Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 421 412
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 984
Не са го забравили! Нали не си го мислиш наистина? За много хора ще остане завинаги в сърцата им. Просто те преживяват мъката си по различен начин.
Преди няколко години загубих близка приятелка. Когато си спомним някаква случка с нея някой плаче, някой говори спокойно, друг мълчи и пие... Никой от нас не я е забравил!
Когато си готова и поискаш ще живееш в настоящето и нещо наистина ще те усмихне.  Hug

# 241
  • Мнения: 56
DOBAR VE4ER MOMI4ETA!
ISKAM DA VI IZPRATQ EDNA PESEN I DA VI POJELAQ MNOGO ZDRAVE,DA VI SLYSHAT I OBI4AT MNOGO DEZATA VI!
LEKA VE4ER OT MEN VIKTORIA Hug

# 242
  • burgas
  • Мнения: 536
Janna_3 не си мисли,че са го забравили.Хора които не са преживяли това което ние преживяваме си мислят,че е по-добре да не "сипват сол в раната"Ти сама им покажи,че искаш в разговорите си още веднъж да прежшвееш тези хубави моменти които сте имали заедно.

# 243
  • Мнения: 75
nelito70, аз винаги говоря...Но хората не знаят как да се държат с мен...явно си
мислят, че съм ранима...Какъв живот... Аз продължавам да дишам, да усещам, да
виждам, да чувствам...без него. Но потопя ли се в мислите си - спомням си
неговото дишане, усещанията с него, хоризонтите, които гледахме заедно и
правехме планове, ...и това ме кара днес да живея само с миналото, защото
бъдещето просто го няма...

Как се справяте вие с това? Може би за вас е по-лесно - вашето бъдеще са децата ви...

# 244
  • burgas
  • Мнения: 536
Не знам аз лично дали се справям,вярно ,че децата съвсем променят живота,нямам време да "падам"защото в мен са вторачени два чифта невинни детски очи които разчитат само на мама.Колкото и хубави моменти да имам с тях винаги си мисля,защо той не е тук да споделяме радостта от децата си.Опитвам се по-малко да се ровя в миналото,планове за бъдещето срях да правя в момента в който разбрах за болестта на милото ми момче.Живея от днес за утре...

# 245
  • Мнения: 16
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=40876


Сродните души
Силните хора се срещат, за да се разделят.
Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно.
Силните хора са една порода - сродни души.
Енергията между тях е много силна.
Заедно са мощна машина.
Природата разделя всичко силно.
Така е, за да могат да дадат сили на по-слабите.
Компенсиране на енергиите.
Нямаш власт над тази раздяла.
Просто продължаваш...
Тъжно е.
Но по-тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.
Кой е казал, че Животът е песен /розов, щастлив/?
Такъв е - но само броени мигове, заради които си заслужава
цялото страдание на света.
Готов ли си да страдаш до последна капка кръв,
за един миг на истинско щастие?
Разбирасе, че ДА!
Тогава приготви се да срещнеш други сродни души,
защото те са някъде по пътя ти.
Ще се появят точно, когато най-много се нуждаеш от тях.
Ще ги познаеш по искрената им усмивка.
А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите
на един език, а сякаш се познавате от години.
Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив
със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран,
летящ свободно като птица.
Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка Живот.
Това са твоите най-верни приятели - настоящи или бъдещи.
Сродните ти души най-бързо те напускат и за тях най-много страдаш.
Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си -
без никакви очаквания и претенции да се промениш.
Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено
с искреност и любов.
Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.
Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях... и сте били щастливи.
Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота.

# 246
  • Бургас
  • Мнения: 9
 smile3518 smile3518 smile3518 Здравейте, момичета!
Какво не бих дала за да не пиша по темата. Но вече и аз съм една от Вас, и  не мога да го повярвам или не искам...... Синът ми се опитва да се държи мъжки и да ме подкрепя, но и на двамата ни е ужасно трудно! От цялото семейство само любимото ни куче(съпругът ми  си го избра преди 5год) ни разсейва, но и тя го чака на прозореца да се прибере.....и направо ми се къса сърцето.

# 247
  • burgas
  • Мнения: 536
stef4eto70много съжалявам,че и ти си се озовала сред нас SadХубаво е,че имаш едно силно момче до себе си.Трудно е разбира се,на всички ни е много ,много трудно.Аз съм без моето момче от 1г и 10 месеца, не съм свикнала,просто съм се примирила с факта,че нищо не мога да върна назад-остава ми единствено да продължавам да се боря заради децата.

# 248
  • Мнения: 75
Здравейте, мили мои...
Отдавна не съм писала, но то е не защото ми е по-добре...
Е, на път е да отмине първото лято без него. Той толкова обичаше морето...
Отидох, в негова памет...струва ми се, че той така би искал.
В гъмжилото от хора бях по-сама, отколкото у дома...В самотните плажове след Дюни бях с него...
А сега отново съм на работа - потопена в работната суета на срокове и проблеми през деня,
а вечер...
Това време вечер - е времето на спомените, снимките и сълзите. Само те са си мои...

# 249
  • Бургас
  • Мнения: 9
 ГРАФИКА

web | Поезия

В очите на прозорците една вдовица мина,
избягала от своя дом като от стих старинен.

Трептеше въздухът и раменете й трептеха
под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада
с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,
че старците дълбоко свойте ножчета забиха...

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,
добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.

# 250
  • Мнения: 86
При мене момичета изтекоха две години и половина... Още го сънувам, още плача... Има седмици когато говоря за него с усмивка и седмици през които рева всеки ден и така си върви живота. Днес например си танцувах с него. Пуснах си хубав блус, затворих си очите и той се беше с мен докато се въртях като луда из стаята, и ми беше хубаво, много хубаво въпреки че се съсипах от рев. 

# 251
  • Мнения: 6
Мили момичета, отдавна не съм писала тук. Днес се навършва година откакто моето момче го няма. Тъжно ми е, пусто ми е....последните 2 часа прекарах  в реване и четене на постове.....Дъщеря ни расте, сега е в 8 клас...има си нейните си тийнеджърски вълнения...добричка ми е, слушаме се...понякога естествено се поскарваме...като всички предполагам..и винаги си говорим за тати...припомняме си заедно хубавите моменти, смешните случки...А иначе..както казаха и други момичета тук, в делничните дни живея като робот...След цяла година аз се чуствам омъжена за него и не мога, не искам да повярвам , че го няма.  Иначе се живее трудно....самотен родител с една заплата и куп задължения ...В последните дни го сънувам постоянно, все говорим по телефона и уреждаме някакви пътешествия и екскурзии

# 252
  • Мнения: 685
 При мен изминаха 4 мес.Всичко ми е като сън ,още не мога да повярвам... Cry

# 253
  • Бургас
  • Мнения: 9
Добро утро! Честит празник на всички, който носят името Димитър! Днес е първият празник, който посрещаме без нашият татко. Дано не разваля всичко с моя постоянен рев, за да може детето поне малко да усети празника. Хубав ден!

# 254
  • Мнения: 84
Силна вяра,че ако го "пуснеш" той ще е по добре.Аз съм реалист.Виждам,че ако плача не мога да го върна,но мога да нараня детето.Разбирам,че вече го няма,но детето продължава да живее, а за да бъде щастливо то цялата обич и внимание трябва да бъдат за него.Да и аз си казвах,че НЕ мога,че не искам,че не е възможно да се живее без него,но тогава трябва да съм егоист към близките си и към детето.На 24.12.12 се навършват 5 години от смъртта на нашия татко.Няма да има сълзи, а ще има питка,боб и всичко останало.Децата трябва да имат самочувствие.Няма как да стане,ако им показваме,че са различни.Всеки минава по "страшния път",но след известно време,когато видиш реалността не трябва да се вкопчваш в спомена а да продължиш.Никой от нас няма да има оправдание,ако след години децата ни се чувстват неуверени,боязливи и без самочувствие.Тогава отново,ще се яви упрекът и пак няма да има връщане във времето. Предотвратете го.

Общи условия

Активация на акаунт