или да не ти се вярва, колко сила имаш. Аз също загубих жена си неочаквано, нямахме време дори да си кажем сбогом. Тя така и не разбра, какво се случи а аз останах опустошен и с всичкката тази мъка и притеснения за бъдещето - моето и на децата. Сам, много сам. Особено в началото се чувствах, като единствен жител на планетата. Нищо нямаше смисъл, само мъката ме разяждаше денонощно. Сега след 2 години и половина почти се научих да го контролирам този звяр. Поплачи си на воля, потъгувай, запази дълбоко в сърцето си спомена за любимото момче и не се оставяй да те съсипе миналото. Имаш мисия и отговорности към детето, което сте създали в любов. А той ще ви пази и напътства отгоре.

# 1 928 2 ноем. 2021, 17:42 ч.

Мнения: 117

Цитат на: Христина1 в вт, 02 ное 2021, 15:10

Цитат на: leosof в вт, 02 ное 2021, 10:59

Посъветвайте се с лекар за някакви антидепресанти. Пробвайте глог, мента и валериана на капки, капсули Златен корен, чай от жълт кантарион. По рецепта от лекар Деанксит, Ксанакс, Атаракс или нещо друго. По-добре да не се стига до някой от последните три, но действат.
Вземете мерки да се успокоите, защо иначе ще си навредите чисто физически и ще страда детето. А то е невинно и не бива. Просто се опитвам да помогна.

# 1 929 2 ноем. 2021, 18:23 ч.

Варна
Мнения: 3 903

Христина, и аз имах периоди с черни дупки, нервни кризи и какво ли не. Потърси помощ! На мен много ми помогна хомеопатията, а в първия месец двамата с големия ми син взимахме капки на Бах, доволна съм. Търси подходящото за теб, не се оставяй. Това води само до физически проблеми, които сега изобщо не ти трябват.

# 1 930 2 ноем. 2021, 21:33 ч.

София
Мнения: 1 673

Лошото е, че наистина липсва избор. Ще се справите по един или друг начин . Бъдете сигурни. Дали ще ви боли и след година- със сигурност точно толкова, колкото и в началото. Дори повече. Но ще сте приели ситуацията. Аз лично пия антидепресант , моят е малко по- тежък от изброените. Мисля, че помага!

# 1 931 3 ноем. 2021, 10:23 ч.

Мнения: 181

Христина, потърсете професионална помощ! Психолог е по-добрият вариант, но и психиатър би помогнал, макар антидепредантите навярно само ще "замажат" положението. Не съм пила, т.к. единственото, което можех да пия бе Седариф ПС, останалото щеше да навреди на бебето. Той не ми помогна. Повече ме успокояваше чай мента. Аз ходих и в църквата да ми прочетата молитва, не можех да заспя, т.к. съпруга ми си отиде посред нощ, в ръцете ми. Затворех ли очи, картината се появяваше мигновено. Може да не Ви се вярва, но след молитвата започнах да спя, не непробудно, но спях. Минаха 8.5 год. и тази травма си остава. Той направи гърч и си отиде. Преди да почине баща ми, също правеше такива. Аз не можех да бъда до него, избухвах в плач, просто нямах сили. Исках, но не можех да се събера, стоях пред вратата и чаках бърза помощ да дойде, а майка ми бе при него.
Много е важно да знаете, че Вие нямате вина за случилото се! Вие не сте избрали тази съдба за него и семейството Ви! Отговор на въпроса "Защо?", няма. Може би някой може да разсъждава философски над нещата, но аз самата не бих могла.
Моля Ви, обърнете си внимание, признавам, че искрено се притеснявам за Вас, като Ви чета. Може и аз да съм звучала по този начин, но аз знаех за себе си, че няма да си навредя и ще се боря за детето ни.

# 1 932 3 ноем. 2021, 22:58 ч.

Мнения: 50

Цитат на: girlinblue182 в ср, 03 ное 2021, 10:23

Днес станаха 40 дни.... И усещам ще все повече се отчайвам, а и отказвам да го повярвам.... Не знам как ще се справя, ще потърся помощ, защото затъвам в мъката и болката си все повече.... Не знам как са се справили всички тук, вижда ми се невъзможно..

# 1 933 4 ноем. 2021, 06:42 ч.

Мнения: 71

Аз ходих на психолог цяло лято, пия деанксид…. Ползата не е голяма. Разплаква ме всичко, напомня ми всичко, тежи ми все повече. Много искам да върна времето назад и да направя неща, които вече знам, за да му помогна. И тогава правех всичко, за което се сещах, но явно не е било достатъчно. Обвинявам се защото не направих повече, за да го спася. Не можах да го убедя да влезе по - рано в болница. Тогава щеше да е жив, нямаше да стане така. Или да му бях дала кортикостероид, пак нямаше да умре. Но вече е късно за всичко, много късно.

Последна редакция: чт, 04 ное 2021, 08:22 от kalina malina_

# 1 934 4 ноем. 2021, 11:28 ч.

Мнения: 4

Привет Христина1 , .
Съпругът ми си отиде преди 5 години , след 29 години съвместен живот. И за миг не се усъмних , че това е края на моето момче ,защото бях сигурна, че в противен случай бих изпаднала в твоята ситуация - неутешимост, отчаяние и душевна безизходица .
Първото нещо , което направих , беше да си поръчам книгите на Майкъл Нютон , Мария Илиева , една книжка на Ивинела Самуилова - гатанки от небето и други , както и непрекъснато ровене из интернет по темата, че има живот след смъртта. Има една книга," Колибата" и филм по нея , също помагат за нашите случаи .Непрекъснато се срещах с приятели , рядко се прибирах веднага след работа в къщи . Търсих умишлено компанията на познати минали вече по моя път .Дори , не крия , че беше твърде егоистично , но първо се обадих на една приятелка , чието детенце почина на 16 години , с въпроса как се преодолява това . Непрекъснато разговарях , за мъжа ми , за случки и събития които сме преживели , сигурно съм била досадна , но затова са приятелите я . Ходих също така и на регресия , също така и на неделни литургии в църква .
Съветите да бъда силна и че животът продължава или да ходя по екскурзии за да се разсейвам съвсем не ме удовлетворяваха .За мен беше важно да намеря вътрешен душевен комфорт и смирение . Успях да си внуша , че завършекът на земния път не е край . А внушението може да се окаже и истина ...това ще го разберем , когато поемем по същия път , а той както всички знаем е неизбежен .

Препоръчани теми

Роднини на нашата адресна регистрация

Гости с пренощуване

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Да се оплачем... 2024

12 608
Развлечение

Причина:

Причина: