Земният път не е края, в това съм сигурна! Предполагам и на други, не само на мен са се случвали неща, които са ме убедили в това.
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2024, 10:48 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Земният път не е края, в това съм сигурна! Предполагам и на други, не само на мен са се случвали неща, които са ме убедили в това.
Четох книгите на Майкъл Нютон и една - "За скръбта и скърбенето" се казва .... търсех знаци, ослушвах се, оглеждах се и продължавам да го правя, но нищо не чуствам и не усещам той да е до мен по някакъв начин. Много рядко го и сънувам.
Книгите на Майкъл Нютън много ми помогнаха, накараха ме да повярвам, че има живот след смъртта и това сякаш ме успокои в някаква степен.
Както deja06 е писала срещи и разговори с приятели, с хора минали по този. В началото почти всеки ден се чувах с приятели и роднини, много говорихме, много плакахме заедно, но имах нужда от това.
Също трябва време, време, време. Времето не лекува, не се забравя, но става по-малко мъчително, някак си се свиква...
Както deja06 е писала срещи и разговори с приятели, с хора минали по този. В началото почти всеки ден се чувах с приятели и роднини, много говорихме, много плакахме заедно, но имах нужда от това.
Също трябва време, време, време. Времето не лекува, не се забравя, но става по-малко мъчително, някак си се свиква...
Аз го сънувам много често, дори прекалено. Някой път не знам , че е починал, мисля, че някак са ми казали, че е умрял, но той се е върнал, и винаги се чудя как и къде е бил. Обяснявам му как съм изкарала това време, какво правим и съм супер щастлива. Друг път знам, че е починал и в съня си му казвам знам, че си умрял и те сънувам.. Преди два дни го сънувах и го разпитвах, как е да умреш, много ли е страшно и много ли боли, как е там, където е той. Той ми отговори някакви неща, не може би точно както очаквах. Аз му казах, не искам да умирам още, страх ме е от смъртта.
А иначе може да съм ви разправяла. Към края на септември оперирахме сина ми. Той беше с пълна упойка. Аз много се чудех дали под пълна упойка няма да сънува баща си. С доктора си говореха преди операцията й Борко ( сина ми) го пита- сънува ли се по време на упойката. И докторът му каза- ще ми разкажеш като се събудиш. И след операцията Борко беше много още под въздействие на упойката и докторът го пита сънува ли нещо и Борко му каза, да сънувах, че съм с тате! Аз направо онемях. Изчаках докторът да си замине и викам Борко кажи повече, какво точно сънува, но той не помнеше нищо от съня си и ми каза- нищо не сънувах.
Имам и много други случки, но те са по- конкретни. А приживе с мъжа ми сме си говорили за смъртта, той не вярваше в живота след нея, програмист беше, общо взето човек на науката. И винаги съм казвала, че съм сигурна, че има нещо. Може да звуча като луда, но съм убедена в това.
А иначе може да съм ви разправяла. Към края на септември оперирахме сина ми. Той беше с пълна упойка. Аз много се чудех дали под пълна упойка няма да сънува баща си. С доктора си говореха преди операцията й Борко ( сина ми) го пита- сънува ли се по време на упойката. И докторът му каза- ще ми разкажеш като се събудиш. И след операцията Борко беше много още под въздействие на упойката и докторът го пита сънува ли нещо и Борко му каза, да сънувах, че съм с тате! Аз направо онемях. Изчаках докторът да си замине и викам Борко кажи повече, какво точно сънува, но той не помнеше нищо от съня си и ми каза- нищо не сънувах.
Имам и много други случки, но те са по- конкретни. А приживе с мъжа ми сме си говорили за смъртта, той не вярваше в живота след нея, програмист беше, общо взето човек на науката. И винаги съм казвала, че съм сигурна, че има нещо. Може да звуча като луда, но съм убедена в това.
Да, в началото почваш да четеш разни книги, искайки отговори и един вид успокоение, дори езотерични книги, стана ми дори интересно какво говорят врачките по Евроком... Мислех да запиша час за медиум, някакъв американец, който срещу 500-600 долара те "свързва" с мъжа/жена ти... Лятото отидох все пак, не на врачка или екстрасенска, а медиум... Какво стана? Хм, доста се разстроих, и още толкова шокирах... Каза ми неща които наистина няма как да знае. Оттогава ми стана сякаш по добре. Каза някой горе за М. Нютън и неговите книги. Имаше още един, не се сещам, беше направил следния експеримент: двама души имат парола, която само те знаят. Единият като почине, другия отива при медиум и той му казва същата тази парола, т. е. доказателство че "отсреща" има някой... дух ли е, какво е, никой не знае
Ние се разделяхме само когато бяхме на работа и през това време си пишехме или чувахме по няколко пъти.
Сега така ми се иска да му звънна и да го питам как е, кога ще се прибере и дали ще мине да ме вземе. А няма как. Дори по някога му звъня, но номерът е грешен или непълен. Закрила съм го.
Липсва ми, разкъсва се душата ми.... не издържам тая мъка....
Боже, чии грехове изкупвам?
Сигурно ви досаждам, но знам че само тук ще получа разбиране на мъката си.
Сега така ми се иска да му звънна и да го питам как е, кога ще се прибере и дали ще мине да ме вземе. А няма как. Дори по някога му звъня, но номерът е грешен или непълен. Закрила съм го.
Липсва ми, разкъсва се душата ми.... не издържам тая мъка....
Боже, чии грехове изкупвам?
Сигурно ви досаждам, но знам че само тук ще получа разбиране на мъката си.
Моля ви съсредоточете се в живота, не в смъртта и в хората ,които са тук на този свят около вас !
Мислех да ходя и аз при човек ,който говори с мъртвите ,но се отказах , ще ме прати отново на дъното .
Аз съм тук ,детето ми е тук свекърите ,родителите ми ,приятелите ни
Тук съм ,моля ви опитайте и вие
Христина ,Калина намерете нещо или някой, за когото да се хванете и винаги винаги търсете повод за усмивка !Мъката и сълзите не сме ги търсили и не сме ги искали ,но на паднаха се на нас .Нека драпаме за усмивката и заради децата и заради нас самите !
Детето е добре ,бях ви писала ,че ще правим снимка на гръбнака
нашия ангел небесен ни пази
Мислех да ходя и аз при човек ,който говори с мъртвите ,но се отказах , ще ме прати отново на дъното .
Аз съм тук ,детето ми е тук свекърите ,родителите ми ,приятелите ни
Тук съм ,моля ви опитайте и вие
Христина ,Калина намерете нещо или някой, за когото да се хванете и винаги винаги търсете повод за усмивка !Мъката и сълзите не сме ги търсили и не сме ги искали ,но на паднаха се на нас .Нека драпаме за усмивката и заради децата и заради нас самите !
Детето е добре ,бях ви писала ,че ще правим снимка на гръбнака
нашия ангел небесен ни пази
За съжаление и на мен се случи.
Нашият тати стана звездичка.
7 години почти бяхме заедно, тази година изпитахме най-голямото щастие и нещастие. Февруари месец станахме родители на едно прекрасно момченце,но съдбата реши след 8 месеца да ни отнеме скъпия ни тати.
Много е тъжно и тежко, не знам как ще продължим...
Нашият тати стана звездичка.
7 години почти бяхме заедно, тази година изпитахме най-голямото щастие и нещастие. Февруари месец станахме родители на едно прекрасно момченце,но съдбата реши след 8 месеца да ни отнеме скъпия ни тати.
Много е тъжно и тежко, не знам как ще продължим...
За съжаление и на мен се случи.
Нашият тати стана звездичка.
7 години почти бяхме заедно, тази година изпитахме най-голямото щастие и нещастие. Февруари месец станахме родители на едно прекрасно момченце,но съдбата реши след 8 месеца да ни отнеме скъпия ни тати.
Много е тъжно и тежко, не знам как ще продължим...
Нашият тати стана звездичка.
7 години почти бяхме заедно, тази година изпитахме най-голямото щастие и нещастие. Февруари месец станахме родители на едно прекрасно момченце,но съдбата реши след 8 месеца да ни отнеме скъпия ни тати.
Много е тъжно и тежко, не знам как ще продължим...
Знаете ли преди половин година, точно на Гергьовден за последен път говорих с мъжа ми. Пуснаха ме в реанимация близо два часа. Той беше много уплашен, много отслабнал и трудно дишаше. Зарадва се като ме видя, аз бях много щастлива. Виждах го и го докосвах и целувах след толкова много време. Много ми липсваше докато не можех да го виждам. Заръча ми да направя много неща докато излезе от болницата. Неща, за които той се грижеше, но в момента не можеше. Беше ми толкова хубаво. Сатурацията му се вдигна до 94-95 докато бях до него. Не разбирам какво се случи, че след няколко часа го интубираха. Повече не го видях в съзнание. Може би ако бях до него постоянно щеше да е по - спокоен и нямаше да се стигне до тук. Но не можех да стоя с него в болницата. Иначе щях да съм там- денонощно.
Последен разговор преди половин година. За последен път видях добрите очи отворени и гледащи ме с толкова любов. За последен път……
Последен разговор преди половин година. За последен път видях добрите очи отворени и гледащи ме с толкова любов. За последен път……
20.06.2017 година сутринта тръгнах на работа и го целунах за чао нещо,което той излизайки по рано от мен за работа не пропускаше.Само в моменти в които сме си ядосани/скарани.До като вървя за работа ми се обади питах го защо не спи да си почива боли го главата все пак а той каза,че се чувства по добре.В 10 часа се чухме в 12 пак към 13:30 също и 14:50....След работа без да ми каже ме чакаше пред работата да ме вземе и се прибрахме.Питах го как се чувства а той отговаряше,че се чувства добре и главата била спряла да го боли.А и така изглеждаше личеше му предните дни,че болката е била нетърпима а този ден и настроение си имаше.
До момента в който не припадна ужасът който изпитах беше неописуем майка му хукна за помощ от комшиите да доведат лекар а аз директно звъннах на 112. Той беше в безсъзнание а аз стоях на външната врата и чаках линейката в същото време гледах децата да не се приберат и да го видят в това състояние.Той с идването в съзнание ме е търсил а аз стоях настрана беше ме страх.Линейката дойде качиха го е седнах до него хванах му лявата ръка казах му да ми я стисне ако има проблем.Той ми я стисна и ми я държа така почти през цялото време.Лежеше и си вдигаше дясната ръка разглеждаше я и я стягаше длан инсулта вече си взимаше своето.Приеха го в спешен кабинет в съзнание и добро общо състояние в предвид последващата диагноза питаха го за име,къде е родом,прегледаха го.Лекарят излезе и ме попита каква съм му казах,че съм му съпруга той беше малко изненадан.Помня следните думи "Виж моето момиче виждам,че сте млада а аз съм лекар и съм на възраст вече няма как да ви излъжа,че всичко ще е наред.Съпругът ви най вероятно е получил химорогичен инсулт(аневризма и кръвоизлив в мозъка) и трябва да се приготвите за най лошото.От това състояние има оцелели,но много малък процент.Сега ще го изпратим на топограф а вие ще изчакате резултата е ще ми го донесете!"След около 5 минути го изведоха от спешен кабинет на носилка беше седнал покрай него имаше хартия при припадането беше паднал по лице и му се беше разкървавил носът.Тогава го видях и за последен път в съзнание погледът няма да го забравя никога.Гледаше така само когато беше невъобразимо бесен,ядосан вървях до него а той не ме погледна нито веднъж.Думите на лекаря ми звънтяха в главата "Пригответе се за най лошото" а той гледаше така сякаш ме мрази сякаш съм направила нещо лошо и не иска да ме вижда.Диагнозата на лекаря се потвърди от топографа приеха го в интензивно и повече не го видях в съзнание....Толкова години по късно се питам защо в онзи момент се държа така,защо беше толкова студен,защо гледаше така?Аз ли бях виновна с нещо?Дали е имало нещо което иска да ми каже?Дали е усещал какво де случва?Дали ми е бил сърдит?Не ме пуснаха в интензивно да го видя!Две седмици не знаех дали аз съм жива 14 дни бях Кричим-Пловдив ежедневно всеки ден даваха различна информация един ден добра един ден лоша....
4 г и половина почти минаха чудех се в началото как въобще ще минава времето.В продължение на три месеца го сънувах всяка вечер.Все още пазя негови блузи и спя с тях.А за да се съхраня в един момент превъртях играта започнах да мисля само за мен и децата.Имам си все още депресивните периоди и моменти в които всичката болка просто изплува и ме задушава.Но според доста пищещи тук явно излиза,че съм коравосърдечна или не знам неморална,щом успявам да мисля за себе си след случилото се.
Липсва ми сега както и преди почти нищо не е се е променило просто знам,че тук сред живите го няма.Той е там с родителите ми и с баща ми с,който се уважаваха много.Живота ни раздели смъртта ще ни събере,но за момента аз имам по важни задачи тук сред живите.А за да ги изпълня трябва да съм здрава и психически стабилна а начина по който се случва си засяга само мен.
В началото пиех АД и успокоителни а дъщеря ми стоеше до мен и се страхуваше за живота ми .Имах сиуцидни мисли,избухвах,треперех ставах посред нощ да ходя на гробищата виждах как тормозя децата и как не на шега се страхуват за мен.Дадох си сметка,че да се съхранят те трябва тона да го направя първо аз.Спрях всички лекарства махнахме се от домът в който виждах него на всяка крачка.Смених и градът сега се чувствам спокойна децата се чувстват спокойни.Дъщеря ни е все същото добро е ученолюбиво дете единствено се притеснявам за синът ни,който расте без мъжко присъствие.Обаче той се промени коренно беше лигав и изключително своенравен сега е една-две идеи по добре.Слуша ме обаче болката която може би подтиска го правят лесно избухлив защитава приятелите си дори с цената да се сбие с някой.
Трудно е всеки намира своя път и върви по него никой няма право да съди другите за решения които е взел и го съхраняват жив!
Калина,Христина от погледа на вече миналото време ще кажа,че единствено приемаш случилото се.В началото е ад от който не вярваш,че ще се съвземеш.Ще липсва винаги защото това е човек който се е докоснал до душата.И душата го търси,но ще го намери там отвъд а сега се живей защото трябва.Защото имаме по важна мисия тук те там са добре и ни чакат.Когато сме готови и когато сме си свършили задачите тук ще отидем при тях.Мен това ме кара да движа напред.Аз отново ще бъда с моя Георги,но не тук и не сега никой и никога няма да се докосне до душата ми както той.Успех и кураж!
До момента в който не припадна ужасът който изпитах беше неописуем майка му хукна за помощ от комшиите да доведат лекар а аз директно звъннах на 112. Той беше в безсъзнание а аз стоях на външната врата и чаках линейката в същото време гледах децата да не се приберат и да го видят в това състояние.Той с идването в съзнание ме е търсил а аз стоях настрана беше ме страх.Линейката дойде качиха го е седнах до него хванах му лявата ръка казах му да ми я стисне ако има проблем.Той ми я стисна и ми я държа така почти през цялото време.Лежеше и си вдигаше дясната ръка разглеждаше я и я стягаше длан инсулта вече си взимаше своето.Приеха го в спешен кабинет в съзнание и добро общо състояние в предвид последващата диагноза питаха го за име,къде е родом,прегледаха го.Лекарят излезе и ме попита каква съм му казах,че съм му съпруга той беше малко изненадан.Помня следните думи "Виж моето момиче виждам,че сте млада а аз съм лекар и съм на възраст вече няма как да ви излъжа,че всичко ще е наред.Съпругът ви най вероятно е получил химорогичен инсулт(аневризма и кръвоизлив в мозъка) и трябва да се приготвите за най лошото.От това състояние има оцелели,но много малък процент.Сега ще го изпратим на топограф а вие ще изчакате резултата е ще ми го донесете!"След около 5 минути го изведоха от спешен кабинет на носилка беше седнал покрай него имаше хартия при припадането беше паднал по лице и му се беше разкървавил носът.Тогава го видях и за последен път в съзнание погледът няма да го забравя никога.Гледаше така само когато беше невъобразимо бесен,ядосан вървях до него а той не ме погледна нито веднъж.Думите на лекаря ми звънтяха в главата "Пригответе се за най лошото" а той гледаше така сякаш ме мрази сякаш съм направила нещо лошо и не иска да ме вижда.Диагнозата на лекаря се потвърди от топографа приеха го в интензивно и повече не го видях в съзнание....Толкова години по късно се питам защо в онзи момент се държа така,защо беше толкова студен,защо гледаше така?Аз ли бях виновна с нещо?Дали е имало нещо което иска да ми каже?Дали е усещал какво де случва?Дали ми е бил сърдит?Не ме пуснаха в интензивно да го видя!Две седмици не знаех дали аз съм жива 14 дни бях Кричим-Пловдив ежедневно всеки ден даваха различна информация един ден добра един ден лоша....
4 г и половина почти минаха чудех се в началото как въобще ще минава времето.В продължение на три месеца го сънувах всяка вечер.Все още пазя негови блузи и спя с тях.А за да се съхраня в един момент превъртях играта започнах да мисля само за мен и децата.Имам си все още депресивните периоди и моменти в които всичката болка просто изплува и ме задушава.Но според доста пищещи тук явно излиза,че съм коравосърдечна или не знам неморална,щом успявам да мисля за себе си след случилото се.
Липсва ми сега както и преди почти нищо не е се е променило просто знам,че тук сред живите го няма.Той е там с родителите ми и с баща ми с,който се уважаваха много.Живота ни раздели смъртта ще ни събере,но за момента аз имам по важни задачи тук сред живите.А за да ги изпълня трябва да съм здрава и психически стабилна а начина по който се случва си засяга само мен.
В началото пиех АД и успокоителни а дъщеря ми стоеше до мен и се страхуваше за живота ми .Имах сиуцидни мисли,избухвах,треперех ставах посред нощ да ходя на гробищата виждах как тормозя децата и как не на шега се страхуват за мен.Дадох си сметка,че да се съхранят те трябва тона да го направя първо аз.Спрях всички лекарства махнахме се от домът в който виждах него на всяка крачка.Смених и градът сега се чувствам спокойна децата се чувстват спокойни.Дъщеря ни е все същото добро е ученолюбиво дете единствено се притеснявам за синът ни,който расте без мъжко присъствие.Обаче той се промени коренно беше лигав и изключително своенравен сега е една-две идеи по добре.Слуша ме обаче болката която може би подтиска го правят лесно избухлив защитава приятелите си дори с цената да се сбие с някой.
Трудно е всеки намира своя път и върви по него никой няма право да съди другите за решения които е взел и го съхраняват жив!
Калина,Христина от погледа на вече миналото време ще кажа,че единствено приемаш случилото се.В началото е ад от който не вярваш,че ще се съвземеш.Ще липсва винаги защото това е човек който се е докоснал до душата.И душата го търси,но ще го намери там отвъд а сега се живей защото трябва.Защото имаме по важна мисия тук те там са добре и ни чакат.Когато сме готови и когато сме си свършили задачите тук ще отидем при тях.Мен това ме кара да движа напред.Аз отново ще бъда с моя Георги,но не тук и не сега никой и никога няма да се докосне до душата ми както той.Успех и кураж!
И моят съпруг почина внезапно, а беше само на 35 г. Ужас и трагедия. По думи на майка ми преди години е нямало чак такава смъртност на толкова млади хора/мъже най вече/. Много е тежко, че детето ми не го помни, защото беше много мъничка и няма кой да нарече ТАТИ.....................
И моят мъж почина внезапно на 25.09 2021. Влезе с двустранна пневмония и не излезе, не знам какво му направиха.... Излезе с диагноза ковид... То вече друго няма всичко е ковид явно.. Както си говорихме и беше добре на другия ден го нямаше...аз съм на 28, имаме бебе почти вече на 11 месеца... Постоянно повтаря тати и го гледа на снимките и се усмихва широко... А аз като чуя плача и не знам какво да му кажа.... Как се справя те с това... Понеже сте най близко до моята история се моля да ми дадете някаква насока или поне малка утеха.. Не виждам смисъл в живота, не искам да живея без него,не ми се прави нищо, сутрин като се събудя се проклинам всеки ден.. Не знам какво ще правя и как ще издържа...
Липсваш ми много човече. В онзи момент трябваше да помислиш и за нас, не само за страха от болницата. Защо не влезе навреме, защо не ме послуша? Можеше да живееш, можеше всичко да е постарому, можеше да си тук…. Къде си сега? Сами сме. Самотна съм. Задушава ме тая мъка. Вчера не ходих на гробища, казаха ми първата година да не изнасям задушница. Днес ще ида.