Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Helen69, много съжалявам ако съм те разстроила с постинга ми Исках да вдъхна надежда, колкото на вскички нас, толкова повече на мен самата...

helen69,и аз съм като тебе почти,и написаното от теб много ми хареса. И аз ви прегръщам всичките.. 

Дано!!!

"Искам да живея"  - добре звучи ,но как да се продължи напред ,как да се води смислен живот ,знам смисъла е в децата и т. н. .......но нещо не мога да се справя,правя се на силна ,но не съм !
Скоро ще станат два месеца откакто моето съкровище ни напусна ,а болката се усилва !
 В текста по-долу всички вие ще откриете себе си ...  предполагам!

Не ме питай,как се обича.
Не ме питай. Мълчи...То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.Беше жива вода. Беше клада.
Беше прошка и грях,и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.С него се случвах.
С него падах и ставах.С него и в него вървях.
И си губих посоките,и забравях коя съм,и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше душата ми, а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.Не питай !!!

Ох миличка  при мен станаха две години и два месеца и още търся пътя, още търся смисъла, още го чакам, още го приемам като заминал в чужбина, още съм си негова съпруга........ужастно и трудно е ...........но болката от остра преминава в дълбока......като въглен пари там някъде в душата и сърцето, впрочем вие всички знаете къде боли.....та така вече спрях да пиша често тук....преди пишех всеки ден, просто се изчерпах-хленч, плач, хленч, плач, яд , гняв и т.н. А колко ще страдаме зависи от това колко сме обичали, колкото е била по-голяма любовта толкова е по-трудно! имам една позната на която съпругът почина след моя, но тя сега си е щастлива - намери си мъж, играе в танцов състав, смени си стила на обличане, смени си колата и усмивката и е все на лицето, а аз......да не говоря за самотата си, за черните си още дрехи, за липсата на грим и бижута, за липсата дори на стойностна приятелка.....спирам, че отново го обърнах на хленч, а не искам да ви натоварвам.....та път има, но ние все още не искаме да се качим на него, а и за вас е все още мнооого много рано! Целувам ви всички!

Халил Джубран "Пророкът"


За брака
 

Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:
   — Учителю, кажи ни и за Брака. 
   И той отвърна с думите:
   — Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
   Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
   Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
   Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
   И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
   Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
   Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
   давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
   Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
   Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
   Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. 
 
 


 
 
 
За радостта и скръбта
 

Тогава една жена помоли:
   — Кажи за Радостта и Скръбта.
   А той в отговор й рече:
   Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
   Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
   И как ли би могло да бъде инак?
   Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
   Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
   И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
   Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
   Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
   Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
   Но аз ви казвам, че двете са неделими.
   Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

   Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
   Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
   Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.
 
 

Така  е  да, познати организират "случайни zапоzнанства  с близки "свободни" приятели
хора  интересни ,веселят се ,но  не  мога  да  им обедня че  всичко до мен достига  като през  мъгла  и  единствената  ми  връзка  с  външния свят е  чрез дъщеря  ни... И аз  се  усмихвам и  радвам  но  зная че  е  само заради  това да не  натоварвам детството и...

На  новодошлите  съжалявам че  се  срещаме  тук  и  много   сила

Здравейте,
съжалявам че ще ви натоварвам с моите проблеми но това е нещо което не мога да споделя с никого. Година и 2 месеца от както го няма съпруга ми и разправиите за пари с родата на съпруга ми започнаха, просто не мога да го повярвам. Такъв ужасен удар изобщо не съм очаквала. Отказах се от половината от наследството на съпруга ми в полза на зълва ми, и това се оказа недостатъчно. Хора, разправяме се за 50 лева, представяте ли си? Аз просто съм без думи. Това че никой не ме пита как се оправям сама с детето, че никой не звъни цели месеци, че никой не пали свещичка за съпруга ми на задушница, всичко това вече го преживях. Но да ме карат да плащам данък за имот, от който съм се отказала в тяхна полза, е това вече не мога да го приема. Казах че смятам че не е справедливо и ми затвориха телефона. Колко още има да търпя?

Наистина много грозно постъпват с теб,но те съветвам да си наемеш адвокат,че утре като нищо ще те изхвърлят на улицата. И защо си се отказала от имот в полза на зълва си,не разбрах?
Да не би да са заслужили или ти детето ти си го създала с друг,а не с техния брат,син и т.н.т
Гадове...С такива не трябва да се отпускаш,действай по въпроса...

