Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 421 199
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 86
От Пожелания за Коледа:

Другар за мама

10 май 2003 беше най тежкия ден от нейния живот, а и от моя. Нейния съпруг, моя баща, почина неочаквано след една обиколка в парка. Беше само на 46 години. Семейството ни изпадна в дълбока криза. Аз бях на 11 години, брат ми на 8. Живота ни завинаги бе белязан със скръб и тъга. През изминалите години мама се отдаде изцяло на грижите за нас. Живееше със затворени очи, опитвайки се по този начин да избегне конфронтацията с реалността. Сега когато ние вече сме големи и нямаме нужда от грижи на нея и е много тежко. Страха от самотатта, от това да остарее сама, е голям. Тя трабва отново да намери щастието за да си възвърне желанието за живот. И затова, мила мамо, ти пожелавам за тази Коледа един грижовен и мил мъж. Един другар в живота, който да отвори затворените ти очи и да ти покаже светлината. Ние ще бъдем до теб, и в добри и в лоши времена.

Елине /21 години/

# 271
  • Мнения: 87
Здравейте!

Не знам как да почна...за тук съм от 10 дни насам.

Останах сама с две големи деца на 17 и 21г.

Много ми е трудно, болката си е в мен,но трябва да се стягам заради децата.
Въпроса ми е какво дава държавата  за мен и децата ми, от коя инстанция да тръгна?

 Hug

# 272
  • Бургас
  • Мнения: 9
Могат да вземат 50% от пенсията на съпруга ви. За целта е необходимо да съберете всичкият му трудов стаж и да го представите в НОИ. Това се отнася за децата, който са ученици или студенти. Срокът за подаване на документи е 6 месеца.

# 273
  • burgas
  • Мнения: 536
djona съжалявам че и ти си една от нас Cryако съпруга ти е бил на трудов договор към момента в който е починал ти и децата имате право на еднократно обезщетение от 2 мин.работни заплати.Заявление се подава в НОИ .Ако има допълнителна пенсионна осигуровка,разбери в кои фонд е ставало това и ще ти изплатят сумата натрупана до момента.По-малкото дете има право на стипендия от училище -20лв на месец класния ръководител съдейства за това.Това е което ви се полага .Кураж.

# 274
  • Мнения: 87
Блaгодaря зa подкрепaтa!
 Hug

# 275
  • Мнения: 13
Вече изминаха 2м и 3 дни и болката вместо да поотхне, нараства все повече. Напротив болката е жестока.Не помагат и успокояващите.

# 276
  • Мнения: 6
Тази болка не утихва.... никога.Може би с времето наистина се научаваме да живеем с нея.Не зная , аз все още не мога.Това което ме държи на повърхността са децата ми , до някъде работата и книгите.Там намирам отговори и утеха, промениха доста мирогледа ми,след трагедията която ме сполетя , направиха ме по -смирена ....Но мъката си стои,аз всъщност не искам и да си отива...Намери подходяща литература и опитай с това , няма да те боли по малко ,но ще откриеш интересни неща , и дано повярваш , че всъщност това не е края и ще сме пак с ТЯХ , НЯКЪДЕ ...НЯКОГА...Кураж!

# 277
  • Мнения: 75
Здравейте, мили мои...
Какво означава да броим месеците, годините...да се взираме в себе си
и да говорим за своята болка...Означава, да не поглеждаме света наоколо...
Той е светъл, но тих и тъжен...
Ще сме пак с тях...някъде, някога...Та ние и сега сме с тях...Кой по-безрезервно ни е
приемал каквито сме-освен тях...

# 278
  • Мнения: 13
Не знам как се примирявате.

3мес. без 21 дена все съм в ритъма.  Последните 3-4 месеца беше това - през 30-40 мин  ставане :лекарства, вода, сок, хранене, обръшане, тоалетна , завиване, отвиване, преобличане, наместване на възглавници, макрая по зле- мокрене на устни леко повдигане....
Още съм в ритъма. Редовно дори и да съм задрямал се стряскам около 3 ч. / 3;15 ч последно искане за обслужване/ и до 4 -4:30  не мога да мигна / 3:48 ч - час на смъртта/ Не помага нито алкохола , нито успокояващите.
Задрямвам и ми изплува снимката/портрета/ силуета и. Колкото и да плача нищо не помага.
Самотата е огромно бреме .Мъката неописумеа .
Добре, че  кокера  ми е неотлъчно до мен.   Когатро м и е тъжно и плача се гушив мен,гледа ме втренчено сякаш иска да каже нещо и се опитва да ме гали с лапите си.

Интерпретация на Гари Мур
"Пореден ден изминава бавно
седя самотен и се чудя защо...
 .... продължавам да живея още без теб ???

Мисля си за теб и започвам да плача,
нищо не е същото без теб.
.....и не мога да се спра да плача и се връщам пак към въпроса : защо продължавам да живея още без теб ???

Последна редакция: вт, 05 фев 2013, 22:34 от kr1100

# 279
  • Мнения: 4

  много боли  Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry

# 280
  • Мнения: 13
Наистина жестока песен и адски, адски  много боли след прослушване.
Защо трябва да страдаме толкова много ??

# 281
  • Мнения: 4
явно съдбата ни кръста ни такъв да страдаме  Cry Cry Cry Cry Cry

# 282
  • Мнения: 13
явно съдбата ни кръста ни такъв да страдаме  Cry Cry Cry Cry Cry
много тежка съдба, направо е непосилна .През деня малко ангажименти ,работа -времето минава, но след като се прибера спира. Започва една безкрайна,безсънна  и мъчителна вечер както всяка друга.

# 283
  • Мнения: 4
с тази болка няма справяне просто се свиква да живееш с нея тя е ве4на

# 284
  • Мнения: 87
 Здрaвейте!
Моля aко някой от вaс е кремирaл свой близък би ли споделил кaкво се прaви с урнaтa

Общи условия

Активация на акаунт