Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 421 182
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 13
..че съм млада още(бях на 29г като станах вдовица) и имам нужда да имам човек до себе си,но стигнеше ли се до там ...Имам чувството,че ако излезя с друг предавам съпругът си и децата и си мисля,че не мога да им причиня това.
Съвет -живота ти е единствен- няма да има друг. Млада си , ако срещнеш надежден човек не мисли. Няма връщане назад, няма после, няма утре..
За мен живота вече свърши - вече няма за кога /34г брак + 3-4 преди/.
А ти си млада / извинявай ,че пиша на ти/ имаш пред себе си още много път и живот. Не се отчайвай , бъди силна. Ще срещнеш отново любовта / искрено ти го желая/.
Децата ще порастнат и ще излетят от гнездото. Катп гледам ситуацията ще излетят и от скапната държава и ще останеш сама. Ще ти останат разговорите по Скайп а или , това, което ще го замени.
Децата нямат стимул и смисъл да останат тука. Може би след време , но едва ли ще го доживеем.
Единия син е в Германия , другия в Сф и се ориентира да заминава навън . Нито искам , нито ще го поискам да са тука при това положение. Свил съм се в черупкатата си и ден за ден.Моля се единствено да свърша изведнъж за да не съм в тежест, но да успея да направя паметника на съпругата ми.

Последна редакция: вт, 16 апр 2013, 21:10 от kr1100

# 301
  • Бургас
  • Мнения: 9
Здравейте, отдавна не съм писала, но ви чета постоянно.
Мила mila78 не ти давам съвет, но според мен така само натоварваш себе си и децата. С времето болката не стихва, но ежедневието я притъпява, поне при мен е така.  Гледам да не плача  пред сина ми, защото разстройвам и него и тези който са на небето - поне според книгите който чета.
Намирам си нови занимания и това  което исках да постигна не го отлагам за  УТРЕ, защото  утре може и да няма. Сега живея и заради него, така го чувствам и се надявам да постъпвам правилно.
Кураж на всички!

# 302
  • Мнения: 5
Благодаря ви!
Знам,че живота е един,обаче май и нямам смелост да излезя с мъж на среща.Съгласявам се да ми се обадят и до там по-нататък немога.Като си помисля,че ще излезя с друг мъж и имам чувството,че някой ме задушава.Аз си викам,че ми е рано,близките ми казват,че после може и да нямам късмет -незнам.
Много ми е сложно!
Май очаквам отново принца,но ще си остана с чакането.  Simple Smile
А и никой не ме разбира как се чуствам,докато не преживееш нещо незнаеш,затова споделям с вас,вие може да ме разберете.

# 303
  • Мнения: 86
Здравей Мила 78, не дей да слушаш близките ти, които ти казват че друг шанс може и да нямаш. Човек и на 60 години пак се влюбва. След като не се осмеляваш да излизаш с други мъже значи не си готова за това и дори да се насилиш нищо няма да излезе. Аз опитах, точно поради такива рационални аргументи. Излязох на среща и пълно фиаско, жал ми стана за мъжа който всячески се опитваше да ми угоди. Но когато не си свободен в сърцето си нищо не става. Аз вярвам в любовта, че ще ме споходи пак и я чакам. Тя ще дойде без да я търся когато съм готова да отворя отново сърцето си.

# 304
  • Мнения: 75
Прощално

      На жена ми

 

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

                                Никола Вапцаров


Ето-написано е...Отговорете си: Кого чакате? Този от съня или някакъв друг човек?
И ще знаете дали сте готови...

# 305
  • Мнения: 5
Ами аз май този от съня винаги ще го чакам,ако ще мен да ме чакат и десет, и да са минали  десет години откакто го няма.Мисля,че него никой не може да го замени.

# 306
  • Мнения: 1 786
Аз от части може да се каже ,че съм нещо като вдовец , в смисъл ,че дъщеря ми загуби майка си преди 4 години , но аз и майка й никога не сме имали връзка . Просто бяхме приятели, който преди доста време се напиха и ... останалото е ясно . Но за детето не съжалявам изобщо .

# 307
  • Мнения: 183
Здравейте! Съболезнования за всички загубили любим човек.  Flowers Rose Flowers Rose
Преди почти 3 месеца загубих съпруга си, без дълго боледуване, не от катастрофа, а ей така от нищото... Два месеца пи лекарства, никой не ни каза, че проблема е по-сериозен отколкото си мислехме, а и той се чувстваше добре и една вечер както спеше направи гърч и си отиде в ръцете ми  Cry
Беше само на 32, не успя да навърши 33. Аз съм почти на 27, ако изкарам до седмица да ги навърша.
Бременна съм в осми месец и единственото, което ме държи и мъничето, което нося, което съпругът ми ми остави! Ако не бях бременна до сега да ме е нямало! Живея за него, жива съм благодарение на него! Детето ми никога няма да види баща си, а той, душичката ми, никога няма да види синът си!  Cry Животът е толкова несправедлив!
Бяхме женени едва от 5 месеца и половина, чакаме най-прекрасното нещо, а Господ реши да го прибере! Защо?
Хиляди пъти си казвах, защо не взе мен, а него? Той не го заслужаваше! Той беше душичка!  Cry Cry Cry
Казвах си, Боже, защо не ни изпокара, разведе, но не и това, защо ни раздели по този жесток начин???  Cry Cry Cry
Познавам хора продължили напред, искрено им се възхищавам! Никой не заслужава да е сам! Но как се продължава напред? Страх ме е да остана сама! Не искам да остана сама, но искам него, а него вече го няма и никога няма да го има! Понякога се "отлепям" от земята и плачейки си мисля, че нещата ще се променят и той ще се върне, но после с грохот "падам" осъзнавайки, че няма да се случи никога!  Cry Cry Cry

# 308
  • Мнения: 6
Моите най- искрени съболезнования  Cry Cry Cry Ужасно е това което ти се е случило, тук добре разбираме болката ти , за съжаление...И при мен всичко беше внезапно , съкрушително , все още не мога да проумея как и защо се случи...Времето не лекува , но притъпява болката , и някак неусетно се научаваме да живеем с нея.Скоро ще имаш най -прекрасното нещо - вашето дете , ще трябва да събереш сили и да го посрещнеш щастлива...ще ти даде много сили , и ще върне усмивката ти със сигурност.Пиши , когато имаш нужда да излееш мъката си...споделяйки с хора със сходна на моята съдба намирам утеха и поне за някакъв период ми олеква....Пожелавам ти много сили и вярвай. че той е с вас винаги !

# 309
  • Мнения: 183
Благодаря!
Наясно съм, че това не се преодолява, че ще си остане за цял живот, не знам дали детето ще ми даде сили, знам, че трябва да съм силна и заради него, защото то няма да разбира и ще му бъде все тая аз как се чувствам, защото ще си има своите нужди. Боли ме, че колкото и да се опитвам, няма да мога да насадя чувство на обич у него към татко му, понеже то няма да го познава като човек, като родител. Не е честно! Той щеше да бъде прекрасен баща! Cry
Не знам защо живота е толкова несправедлив... Ако мъката убиваше, до сега да сме умрели хиляди пъти...

Последна редакция: чт, 09 май 2013, 11:14 от girlinblue182

# 310
  • Мнения: 56
Здравей Джирлинблуе! Моите наи-искренни сьболезнования за голямата ти загуба!
Азсам Виктория,преди 5 години,загубих моята единствена ,голяма,синеока любов!
Никога не се забравя това,остават спомените в мислите,албумите,мьката,но след години-ве4е по-уталогена,по-тиха ,по-уравновесена.....Ето днес е денят на маиката,винаги полу4аваь цветяи целувки,но на този ден само дезата ме поздравяват в е4е.Поплакаьси ,целувах снимките му и влезнах да поздравя вси4ки мами Hug-Бадете живи и здрави за де4,цата ви ,тежко е ,но те имат само нас!
Ати нова приятелко,попла4и,времето сте излекува раната ти,естествено,винаги сте боли след всеки спомен,но вашето общодетенце ще ти дава сили да продалжиш..

Бади благословена да го родиш здраво и да ти донесе много щастие!
винаги пиши тук ,когато ти е тьжно! Hug





# 311
  • Мнения: 183
Благодаря, Виктория!
Вчера станаха 3 месеца без него!  Cry Cry Cry
Знам, че човек не може да живее в миналото, защото така няма да има бъдеще, но е адски трудно, на моменти непосилно! Дали времето ще уталожи нещата, сигурно, но няма да има дори празник, в който да не се сещаме за тях. А какво ще казвам на детето, то може би никога няма да каже думата "татко", как ще му обясня къде е той и защо другите деца имат татко, а той не?
Имам племенница на 3,5 годинки, тя много обичаше съпругът ми, толкова много му се радваше, той й обръщаше много внимание. Когато той почина, брат ми й снаха ми й казали, че той е станал звездичка и сега е на небето. А тя ги погледнала и казала: "Аз пак ще плача много за него!"  Cry Но след време тя няма да го помни, защото той няма да си играе повече с нея, няма да я гушка и да й носи подаръци.
Моля се да има надежда напред, сам човек е половин човек... Сърцето ми е изпълнено с мъка и тъга, но и с много страх, страх, че него вече го няма и аз съм сама... Няма го и няма да се върне, никой не може и няма да запълни празнотата, която остана след него...  Cry
Нека почиват в мир!  Flowers Rose Flowers Rose

# 312
  • Мнения: 6
Във всеки пост тук , откривам и мъката и думите си....Sad Не е честно да има толкова много болка...Самотата и празнотата са адски мъчителни ,а и страхът също, но колкото и на мен да не ми се вярваше преди 9 месеца , и с това се свиква.От все сърце ти пожелавам предстоящото раждане да мине безпроблемно и леко , скоро да си гушнеш детенцето,убедена съм , че ще те зареди с много положителна енергия...Вярвай , че любимия ти човек е с вас и ви подкрепя.Аз намерих и прочетох много литература по темата, много ми помогна ,сега наистина се чувствам повече в мир със себе си. И знай, че тук наистина можеш да намериш истинско разбиране , ако искаш можеш да се присъединиш и към групата ни във фейсбук . Бъди силна Simple Smile казват , че Господ затваря една врата , за да отвори друга, трябва да вярваме,че все някога и ние ще се усмихваме не само през сълзи...

# 313
  • Мнения: 183
Когато той почина, изникна някаква асоциация в главата ми, дори не знам от къде дойде... Ако разрежеш 100 ябълки наполовина, нито една няма да си пасне с друга половинка, освен със своята...
Една съфорумка ми прати линк за тази тема, тя не пише тук и дано никога не попадне!!! Когато започнах да чета все едно четях собствените си мисли, усещайки болката.
Благодаря за пожеланието, Джулия! Само детето ме крепи, както и преди казах, живея заради него, жива съм благодарение на него! Знам, че когато се появи ще е различно, но то не може да замени моето момче, то ще е частичка от него, от голямата ни любов, но ще е друг човек, ще го обичам по друг начин, аз и преди и сега пак си го обичам, само то ме кара да се усмихвам!
Прегръдки!

# 314
  • Мнения: 2
zdraveite  momi4eta  mnogo  otdavna  ne  sam  vlizala  opitvax  se  na  nqkolko  pati  no ne  mi  idva6e  smelosta  da  pi6a  6  meseza  sam  ve4e  sama  i  mi  stava  vse  po te6ko  na  momenti  izpadax  v  dupki ot  koito  mnogo  trudno  izlizax  blagodarenie  na  sina  mi i v takiva  momenti  razbirax  koi  sa  mi  priqtelite  mnogo  e  te6ko  no  nqma kak  opitvam  se  da  varvq  s  visoko  vdignata  glava  no  bolkata  me  smazva Embarassed molq  vi  daite  mi  saveti  kak  da  potiskam  pone malko  bolkata zeluvki na  vsi4ki

Общи условия

Активация на акаунт