Толкова ми е познато това незвънене ,непитане как си, как си гледаш детето,живи ли сте здрави ли сте,с непочитането на паметта му,с незапалването на една свещичка за да му е светло на душата,никаква връзка ,само все още за имоти и пари не са почнали да ме тормозят ,но и това ще стане в бъдище предполагам,след като познавам с какви хора си имам работа.С всичко се примирявам относно мен , но с това собствената ти майка и сестра да не зачитат паметта ти, да отпишат детето ти ,единственото нещо останало от сина и брат ти/един страхотен човек,съпруг и баща /с това не мога да се примиря,и ще се боря със зъби и нокти за това дете и за всичко което  е останало след татко и и е било негово.

kd и аз ще те попитам защо се отказваш от имот в полза на зълва си,толкова ли много е направила за брат си,че да и окажеш такава чест?И аз като вас с nitka се примирявам, никой не ми се обажда,аз съм чужда, ама децата.....Всъщност свекърва ми ми се обади скоро, за да ми каже,че имала право на обещтетение за сина си./има предвит еднократната помощ от две минимални заплати за наследниците/С един такъв обиден глас ми казва"аз имам ПРАВО но обещтетение и без това не получавам нищо от пенсията му"Не знам какъв човек трябва да си ,за да ти се обърне езика да го кажеш това нещо,а да не се сетиш да попиташ снаха ли си ,каква си как се оправяш сама с тези две деца.Просто нямам думи.Затова и аз като nitka,ще се боря за всичко което е било на татко им.

Това е единственото правилно решение.Децата ти са на първо място,трябва да са осигурени...

Момичета, благодаря ви за разбирането!
Аз постоянно сама на себе си се ядосвам защото сама допускам тази мизерия да ме залива. Ами защо се отказах, защото съм загубена... От добро сърце, заради тях. И двамата със съпруга ми сме, той беше трябва да кажа всъщност, вишисти. Направихме кариера и двамата, блъскахме се като луди. Парите си обече не съм ги намерила на улицата и до ден днешен се трепя като луда да си запазия позицията. Само ме дебнат да не се отпусна малко, какво да ви казвам, борба със зъби и нокти да запазиш това което си постигнал, но това е друга тема. Апартамената от който се отказах остана от свекър и свекърва ми. Те нямат пари да ми платят половината и аз, наивната, реших да направя добро, в памет на съпруга ми, който зълва ми поради други планове, точно така ми каза, не почете на панахидата за година.... Отделно аз самата имам огромна ипотека, но това никой не гледа...
До гуша ми дойде от всички удари. Нямам сили да се боря вече, да се пазя. Съпруга ми беше много разумен човек, сега като го няма само глупости правя. Уж все за добро, а после тегля. Къде ми е акъла наистина? Мисля си че човек като прави добро, добро ще получи...Не би. Не само самотна и изоставена се чувствам, но и като постоянен прицел за доене. Хората че съчувствие и разбиране нямат, ясно ми стана, ама и съвест...Иде ми да се скрия някъде на края на света.

Забравих да напиша че много ви се радвям че сте толкова уверени, че се борите. Браво милички! Наистина само това е пътя, но аз някак си не мога да се събера.

kd мила,помисли той как би постъпил погледни детето,там ще намериш сили в неговите очички,не се оставяй ,нашата мисия след като нашите любими си отидаха е да се борим за децата и вярвам,че те са сигурни че ще го направим.Не знам при вас как е,но при мен след 1,7г хората май очакват да се държа все едно нищо не се е случило и да си продължа живота ,а на мен цялото ми същество крещи от мъка по него,толкова много си го искам обратно искам да говоря за милия ми Тяна да си спомням за него за да мога да го почувствам до мен,но виждам че щом спомена нещо хората не знаят как да реагират и отбягват темата или се правят на разсеяни.Мъка много мъка,след толкова години любов и радост от най-хубавото на най-лошото.Не виждам как ще се промени това с годините,просто няма начин откъснатото ми  сърце  да заздравее някога.След всичката тази мъка се моля само децата ни да са живи и здрави и дано имат късмет в живота.