Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 421 583
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 225
  • софия
  • Мнения: 88
Здравейте на всички! Моите най-искренни съболезнования на всички...съжалявам че сте тук !
Преди вече почти 4 години пуснах тази тема ,за да не полудея...сега като чета , колко много други хора...жени и мъже имат същата съдба..ми става много тъжно и тежко...
Не бях влизала отдавна тук...и сега просто реших да погледна...не можах да изчета всички...сили и сълзи не ми останаха...просто исках да ви кажа, че силно ви прегръщам ...съжалявам и за вашата загуба!
След 3 години 8 месеца...съжалявам че не мога да ви успокоя...все още боли и все още ми липсва ужасно много...и все още го сънувам,почти всяка вечер...


Целувам ви и ви прегръщам....

# 226
  • Мнения: 3
След месец се навършва година от смъртта на моето Слънце ..за тези почти 12 месеца разбрах що за хора е имало около мен цял живот - всички изведнъж се оказаха страшно заети с ежедневия и безкрайно ангажирани да си спомнят за нас - хората,които съм посрещала безрезервно като близки в дома си в продължение на години станаха чужди.Потресена съм от безразличието на всички наоколо . Колкото и да е абсурдно държавата се оказа единствената ми "приятелка" ,отпускайки пенсия поради смърт на родител за децата ми в размер на 102.06 лв.
Започнах работа,а заплатата ми стига само за да плащам сметките - взимам точно 300 лева на месец + безплатна карта за градски транспорт и не смея да роптая понеже до сега живяхме и без всичко това .Не съм разчитала на помощ от роднини ,исках само малко подкрепа ,а се оказа,че това е кауза пердута

# 227
  • Мнения: 105
Хайде и аз да ви напиша нещичко....Днес станаха три години и един месец от както той си отиде......незнам как минаха, просто незнам, но още го чакам, още живея стараейки се на него да му хареса всяко мое действие и решение. Не приемам още смъртта му...приела съм, че е заминал някъде и ще си дойде.....и го чакам ....вече три години! Сякаш съм във Биг брадър и той ме гледа.....Нямам още човек до себе си...само двете деца, за които живея....и които понякога ме нараняват с начина си на мислене! И аз още смятам, че ще му изневеря ако се срещам с друг, още халката ми е на пръста.....Какво да ви кажа ....липсва ми много ...очите, ръцете, устните...........ВСИЧКО!

# 228
  • Мнения: 75
Здравейте, мили мои непознати...
Надявам се да сте намерили поне малко смисъл и утеха в своето ежедневие...
Аз нали си влизам тук от време на време да "си говоря" с вас, ще ви напиша нещо, което днес прочетох:

"Истински трудните неща:
-да съживиш нечие сърце за живота;
-да върнеш нечия вяра в любовта;
-да спечелиш нечия обич;
-да продължиш да вярваш, когато вярата е на своя предел;
-да продължиш, когато всичко ти казва да се откажеш".

На нас животът ни показа, че това не са просто  думи, а истината...за трудните неща...
 

Последна редакция: ср, 13 юни 2012, 22:01 от janna_3

# 229
  • Мнения: 685
 На 13.06.2012г. почина моята половинка. Cry Cry Cry
НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

 Почивай в мир!!!

Последна редакция: сб, 16 юни 2012, 12:46 от Vqqra

# 230
  • Мнения: 51
Хайде и аз да ви напиша нещичко....Днес станаха три години и един месец от както той си отиде......незнам как минаха, просто незнам, но още го чакам, още живея стараейки се на него да му хареса всяко мое действие и решение. Не приемам още смъртта му...приела съм, че е заминал някъде и ще си дойде.....и го чакам ....вече три години! Сякаш съм във Биг брадър и той ме гледа.....Нямам още човек до себе си...само двете деца, за които живея....и които понякога ме нараняват с начина си на мислене! И аз още смятам, че ще му изневеря ако се срещам с друг, още халката ми е на пръста.....Какво да ви кажа ....липсва ми много ...очите, ръцете, устните...........ВСИЧКО!

 Дори да се появи човек до теб, винаги ще сравняваш, винаги ще се опитваш да намериш или да изискаш онова отношение, което си изгубила. Остава си една несподелена болка и липса, да не говорим колко тежко приемат децата друг човек.

# 231
  • Бургас
  • Мнения: 76
Vqqra smile3518кураж и сила!

# 232
  • Мнения: 56
Zdraveite momi4eta!
Az sam Viktoriq,predi 4 godini po4ina moqt sapryg i az redovno pishesh,sega samo vi 4eta redovno!
Na vsi4ki novi ,zagybili miloto si mom4e i radosta ot jivota -moite saboleznovaniq!Sajalqvam ,4e ste vse po- ve4e! Kakvo moga da Vi kaja,,4e e trydno,nezabravimo,jestoko i mnogo koshmarno- no.. kyraj,imate mili i obi4ashti Ve de4iza i trqbva da jiveete za tqx.V texnite liza,o4i ,ysmivki otkrivate tozi skap i nezabravim 4ovek ,koito si e zaminal zavinagi! Ne mojem da povqrvame nali,oshte nosim bolkata,aromata na ystnite,pogleda i vsi4ko koeto sme prejivqli zaedno!
I skam mnogo da Vi pisha ,no sam bezsilna v tozi moment,moje bi nqkoi dryg pat..Kyraj i neka de4izata Vi ,Vi pravqt po-stastlivi! Obi4am Vi,zashtoto imate moqta sadba i zashtoto stradam po-sashtiq na4in! Hug

# 233
  • Мнения: 75
НАЙ-КРАСИВАТА ПРИКАЗКА

Идва краят на цялата нежна история.
Цветна приказка, шепната само насън.
Щом очите отворя - ще останат отворени,
за да пият тъгата на утрото вън.

Да погледнат как изгревът още се бори
да пробие с лъчите си тъмни стени.
Във съня ми е лесно - озарен е просторът.
Но наяве в душата ми скръб се таи.

Не живея във свят на красиви вълшебства.
Златни ябълки няма. Нито жива вода.
Всички чудни приумици някъде в теб са.
Всяка приказна нишка в теб намира следа.

Затова си ми скъп водопад от миражи.
Остра болка в сърцето. Неживян епизод.
Вече лягам за сън. Идвай пак. Да разкажеш
най-красивата приказка в моя живот.

ЯСЕН ВЕДРИН

Последна редакция: ср, 20 юни 2012, 23:06 от janna_3

# 234
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
На 13.06.2012г. почина моята половинка. Cry Cry Cry
НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

 Почивай в мир!!!
много съжалявам! не мога да повярвам!  Praynig за теб и децата

# 235
  • Мнения: 75
Здравейте, мили мои!
Кажете - как се посреща годишнина от сватба? С цветя на гроба?
Защо с всеки ден става по-трудно? Уж минава време, и ежедневието те грабва със
своите задачи, но в ден като тоя - ти става нечовешки трудно...да се справиш с мъката си и да
преживееш и този ден...

# 236
  • Мнения: 506
janna_3 отиди на гроба му и постави цветя.Честити му годишнината и знай че е на друго място и вижда всичко което правиш за него и ще се срещнете.

# 237
  • Мнения: 75
ice_, това направих. Отидох много рано, посрещнах там деня,
говорих си, плаках си, задавах си пак въпросите, сякаш чаках някой да ми отговори...
Прибрах се, сложих си най-хубавата рокля, и отидох на работа.
И странното е, че въпреки тъгата бях някак си спокойна - само едно нещо не ми даде мира цял ден: никой,  абсолютно никой не си спомни, че на този ден е нашата годишнина...
Да, празниците си отидоха заедно с него...и дано в някой друг живот се върнат отново...

/Това, което последно написах, съзнавам че не звучи много трезво...но ми се иска страшно много да си върна отнетото ми щастие.../

# 238
  • Мнения: 984
janna_3  Hug Най-вероятно са си спомнили, но не знаят какво да кажат. Моя проятелка загуби детето си преди няколко месеца и днес е неговия рожден ден. Много е трудно да намериш правилните думи в такъв момент. Не им се сърди  Hug
Надявам се днес на всяка една да се е случило нещо хубаво, нещо което ви е усмихнало и наум сте споделили с любимите си хора  Hug

# 239
  • Мнения: 75
М@я, може и да е така. Но аз искам да говоря, да говоря...а сякаш всички са го забравили...
Не искам думи, които да успокояват мен. Няма за какво да се търсят правилните думи...
Просто да си спомним за щастието, което сме имали, за добротата, за усмивката му, ....за него!
Ето, утре пак е 13-ти, най-тъжния ден от месеца за мен...Пет месеца станаха, а разликата е само, че беше зима...Всичко е толкова ярко и силно като усещане, сякаш е днес....Живея днес, а мисля за миналото, и бъдещето го няма...Той е с мен, а всъщност за хората го няма...Работя, говоря, усмихвам се - но това не съм аз. Аз се виждам в спомените и живея с тях. Това сигурно е елементарен медицински проблем...

Общи условия

Активация на акаунт