Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

421 000
3 446
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 330 1 септ. 2013, 16:17 ч.

Русе
Мнения: 35

Цитат на: girlinblue182 в сб, 31 авг 2013, 00:52

Най-искрени съболезнования, Еуфорика! Знам, че думите не помагат, че нищо и никой не може да го замени.
Тук всички те разбираме! Съжалявам, че стана част от нас. Аз самата загубих съпруга си преди 6 месеца, детето ни се роди преди 2. Никога няма да се видят един друг! Той също си отиде без време на 32, но той не го избра, Господ реши така.
Кураж, мила моя! Не оставай сама, нека близките ти да са до теб сега. Ако имаш нужда от професионална помощ, не се колебай, потърси я! Но опитай да се хванеш за нещо, за да не потънеш. Знам, как ти звучи всичко това, но го казвам от горчивия ми опит. Аз се вкопчих в детето, макар тогава да бе още неродено. И до сега той е смисъла на живота ми, живея заради него, жива съм благодарение на него! Не замества баща си, но ми дава сили да съществувам!
Прегръщам те!

О, колко мъчно ми стана, когато прочетох тази история....Милата, колко си силна! Иска ми се и аз да стана толкова силна ! Трудно е, когато изгубим толкова близък човек, опитвам се да се адаптирам, но ми е тежко на сърцето, направо кърви...И моето упование е също детето ни, все пак то е негово и абсолютно копие.

Възхищавам се на такива хора като теб! Продължавай все така заради това малко невинно създание, и аз ще го направя.Децата ни заслужават всичко !

# 331 1 септ. 2013, 23:59 ч.

Мнения: 183

Не съм достойна за възхищение! Искам да бъда слаба, да бъда закриляна и пазена от него, но вече го няма. Много ми е мъчно, адски много ми липсва и знам, че винаги ще е така. Беше изключителен човек, не познавам друг такъв и знам, че няма и да срещна.
Малкия прилича на него, малко и на мен, не е негово копие, но и да беше, пак щях да му се радвам.
Детето е моя Ангел Спасител, ако не бях бременна и мен да ме е нямало. Не искам да живея без моето момче, но Мъничо разчита на мен. Него не го интересува дали ми е мъчно, дали ми се плаче, дали имам сили или не, той си иска своето.
Опитвам се, но ми се струва невъзможно на моменти.
Държейки детето ни в ръце, усещам как държа целия свят в ръцете си, но нещо ми липсва, не нещо, а НЯКОЙ! Няма пълно щастие, но защо Боже трябва да е примесено с толкова голямо нещастие??? Това не е нормално! Не е нормално добрите хора да си отиват толкова рано! Не е нормално да си в разцвета на силите си и пътят ти да свърши най-неочаквано! Не е нормално да си в най-щастливия миг в живота си, чакайки още по-голямо щастие и да не го доживееш!
Никога няма да разберем ЗАЩО... Cry

# 332 2 септ. 2013, 20:18 ч.

Русе
Мнения: 35

Цитат на: girlinblue182 в нд, 01 сеп 2013, 23:59

Напротив, достойна си, защото по принцип всяка майка е достойна, а в тази ситуация-още повече ! Колко добре те разбирам...Докато бяхме със съпруга ми все съм си мислела, че сме прекалено щастливи, че много хубаво не е на хубаво...И така и излезе...И аз като теб съм сама и самотна...Само, че имаме и още едно общо нещо и това са малките съкровища, които са ни оставили нашите момчета.И моят мъж беше изключителен човек - четеше литература на високо ниво, беше чувствителен и нежен спрямо мен(всеки си има свои качества естествено)...
И аз се чувствам добре, когато взема в ръце дъщеричката ми, но наистина се усеща липсата му, липсата на момчето, което ме е подкрепяло, дало ми е много любов и ме е закриляло....Най-мъчно ми става, когато се замисля, че няма да е до мен вече и никога няма да погали малката и мен, постоянно ми идва мисълта, че няма да е тук, за да ме предпази от лоши хора и в неприятни ситуации...А кой ще ми подаде ръка, слизайки от автобуса, кой ?!

Хората ми казват : "Бъди силна !" ; "Детето е най-важно !" ; "Трябва да се стегнеш !".... И тези думи вече са ми станали толкова противни, че като ги чуя настръхвам, не, че отричам истинността им.Изгубих моя любим само преди 8 дни, а имам чувството, че не съм го виждала от цяла вечност...Всичко ми е като на сън и най-трудни са ми сутрините, всяка сутрин той ме целуваше нежно и вземаше Софи между нас в леглото и й се раааадвахме щастливи...
Още не мога да го асимилирам, страх ме е много...Страх ме е дали ще се справя с малката....

# 333 10 септ. 2013, 00:23 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравейте, момичета. Плахо пристъпвам в темата, защото все още не мога да осъзная или не искам да осъзная, че всъщност останах сама. Изгубих съпруга си съвсем наскоро след 2 години и осем месеца борба с рака. Не съм ви чела.Ще наваксам, обещавам. Единствената ми опора в момента и стимул за живот е нашият по-малък син, защото големият също почина преди години...
Не мисля да се предавам, защото обещахме на мъжът ми преди да си отиде от този свят, че ще се справим двамата със синчето ни. Празно ми е, тихо ми е, мъчно ми е, но зная, че трябва да преодолея всичко и да продължа...

# 334 15 септ. 2013, 22:17 ч.

Мнения: 13

Цитат на: Марѝ в вт, 10 сеп 2013, 00:23

Изгубих съпруга си съвсем наскоро след 2 години и осем месеца борба с рака.

Ох господи колко много мъка има на този свят , а на теб не ти пука затова.
Съчувствам ти. При мен борбата беше 1г и 8 мес.Стпи се и угасна милата в пълно съзнание. 34 мин . преди края посика да се сбогуваме ,18 -20 мин агония -гледа ме държа я за ръце и едва диша.Отиде си с отворени очи - толкова много искаше да живее още.
Знам, че е трудно за съвети , но се дръж, стискай зъби и се бори . Вкопчи се за живота заради детето - трябва му майка за да расте.

# 335 28 септ. 2013, 12:13 ч.

Мнения: 183

Мари, дори не знам какво да кажа, толкова много ти е отнето Cry

Моят съпруг си отиде за секунди, от нищото, в ръцете ми, шока беше огромен, толкова неочаквано... Дори не видя детето ни! Cry

Но това да го очакваш ми се струва толкова болезнено, защото не можеш да отпишеш човека ей така, защото лекарите били казали...
Мир на праха им! Някой ден ще сме отново заедно, но докато има кой да разчита на нас, докато имаме децата си, трябва да продължим да съществуваме!

# 336 28 септ. 2013, 12:22 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

През този месец и нещо докато лежа в къщи и гледахме с детето ни мъките му се питах ко е е по-доброто. Да си отиде изведнъж или да си отиде бавно и мъчително. Не стигнах до отговор. Мисля си, че еднакво боли и в двата случая. Имахме времето да си поговорим за много неизказани неща докато лежеше. Понякога се опитвах да се поставя на неговото място и повярвайте сигурна бях, че аз няма да издържа! Беше много добър човек. Беше най-добрият за мен...30 години съвместен живот без вдигната ръка срещу мен или скандали. Имахме топлината и уюта на дома, който имах и при моите родители. Успяхме да възпитаме малкият син и стана един разумен млад мъж на когото мога да разчитам за всичко.
Обичам те, любов моя и там в отвъдното... Ти за мен беше и ще си останеш единствения мъж. НЕ искам друг! Сега със синът подреждаме пъзела на това, което остана. Бавно и полека, с много сълзи през много перипети. Но ние ще успеем!

Благодаря ви за милите думи..

А някога отново ще сме заедно. Завинаги.

# 337 29 септ. 2013, 07:29 ч.

Мнения: 506

Мари любовта която изпитваш към съпруга си е много голяма.Красиво нещо е любовта запази я завинаги макар че е в друг свят не спирай да му казваш че го Обичаш!Съпруга ти със сигурност е някъде и завинаги ще е с теб защото душата му те обича и е свързана с теб.Смъртта не разделя хора които се обичат.

# 338 29 септ. 2013, 08:18 ч.

София
Мнения: 4 209

Здравейте! Случайно попаднах на темата, може би съм имала нужда да я открия /нищо не е случайно/.
Аз загубих съпруга си преди 2 години. Беше болен от рак /никога не беше боледувал от нищо, до мемента в който му го откриха случайно/. Отиде си за 1 година, като от уж отлично състояние си отиде само за няколко дни. Имам двама сина, големи, които са ми опора и се надявам така да е и занапред. Имам внучка на 11 г. и внук на 10 месеца, който той не дочака. Много ми липсва! Беше страхотен съпруг, баща и дядо.
Пенсионирах се в годината в която почина и близо 10 месеца направо се побърквах в къщи. От една година започнах работа и така ежедневието ми е запълнено да не мисля. Ставам, на работа, връщане, вечеря и лягане пред ТВ, което настойвам на слип, за да заспя неусетно. Пропуших отново и не знам как да се спра, нещо като компания са ми цигарите. Ужасно, нали?
Приятели имахме бол, а сега.... къде са? Най-близките, които ги мислех /от неговия роден град/ вече 8 месеца даже не се обаждат по телефона.
Нещо май се увлякох. Извинете ме.

# 339 30 септ. 2013, 13:53 ч.

Мнения: 183

Ако мъката убиваше, досега да ни е нямало... Cry

Колкото по-лошо става времето навън, толкова повече тъга нахлува в душата ми. Преди обичах дъждовните дни, сгушени двамата, а сега? Гушкам детето ни, но то не знае каква мъка таи в душата си майка му, не знае къде е баща му, а някой ден трябва да му бъде обяснено.
Сили нямам вече да се боря с мъката, имам чувството, че ще се пръсна. Уж времето лекува, къде ти? Колкото и време да мине, не вярвам да ме излекува. Нашата любов си остана неизживяна.
Приятелите... те са тук, но всеки вечер се прибира в къщата си, никой няма да стои до нас, за да държи ръката ни.
Моля се на Господ да ми даде сили и здраве, за да отгледам детето ни, но ме е страх, страх ме е, че може да не се справя, страх ме е от самотата, страх ме е от това, че вече няма да го видя Cry

# 340 8 окт. 2013, 16:11 ч.

Мнения: 22

Здравейте аз съм на 29 год. имам 2 деца едно на 8год и едно на 1 год. Останах вдовица на 05.09.2013год.така нелепо.Мъжа ми беше на 35 год.Получи мозъчен инсулт падна и почина и то буквално пред очите ми и аз неможах да му помогна неможах неможах smile3518

.Незнам как ще продължа да живея без него всяка минута го очаквам да се прибере но него вече го няма и няма да си дойде.Бяхме неразделни навсякъде заедно а сега сама сама.Самотата ме убива и мъката по него че няма да го зърна да го прегърна да го целуна толкова много ми липсва че не издържам без него.Живея като на акамулатор заради децата си защото моя живот свържи когато той почина.Ждрав прав мъж като скала падна и почина на място и аз неможах да му помогна.Не издържам на тази мъка вече. Неиздържам newsm45

# 341 8 окт. 2013, 22:28 ч.

Мнения: 183

Съжалявам, че ставаме все повече в тази тема Cry

Наде, съжалявам, че и ти се присъедини! Живей заради децата! Както ми каза една жена, загубила мъжът си преди години: Скриваме си очите пред децата и продължаваме напред!
На 04.10 при катастрофа загина половинката на една от най-милите ми приятелки Cry

Не мога да повярвам, че в една и съща година и двете овдовяхме. Искричките на две млади момчета изгаснаха завинаги, от нищото! Усмивките на две млади момичета загаснаха, изместени от сълзи в очите и мъка в сърцата и душите! Две невръстни дечица останаха без бащи! Единия дори не успя да види очичките на детето си Cry

И все повече млади хора, защо Боже? Cry

# 342 15 окт. 2013, 10:11 ч.

Мнения: 1 532

Здравейте мили дами! Много съжалявам, че има подобни теми smile3518

Аз съм на 33 г и преди 5 м и 16 дни съпруга ми ни напусна внезапно, отиде си от този свят толкова бързо, а беше само на 35 години. Имаме дъщеря която е на 3г и 1 мес. Болката и мъката са ми огромни. Той беше всичко за мен, той ми е ученическата любов. Всичко правехме заедно, сега съм като едно малко птиче, което не може да лети, но ще трябва да се научи. Почина от ифаркт внезапно на 29 април, преди Великден. Мразя вече празника като че ли. Мразя понеделниците, защото беше понеделник. Незнам дали да вярвам вече в Господ, дали го има изобщо. Толкова хубаво си живеехме и се радвахме на нашето детенце. Няма да забравя и лицето на дъщеря ни когато се разкрещях за помощ и я гушнах и тя започна да ме гали по лицето и да ми повтаря "Ще му мине на тати мамо, недей да плачеш". Weary

Мина се време и обясних на детето, че тати е на небето и винаги ще ни помага и обича, че той ни вижда но ние него не. Че е една звездичка, която винаги ще ни пази. Много го обичам, вечер заспивам с една негова блуза миришеща още на него и неговия парфюм. Знам че трябва да живея заради детето, че то има нужда от мен, но ще е много трудно, много.

# 343 15 окт. 2013, 14:19 ч.

Мнения: 22

Здр gerinceto мойте съболезнования за съпругати Sad

и моя мъж така внезапно си отиде от този свят той е всичко за мен но вече го няма вчера му изнесохме 40 дни и незнам как ще продължа без него.
Много ми е мъчно че все млади хора си отиват от този свят защо защо господи защо ги прибираш толкова млади не изживели живота любовта и мечтите си защо да не могат да видят децата си как растат.А с какво сгрешиха тези малки дечица нащите деца да живеят без родител.За мен няма справедливост на този свят няма.Толкова ми е мъчно за всички нас във форума че незнам.
Толкова ми е мъчно за мъжа ми че неиздържам без него неиздържамммм на мъката на болката и на страданието. smile3518

# 344 17 окт. 2013, 08:55 ч.

Луната ни пази
Мнения: 3 008

Влизам и със съжаление разбирам колко много сме станали. Чета и болката отново ме залива. Спомените никога не са ме напускали. Минаха почти 5 години и нищо.... да, живота продължава, смея се...., но още изтръпвам, още мисля за него, още ме боли, наистина боли...

Препоръчани теми

Общи условия за ползване

Консултации с адвокат

Помощ при компютърни проблеми или повреди на домакински уреди

Каква раница за първокласник? Тема №3

Причина:

Причина: