Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

421 195
3 446
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 285 10 фев. 2013, 19:46 ч.

Мнения: 13

Цитат на: djona в нд, 10 фев 2013, 18:07

Здрaвейте!
Моля aко някой от вaс е кремирaл свой близък би ли споделил кaкво се прaви с урнaтa

1. Не е по християнската религия.
2. При нас на централни гробища има места за урните Стена със отделения.
Някои ги държат в къщи и им говорят - това е по източнбите религии.

# 286 11 фев. 2013, 10:42 ч.

Мнения: 6

Песента е много разтърсваща.... тъжна и истинска.Никой няма отговор на това с какво сме предизвикали и защо трябва да минем през тези тежки изпитания .Болката е толкова много , че няма как да се опише , времето нищичко не лекува , просто ежедневието ни , ни научава да живеем с нея . Но трябва да сме живи , заради нас , заради ТЯХ , трябва да изживеем дните си , и ако положим усилие ,да е без много тъга , да се усмихваме на спомените повече отколкото да ни разплакват, ще намерим крехкия мир със себе си ,ще помогнем и на душите им да е по леко.Вярвам че това не е краят и някъде , някога любовта ще продължи.....с тази мисъл ми е по лесно да живея.С нея и с любовта на децата мисля че бавно влизам в цветната страна на живота...

# 287 11 фев. 2013, 15:07 ч.

Мнения: 4

някога някъде да може би Cry

# 288 12 фев. 2013, 21:48 ч.

Мнения: 86

Аз кремирах моя съпруг. Решението го взех защото не исках да го погреба някъде където след време няма да мога да ходя на гроба. А и погребение ми изглеждаше твърде окончателно, урната можех да я нося навсякъде. Не съм религиозна, и съпруга ми не беше. Решението за кремация беше чисто емоционално, защото не бях готова да се разделя с него тогава. Сега, след три години, това ми се струва безумно наивно. Защото, погребан или кремиран, все трябва да го оставя да почива в мир а не да размъквам тленните останки. Направила съм го явно заради себе си. Съпруга ми сега има гроб, където не е погребан, а урната е зациментирана на гранитната плоча.

# 289 12 фев. 2013, 21:58 ч.

Мнения: 86

Искам и толкова много неща да ви кажа, мили момичета и момчета, но не смея да пиша. Тогава, когато и аз бях там където вие сте сега, много се ядосвах на тези- преживели същото преди мене, които ми даваха кураж. Мислех си че те не разбират защото ги е боляло по малко от мен, защото са обичали по малко от мен, защото мойта болка е най силната на света. Затова не пиша. Всеки трябва да си изживее свойта мъка и своя път. Разбирам въпроса на кр1100: "Не знам как се примирявате". Ще ви кажа само това. Ние нямаме избор, случва се независимо от самите нас, както загубата на единствения, така и тържестовото на живота.

# 290 23 фев. 2013, 21:47 ч.

Мнения: 1

Съветват ни да сме силни и да продължим, което предполага, че живеем. Никой не ми казва как се живее изобщо без него. Аз разбирам живота като нещо различно от вегетиране и агония. Животът за мен е понятие, което е неразривно свързано с неговото присъствие, а него го няма цели безкрайни 4 месеца. Водя просто едно безмислено съществуване. Залъгвах се, че ще живеем в друго измерение и в друго време, но след 4 месеца вече знам, че никога няма да го видя и това ме убива.

# 291 23 фев. 2013, 22:11 ч.

Мнения: 13

@nuni.g
Това са и моите мисли. Само, че има разлика във времето. При мен бна 26.02 се навършват 3 безкрайно тежки и мъчителни месеца.
Явно всички мислим еднакво при загубата.

Дано милите ни почиват в мир

# 292 5 март 2013, 10:47 ч.

Мнения: 1

Възхищавам се на всички Вас и моите съболезнования. Докато четях Вашите преживявания усещах болката Ви. Знам, че не съм я изпитвала и не мога да знам колко Ви е тежко като не съм го преживявала, но... мога да говоря от името на дете, което преди 12 г. е изгубило много ценен човек (близък на семейството ми, който за мен си беше като мой втори баща). Нашето и тяхното семейство бяхме много близки. Той имаше прекрасна жена и малко дете на няма и 3г. Тогава бях на 10г. и никога няма да забравя денят когато стана катастрофата, както и родителите ми докато ми казваха за него...Катастрофата беше много тежка и дълго я писаха по вестниците, които все още ги пазя. На другият ден бях на училище - 4ти клас, когато ме вдигнаха да разказвам урока, въпреки че го знаех, погледнах към прозореца и ми се появи неговият образ и заплаках...нито можах да обясня на госпожата защо, нито нищо. Когато чуя тъжна песен и се сещам за него. Винаги когато мина покрай плочата му се спирам и плача. Случилото се ме направи по-свита и не споделям такива неща с мои приятели. Когато нещо се случи се затварям в себе си, а не трябва да е така. Все още това е много болезнена тема за мен, майка ми и баща ми.

# 293 10 март 2013, 21:58 ч.

Мнения: 13

Гадна болест- няма спасение от нея.За няма и 4 месеца починаха 5 познати на съпругата ми с които ходеше по химио и лъче терапии.На 08.03 почина псаоледната / петата/ Всички починаха след мъки и болки.Ако има Господ защо го позволява??
Жестока,жестока съдба .
Още звучи в ушите мигласът на съпругата ми " моля ти се убий ме , не мога да търпя повече тези болки."

# 294 17 март 2013, 15:53 ч.

Мнения: 56

Здрдвейте!
Моите сьволезнования на всички нови оречалени!
Аз редовно Ви четар но рядко риша.
Вече изминаха 4 години ,но болката ми не е изчезнала
МОЖЕ ви се свиква с нея,може ви не е така остра и рогубваща,
но всеки ден рлача притискаики вазглавницата в обиатията си!
Светьт е невероятно красив , когато сме с пюбимия!Мисля, в един миг губиш смисьла на живота,
гувеики любимия.... Hug

пРЕГРЬЩАМ Ви приятели по сьдба

# 295 17 март 2013, 18:54 ч.

Мнения: 13

Днес е ден на прошката.
Прости ми мила моя Нели затова ,че не успях да те спася от гадната болест. Прости ми , че не те опазих.
Празно е в къщи без теб. Ужастно много ни липсваш на всички.

# 296 21 март 2013, 18:42 ч.

Мнения: 105

Здравейте нови момичета.....съжалявам ,че попаднахте тук.....защото аз съм тук отдавна - вече четири години! Този форум ме спаси, тук беше мястото в което пишех и четях постоянно, беше ми като отдушник....Сега влизам по-рядко. Не ми е минала мъката, но съм някак си по-примирена. Още нямам мечти, още живея ден за ден и целият ми свят са двете ми деца.....а сълзите пак текат, но и все по-често се усмихвам даже дори като си мисля и говоря за него. Той е моето сърце и моята същност, той е умът ми и душата ми, той е част от мен и това е необратимо - ЗАВИНАГИ!
Така ще си остане, въпреки ,че се хващам една мисъл все по-често да се върти в главата ми - Не мога да остана завинаги сама! Нямам още друг мъж до себе си защото недопусках тази мисъл, но ето че вече променям мисленето си .....става бавно, постепенно, несъзнателно, сякаш някой системно ми я втълпява/ ДАЛИ Е ТОЙ/........
Това е....изповядах се след голямо отсъствие и дано ви бъда утеха, поне до някаква степен! Hug

# 297 27 март 2013, 18:47 ч.

Мнения: 2

Цитат на: dan220 в пн, 11 фев 2013, 15:07

някога някъде да може би Cry

zdraveite momi4eta savsem slu4aino popadnax na foruma dademi go edna poznata za da namera nqkakva utexa v reduvete az zagubix sapruga si predi tri meseza i mi e mnogo te6ko da povqrvam 4e go nqmam vqrvax na mnogo xora 4e 6te badat do men uj za podkrepa no uvi nqma nikoi edinstvena podkrepa e sinat mi bolkata e stra6na razkasva6ta sarzeto mi preobarna jivota mi na 360 gradusa gona go na van za da moga da pregra6tam snimkite i da ne me vijda v kakvi sastoqniq izpadam

# 298 31 март 2013, 12:03 ч.

Мнения: 105

Зная как се чувстваш.....много съжалявам! Но помни.....времето лекува или поне успокоява болката.....сега плачи, няма друг начин! Намери си занимания, нещо да правиш, да си заета само така ще излезеш от дупката! Трябва време! Целувки!

# 299 15 апр. 2013, 12:45 ч.

Мнения: 5

Много ми е тежко като гледам колко хора са загубили любимите си хора!
Аз не съм писала,защото болката беше много силна,даже нямах сили да чета.
Вече 5 години откакто загубих съпругът си.Много трудни години за мен и децата.
Болката не е по-малка сега просто свикваш с нея.И аз съм отдадена изцяло на децата си.Повтарях си много пъти ,че съм млада още(бях на 29г като станах вдовица) и имам нужда да имам човек до себе си,но стигнеше ли се до там да ме поканят да излезя с някой просто не си се представях с друг мъж,и сега продължавам да се чувствам така.Имам чувството,че ако излезя с друг предавам съпругът си и децата и си мисля,че не мога да им причиня това.
Сили и кураж на всички!

Препоръчани теми

Общи условия за ползване

Консултации с адвокат

Училищата в район Младост, София - VI част

551
Училища

Забрана на мобилни телефони в училище

Причина:

Причина: