Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 421 397
  • 3 446
  •   3
Отговори
# 255
  • Мнения: 18
Здравейте и от мен.Както всички до сега и аз с огромно съжаление се записвам във вашите редици.Какво да пиша за мъката и болката няма смисъл.Всеки, които е преживял или го преживява ще ме разбере, а другите ще си мислят, че разбират, но дори си нямат на представа.Моето другарче го няма от 4 месеца и 11 дни.Искам да попитам и вас мили майки.Има ли някои от вас, които освен непоносимата мъка да са изпитвали и физически симптоми след преживения ужас.При мен много неочаквано настъпи краят и от тогава кръвното ми често пада, става ми зле, вие ми се свят, чувствам, че вътрешно треперя и че сърцето ми е  стегнато.Според лекарката ми всичко е на нервна почва.Посетих и психолози двама и според тях е от нервите.Не съм преработила скръбта си.Може и така да е, но някак си времето минава, а тези усещания не изчезват.Тя мъката ми е ясно, че ще е до живот,но поне тези физически усещания..?Ако някой е минал през тези неща и може да ме посъветва нещо ще съм благодарна.Ужасно е наред с болката да те тормозят и тези симптоми.Просто вече се изморих да се притеснявам, а имам и малко дете, което иска внимание и игра, а аз нямам сили.От три месеца насам и сълзи нямам.Засяда буцата и край.Така завиждам на всички около мен, които плачат и изливат всичко, а аз не мога.

# 256
  • Мнения: 6
Здравейте и от мен. И в най- мрачните си мисли не съм допускала , че ще пиша тук, но за съжаление съм сред вас вече от близо 4 месеца. Отдавна прочетох вашите истории,всичко от първия до последния ред , толкова мъка и толкова сълзи.....Много пъти посягах да пиша и аз, но не събирах сили или може би не виждах смисъл ,не знам .Моята любов си отиде в една сутрин , внезапно и само за няколко минути. И всичко си отиде с него , щастие , мечти , планове, надежди , радост, всичко.....И за двама ни това беше втори шанс , и го използвахме пълноценно и истински, давайки си всичко  с безкрайно много любов. Въпреки че имахме дечица от предишните бракове, си създадохме и наше детенце, което допълни съвсем идилията ни....Сега на къде?Не се справям с мисълта че го няма , с мисълта че нещо съм пропуснала и не съм предвидила този кошмарен инфаркт , че не го опазих , не се справям просто с нищо, живея на автопилот ....Във всеки ваш пост откривах думите си виждах себе си и си мислех че само аз не мога да преодолея нищо , зная че за децата трябва да продължа ,зная ,че живота продължава и трябва да направя опит да го живея , зная.... но не намирам пътя ... Съжалявам за трагедиите на всяка от вас , прегръщам ви и зная колко много боли.... До скоро.

# 257
  • Мнения: 685
Здравейте и от мен.Както всички до сега и аз с огромно съжаление се записвам във вашите редици.Какво да пиша за мъката и болката няма смисъл.Всеки, които е преживял или го преживява ще ме разбере, а другите ще си мислят, че разбират, но дори си нямат на представа.Моето другарче го няма от 4 месеца и 11 дни.Искам да попитам и вас мили майки.Има ли някои от вас, които освен непоносимата мъка да са изпитвали и физически симптоми след преживения ужас.При мен много неочаквано настъпи краят и от тогава кръвното ми често пада, става ми зле, вие ми се свят, чувствам, че вътрешно треперя и че сърцето ми е  стегнато.Според лекарката ми всичко е на нервна почва.Посетих и психолози двама и според тях е от нервите.Не съм преработила скръбта си.Може и така да е, но някак си времето минава, а тези усещания не изчезват.Тя мъката ми е ясно, че ще е до живот,но поне тези физически усещания..?Ако някой е минал през тези неща и може да ме посъветва нещо ще съм благодарна.Ужасно е наред с болката да те тормозят и тези симптоми.Просто вече се изморих да се притеснявам, а имам и малко дете, което иска внимание и игра, а аз нямам сили.От три месеца насам и сълзи нямам.Засяда буцата и край.Така завиждам на всички около мен, които плачат и изливат всичко, а аз не мога.
Съжалявам ,че вече си една от нас.Много ми е познато това ,което описваш.На 13 декември се навършват 6месеца без моето момче.И аз имам същите симптоми силно виене на свят,гадене,вътрешно треперене,постоянно чувство на тревожност.Направих си купища изследвания и всички са добри,като изключим гастрит и колит които ми се отключиха.мен ме посъветваха да започна да пия Деанксит,които са успокояващи хапчета към които не се развива зависимост.Пия ги вече почти два месеца и се чувствам много по добре.Един час след като изпих първото хапче повечето симптоми изчезнаха.

# 258
  • Мнения: 6
dani 13 и аз съм с подобни симптоми и също пия деанксит през деня а вечер пия ксанакс , инъче няма шанс да поспя.Но най добре да посетиш невролог и да прецени какво е най добре за теб , по някога е трудно да се справи човек без лекарства.
 Момичета , виждам че рядко пишете тук , и много ми се ще вярвам че това е защото сте успели да се справите със сполетялото ви нещастие и да се чувствате по добре.Аз все още не мога да приема загубата на моето момче , мисля че дори не успявам да я усмисля напълно.....Няма миг в който да не ми липсва и да не се връщам ту към красивите ни спомени, ту към кошмарния край.....Имам три прекрасни деца които и преди бяха и сега са смисъла на дните ми , но не мога да се почувствам и за миг щастлива дори и покрай тях.....Мисля си че той не би искал да вегетирам така , иска да вижда силното си момиче , но по неспособна в живота си не съм се чувствала . Кога ще се справя с това , дали ще се справя някога изобщо.....

# 259
  • burgas
  • Мнения: 536
Тук пишем рядко,защото имаме FB група-"Силните по неволя"елате при нас

# 260
  • Мнения: 3
Опитах да намеря Силните по неволя във фейса,но не ми излизате.А много ми се иска да вляза в групата.

# 261
  • Бургас
  • Мнения: 9
Здравейте, мили момичета! И аз не откривам групата във Фейса, и ако може малко повече  инфо  за да се включа и аз. Знам, че на всички ни е много трудно - и психически и  финансово. Днес  разбрах, че може да се изтеглят  парите, който са внасяни в ДПФ.  Подава се заявление и ти ги привеждат по сметка.  Не се предавайте, заради децата, но и заради вас самите.

# 262
  • Мнения: 16
Автор Innonce / Катерина /

На Ваня
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.

Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.

Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.

Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.

Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина

http://poznanie-bg.com/2011/05/19/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82 … 0%BD%D0%B5%D0%BD/

# 263
  • Мнения: 56
Zdraweite mili momi4eta!

Аз сьм Виктория,преди доставреме пи6ехи аз  тук,но сега 4ета по-ве4е.
Сьжалявам,4е на6ите редици ставатпо- многоброини,много сьбалявам...
Моите наи -искрени сь болезнования,какво да се прави сьдба!
И аз преди 4 години изгубих моят скьп сьпръг,много плаках (не ,4е сега сьм престанала),но някак си с времето се наъ4ава6 да живее6.Нося в себеси болката,тьгата,всеки божи ден  мисля за него ,гледам снимките ни,вра6там се в миналото ,когато бях стастлива,а после ме погластат грижите ...
Тои има6е много красиви сини о4и и аз ве4ер заспивах загледана в тях...сега,сега ги няма ве4е..
Когато ми е много тъжно ,4ета стихове и крехката красота на думите ме ъдря право в сарцето...но ми дава и много въл6ебни моменти,в които тои пресъства невидимо,но осезаемо!

Тои се казва НИКОЛА и на именният му ден занесох на гроба 4ервена роза,товавинаги ме успокоява,да го посетя!
Мили дружки по сьдба,намерете на4ин да се поуспокоите ,заради децата,не се забравя ,зная,сега сте ви боли много,пла4ете ,когато сте сами,с времето болката се уталожва!

Бъдете живи и здрави,за Вас и де4ицата ВИ!
 Hug

# 264
  • Мнения: 56
Азвярвам в мъл4аливата любов
без думи ,без красиви обест ания,
без упреци,без молести уста,
азвярвам само в нямото страданиЕ,в сподавения порив на кравта

О4и в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви ,от несдържан пла4 по-ясно 
говорят на 4овешкото сърце
Те вси4ките прегради побеждават! Те ве4ен огън и нестихвасхт зов Как нея сте отминеш,
сте забравиш?!
Аз вярвам в мъл4аливата любов!!

Д. ОВАДИЯ

# 265
  • Мнения: 56
мОМИ4ЕТА,МНОГО МОЛЯ,ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА ПРАВОПИСА ,НО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПИША НА КИРИЛИЦА! Embarassed Hug
и аз искам да се  запи6а в другата тема,моля ви ,кажете как?  bouquet

# 266
  • Мнения: 13
С огромна мъка и болка се присъединявам към Вас. На 26.11.1012 съпругата ми спечели борбата с рака - освободи се от мъките и болките..Всичко беше 1г и 8 м след първата операция. Почина в ръцете ми съзнание, с поглед постоянно местещ се м/у мен и часовника.Адски болки - молеше ме:"моля ти се убий ме не мога да търпя повече'"Болестта я изяде  Стана само кожа и кости.Нито лекарите, нито лечители,отрова от червен скоропион, други билки, пиене на газ ,нито Кр. гора и текето в Оброчище  нещо помогнаха.
Никога няма да забравя думите и :" моля ти се спаси ме, не искам да умирам , искам да живе я още "
Как да и помогна и да я спася след като лекарите вдигнаха ръце и казаха от 05.2012г - ' лечението и вече е само болкообезполяващи" Последните месеци съм я гледал като бебе - на ръце. Почина точно на годишнинмата от свадбата ни /34 навършени години/.Знам , че съм възрастен=моля да не ми се напомня.
Болката е огрома , загубата неизмерима. 
В положението на " janna_3 " съм и нищо не помага.
Моля , ако намери някякъв лек да сподели.

# 267
  • Мнения: 2
знаете ли за пръв път чета такава тема,никой не е застрахован от нищо,много хубави и тъжни стихотворения прочетох -браво,времето наистина лекува и стойте сред хора не се затваряйте,има още неща който трябва да се направят за вас и хората около вас докато сте здрави и прави и можете да се грижите за себе си и околните сте ценни и неповторими ние сме живи и можещи спомените мъката и липсата няма и не трябва да ни смачкат,никой не е по-силен от самия себе си.

# 268
  • Мнения: 685
знаете ли за пръв път чета такава тема,никой не е застрахован от нищо,много хубави и тъжни стихотворения прочетох -браво,времето наистина лекува и стойте сред хора не се затваряйте,има още неща който трябва да се направят за вас и хората около вас докато сте здрави и прави и можете да се грижите за себе си и околните сте ценни и неповторими ние сме живи и можещи спомените мъката и липсата няма и не трябва да ни смачкат,никой не е по-силен от самия себе си.
Благодаря за подкрепата! Cry

# 269
  • Мнения: 86
Мили момичета, мойте съболезнования на всички вас, които имат мойта съдба. След няколко месеца при мен ще станат три години. Три Коледи без него, три Нови Години. Повярвайте, болката става поносима, но зависи от нас самите, какво правим ние, дали решаваме да продължавеме да живеем или  оставаме на място, съсипани от мъка. Току що прочетох едно писмо на едно момиче в едно списание. Още след първите думи се разплаках, но искам да го прочетете и вие. Дано ви даде сили и смисъл да решите да продължите да живеете. Аз се опитвам. Ето ви писмото, преведено буквално.

Общи условия

Активация на акаунт