Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2025, 09:08 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

424 919
3 478
4

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 450 22 окт. 2025, 16:00 ч.

Мнения: 5

Здравейте,

Миналата седмица загубих жена си. Бяхме 14 години заедно, като може да се каже, че от Ковид насам бяхме почти нонстоп заедно. Дълбоко потресен съм, мислехме си, че някой ден ще си гледаме внуците. Първите дни се чувствах особено зле, виждайки всичко нейно наоколо, спомените ме връхлитат непрекъснато. Дори да успея уж да се разсея с нещо, пак се лутам после, една ужасяваща празнота ме обзема. Детенцето ни вече е сравнително голямо, и се справяме някак. Единствено не ми е ясно как ще играя и двете родителски роли.

# 3 451 22 окт. 2025, 16:09 ч.

София
Мнения: 20 233

Съболезнования, съжалявам 🙏
Ще минете през периодите.
Както вие усещат, подкрепяйте детето.
Димитър по може да се включи и даде мъжката гледна точка.
Здраве ви желая.

# 3 452 22 окт. 2025, 22:25 ч.

Мнения: 37

Съжалявам за загубата Ви! Искам да напиша нещо окуражително, но в тази ситуация няма какво. Аз лично се събрах заради децата. Няма да можете да играете и двете ролии, но дайте всичко от себе си детето да НЕ остане и без другата си опора! За да сте родител, не е достатъчно само физическо присъствие. Добре е да не сме развалини, да вземаме някакви адекватни решения водени не само от скръбта ни. Как ще го постигнем... би трябвало с времето да се научим.

# 3 453 23 окт. 2025, 01:35 ч.

Мнения: 42

Преди няколко дни се прибрах в града, в който живяхме със съпруга ми повече от 40 години. Цяло лято и след това бях в родния ми град, където имам роднини. Та дойдох си тази неделя с един куп задачи, които трябва да свърша и да отпътувам отново, защото родният ми град е на юг и зимата е мека, докато тук в планината си е по-суров климата. Една от задачите ми беше да намеря някой да нареже дървата, които мъжът ми беше докарал преди две години и стояха до блока, покрити с мушама да не ги вали дъжда. И днес - един негов приятел дойде и почна да реже дървата. В един момент мина друг негов приятел от квартала и веднага се включи и той да помага. Съпругът на моя приятелка пък веднага пристигна като му се обадих, че имам нужда от помощ, и заедно със сина си започнаха да прибират дървата в мазето. Аз се въртях около тях и се опитвах нещо да правя, да вдигам и аз дърва - те категорично ми забраниха! И си го споминахме моя човек... Когато оставиш добри дела зад себе си, хората ти отвръщат с добро. Направиха това добро на мен. И хем си ми беше мъчно за него, хем ми стана светло на душата, че ето - не съм само аз, която го помни и тъгува, а и всички тия приятели, които абсолютно безкористно ми помогнаха. Вярно е клишето, че човек е жив, докато го помнят. И когато онзи ден ме срещна една съседка пред блока и каза - ей, няма го твоя мъж да събере окапалите есенни листа, все той ги събираше, сякаш го виждам как ги събира. Извинявай, че ти напомням за него, ама и на мен много ми е мъчно. А на мен при такива случаи, които някой разказва спомените си за мъжа ми, хем ми става мъчно, но пък ми става и хубаво, защото той е тука, не само в моите спомени, а и в спомените на хората, които го познаваха и имат добри чувства към него. Защо описах всичко това? Защото мисля, че не бива да се затваряме сами в мъката си, а да я споделяме ето така - с приятели, с близки, със съседи, които са познавали нашия човек. Да говорим за него - това лекува болката.

# 3 454 23 окт. 2025, 09:09 ч.

София
Мнения: 9 544

Точно ей такива жестове човешки от много негови приятели и наши общи, много са ме стопляли след като почина.

# 3 455 23 окт. 2025, 10:06 ч.

у дома
Мнения: 8 017

И на мен страшно много хора ми помагаха след смъртта му съвсем безкористно за което им бях много благодарна.Но пък и 4 год по-късно доста хора се отдръпнаха и не контактуват вече с мен и то по-скоро мой приятели,не негови или общи,което ми е необяснимо...

# 3 456 23 окт. 2025, 10:29 ч.

Мнения: 187

Имаме много приятели и познати. За всички беше огромен шок внезапната му смърт..казваха ми толкова много неща, които е направил за тях приживе, а аз дори не съм подозирала. Помагал е на толкова много хора с услуги, парични средства и отделено време когато са имали нужда без да каже дума да се изтъкне или да иска нещо в замяна! Беше едно голямо сърце, което се раздаваше без остатък... Виждам , че пишете за животинките, ние имаме две котки - британска късокосместа, майка и син! След смъртта му котарака изпадна в депресия, не искаше да се храни, да играе, обръщаше ми гръб и не искаше да ме вижда! Имаха си техни ритуали и една голяма обич, почти всяка вечер сяда пред вратата на терасата и започва да го търси и мяука! Така го беше научил докато пуши той го чака за игри и галене...липсва на всички ни...ужасно много ни липсва!

# 3 457 23 окт. 2025, 14:10 ч.

Мнения: 1 897

Съболезнования!
Жал ми е, че си отиват толкова млади хора и малки деца остават без родители.
Да споделя нещо интересно, което забелязвам вече няколко пъти, когато отивам на гробищата. В началото на гробището най-старите гробове са от 70-те години. Вече няколко пъти виждам следното на различни гробове - тогава е починал много млад мъж (да кажем 40-годишен) и след повече от 50 години, през 2025 г. в гроба е погребана жена му на почти 100 години. Сякаш съдбата за да компенсира преждевременната смърт на единия съпруг и сирачеството на децата, дава много дълъг живот на другия родител. Не знам дали е някаква закономерност или случайност, но ми направи впечатление.

# 3 458 3 ноем. 2025, 17:32 ч.

Мнения: 131

Цитат на: inter2014 в ср, 22 окт 2025, 16:00

Съболезнования за загубата! Във форумите по правило пишат по-малко мъже. Дали заради стереотипа, че сме "силния" пол или друго, но мисля че е грешно. В такъв момент човек има нужда да си изплаче мъката и да бъде утешен. Като малко дете изгубено в тъмната гора. Без разлика на пол, социален статус или характер. Тук е мястото, сред непознати, но със сходни съдби.
За детенцето, ще се справите. Трябва да се пренастроите, но ще стане. Имаме дълг и защото в децата ни живеее и половинката ни. За съжаление липсата на единия родител неминуемо слага отпечатък за цял живот, но това е нещо извън нашата власт и е глупаво да се измъчваме.

# 3 459 4 ноем. 2025, 23:12 ч.

Мнения: 5

Благодаря за подкрепата, soyak.

Някой наистина ни е излъгал, че сме "силния" пол, втълпил ни е да си крием чувствата, стискайки зъби. Това обаче често води до избухвания, които могат да наранят близките ни.

Ще се справим с детето. Може би седмица след смъртта на жена ми се сетих, че на баба ми и дядо ми майките са починали много рано. Изглежда прадядовците ми са се справили успешно с тази задача. Някак историята се повтаря след 100 години по някаква случайност. За мен да бъда до детето ми е дълг откакто съм я взел в ръцете си след раждането. Още тогава си казах, че каквото и да се случва, ще бъда до нея докато изобщо мога да мърдам. Не мога да си позволя отпускане изобщо. Съответно се сетих да посетя лекари и да се погрижа за здравето си, ако е нужно, за да не й спретна нещо подобно и аз. След 20-30 години е ок, но сега не. Вече започваме да се съвземаме, все още с малки стъпки, но имаме посока вече. Да се измъчваме няма смисъл, защото нищо не можем да върнем.

Последна редакция: вт, 04 ное 2025, 23:36 от inter2014

# 3 460 4 ноем. 2025, 23:32 ч.

Мнения: 11 958

Съболезнования, inter2014 🖤
Кураж ❤️

# 3 461 5 ноем. 2025, 15:35 ч.

Мнения: X

inter2014, съболезнования Sad

Абсолютно те подкрепям в начина ти на мислене. На мен децата ми дават смисъл да продължа напред.
И аз малко след смъртта на съпруга ми се сетих, че дядо ми по бащина линия губи баща си на пет години, моят син също беше на пет. И при нас историята се повтаря ...

# 3 462 5 ноем. 2025, 20:58 ч.

София
Мнения: 9 544

Майка ми нещо обясняваше за родова карма. Но аз съм малко над тези неща. Не че ги отричам напълно, просто не съм чела нищо в тази посока. Но и моят баща почина като бях на 21. Неговият баща се е удавил дни преди да се роди внучето първото (големия ми брат). Сега мъжът ми почина на 39... Та може и да има нещо такова. Въпреки че се омесват два рода реално в случая.
Имало и някакво чистене на кармата. Но пък за това съвсем нищо не знам.

# 3 463 5 ноем. 2025, 21:05 ч.

София
Мнения: 20 233

При мен няма нещо подобно.
Бща ми ще навърши 80 следващата година. На баба ми баща й е починал, тя е била на 10 години. На Павел в рода пък изобщо.
Аз също не отдавам значение на това. Не искам да търся връзки и зависимости.

# 3 464 5 ноем. 2025, 21:47 ч.

София
Мнения: 9 544

Аз не търся зависимости. Просто не изключвам възможността да има нещо такова. Но засега не ми се задълбава в тази посока - да чета и да се интересувам.

Препоръчани теми

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Студени отношения

Проблем с майка ми

👁 Знаете ли кого видях - 46 тема

Причина:

Причина: